ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ

1
София, 03/15/2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ КОЛЕВ
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА МОНОВА
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:
АННА ДИМИТРОВА
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
МИЛКА ПАНЧЕВА
МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
НИНА ДОКТОРОВА
МАРИНА МИХАЙЛОВА
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
АДЕЛИНА КОВАЧЕВА
РУМЯНА ПАПАЗОВА
ДИАНА ДОБРЕВА
ГАЛИНА МАТЕЙСКА
ФАНИ НАЙДЕНОВА
НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
ГАЛИНА ХРИСТОВА
ТАНЯ РАДКОВА
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
ГАЛИНА СОЛАКОВА
ДИАНА ГЪРБАТОВА
ТАТЯНА ХИНОВА
ДЖУЗЕПЕ РОДЖЕРИ
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
АТАНАСКА ДИШЕВА
ТАНЯ ВАЧЕВА
СОНЯ ЯНКУЛОВА
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
ДОНКА ЧАКЪРОВА
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
ТОДОР ТОДОРОВ
СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
ТАНЯ КУЦАРОВА
МАРИО ДИМИТРОВ
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
ДОБРИНКА АНДРЕЕВА
ТОДОР ПЕТКОВ
ЛЮБОМИРА МОТОВА
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
ЕМИЛИЯ КАБУРОВА
СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
БИСЕР ЦВЕТКОВ
БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
КРАСИМИР КЪНЧЕВ
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
МАДЛЕН ПЕТРОВА
ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
АГЛИКА АДАМОВА
ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
КАЛИНА АРНАУДОВА
МИРОСЛАВА КЕРИМОВА
АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
МАРИЯ РАДЕВА
СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
РОСЕН ВАСИЛЕВ
РУМЯНА ЛИЛОВА
МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА
ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
СТЕФКА КЕМАЛОВА
ВЕСЕЛА АНДОНОВА


при секретар Цветелина Дукова
и с участието
на прокурора Ася Петрова
изслуша докладваното
от съдиятаПАНАЙОТ ГЕНКОВ
тълкувателно дело 2/2016. Document Link Icon


