Ново Р/О: Ново Р/О, 10686 / 13.10.2016 г.


РЕШЕНИЕ

5035
София, 27.04.2016

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИНА ДОКТОРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ХИНОВА
КРАСИМИР КЪНЧЕВ
при секретар Татяна Щерева
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяНИНА ДОКТОРОВА
по адм. дело 15540/2014. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 145-178 АПК във връзка с чл. 40, ал. 3 ЗОЗЗ и във връзка с чл. 41, ал. 3 ППЗОЗЗ.
Образувано е по жалба на И. С. Немски, в качеството му на изпълнителен директор и законен представител на [фирма], [населено място], област Шумен, срещу решение № КЗЗ-12 от 27.06.2013 г. на Комисията за земеделските земи (КЗЗ) по чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ в частта му по т. 134. В тази част КЗЗ е определила такса за заплащане в размер на 164 047, 68 лв., на основание чл. 30, ал. 1 ЗОЗЗ, за 103 223 кв. м, по реда на чл. 6, т. 2 на Тарифата, за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи, одобрена с ПМС №112 от 31.05.2002 г., обн. в ДВ, бр. 56 от 7.06.2002 г., с последно изменение, обн. в ДВ, бр. 35 от 8.05.2012 г.
В жалбата се твърди, че решението на КЗЗ в обжалваната му част е незаконосъобразно. След излагане на фактите относно определянето на таксата за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, се прави позоваване на чл. 30, ал. 2 ЗОЗЗ, като се твърди, че това е основанието, на което трябва да се определи таксата. По изложените съображения в жалбата се моли, съдът да отмени решението. В съдебно заседание адвокат Х. - пълномощник на [фирма], претендира и присъждане на направените разноски.
Ответната страна – министърът на земеделието и храните, в качеството му на председател на КЗЗ по чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ, оспорва жалбата. Намира я за неоснователна, а решението за законосъобразно.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, на която е определена такса за промяна на предназначението на земеделската й земя в размер, който според нея трябва да се определи на друго правно основание и в по-малък размер. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
От данните по делото се установява, че [фирма] на 6.07.2012 г. е придобило чрез договор за покупко-продажба, след проведен публично оповестен конкурс, собствеността върху нива с площ 103 223 дка, ІV категория, находяща се в местността „Гробища”, съставляваща ПИ № 043003, по плана за земеразделяне в землището на [населено място], [община], област Шумен при описаните в договора съседи, за сумата в размер 67 000 лв. Според раздел ІІІ, т. 5 от договора продавачът – [община], се е задължила да учреди в полза на купувача право на преминаване до продаваемия имот през други имоти, общинска собственост, необходими за извършване и експлоатация на инвестицията. В раздел ІV от договора са описани задълженията на купувача на имота, свързани с инвестиции в размер на 10 000 000 лв., включително и осигуряването на 30 работни места.
Със заповед № 1329 от 20.07.2012 г. кметът на [община], на основание чл. 124, ал. 3, съгласно чл. 59, ал. 1 във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗУТ е разрешил да се изработи проект за подробен устройствен план (ПУП) и план за застрояване (ПЗ), в обхвата на поземлен имот № 043003 и ПИ № 000020, в масив 43 в землището на [населено място], с ЕКАТТЕ 47785. Първият имот по проекта да е с предназначение „Предимно производствени дейности-производство на пелети”, а за вторият имот, който е публична общинска собственост, да се изработи проект за комуникационно транспортен план за нов транспортен достъп да първия имот, след предварително съгласие от страна на Общинския съвет – В.. Такова съгласие е дадено, видно от приложеното решение на Общинския съвет с изх. № 08-00-133 от 25.07.2012 г.
С решение, взето по протокол № 2 от 10.01.2013 г. от заседанието на Общинския експертен съвет по устройство на територията е одобрен ПУП-ПЗ за двата имота
С решение № 8, взето по протокол № 2 от 4.03.2013 г., Общинският съвет-В. на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА във връзка с § 124 ЗИДЗУТ и заповед на кмета на [община], е одобрил ПУП-ПЗ за ПИ № 043003 и ПИ № 000020, в масив 43, в землището на [населено място], [община]. Неразделна част от решението са приложените проекти, схеми, комуникационно транспортен план за пътна връзка и парцеларните планове за елементите на техническата инфраструктура, подробно описани. Разпоредено е решението да се обнародва в ДВ, като е посочено, че може да се обжалва пред Административния съд-Шумен в 30-дневен срок от обнародването му.
Приложено е и решение № КЗЗ-02 от 29.01.2013 г. на КЗЗ, която на основание чл. 22, ал. 1 във връзка с чл. 18 ЗОЗЗ е утвърдила: 1) площадка за проектиране, с която се засяга 105 623 кв. м земеделска земя, в т. ч. 2 400 кв. м за транспортен достъп, от които 103 223 кв. м – собственост на [фирма], а 2 400 кв. м - общинска собственост; 2) трасе за проектиране на кабелно ел. захранване и т. 3) утвърдено трасе за проектиране на водопровод. Решението като необжалвано пред Върховния административен съд, е влязло във формална законна сила.
Изпълнителният директор на [фирма] и кметът на [община] на 10.05.2013 г. са подали предложение до министъра на земеделието и храните, в качеството му на председател на КЗЗ по чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ, за промяна предназначението на земеделската земя и за двата имота, за неземеделски нужди, на основание чл. 40 ППЗОЗЗ, чл. 18, чл. 24, ал. 2, чл. 29, ал. 4 и чл. 30, ал. 2 ЗОЗЗ. Към предложението са представили и необходимите приложения по чл. 30 и чл. 40, ал. 2 ППЗОЗЗ. Предложение е получило регистрационен индекс № 70-178 от 13.05.2013 г. за промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди.
По предложението КЗЗ се е произнесла с решение № КЗЗ-12 от 27.06.2013 г. в частта му по т. 134, като за 103 223 кв.м собственост на [фирма] е определила такса в размер на 164 047, 68 лв.на основание чл. 30, ал. 1 ЗОЗЗ, а за 2 400 кв. м – собственост на общината, на основание чл. 30, ал. 2 – местна такса, определена от общинския съвет. Това решение на КЗЗ в частта му по т. 134, относно ПИ № 043003, собственост на [фирма], за което е определена таксата на основание чл. 30, ал. 1 ЗОЗЗ е обжалвано пред съда.
По искане на жалбоподателя съдът е допуснал заключение на вещо лице. Според заключението на съдебната техническо – икономическа експертиза таксата за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, на основание чл. 30, ал. 1 ЗОЗЗ, изчислена по реда на чл. 6, т. 2 от Тарифата, приета с ПМС № 112 от 31.05.2002 г. е в размер на 164 047, 68 лв. Размерът на таксата за същата земя, определена по чл. 35а от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услугите на територията на [община], във връзка с чл. 4 и 5 от Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи от общинския поземлен фонд, е в размер на 43 392, 11 лв.
При така установената фактическа обстановка и изпълнявайки служебното начало, визирано в чл. 168, ал. 1 АПК настоящият състав счита, че решението на КЗЗ, в обжалваната му част на т. 134, е издадено от компетентен по материя и степен орган, в необходимата форма, при спазване на административно производствените правила, на материалния закон и в съответствие с неговата цел.
Спорно е правното основание, въз основа на което трябва да се определи заплащането на таксата за ПИ № 043003, собственост на [фирма].
Според чл. 40 ППЗОЗЗ при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план за обекта физическото или юридическото лице - собственик на земята, може да внесе предложение за промяна на предназначението на земята, когато обектът се изгражда за собствени нужди. Безспорно е, че според чл. 18 ЗОЗЗ [фирма] е станало собственик на ПИ № 043003 на 6.07.2012 г., преди започване на процедурата по чл. 40 ППЗОЗЗ. Собствеността върху имота е придобита след проведен публично оповестен конкурс, което изключва възможността за приложението на чл. 29, ал. 3 ЗОЗЗ, защото тя се отнася за промяна на предназначението на земеделската земя от държавния или общинския поземлен фонд на лица, на които продажбата или учредяването на правото на строеж върху държавни или общински имоти се извършва без търг или конкурс по силата на закон, според ал. 1. В чл. 29, ал. 4 е регламентирано, че извън случаите по ал. 1 промяна на предназначението на земеделските земи от държавния или общинския поземлен фонд за нуждите на физически или юридически лица може да се извършва, след като лицата ги придобият в собственост или им бъде учредено право на строеж. Разпоредбата е приложима в случай, че е утвърдена площадка върху земя от общинския поземлен фонд за нуждите на физическото или юридическото лице, извън случаите на ал. 1, като промяната се извършва само след придобиването на собствеността или учредяването на право на строеж. Поради това таксата правилно е определена на основание чл. 30, ал. 1 ЗОЗЗ, защото тази земя не е от общинския поземлен фонд, а е собственост на акционерното дружество. Размерът й следва да бъде определен по реда на Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи, приета с ПМС № 112/2002 г. Размерът на тази такса е правилно определен по посочения ред, според заключението на експерта, прието от страните без оспорване.
По така изложените съображения решението на КЗЗ в обжалваната му част е правилно, а жалбата срещу него като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
Направеното искане от адвокат-пълномощника на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение с оглед на изхода на спора.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение


РЕШИ:


ОТХЪВРЛЯ жалбата на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] срещу решение № КЗЗ-12 от 27.06.2013 г. на Комисията за земеделските земи по чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ в обжалваната му част на т. 134.
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма] за присъждане на направените разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.