Ново Р/О: Ново Р/О, 1403 / 31.1.2018 г.


РЕШЕНИЕ

6378
София, 22.05.2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА МАТЕЙСКА
ТОДОР ПЕТКОВ
при секретар Илиана Илиева
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаГАЛИНА МАТЕЙСКА
по адм. дело 1843/2014. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).
Образувано е по жалба на [фирма], [населено място], [улица], подадена от В. С. и С. Т., в качеството им съответно на управител и прокурист на дружеството, срещу решение № 1715/18.12.2013 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК-1038/1421/2013 г., в частта, с която КЗК: 1) установява, че е извършено нарушение по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 33, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗЗК от страна на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 14004, област „С.” (с.); община „С”, район „Т.”, [улица] налага имуществена санкция на дружеството в размер на 0,1 %, (нула цяло и един процента) от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2012 година, равняваща се на 483 077 лв. (четиристотин осемдесет и три хиляди и седемдесет и седем лева); 2) постановява прекратяване на нарушението по т. 1; 3) постановява незабавно изпълнение на решението по т. 2 и 4) разпорежда в едноседмичен срок от влизане в сила на настоящото решение [фирма] да го огласи за своя сметка в два национални ежедневника.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 32 във вр. с чл. 33 от ЗЗК и несъответстващо с целта на закона. По конкретно жалбоподателят посочва, че КЗК незаконосъобразно е образувала преписка № 1038/2013 г., както и преписка № 1421/2013 г., като в последствие и незаконосъобразно ги е обединила за общо разглеждане. На следващо място се твърди, че правните изводи на Комисията не съответстват на събрания по делото доказателствен материал, като на процесните рекламни послания в решението е вложен смисъл, различен от общоприетия такъв. Подробно са релевирани доводи за добросъвестност в поведението на дружеството при и по повод спазване на обективираните в рекламните послания гаранции за качество и цена. Оспорва се и размерът на наложената имуществена санкция за констатираното от КЗК нарушение. Моли се решение № 1715/18.12.2013 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1038/1421/2013 г. в оспорените части, като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.
Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата. Моли решението да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно. Претендира направените по делото разноски.
Настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в 14-дневния срок, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Като прецени наведените отменителни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
В Комисията за защита на конкуренцията е образувано производство по преписка № КЗК-1038/2013 г., по искане на Сдружение [ЮЛ], [населено място] срещу [фирма], [населено място] за установяване на евентуално извършени нарушения по Глава седма, по-конкретно чл. 29, чл. 32, чл. 33, чл. 34 и чл. 36, ал. 4 от Закона за защита на конкуренцията във връзка с провежданата от дружеството рекламна кампания „Гаранция “C.” най-ниска цена”, постановяване прекратяване на нарушенията, както и налагане на предвидените в закона санкции. С Решение № 1601/27.11.2013 г., на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, Комисията образува производство за проучване на евентуално извършено нарушение на Глава седма от закона от страна на [фирма], по повод сигнал на потребител за извършени нарушения в рамките на рекламна кампания “Гаранция C. най-ниска цена”. С протоколно определение № ПРЗ 1879 от 04.12.2013 г., на основание чл. 63 от ЗЗК, Комисията обединява преписка № КЗК-1038/2013 г. с преписка № КЗК-1421/2013 г., като новата преписка е с № КЗК -1038/1421/2013 година.
В хода на проучването КЗК е установила, че [фирма] предлага над 250 вида продукти с марка C. от различни продуктови категории. Продуктите с марка C. се произвеждат и доставят за [фирма] с цел тяхната продажба и разпространението в търговските обекти на веригата въз основа на рамкови договори за производство и доставка на продукти с марка C.. Рамковите договори се сключват наред и независимо от стандартните договори за доставка на стоки при общи условия за доставка на стоки на [фирма] и съдържат типизирани условия, при които се уреждат отношенията по производството и/или доставката на продукти C..