Производството е по реда на раздел Х от гл. IV на Закона за съдебната власт.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, представляват ли пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им? “
Искането е допустимо.
Вносителят на искането е в кръга на лицата по чл. 125 ЗСВ, легитимирани да сезират Общото събрание на колегиите във ВАС за приемане на тълкувателно решение.
Искането е във формата по чл. 127, ал. 1 ЗСВ и притежава съдържанието по чл. 127, ал. 2 ЗСВ. Посочена е правната разпоредба, при чието прилагане са възникнали спорни въпроси. Индивидуализирани в искането и приложени към него са влезлите в сила съдебни актове на ВАС, в които е обективирана противоречива съдебна практика.
В съответствие с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗСВ за участие в заседанието на Общото събрание на колегиите на ВАС, освен лицата по чл. 129, ал. 1 от ЗСВ, са поканени да изразят становище и деканите на юридическите факултети на СУ „Св. Климент Охридски“, гр. София; Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“; Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Бургаския свободен университет и Варненския свободен университет.
В проведеното на 25 октомври 2016 г. заседание на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд участие са взели прокурор Ася Петрова - заместник на главния прокурор и ръководител на Върховната административна прокуратура и адвокат Кина Чутуркова - представител на Висшия адвокатски съвет. Останалите поканени за заседанието лица не са изпратили представители, но от тях са постъпили писмени становища.
Изразените становища по делото накратко са следните:
- становището на главния прокурор е, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, не представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Аргументи в подкрепа на това становище главният прокурор намира в липсата на причинно следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление и адвокатското възнаграждение, изплатено от наказаното лице в полза на адвокат в процеса на неговата отмяна, в уредбата на НПК, която при признаване на подсъдимия за невинен или при прекратяване на наказателното производство изключва възстановяването на направените разноски, а предвижда оставянето им в тежест на страните така, както са направени, в косвения характер на облигационното правоотношение, което възниква между наказаното лице и адвоката по повод сключения договор за процесуално представителство и свободното определяне на размера на адвокатското възнаграждение, което би могло да бъде несправедливо завишено, и други.
В този смисъл по аналогични съображения е и становището на декана на юридическия факултет на Пловдивския университет.
- становището на Висшия адвокатски съвет е, че произнасянето по отправеното от главния прокурор питане следва да се отклони, тъй като с т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 . по съвместно тълк.д. № 2/14 г. на съдебните колегии във ВКС и ВАС е дадено разрешение на въпроса, и то е, че „делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища“. Алтернативно, ако общото събрание не възприеме това становище, Висшия адвокатски съвет застъпва разбиране, че заплатените разноски за адвокат от спечелилата отмяната на незаконосъобразно наказателно постановление страна следва да се възстановят от държавата под формата на обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като е несправедливо тази страна да понесе направените не по нейна вина разноски за адвокатска защита пред съд по повод обжалване на един незаконосъобразен акт на държавен орган.
- становището на министъра на правосъдието е, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, тъй като гражданите и организациите, упълномощили адвокат за процесуално представителство при обжалване на наказателно постановление упражняват равни процесуални права с административно наказващия орган и именно необходимостта да обжалват това наказателно постановление поражда необходимостта да упражнят правото си на защита. Според министъра на правосъдието реално заплатеното от страната адвокатско възнаграждение за обжалване и отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление представлява вреда за нея по смисъла на чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. от ЗОДОВ, тъй като това възнаграждение е заплатено във връзка с издадения незаконосъобразен акт в резултат на неизпълнение на задължение на административно наказващия орган да спазва закона при осъществяване на дейността си.
В този смисъл по аналогични съображения е и становището на декана на юридическия факултет на Великотърновския университет.
Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд,за да се произнесе по отправеното питане, съобрази следното:
Изразеното от Висшия адвокатски съвет становище,че питането следва да се отклони е неоснователно, тъй като с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/19.05.2015 г. по тълк.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС е даден отговор не на поставения материално правен въпрос-вреди ли са или не по смисъла на ЗОДОВ платените адвокатски възнаграждения по обжалването на наказателните постановления, а е даден отговор на процесуалния въпрос - на кой съд са подсъдни тези дела.
За да се даде отговор на поставеното питане, следва да се отговори на въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал нито в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, нито в чл. 51 от действащия Закон за задълженията и договорите, към който препраща параграф 1 от ПЗР на ЗОДОВ, нито в действалия от 1893 до 1950 г. Закон за задълженията и договорите, нито в други нормативни актове от действащото право. Както правната теория, така и съдебната практика, обаче, е приела критерии, от които да се изхожда при дефинирането на тези понятия.
Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията „пряка и непосредствена последица“ са теорията за равноценността, според която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.
В практиката на Върховния касационен съд, изразена в Решение № 81/27.1.2006 г. по гр.д. № 23/2005 г. на 4 гражданско отделение на ВКС, Решение № 129/25.07.2005 г. по гр.д. № 2439/2003 г. на същото отделение на ВКС и други е възприето разбирането, че “…непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите“. Основавайки се на това разбиране, гражданските съдилища и Върховния касационен съд безпротиворечиво приемат като вреди по смисъла на чл. 45 във връзка с чл. 51 от ЗЗД платените от гражданин с телесно увреждане хонорари за преглед и лечение от лекар и зъболекар, платените от собственик на увредена вещ хонорари за нейното възстановяване от съответен специалист, и други подобни, макар и да няма законово задължение да бъде потърсено съдействие от специалист в съответната област. Това е така, тъй като се приема, че разходите за хонорари на тези специалисти са неотменно свързани с увреждането, че без тяхна помощ увреденото лице не би се справило адекватно с последиците от това увреждане,и че те са породени единствено и само от това увреждане, и ако то не беше налице, те не биха били направени.
Водени от това разбиране, гражданските съдилища и Върховният касационен съд безпротиворечиво приемат като пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ и платените от гражданите хонорари за адвокатска защита в хипотезите на т. т. 1-7 на ал. 1 на чл. 2 от ЗОДОВ, макар и адвокатската защита да не е задължителна, тъй като според тези съдилища „…разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерното задържане, чието пряко следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение. “В този смисъл са Решение № 81/27.1.2006 г. по гр.д. № 23/2005 г. на 4 отделение на ВКС, Решение № 843/23.12.2009 г. по гр.д. № 5235/2008 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 126/10.5.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 355/3.8.2010 г. по гр. Д .№ 1651/2009 г. на 3 гр. отд. на ВКС, Решение № 433/23.6.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 781/30.11.2010 г. по гр.д.№ 511/2010 г. на 4 гр. отд. на ВКС и много други.
Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява от адвокати - лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти.
Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане, институт, познат от римското право и е бил прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон за задълженията и договорите и изцяло на него е базиран и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че "държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице." Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен или/ и/ съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и чрез касация - за индивидуалните административни актове пред ВАС и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, гражданина изключително трудно, почти невъзможно би се справил със съдебното обжалване без неговата помощ. В подкрепа на това становище е въведеното с чл. 284, ал. 2 от ГПК задължително приподписване на касационната жалба до ВКС от адвокат, необяснимо защо не възпроизведено и в АПК.
Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен или /и/ съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт / в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие-гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите.
В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски,включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал.3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
Да се приеме, че заплатения адвокатски хонорар на адвокат за обжалването на едно отменено като незаконосъобразно наказателно постановление не е имуществена вреда за обжалващия, тъй като адвокатската защита по тези дела не е по закон задължителна и този хонорар е платен по силата на свободно договаряне, и че за гражданина е нормално сам да се защитава пред съда, е все едно да се приеме абсурдната теза, че заплатения хонорар за преглед и лечение при лекар или зъболекар е луксозен разход и не е имуществена вреда за лицето, на което е причинена телесна повреда от непозволено увреждане, тъй като лекарската помощ не е по закон задължителна и лекарския хонорар също е на свободно договаряне и за увредения е нормално да се самолекува, като тук могат да се посочат и много други подобни абсурдни примери.
Правно неиздържано и неоснователно е и изтъкваното становище, че процесните искове са недопустими, тъй като държавата не би могла да защити правата си чрез възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в това производство по ЗОДОВ и би се стигнало до присъждане на несправедливо високи хонорари, несъответстващи на реално извършената услуга.
Възникването и признаването на право на обезщетение от непозволено увреждане не е функция и не зависи от неговия претендиран размер. Основно задължение на съда при тези производства е първо да установи дали искането се основава на действително настъпил в житейския мир правно релевантен факт - издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар, и едва след това да установи неговия действителен размер.
Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - „справедлив и обоснован“. Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
По изложените съображения на основание чл. 124, ал. 1, т. 5 от Закона за съдебната власт Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд
Р Е Ш И :