От 20.06.2013 година [фирма] организира и провежда рекламна кампания в национален мащаб под надслов „Гаранция C. най - ниска цена”. За краен срок на кампанията първоначално е определен 31.08.2013 г. (посочен в първоначалната редакция на Официалните правила на кампанията), но в хода на провеждането й срокът е продължен до 30.09.2013 г. (видно от втората редакция на Официалните правила), а впоследствие – до 31.12.2013 година. Съгласно Официалните правила на рекламната кампания „Гаранция C. най-ниска цена”, [фирма] извършва седмичен мониторинг на цените на всички сравними с продуктите с марка C. продукти, които се предлагат в 8 конкурентни вериги за търговия на дребно с хранителни стоки - К., Л., П. м., К., Ф. (гр. С.), П., С. и Т М.. В случай, че при мониторинга в някоя от проверяваните вериги бъде установена продажба на сравним продукт на по-ниска цена, продажната цена на съответния продукт C. се намалява до ниво не по-високо от конкурентната цена. Ако въпреки това, клиент на Б. установи, че сравним продукт се предлага в една от 8-те вериги на по-ниска цена, продажната цена се намалява до нивото на конкурентната. В такъв случай, клиент закупил от Б. продукт с марка C. на по-висока цена от конкурентната, валидна за деня на покупката, има право в рамките на същия работен ден да получи разликата в цената. Клиентът удостоверява покупката на продукт C. чрез касова бележка, както и наличието на по-ниска конкурентна цена от една от 8-те вериги – с касова бележка, брошура, рекламен материал или по друг несъмнен начин. При извършване на мониторинга се вземат предвид трайните продажни цени на сравними продукти, както и трайно намалените цени, обявени като „всеки ден ниска цена” или формулирани по сходен начин. Не се вземат предвид цените на едро, специални цени при закупуване на определени количества или големи количества, цени при акции, промоционални (включително при откриване на филиали) или регионално валидни цени, както и цени, обявени онлайн. Проверяват се само национално валидни цени за съответната верига (като по отношение на търговска верига Ф. се вземат предвид цени за [населено място]). Цените на продуктите C. се актуализират всяка седмица, ако в рамките на мониторинга бъде установена по-ниска цена при условията на кампанията, както и в случай, че намаление на продажна цена на сравним продукт се установи между две мониторингови проверки.
В Официалните правила понятието „сравними продукти” се дефинира като „артикули от една и съща продуктова група, съответно подгрупа и вид, с идентично количество и сходен състав, качество и вид опаковка”. При мониторинга се сравняват цени на артикули от един и същи вид, като се сочат изрични примери: кисело мляко с кисело мляко, а не с изцедено кисело мляко или с прясно мляко; кисело мляко 2 % се сравнява само с кисело мляко 2 %, а не с по-висок или по-нисък % масленост; кисело мляко (400 гр.) се сравнява само с кисело мляко със същия грамаж. При случаи, в които различни видове опаковки на един и същ артикул могат да бъдат причина за по-високи или по-ниска цена на самия продукт (например, фъстъци в кутия са с по-висока цена от фъстъци в плик, бира в бутилка е с различна цена от бира в кутия, независимо, че става въпрос за една и съща бира, прясно мляко в плик е по-евтино от прясно мляко в каничка/бутилка), за сравними продукти се приемат артикули със същия вид опаковка като тази на продукта C..
В рекламната кампания „Гаранция C. най - ниска цена” са използвани телевизионна и радио реклама, печатна реклама, интернет реклама, външна реклама и по-конкретно излъчване на радио и телевизионни рекламни клипове, разпространение на листовки, рекламни брошури, флаери, плакати, информационни табла, рекламни стикери, плакати и др. Основните рекламни послания, които са инкорпорирани в тези реклами са: „Гарантираме най-ниските цени C. на сравними продукти”; „Проверяваме цените всяка седмица в други вериги”; „Намаляваме цените, ако открием по-евтин продукт”; „Плащаме разликата, ако ти намериш по-ниска цена”. В периода на рекламната кампания на интернет страницата на [фирма] [интернет сайт] са публикувани Официалните правила на кампанията „Гаранция C. най - ниска цена”.
По отношение на механизма на „мониториране“ (наблюдение) на цените на сравними продукти, КЗК е установила, че дружеството „мониторира“ конкурентните търговски вериги К., Л., П. м., К., Ф. (гр. С.), П., С. и Т М., като за целта негови служители посещават търговски обекти на осемте вериги поне в три града, най-малко веднъж седмично, и проверяват цените на сравнимите продукти на артикулите C., като резултатите от проверките се обобщават в мониторингова справка. Въз основа на мониторинговите справки се актуализират цените на продуктите с марка C..