При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.



Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Георги Колев
секретар:
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Румяна Монова
/п/ Боян Магдалинчев
ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:
/п/ Анна Димитрова
/п/ Йордан Константинов
/п/ Мариника Чернева
/п/ Милка Панчева
/п/ Мирослав Мирчев
/п/ Георги Чолаков
/п/ Ваня Анчева
ЧЛЕНОВЕ:
/п//п/ Светлана Йонкова
/п/ Нина Докторова
/п/ Марина Михайлова
/п/ Наталия Марчева
/п/ Панайот Генков
/п/ Аделина Ковачева
/п/ Румяна Папазова
/п/ Диана Добрева
/п/ Галина Матейска
/п/ Фани Найденова
/п/ Надежда Джелепова
/п/ Галина Христова
/п/ Жанета Петрова
/п/ Таня Радкова
/п/ Здравка Шуменска
/п/ Йовка Дражева
/п/ Светлозара Анчева
/п/ Галина Солакова
/п/ Диана Гърбатова
/п/ Татяна Хинова
/п/ Джузепе Роджери
/п/ Теодора Николова
/п/ Милена Златкова
/п/ Атанаска Дишева
/п/ Таня Вачева
/п/ Соня Янкулова
/п/ Илияна Дойчева
/п/ Георги Георгиев
/п/ Донка Чакърова
/п/ Емилия Миткова
/п/ Искра Александрова
/п/ Мариета Милева
/п/ Тодор Тодоров
/п/ Севдалина Червенкова
/п/ Еманоил Митев
/п/ Павлина Найденова
/п/ Таня Куцарова
/п/ Марио Димитров
/п/ Кремена Хараланова
/п/ Илиана Славовска
/п/ Добринка Андреева
/п/ Тодор Петков
/п/ Любомира Мотова
/п/ Николай Гунчев
/п/ Емилия Кабурова
/п/ Свилена Проданова
/п/ Даниела Мавродиева
/п/ Бисер Цветков
/п/ Благовеста Липчева
/п/ Красимир Кънчев
/п/ Димитър Първанов
/п/ Мадлен Петрова
/п/ Пламен Петрунов
/п/ Аглика Адамова
/п/ Петя Желева
/п/ Василка Шаламанова
/п/ Калина Арнаудова
/п/ Мирослава Керимова
/п/ Албена Радославова
/п/ Мария Радева
/п/ Росен Василев
/п/ Светослав Славов
/п/ Румяна Лилова
/п/ Стефка Кемалова
/п/ Весела Андонова
/п/ Милена Славейкова
/п/ Весела Павлова
/п/ Юлиян Киров


М.Ч.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ ПО т.д. № 2/2016 г. от съдиите Искра Александрова, Кремена Хараланова, Тодор Петков и Весела Андонова