По отношение на пазарното изпълнение на процесната рекламната кампания КЗК е установила 1) случаи, в които продукти C., по отношение на които според мониторингова справка се констатира наличие на по-ниска национална цена на сравним продукт, не се предлагат в съответната рекламна брошура за дадения период; 2) случаи, в които продукти C. поместени в рекламни брошури не се предлагат на цени, намалени до най-ниската национална цена на сравними продукти, констатирани в съответния мониторинг, а се предлагат на тази най-ниска национална цена в рекламната брошура за следващия седмичен период; 3) случаи, в които C. продукти, по отношение на които при мониторинга се констатира наличие на по-ниска цена на сравним продукт, в рекламните брошури са обявявани на промоционални цени, които са по-високи; 4) случаи, в които видно от мониторинговите справки се установява най-ниска национална цена на сравними продукти с марка C., но не се предприема тяхното промотиране в рекламната брошура за периода на тази цена.
На следващо място КЗК е обследвала процеса по възстановяване на разлика в цената на клиенти, като е установила наличието на разписана процедура за регистриране, обработване и удовлетворяване на рекламациите, постъпили от клиенти в търговски обекти на [фирма], която е залегнала в „Инструкция за реда на регистриране и разглеждане на рекламации във връзка с Гаранция C. най-ниска цена”. Във връзка с този процес, Комисията е изследвала и обстоятелствата, описани в сигнал на потребителя С. Б., относно неудовлетворяването на нейна претенция за възстановяване на платена по - висока цена за закупен продукт с марка C..
Във връзка с така установените факти, Комисията, след анализ на всички установени рекламни форми на кампанията “Гаранция “C.” най - ниска цена” е приела, че цялостното впечатление, което създава рекламното послание, е заблуждаващо. В случая се касае за една от хипотезите на заблуждаваща реклама, която се отнася до цената на предлагана стока, която, като една от основните характеристики на всеки продукт/услуга играе и най-голяма роля при вземане на решение за покупка, поради което всяка заблуда по отношение на цената или потенциална опасност за възникване на заблуда, следва да се приема за съществена.
На първо място Комисията е приела, че съществува възможност да се предлага друг сравним продукт на по-ниска цена в друга верига, като дори и в такъв случай цената на продукта C. не е задължително да бъде намалена под цената на този сравним продукт, за да получи качеството „най-ниска” цена. Нещо повече - налице са доказателства за случаи, при които цени на продукти C., по отношение на които при осъществявания мониторинг е констатирано наличие на по-ниска цена на сравним продукт C., в рекламните брошури за тези продукти са обявявани цени, които са по-високи. На второ място КЗК е приела, че от обявените условия на рекламната кампания не става ясно дали т.нар. седмично извършвана проверка на цените на сравнимите стоки в останалите вериги и съответното евентуално намаляване на цените на продукти C., е в рамките на същата седмица, в която вече намалените цени на продуктите C. са анонсирани със съответната рекламна брошура или телевизионен и / или радио клип, или в рамките на следващата седмица, след седмицата, в която е извършена проверката. На следващо място Комисията е счела, че въпреки подробно разписаното понятие за „сравними продукти” в Официалните правила на кампанията и примерите, дадени към тях, за потребителя остава недоизяснено това условие като част от механизма за възстановяване на разликата в цените при открит друг сходен продукт на по-ниска цена.
Така установеното нарушение е квалифицирано от КЗК като не особено тежко по смисъла на т. 17а от Методика за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията, размерът на санкцията за което следва да възлиза до 5 %. Отчитайки вида на нарушението и всички обстоятелства, свързани с осъществяването му, Комисията е приела, че размерът на имуществената санкция следва да бъде определен в размер на 0,1 % (нула цяло и един процента) от размера на нетните приходи от продажби 483 077 000 лева на предприятието за предходната финансова година (2012 г.), което възлиза на 483 077 лева.
На последно място Комисията е реализирала правомощието, предоставено й от чл. 98, ал. 2 от ЗЗК, като е разпоредила [фирма] да огласи за своя сметка онази част от настоящото решение, която подробно отразява аргументите на Комисията относно това защо процесната реклама се приема за заблуждаваща и по-конкретно анализа по чл. 33 от правните си изводи, като е определила подходящия начин за огласяване на тази част от решението - чрез публикуване на съответната извадка от настоящото решение в два национални печатни ежедневника.
За да се произнесе по същество на подадената от [фирма] жалба срещу решение № 1715 от 18.12.2013 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1038/1421/2013 г., настоящият съдебен състав следва на първо място да определи предмета на съдебната проверка. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административен акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В конкретния случай оспореното от [фирма] решение на КЗК засяга негативно дружеството само в частта с която КЗК: 1) установява, че е извършено нарушение по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 33, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗЗК от страна на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 14004, област „С.” (с.); община „С.”, район „Т.”, [улица] налага имуществена санкция на дружеството в размер на 0,1 %, (нула цяло и един процента) от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2012 година, равняваща се на 483 077 лв. (четиристотин осемдесет и три хиляди и седемдесет и седем лева); 2) постановява прекратяване на нарушението по т. 1; 3) постановява незабавно изпълнение на решението по т. 2 и 4) разпорежда в едноседмичен срок от влизане в сила на настоящото решение [фирма] да го огласи за своя сметка в два национални ежедневника. В останалата част на административния акт, в която КЗК прекратява производството по преписка № КЗК-1038/1421/2013 г. в частта по отношение на Сдружение [ЮЛ], жалба не е подавана и следователно последният е влязъл в законна сила.
При така очертания предмет на съдебната проверка, във връзка с доводите в жалбата и съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК, в пределите на правомощията на Комисията, като решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити.
В производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По случая е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. На страните е осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознават с материалите по преписката. Съдържанието на акта сочи, че решението на Комисията за защита на конкуренцията е надлежно мотивирано, като са обсъдени всички доказателства, представени от страните, относими към извършеното проучване.
Неоснователни са релевираните от страна на жалбоподателя аргументи в посока незаконосъобразно образуване на административното производство от страна на КЗК. Съгласно чл. 94 от ЗЗК, производството за установяване на нарушение по Глава седма и налагане на санкция се образува с разпореждане на председателя, като основание за образуването са чл. 38, ал. 1, т. 1 и 3 – служебно или по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение по този закон.
В конкретния случай, видно от представените по делото доказателства, в Комисията за защита на конкуренцията е образувано производство по преписка № КЗК-1038/2013 г. по искане на Сдружение [ЮЛ], [населено място] срещу [фирма], [населено място] за установяване на евентуално извършени нарушения по Глава седма, по-конкретно чл. 29, чл. 32, чл. 33, чл. 34 и чл. 36, ал. 4 от Закона за защита на конкуренцията във връзка с провежданата от дружеството рекламна кампания „Гаранция “C.” най-ниска цена”, постановяване прекратяване на нарушенията, както и налагане на предвидените в закона санкции. С писмо вх. № към КЗК-1038/15.11.2013 г. Сдружение [ЮЛ] заявява, че искането по преписка КЗК-1038/2013 г. следва да се счита оттеглено. С Решение № 1601/27.11.2013 г., на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, Комисията образува ново производство за проучване на евентуално извършено нарушение на Глава VII (седма) от закона от страна на [фирма], по повод сигнал на потребител за извършени нарушения в рамките на рекламна кампания “Гаранция C. най-ниска цена”. С Протоколно определение № ПРЗ 1879 от 04.12.2013 г., на основание чл. 63 от ЗЗК, Комисията обединява преписка № КЗК-1038/2013 г. с преписка № КЗК-1421/2013 г., като новата преписка е с № КЗК - 1038/1421/2013 година. Настоящият съдебен състав приема, че производството по настоящата преписка е образувано служебно на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, като законосъобразно преписка КЗК-1038/2013 г. и преписка КЗК-1421/2013 г. са обединени за общо разглеждане, предвид сходните факти и обстоятелства, които са предмет на обследване от страна на КЗК.
Съдът намира за неоснователни и релевираните в жалбата възражения в посока допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 33, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗЗК.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, заблуждаваща е всяка реклама, която по някакъв начин, включително и по начина, по който е представена, подвежда или може да подведе лицата, до които достига. Необходимо е това подвеждане да е в състояние да повлияе върху икономическото поведение на лицата т.е., да създаде мотивация у тях да закупят определена стока или да ползват дадена услуга, или да се въздържат от закупуване на стока, или ползване на услуга на конкурент. Съгласно ал. 2 на цитирания член, заблудата, която възниква, може да е по отношение на характеристиките на стоките или услугите; цената или начина на образуването й; условията за доставка или изпълнение; както и по отношение на данните за рекламодателя или рекламиращия. Правният извод който се налага е, че за да бъде определено дадено послание като заблуждаваща реклама по смисъла на чл. 33 от ЗЗК следва да бъдат налице няколко предпоставки в условията на кумулация: 1) да бъде установено наличието на реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК; 2) посланието да подвежда или да може да подведе лицата, до които е адресирано или достига и 3) да повлияе на икономическо поведение на субектите като по този начин да нанася или да е способно да нанесе вреди на конкурент.
В конкретния случай настоящият съдебен състав споделя изводите на КЗК, че кампанията „Гаранция C. най - ниска цена” се промотира чрез различни рекламни способи - телевизионна и радио реклама, стикери, плакати, листовки, информационни табла, рекламни брошури и други, като целта им е популяризиране на съответните продукти с марка C., което представлява реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК. Съгласно тази разпоредба „реклама” е всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения. В този смисъл за настоящия съдебен състав безспорно е установено, че посланието „Гаранция C. най - ниска цена” има рекламен характер съгласно легалната дефиниция на понятието, въведена с горецитираната разпоредба.
На следващо място съдът приема, че е налице и вторият елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 33 от ЗЗК - посланието да подвежда или да може да подведе лицата, до които е адресирано или достига. Аргументите за това са следните: Систематичният анализ на Официалните правила на рекламната кампания „Гаранция C. най - ниска цена” налага извода, че [фирма] монитира единствено цените в 8 конкурентни вериги за търговия на дребно с хранителни стоки - К., Л., П. м., К., Ф. (гр. С.), П., С. и Т М., като всички останали конкуренти не попадат в мониторинга, осъществяван от [фирма]. На следващо място обект на обследване в тези 8 конкурентни вериги са единствено трайните продажни цени на продуктите, но не се вземат предвид цените на едро, специални цени при закупуване на определени количества или големи количества, цени при акции, промоционални (включително при откриване на филиали) или регионално валидни цени, както и цени, обявени онлайн. Освен това анализът обхваща единствено цените на „сравнимите продукти”, които са определени като „артикули от една и съща продуктова група, съответно подгрупа и вид, с идентично количество и сходен състав, качество и вид опаковка”. В този смисъл „сравними продукти” по смисъла на Официалните правила на рекламната кампания „Гаранция C. най - ниска цена” са единствено продуктите с еднакъв състав, грамаж и вид опаковка. На следващо място, съгласно правилата на кампанията при констатиране на по - ниска цена на сравним продукт в някоя от осемте конкурентни вериги, [фирма] намалява цената на продукт C. до ниво не по - високо от конкурентната цена, но не и по - ниско. На последно място съгласно Официалните правила, възможността клиент, закупил от Б. продукт с марка C. на по-висока цена от конкурентната да получи разликата в цената е осъществима единствено в рамките на същия работен ден.
Настоящият съдебен състав приема, че всички тези условности в рекламната кампания „Гаранция C. най - ниска цена” не са в достатъчна степен разяснени на потребителите в излъчваните радио и телевизионни рекламни клипове, както и в разпространените листовки, рекламни брошури, флаери, плакати, информационни табла, рекламни стикери, плакати и т.н. Видно от представените по делото рекламни материали, основният акцент на рекламите е поставен върху посланията „Е. и провери”; „B. Точно по моя вкус”; „Гарантираме най-ниските цени C. на сравними продукти”; „Защото проверяваме цените всяка седмица в други вериги”; „Намаляваме цените, ако открием по-евтин продукт” „Плащаме разликата, ако ти намериш по-ниска цена.”. В част от рекламните материали се съдържа указание с дребен шрифт, че условията на рекламната кампания се съдържат в Официалните правила на кампанията, които са достъпни на сайта на дружеството и в магазини Б., но в част от материалите (съкратените версии на телевизионна реклама, както и в съкратените версии на рекламните брошури за периодите 01.08.2013 г. – 07.08.2013 г., 15.08.2013 г. – 21.08.2013 г. и т.н), препращане към условията на рекламната кампания изобщо липсва.
Изводът който се налага е, че цялостното поднасяне на рекламната кампания „Гаранция C. най - ниска цена” може да подведе лицата, до които е адресирано и съответно достига. Настоящият съдебен състав счита, че процесните рекламни материали изопачават условията на рекламната кампания „Гаранция C. най - ниска цена”, като съществува вероятност потребителите да не разберат какви са всички условности на кампанията. В този смисъл за потребителя не става ясно в достатъчна степен, че мониторингът, осъществяван от [фирма] се разпростира единствено върху 8 конкурентни вериги, че не се вземат предвид промоционалните цени или регионално валидни цени в тези вериги, както и че възможността да се получи разликата в цената е осъществима единствено в рамките на същия работен ден.
На следващо място съдът счита, че посланието „най-ниска цена” също е в състояние да въведе потребителите в заблуждение. От фактите по делото е видно, че въз основа на осъществения мониторинг на цените [фирма] намалява цената на продукт C. до ниво не по - високо от конкурентната цена, но не и по - ниско. За да бъде установено какви са потенциалните възприетивни връзки, които следват от посланието „най-ниска цена”, съдът допусна изслушването на съдебно-лингвистична експертиза. Настоящият състав приема, че съществуват два отделни подхода пред потребителите, при възприемането на процесното послание, като единият, макар и граматически и морфологично верен, не е задължително да бъде възприет от евентуалния средно интелигентен и информиран потребител. В този смисъл едното тълкуване на посланието „най - ниска цена” е, че всички конкуренти предлагат по - високи цени. Второто тълкуване на посланието е в посока, че нито един конкурент не предлага по - ниски цени. Предвид факта, че в случая рекламната кампания на [фирма] се основава само на второто тълкуване на понятието „най - ниска цена”, то потребителите, които възприемат първото тълкуване неминуемо ще бъдат заблудени.
Неотносими към предмета на настоящия спор са възраженията и представените от жалбоподателя доказателства към тях в посока добросъвестност в поведението на дружеството при и по повод изпълнението на официалните правила на рекламната кампания „Гаранция C. най - ниска цена”. Предвид факта, че процесните рекламни послания въвеждат в заблуждение потребителите по отношение на условията на кампанията, то е ирелвантно дали последните са били изпълнявани във вида, в който са заложени в нея, тъй като изначално потребителите очакват нещо различно. Крайният извод, който се налага е, че процесните рекламни послания могат да подведат лицата, до които са адресирани, поради което и вторият елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 33 от ЗЗК е осъществен.
На следващо място настоящата съдебна инстанция намира, че в случая рекламното послание пряко влияе върху пазарното поведение на потенциалните потребители, доколкото създава у тях представа, че биха могли да закупят продукти с марка C. на най - ниска цена, поради което биха ги избрали за сметка на конкурентните продукти. Съдът счита, че посланието „най - ниска цена” е от естество да мотивира потребителите към вземане на решение за покупка именно на процесните продукт с марка C.. Налага се извода, че рекламното послание „Гаранция C. най - ниска цена” може да повлияе върху пазарното поведение на потенциалните потребители, поради което съдът счита, че и третият елемент от състава на нарушението е осъществен.
В жалбата е направено искане за намаляване размера на наложената имуществена санкция. Съдебният състав счита, че размерът на наложената имуществена санкция в размер на 0.1 % от общия оборот на дружеството съответства на границите на чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗЗК - до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не следва да бъде вземан предвид целият оборот на дружеството, а само оборотът от продуктите обект на нарушението. В ЗЗК подобно изискване не е поставено и законодателят ясно и недвусмислено е посочил, че при определяне на санкцията за нарушение по Глава седма от ЗЗК следва да бъде отчетен общия оборот на дружеството. На следващо място съдът счита, че извършеното нарушение правилно е определено за „не особено тежко” по смисъла на т.17.2а от Методиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията (приета с решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК, изм. и доп. с решение № 1024/06.10.2009 г., решение № 330/17.03.2011 г.), като при определяне на размера са взети предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и утежняващите отговорността обстоятелства. Настоящата инстанция счита, че с оглед характера и степента на нарушението, както и специалната превенция за предотвратяване на бъдещи недобросъвестни действия на нелоялна конкуренция, наложеното наказание от 0.1 % от общия оборот на дружеството е законосъобразно, обосновано и справедливо.
На последно място настоящата съдебна инстанция приема, че законосъобразно с оглед така установеното нарушение, Комисията за защита на конкуренцията е постановила прекратяване на нарушението и е разпоредила в едноседмичен срок от влизане в сила на настоящото решение [фирма] да го огласи за своя сметка в два национални ежедневника.
Предвид на изложените съображения съдът приема, че КЗК е направила законосъобразни правни изводи въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което оспорването на постановеното решение, като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
С оглед този изход от спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателят следва да заплати на ответника своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени от съда в размера, предвиден в чл. 78, ал. 8 ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обн. в Държавен вестник бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Комисията за защита на конкуренцията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200.00 лева.
Воден от горното и на основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,


РЕШИ:


ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], [населено място], срещу решение № 1715 от 18.12.2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК - 1038/1421/2013 година.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], да заплати на Комисия за защита на конкуренцията сумата от 200.00 (двеста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.