Платените от жалбоподателите адвокатски възнаграждения за адвокатска защита при обжалване на наказателни постановления, не могат да се претендират като вреди по реда на чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по три групи съображения.
Първата група включва съображенията, че заплатеният адвокатски хонорар за адвокатска защита и процесуално представителство не е вреда. Приема се, че вреда е всяко отрицателно изменение в имущественото състояние на ищеца, т.е. намаляване на патримониума, активите му. Заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение за адвокатска защита и процесуално представителство по дело с предмет обжалване на НП не води до увреждане в патримониума му, тъй като срещу него, той е получил адвокатската услуга. Тоест, патримониумът на лицето не е намалял вследствие на направения разход след като срещу него той е получил приход - предоставената услуга. Поради тази причина разходът за адвокатско възнаграждение не може да се квалифицира като вреда.
От друга страна, разноските, направени за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на наказателно постановление, не могат да се интерпретират като имуществена вреда по смисъла на чл. 4, връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, при положение, че не произтичат пряко и непосредствено от административното разпореждане, а от договор за правна помощ и съдействие. Пряка и непосредствена е тази последица, която безусловно е налице по отношение на лицето, засегнато от акта. Тази безусловност не е налице в казусите, решенията по които провокираха настоящото тълкувателно решение. В тълкувателното решение като такава последица се възприема заплатеното възнаграждение на адвокат при положение, че лицето може и да не ползва услугата на адвокат, тъй като адвокатската защита не е задължителна. Излиза, че административният акт причинява имуществена вреда само в някои случаи, а именно, ако засегнатото от НП лице ползва адвокат и не причинява такава, ако не е сключен договор за правна помощ.
Втората група съображения са свързани с точното спазване на закона и принципите в съдебния процес. Приложимите процесуални закони, които уреждат реда за обжалване на наказателните постановления - Законът за административните нарушения и наказания и Наказателно-процесуалния кодекс, не признават правото на жалбоподателя да възстанови направените от него разноски по административнонаказателното дело, поради което държавата не дължи заплащането им при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и те остават в тежест на лицето. Претендирането на разноски на това основание представлява заобикаляне на процесуалния закон.
Също така, в мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. по т.д. № 7/2008 г. на ВАС, ОСК изрично е посочено, че в касационното производство по чл. 63, ал. 1 ЗАНН не се дължат разноски, тъй като такива не са предвидени в първоинстанционното производство. По изложените съображения в посоченото тълкувателно решение е прието, че административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.
Нарушава се и принципа за равенството на страните в процеса. В случаите, в които жалбата срещу НП е отхвърлена, ответникът, за който изхода на делото е благоприятен, не би могъл да претендира заплатеното от него адвокатско възнаграждение, ако е защитаван от адвокат или юрисконсултско възнаграждение чрез иск по чл.1 от ЗОДОВ.
От друга страна, в теорията и съдебната практика се приема, че отговорността за разноски е изградена върху разбирането за неоснователно предизвикания правен спор и е своеобразна санкция за страната, която е станала причина за това. Преценяването на направените от жалбоподателя разходи за адвокатска защита като вреда за него и присъждането на обезщетение по реда на ЗОДОВ за тази вреда, ще доведе в тези случаи до по-тежка санкция за държавата в лицето на нейните органи, тъй като държавата ще бъде осъдена да заплати на лицето не само обезщетение в размер на причинената вреда, но и законната лихва върху тази сума, което в класическия случай на присъждане на разноски не се прави със съдебното решение, с което те се присъждат. Същевременно, при наличието на документ, удостоверяващ направените разноски, съдът следва да ги присъди в пълен размер и за ответника не съществува възможност да приложи механизма, предвиден в чл.78, ал.5 ГПК.
Третата група съображения са свързани с приетото в мотивите на решение на Конституционния съд № 10 от 29.09.2016г. по к.д.№3/2016 година, в които е посочено:
“В правната доктрина се приема, че отговорността за разноските в съдебното производство в чл. 81 във връзка с чл. 78 ГПК е правото на едната страна, в чиято полза съдът е решил делото, да иска и задължението на другата страна да плати направените от нея разноски. Тази отговорност се определя като гражданско облигационно правоотношение, произтичащо и уредено от процесуалния закон (проф. Ж. Сталев, Българско гражданско процесуално право, 2012 г., стр. 378). По своята правна същност тя е обективна, безвиновна отговорност и не е отговорност за вреди, тъй като обхваща само направените разноски в съдебното производство. Изградена е върху разбирането за неоснователно предизвикан правен спор и е своеобразна санкция за това.”
Изводът, който следва от посочения цитат е, че отговорността за разноски не е отговорност за вреди и, че за разноските може да се произнесе само съдът, който решава делото, тъй като те са последица от произнасянето му по предмета на спора.
По тези съображения, отговорът на зададения въпрос следва да е, че изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на незаконосъобразни наказателни постановления, не представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.


СЪДИЯ: