Ново Р/О: Ново Р/О, 15645 / 26.11.2013 г.


РЕШЕНИЕ

11040
София, 22.07.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СРЕБРИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
при секретар Соня Методиева
и с участието
на прокурора Първолета Никова
изслуша докладваното
от съдиятаЖАНЕТА ПЕТРОВА
по адм. дело 14109/2011. Document Link Icon


П. П. Троянски е подал жалба срещу решение по оценка на въздействието върху околната среда № 21-9/2011 г. от 10 октомври 2011 г. на министъра на околната среда и водите, с което е било одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на Национално хранилище за погребване на краткоживеещи ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци с възложител Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци " със седалище и адрес на управление С.. В жалбата се твърди, че министърът на околната среда и водите не е следвало да одобрява осъществянето на инвестиционното предложение, при положение, че в доклада за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение, имало значителни непълноти и неточности. В доклада липсвала оценка на въздействието върху околната среда на дългоживеещите алфа - активни радионуклиди, тъй като в хранилището щели да се съхраняват радиоактивни отпадъци от категорията 2а, в която се включват отпадъци, съдържащи не само краткоживеещи радионуклиди, а и дългоживеещи алфа-активни радионуклиди със специфична активност. При одобряването на инвестиционното предложение не били отчетени критичните бележки за липса на оценка относно съществуващия риск за човешкото здраве в доклада за оценка на въздействието на околната среда, отразени в становището на Министерството на здравеопазването от 28.02.2011 г., изпратено в отговор на писмо на Министерството на околната среда и водите. Докладът по оценка на въздействието върху околната среда бил с ограничен обхват спрямо обхвата, обявен в заданието на възложителя, което не било отчетено от административния орган. Органът не направил и констатацията, че непълнотите в доклада, свързани с възраженията на Министерството на здравеопазването, не са били отстранени. В доклада и в процедурата по оценка на въздействието върху околната среда липсвал анализ на алтернативните решения на технологията, който бил задължителен съгласно чл.96, ал.1,т.2 от Закона за оценка на въздействието върху околната среда. Възложителят сам и без анализ на рисковете за околната среда и здравето на населението определил вида на съоръжението за погребване на отпадъците - приповърхностен тип. Издаденото решение по оценка на въздействието върху околната среда било в противоречие с актуализираната с решение на Министерския съвет на Република България Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци до 2030 година, според която за погребване на отпадъци от категорията 2а е въведен приоритет за съоръжения на междинна дълбочина или геоложко погребване. В доклада липсвал анализ на въздействието върху околната среда в случай на терористична атака. Този въпрос не бил обсъден, въпреки че е бил поставен от Министерството на околната среда и горите на Република Румъния. Министърът на околната среда и водите не взел предвид, че част IV от доклада "Описание, анализ и оценка на потенциалните въздействия върху хората и околната среда в резултат на реализация на Национално хранилище за погребване на краткоживеещи ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци " е схематична и непълна. Не е бил даден отговор на редица сериозни въпроси, като този за здравината на стоманобетонните контейнери с радиоактивни отпадъци, които имали живот само 70 години, макар радиоактивните отпадъци да имали значимост над 500 години, както и относно възможността за засягане на съоръжението в резултат на пътнотранспортно произшествие с оглед близостта му до пътя К. -село Х. - В.. Заключението на експертите, изготвили доклада за оценка на въздействието върху околната среда, че има нулева вероятност от пътнотранспортно произшествие, се опровергавало от заключението на друг експерт, който посочвал, че " единственото значимо събитие с техногенен произход , което може да се случи в района, е взрив на транспортно средство .." В доклада, на който била дадена положителна оценка, не е бил разгледан и рискът от аварии при падане на среден пътнически самолет. Административният орган не е съобразил наличието на висок риск за населението с оглед разгледаната в доклада невъзможност за прилагане на "недоброволно преселване на хора". Докладът за оценка на въздействието върху околната среда бил изготвен на основата на подобен доклад от 2007 г. за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предположение "Изграждане на нови исталации за преработка и съхраняване на радиоактивни отпадъци от площадка на Национално хранилица - Нови хан". Административният орган не съобразил, че позоваване на този доклад не може да се прави, при положение, че той не е бил приет. Административният орган не констатирал и цитираните на стр.20, част III от доклада неточни данни относно количеството на изхвърляните в атмосферата радиоактивни аерозоли, радиоактивни газове и Йод-131 от А. "К. ", разпределени по години, с отбелязване, че след 2004 година стойностите намаляват значително. Тези данни били взаимствани от доклада за оценка на въздействието върху околната среда, изготвен за А. "К.", където обаче се цитират остарели норми за пределно допустимите изхвърляния от 1983 г. В доклада не било разгледано и кумулативното въздействие на радиацията в годините на експлоатация на А. "К.". Не е било констатирано, че авторите на доклада обосновават избора на площадка с възможностите за поддържане на облъчването на персонала и населението на най-ниските "допустими" нива, макар изискването на чл.3, ал.2 т.5 от Закона за безопасно използване на ядрена енергия да се отнася за ограничаване на облъчването до най-ниското "разумно достижимо" ниво. В жалбата се прави искане за отмяна на административния акт поради противоречието му с материалния закон и допуснатите при издаването му нарушения на административнопроизводствените правила.
Министърът на околната среда и водите е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените разноски.
Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" със седалище и адрес на управление С. е поискало отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че оспореното решение на министъра на околната среда и водите е законосъобразен административен акт, поради което подадената жалба следва да се отхвърли.
Върховният административен съд, като провери законосъобразността на административния акт, прие следното:
С Националната стратегия за безопасно управление на отработено ядрено гориво и на радиоактивни отпадъци, приета с решение № 49 от 23 декември 2004 г. на Министерския съвет на Република България, е предвидено изграждането на Национално хранилище за погребване на ниско- и средноактивни отпадъци от ядрени съоръжения и ядрени приложения - модулно хранилище, приповърхностен тип, с обем на първия етап до 50 000 куб м.
С решение № 683 от 25 юли 2005 г. М. съвет на Република България възложил на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" да изгради Национално хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци в срок до 2015 година.
С писмо от 23.10.2006 г., на основание чл.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" уведомило Министерството на околната среда и водите за инвестиционно предложение за изграждане на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци в изпълнение на Националната стратегия за управление на отработено ядрено гориво и на радиоактивни отпадъци и решение на Министерски съвет №683 от 25 юли 2005 г. В. посочил, че е получил от Агенцията за ядрено регулиране разрешение № НХ-3211/05.05.2006 г. за определяне на местоположението (избор на площадка) на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци. След обобщаване на изследванията, проведени от институтите на Българската академия на науките, като благоприятни за изграждането на хранилището били определени площадките "Маричин валог", "Брестова падина" и "А.-Б.". С писмото било изпратена информация за инвестиционното предложение и уведомления със същата информация до кметовете на общините К. и Б., в чиито землища се намират изследваните площадки. Според описанието на инвестиционното предложение, предвидено било изграждането на повърхностно съоръжение за погребване на радиоактивни отпадъци, разположено на земната повърхност или на дълбочина до няколко десетки метра от повърхността. Този тип съоръжение бил избран поради спецификата на радиоактивните отпадъци, които се предвиждало да бъдат погребвани в него - ниско- и средноактивни краткоживеещи радиоактивни отпадъци. Националното хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци трябвало да осигури безопасно погребване на кондиционирани ниско- и средноактивни краткоживеещи отпадъци, безопасно временно съхраняване на опаковки на отпадъците, включително и такива, които не могат да бъдат погребани в него, физическа защита на радиоактивните отпадъци, капацитет за погребване на натрупаните в страната радиоактивни отпадъци, съответстващи на критериите за погребване в това хранилище, капацитет за погребване на очакваните в страната радиоактивни отпадъци, включително чрез възможност за поетапно увеличаване, капацитет за временно съхраняване на опаковки радиоактивни отпадъци, подлежащи на погребване, както и на такива, които не могат да бъдат погребани в него. Националното хранилище за радиоактивни отпадъци представлявало многобариерно инженерно съоръжение, като основните му съставни елементи били модули за погребване, стоманобетонни камери и контейнери.Капацитетът на хранилището, изразен в кубически метри, бил 74000 куб м. Този капацитет покривал освен наличните към момента в страната радиоактивни отпадъци, така и радиоактивните отпадъци от въвеждането на нови ядрени мощности (А. "Б.") и радиоактивни отпадъци от извеждането на мощности от експлоатация след 2016 година.
С писмо № ОВОСУ-9864/02.11.2006 г. Министерството на околната среда и водите уведомило Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", че съоръжението спада към описаните в т. 3, б."б" инсталации, предназначени за окончателно погребване на радиоативни отпадъци, от приложение № 1 към чл.92 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Съгласно чл. 92, т. 1 от Закона за опазване на околната среда съоръжението подлежи на задължителна оценка на въздействие върху околната среда, като компетентен да издаде решението по оценка на въздействието върху околната среда е министърът на околната среда и водите. Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" следвало да се осигури изработване на задание за обхвата на оценката на въздействие върху околната среда, което да съдържа информацията, посочена в чл. 10, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. При разработването на документацията следвало да се включат като алтернативи трите предложени площадки - "Маричин дол", "Брестова падина" и А. "Б.". При изготвяне на заданието възложителят бил задължен да организира провеждането на консултации, в това число със специализираните поделения на Министерството на здравеопазването, засегнатата общественост и неправителствени организации, както и с Министерството на околната среда и водите и съответните регионални инспекции по околна среда и води. С оглед спецификата на обекта били отправени препоръки за провеждане на консултации с Националния център по радиобиология и радиационна защита към Министерство на здравеопазването във връзка с определяне на съдържанието и обхвата на оценката на здравно-хигиенните аспекти на околната среда и риска за човешкото здраве и Изпълнителната агенция по околна среда, сектор "Йонизиращи и нейонизиращи лъчения", като оправомощен орган за осъществяване на радиационен мониторинг.
С писмо №ГУ-ОК-144/8.05.2009 г. до Министерството на околната среда и водите Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" изпратило за становище техническо задание за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предположение за изграждане на Национално хранилище за погребване на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци.
С писмо №26-00-1223/23.06.2009 г. Министерството на околната среда и водите уведомило Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", че структурата на предоставеното техническо задание не отговаря на изискванията на чл.10, ал.3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда и съдържа само част от необходимата информация. Дадени били указания за отстраняване на констатираните несъответствия: да се разпише необходимата информация по чл.10, ал.3, т.1, б."а", б."б" и б."в" от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда и да се отдели особено внимание на характеристиката на инвестиционното предложение като се опишат всички основни и съпътстващи дейности, да се отчете актуалното състояние на околната среда вместо да се извършва позоваване на доклада за оценка на въздействието върху околната среда за А. "К.", изготвен през 1999 година, да се представят доказателства за уведомяване на всички засегнати кметства и общини за всяка една от алтернативните площадки, както и на засегнатото население, за което били дадени указания с писмо № ОВОСУ 9864/02.11.2006г., както и информация за лицата и организациите, с които ще се проведат консултации по предлагания вариант на задание. В същото писмо било посочено, че инвестиционното предложение подлежи на процедура по оценка на съвместимостта съгласно разпоредбите на чл.2 от Наредбата за условията и реда за извършването на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, поради което е необходимо да се представи уводомление по чл.10 от наредбата. Във връзка с изискванията на Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст била поискана информация на английски език, която да бъде предоставена на засегнатите държави. Отбелязано било, че уведомяването на засегнатите държави следва да стане не по-късно от датата на уведомяване на българското население. В случай на заявено съгласие от Република Румъния за участие в процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, изразеното от тази държава становище заедно със становищата, изразени по време на консултациите в Република България, следвало да бъдат съобразени при изготвяне на окончателия вариант на техническото задание и при разработването на доклада за оценка на въздействието върху околната среда.
С писмо №ГУ-ОК- 269/24.07.2009 г., в изпълнение на указанието за предоставянето на информация съгласно чл.3 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" изпратило на Министерството на околната среда и водите попълнения образец на уведомление.
С писмо №99-00-112/21.08.2009 г. Министерството на околната среда и водите изпратило до Посолството на Република Румъния форма за уведомяване относно изграждането на Национално хранилище за ниско- и средноактивни краткоживеещи радиактивни отпадъци.
С писмо № ГУ- ОК-317/16.09.2009 г. Държавно предприятие " Радиоактивни отпадъци " уведомило Министерството на околната среда и водите, че е отстранило недостатъците на техническото задание в съответствие с дадените указания. Изпратена била и информация за уведомяване на засегнатите общини и кметства и за лицата и организациите, с които ще се проведат консултации. Уведомлението по чл.10 от Наредбата за условията и реда за извършването на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони било изпратено на министерството с писмо №НОЗЗ-8/23.07.2009 г. Към писмото били приложени писмо №ГУ-СК-379/5.10.2006 г. до кмета на [община] , писмо №РД-2007/12.10.2006 г. до кмета на [община] и писмо №ГУ- ОК-478/16.11.2006 г. до кмета на [община], с които предприятието информирало населението за инвестиционното предложение, протокол от заседанието на Общинския съвет- К. от 09.03.2007 г., на което било обявено, че проведеният местен референдум за изграждане на хранилище за радиоактивни отпадъци на територията на [община] е нередовен, съобщение във вестник "Новинар" от 27.12.2006 г. за изграждането на Национално хранилище за радиактивни отпадъци, както и списък на лицата и консултациите, с които ще се провеждат консултации по чл.9 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда.
С писмо №26-00-1223/20.11.2009 г. Министерството на околната среда и водите съобщило на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", че приема представените пояснения относно техническото задание и допълнителната информация и че е изпратило две писма до Министерството на околната среда и горите на Република Румъния. В писмото се отбелязва, че инвестиционното предложение подлежи и на оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване на най-близко разположената защитена зона - защитена зона BG0002009 "З." за опазване на дивите птици, разположена на около 400 метра от площадката, на която се предвижда изграждането на хранилището. В тази връзка и след анализ на предоставената информация, на основание чл.39, ал.3 от Наредбата за условията и реда за извършването на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зона, била направена преценка, че инвестиционното предложение няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху местообитанията и популациите в най - близко разположената зона.
С писмо № ГУ-ОК-410/8.12.2009 г. Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" внесло в Министерството на околната среда и водите преработено техническо задание, в което било отразени бележките на ведомството, писмените препоръки на Министерството на околната среда и горите на Република Румъния и други забележки и препоръки, възникнали по време на консултациите за определяне на обхвата и съдържанието на заданието. Според описанието, дадено в заданието, Националното хранилище за радиоактивни отпадъци представлява многобариерно инженерно съоръжение, траншеен тип, предназначено за погребване на кондиционирани ниско- и средноактивни краткоживеещи радиоактивни отпадъци. Размерите на хранилището за погребване на радиоактивни отпадъци са 125 х 150 х 15.5 m. Радиоактивните отпадъци се погребват в него под формата на стоманобетонни контейнери с размери 1.95 х 1.95 х 1.95 m. Хранилището се състои от 8 броя стоманобетонни вкопани конструкции - модули, разделени от вътрешни преградни стени на камери, които след запълване се покриват със стоманобетонна плоча и се изолират от атмосферните води чрез изграждане на многослоен земно-насипен екран. Всеки модул е изграден от 12 стоманобетонни камери за погребване с размери 14 х 18 х 9.5 m. Безопасността на хранилището се осигурява чрез многобариерен подход при осигуряване на дълбоко ешалонирана защита. Многобариерната система включва: първа инженерна бариера, представляваща формата на отпадъка - циментова матрица, в която е включен радиоактивния отпадък, и стоманобетонен контейнер; втора (междинна) инженерна бариера, представляваща елемент от конструкцията на хранилището и включваща стоманобетоните стени на хранилищната камера и запълващия материал; трета (външна) инженерна бариера, представляваща елемент от конструкцията на хранилището и включваща външна циментопочвена обвивка и многобариерна защитна покривка. Циментопочвената обвивка обхваща от всички страни хранилищните камери. Под фундаментната плоча на хранилището се изгражда циментопочвен екран. Многобариерната защитна покривка се изгражда от естествени материали (глина, пясък, чакъл и др.) и има много задачи, по-важните, от които са: а) да намали опасността от инфилтрация на атмосферни води през покрива и стените на хранилищните единици; б) да бъде преграда срещу външни въздействия от всякакъв характер. Четвъртата (естествена) бариера включва геоложките формации, в които е фундирано хранилището. Допълнителна бариера представлява системата за събиране и отвеждане на атмосферните води и дренажът, който е изграден на всяка от камерите на хранилището. Предварителната оценка на количеството радиоактивни отпадъци, които подлежат на погребване в хранилището, възлиза на 138 200 куб м или на 345 500 т, което определя и максималният капацитет на съоръжението. Предвижда се съоръжението да се използва до 2075 година.
В. предлага съоръжението да бъде разположено на площадка "Радиана", намираща се непосредствено до А. "К.", в землището на [населено място], [община], област В.. За конкретните условия на площадка "Радиана" съоръжението ще бъде разположено на дълбочина около 34 метра под земната повърхност. Като основни критерии за безопасност възложителят посочва радиологичните критерии, установени в Наредбата за основните норми за радиационна защита ( обн. ДВ, бр.73 от 20 август 2004 г., отм. ДВ. бр.76 от 5 Октомври 2012 г.) и в Наредбата за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци.
С писмо №О.-493/22.03.2010 г. министърът на околната среда и водите уведомил Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", че техническото задание отговаря на нормативните изисквания и следва да бъде изпратено на Министерството на околната среда и горите на Република Румъния, което е заявило желание за участие в процедурата по оценка на въздействието върху околната среда.
На 16.08.2010 г. било проведено заседание на Техническия експертен съвет към министъра на икономиката, енергетиката и туризма във връзка с писмо №92-00-950/04.08-2010 г. на изпълнителния директор на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци ". На заседанието бил обсъден избора на концепция за тип хранилище и конструкция на съоръжение за погребване на радиоактивни отпадъци. Въпреки становището на Техническия съвет на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", основано на резултатите от направената от [фирма] експертиза, че най-добрият вариант за изграждане на хранилище е тунелният тип, Техническият експертен съвет към министъра на икономиката, енергетиката и туризма приел решение, с които определил за целесъобразен избора на тип конструкция на хранилище - повърхностен траншеен тип, тъй като той отговарял на изискванията за безопасност, сигурност и икономичност, като от техническото задание да отпадне изискването за тунелен тип приповърхностно хранилище.
С писмо № ГУ-ОК-468/28.10.2010 г. Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" изпратило на Министерството на околната среда и водите доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение за изграждане на Национално хранилище за погребване на краткоживеещи ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци, приложенията към него, нетехническо резюме на доклада и заданието, с което е определен неговия обхват и съдържание.
С писмо №О.-2454/21.12.2010 г., подписано от заместник - министър на околната среда и водите, Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" било уведомено, че съгласно чл.14, ал. 3, т.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда ( в редакцията съгласно ДВ, бр.29 от 16 април 2010 г.) оценката за качеството на доклада за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение за изграждане на Национално хранилище за погребване на краткоживеещи ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци е положителна. При прегледа на документацията били установени пропуски, които трябвало да бъдат отстранени преди представянето на документацията по оценка на въздействието върху околната среда и преди насрочването на среща за обществено обсъждане. Отбелязана е необходимост от допълване на информацията по компонент "Води", раздел ІІІ от доклада, допълване на мерките, предвидени да предотвратят, намалят или прекратят вредните въздействия върху околната среда. Като важна препоръка била отбелязана нуждата от оценка на здравния риск, съгласувано с Министерството на здравеопазването, на съществуващия водопровод за снабдяване с питейна вода на А. " К. " на питейна вода. Като нецелесъобразно било определено виждането за осигуряване на функционирането на Главен напоителен канал № 1 чрез рехабилитация и била направена препоръка за извеждането на напоителния канал извън площадката на хранилището, съгласувано с Министерството на земеделието и храните, и при оценка на здравния риск от Министерството на здравеопазването. На критика било подложено становището на авторите на доклада, че потенциалното здравно въздействие е локализирано в рамките на площадката и е пренебрежимо малко извън нея. Поискано е било доказването на това твърдение и обосноваване на липсата на кумулативен ефект на радиационното въздействие, довеждащ до промяна на установените вече зони с особен статут на А. " К.". Посочено е, че при наличието на кумулативен ефект вследствие експлоатацията на хранилището е необходимо да се преизчислят размерите на съществуващите зони с особен статут.
Със същото писмо, в изпълнение на чл.16 от Наредбата реда и условията за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, като засегнати общини и кметства, в които трябва да се проведат обществени обсъждания на доклада за оценка на въздействието върху околната среда, били определени [община] и кметство - [населено място].
С решение по протокол № 1 от 5 януари 2011 г. М. съвет на Република България приел актуализираната Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци до 2030 година. В Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво е записано, че изграждането и въвеждането в експлоатация на национално хранилище за радиоактивни отпадъци до 2015 година е залегнало и в сега действащата стратегия. Като едни от най-сериозните проблеми при изграждането му се посочват особено големият обем на радиоактивни отпадъци, които да бъдат погребани в него, и ограничените площи за неговото разполагане в близост до А. "К.". В приложение № 6 от Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци до 2030 година, съдържащо преглед на препоръчаните крайни етапи за управление на специфични потоци радиоактивни отпадъци, е записано, че дълговременното съхранение до разпад на големи количества средноактивни отпадъци от категорията 2а не е възможно и трябва да бъде последвано от погребване. Погребването им в повърхностна траншея и в хвостохранилище е характеризирано като невъзможно по причини за безопасност.Като невъзможно по причини за безопасност е оценено и погребването им в инженерно повърхностно съоръжение, както и в повърхностна траншея. Препоръчано е решение за погребването им в съоръжение на междинна дълбочина и в геоложко хранилище.
С писмо №04-09-340-10/24.01.2011 г. до Министерството на околната среда и водите Министерството на здравеопазването изразило становище, че направените оценки в разработения от [фирма] доклад за оценка на въздействието върху околната среда на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци и по за риска за човешкото здраве са непълни, като в доклада не е описан избрания модел за оценка на облъчване на населението и не са обосновани неговите параметри. Поради това докладът следвало да бъде допълнен и поправен съобразно направените в писмото конкретни забележки.
С писмо №04-09-247/19.03.2011 г. Държавно предприятие "Радиактивни отпадъци" изпратило в Министерството на здравеопазването отговори и коментари от колектива, разработил доклада.
С писмо № О. - 2454/25.03.2011 г. до Министерството на околната среда и горите на Република Румъния били изпратени доклада по оценка на въздействието върху околната среда и нетехническото резюме.
С писмо № 04-11-299/04.04.2011 г. Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" изпратило на Министерството на околната среда и водите писма на [община] и кметство - [населено място], протоколи от проведени обществени обсъждания на 29.03.2011 г. и на 30.3.2011 г., постъпили мнения, предложения и възражения от местното население, становища на експерти и неправителствени организации. От страна на населението на засегнатите общини и кметства било изразено негативно становище за изграждането на хранилището за радиактивни отпадъци.
С писмо № 91-00-112/05.04.2011 г. до Министерството на околната среда и водите и Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" Министерството на здравеопазването дало положителна оценка на качеството на доклада, поради това, че с писмо № 04-09-247/19.03.2011 г. Държавно предприятие "Радиактивни отпадъци" предоставило отговори и коментари във връзка с изразеното по-рано с писмо №04-09-340-10/24.01.2011 г. становище на Министерството на здравеопазването, че докладът не може да бъде приет в този вид .
С писмо №04-11-323/08.04.2011 г. Държавно предприятие "Радиактивни отпадъци" уведомило Министерството на околната среда и водите, че Националното хранилище за радиоактивни отпадъци е обект с национално значение по смисъла на §5, т.62 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, поради което следва да се допусне предварително изпълнение на решението за одобряване на инвестиционното предложение.
В съответствие с чл.17 от Наредбата за условията и реда за оценка на въздействието върху околната среда, с писмо №04-11-323/8.04.2011 г. Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" изпратило на Министерството на околната среда и водите писмено становище по предложенията, препоръките и възраженията от общественото обсъждане на доклада по оценка на въздействието върху околната среда, проведено на 29 март 2011 г. в [населено място] и на 30 март 2011 г. в [населено място].
С писмо №04-11-844/11.08.2011 г. на Министерството на околната среда и водите било изпратено становището на възложителя по изразените мнения и коментари от страна на Министерството на околната среда и горите на Република Румъния.
С писмо № О.-2454/29.08.2011 г. министърът на околната среда и водите изпратил на Министерството на околната среда и горите на Република Румъния писмени отговори на всички поставени въпроси. Отправена била покана за изпращането на предложения по проекта за решение на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение в срок до 2.09.2011 г.
На 26.09.2011 г. е било проведено заседание на Висшия експертен съвет при Министерството на околната среда и водите, който предложил на министъра на околната среда и водите да одобри осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на Национално хранилище за погребване на краткоживеещи ниско- и средноактивни радиактивни отпадъци.
С решение № 21-9/2011 г. от 10.10.2011 г.министърът на околната среда и водите одобрил инвестиционно предложение за изграждане на Национално хранилище за погребване на ниско- и средноактивни краткоживеещи радиактивни отпадъци с възложител Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" и допуснал предварителното изпълнение на решението. Решението е подписано от заместник - министър, определен със заповед № РД-7-15/07.10.2011 г. да замества министъра на околната среда и водите за времето от 10 до 12 октомври 2011 г.
Върховният административен съд намира, че решение № 21-9/2011 г. от 10.10.2011 г. на министъра на околната среда и водите е издадено от компетентния административен орган по чл.94, ал.1, т.1 от Закона за опазване на околната среда ( редакция ДВ, бр. 42 от 3 юни 2011 г. ) и чл.24 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда във връзка с провеждането на процедура по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст.
В производството по издаване на решението са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Инвестиционното предложение за изграждане на Национално хранилище за погребване на краткоживеещи ниско- и средноактивни радиактивни отпадъци попада в приложение №1 към чл.92 от Закона за опазване на околната среда и приложение №1 към чл.2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, съставена в Еспо (Ф.) на 25 февруари 1991 г., ратифицирана със закон (обн. ДВ, бр. 28 от 1995 г.), поради което подлежи на задължителна оценка на въздействието върху околната среда. Съгласно чл.94, ал.1, т.1 от Закона за опазване на околната среда (редакция ДВ, бр.77 от 27 септември 2005г.) компетентен орган за вземане на решение по оценката на въздействието върху околната среда е министърът на околната среда и водите.
Съгласно правилата, установени в чл.92 - чл. 96 от Закона за опазване на околната среда и в Наредбата за условията и реда за извършване на въздействието върху околната среда, възложителят е длъжен да информира писмено компетентните органи за своето инвестиционно предложение по време на прединвестиционните проучвания. Едновременно с уведомяването на компетентния орган възложителят уведомява писмено кмета на съответната/съответните община/общини, район/райони и кметство или кметства, а засегнатото население - чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин. Информацията съдържа най-малко: данни за възложителя; резюме на предложението, в това число описание на основните процеси, капацитет, обща използвана площ; посочва се дали е за ново инвестиционно предложение и/или за разширение, или изменение на производствената дейност, необходимост от други, свързани с основния предмет, спомагателни или поддържащи дейности; връзка с други съществуващи и одобрени с устройствен или друг план дейности в обхвата на въздействие на обекта на инвестиционното предложение; местоположение на площадката - населено място, община, квартал, поземлен имот, собственост, близост до или засягане на защитени територии, очаквано трансгранично въздействие, схема на нова или промяна на съществуваща пътна инфраструктура; природни ресурси, предвидени за използване по време на строителството и експлоатацията; отпадъци, които се очаква да се генерират и предвиждания за тяхното третиране.
Въз основа на уведомлението компетентният орган определя дали инвестиционното предложение е включено в приложение № 1 или в приложение № 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), или е разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 1 или приложение № 2 ЗООС.
Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице в срок от 14 дни информира писмено възложителя за необходимите действия, които трябва да предприеме по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда. В случаите, когато това е приложимо, се дават указания и за извършване на оценка за съвместимостта чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на чл. 31, ал.4 от Закона за биологичното разнообразие.
Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице изпраща копие от писмото до кмета на съответната/съответните община/общини, район/райони и кметство/кметства, а засегнатата общественост уведомява чрез съобщение на страницата си в интернет. При установени непълноти, пропуски и неточности в представената информация компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице изисква от възложителя да предостави допълнителна информация и/или да отстрани допуснатите неточности. Съобразно характеристиките на инвестиционното предложение възложителят определя с кои специализирани ведомства и представители на засегнатата общественост да извърши консултациите по чл. 95, ал.3 ЗООС. При заявен писмен интерес към процедурата от лица или организации извън определените, възложителят осигурява извършване на консултации с интересуващите се. В. изготвя справка за извършените консултации и за мотивите за приетите и неприетите бележки и препоръки.
В. възлага изработването на задание за обхват на оценка на въздействието върху околната среда по чл. 95, ал. 2 ЗООС, като информацията, получена при консултациите, се използва при изработване на заданието.Заданието съдържа: характеристика на инвестиционното предложение, включващо:описание на физичните характеристики на инвестиционното предложение и необходими площи по време на фазата на строителство и фазата на експлоатация; описание на основните характеристики на производствения процес, определяне на вида и количеството на очакваните отпадъци и емисии в резултат на експлоатацията на инвестиционното предложение; алтернативи за осъществяване на инвестиционното предложение; характеристика на околната среда, в която ще се реализира инвестиционното предложение, и прогноза на въздействието; значимост на въздействията върху околната среда, определяне на неизбежните и трайните въздействия върху околната среда от строителството и експлоатацията на обекта на инвестиционното предложение, които могат да се окажат значителни и които трябва да се разгледат подробно в доклада за оценка на въздействието върху околната среда; структура на доклада за оценка на въздействието върху околната среда с описание на очаквано съдържание на включените в него точки; списък на необходимите приложения, списъци и други; етапи, фази и срокове за разработване на доклада, други условия или изисквания.
В. задължително провежда консултации по изработеното задание с компетентния орган по околна среда, а при необходимост - и със специализираните компетентни органи на Министерството на здравеопазването относно съдържанието и обхвата на оценката на здравно-хигиенните аспекти на околната среда и риска за човешкото здраве.
В. възлага изготвянето на доклад за оценка на въздействието върху околната среда в съответствие със заданието по чл.10, ал. 3 и изискванията на чл. 91, ал. 3 и чл. 96, ал. 1 ЗООС, като се ползват актуални данни, съвременни познания и методи на оценка. Докладът се изготвя от колектив от експерти с ръководител.
Както предвижда чл.14 от Наредбата за условията и реда за оценка на въздействието върху околната среда, компетентният орган оценява качеството на доклада и нетехническото резюме в срок от 30 дни от внасянето му въз основа на критерии за съответствие с изработеното задание; отразяване на резултатите от проведените консултации; равностойно описание, анализ и съпоставка на алтернативите; оценка на значимостта на въздействията; описание на преки и непреки; кумулативни; кратко- средно- и дълготрайни; постоянни и временни; положителни и отрицателни въздействия върху човека и околната среда от строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение; предлагане на мерки за предотвратяване или намаляване на значителните вредни въздействия за осигуряване на съответствие с нормативната уредба по околна среда и разработен в табличен вид план за изпълнение на мерките съгласно образец, даден в приложение № 2а;. наличие на графични материали-карти, схеми, скици, диаграми. За извършване оценка на значимостта на положителните и отрицателните въздействия върху човека от строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице изисква становище по доклада за оценка на въздействието върху околната среда от компетентните институции, в случая от Министерството на здравеопазването, поради това, че докладът подлежи на разглеждане от Висшия екологичен експертен съвет на Министерството на околната среда и водите.
Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице дава отрицателна оценка на качеството на доклада, когато представената информация е недостатъчна за вземането на решение. При отрицателна оценка компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице уведомява възложителя и връща доклада за допълване или преработване, като дава конкретни указания за това и определя срок за представяне на преработения доклад. След представянето му компетентният орган отново го оценява.
Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице дава положителна оценка на качеството на доклада, когато представената информация е пълна, без пропуски и слабости или макар да има пропуски, те не са от съществено значение при вземането на решение.При положителна оценка на доклада компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице с писмо уведомява възложителя и определя засегнатите общини, райони и/или кметства, с които възложителят да организира обществено обсъждане на доклада за оценка на въздействието върху околнате среда.
За провеждането на обществено обсъждане засегнатите общини, райони и/или кметства съвместно с възложителя определят мястото, датата и часа за провеждане на среща/срещи за обществено обсъждане, мястото и времето за обществен достъп до доклада и приложенията към него, както и мястото за предоставяне на писмени становища. В. обявява тази информация в средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин най-малко 30 дни преди срещата и уведомява писмено компетентния орган за мястото, датата и часа за провеждане на срещата/срещите за общественото обсъждане. За общественото обсъждане се води протокол, който се предоставя на възложителя.
В срок до 7 дни след срещите за обществено обсъждане възложителят представя на компетентния орган протоколите и всички предоставени писмени становища.В срок от 10 дни след срещата/срещите възложителят представя на компетентния орган и на съответните общини/райони/кметства писмено становище по предложенията, препоръките, мненията и възраженията в резултат на общественото обсъждане.
Когато в резултат на общественото обсъждане са предложени писмено други възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение, възложителят по своя преценка възлага допълване на доклада и организира ново обществено обсъждане. Преценката да не се възлага допълване на доклада заедно с мотивите за нея се включва към становището. В случаите на допълване на доклада възложителят уведомява писмено компетентния орган и съответните общини/райони/кметства и посочва срока за представяне на допълнението.
След приключване на производството компетентният орган взема решение по оценка на въздействието върху околната среда въз основа на доклада по оценка на въздействието върху околната среда и приложенията към него; документацията и становищата, изискани и/или представени в хода на процедурата, становища на други специализирани лица, органи, организации и структури, които имат предоставени компетенции с нормативен акт в областта на компоненти и фактори на околната среда, човешкото здраве и културно-историческото наследство, резултатите от общественото обсъждане, решението на Висшия експертен екологичен съвет при Министерството на околната среда и водите.
С решението компетентният орган одобрява осъществяването на инвестиционното предложение, когато с плана за изпълнение на мерките за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия се осигурява спазването на нормите за качество на околната среда и липсват мотивирани възражения по законосъобразност срещу осъществяването на инвестиционното предложение.
Органът не одобрява осъществяването на инвестиционното предложение в случаите, когато с плана за изпълнение на мерките за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия не се гарантира спазването на нормите за качество на околната среда, не са предложени или приети от възложителя или не съществуват други възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение, с които се гарантира спазването на нормите за качество на околната среда, и са депозирани мотивирани възражения по законосъобразност срещу осъществяването на инвестиционното предложение. Условията в решението се основават на плана за изпълнение на мерките в доклада, законосъобразните предложения, направени при общественото обсъждане, становищата и документацията, предоставени в хода на процедурата.
В случаите на инвестиционни предложения с трансгранично действие се провежда и процедура за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, която включва уведомяване на компетентните органи и засегнатата общественост, уведомяване на засегнатата държава при предположение за значително въздействие върху околната среда на територията на друга държава или държави и отправяне на покана за участие в процедурата; при положителен отговор от страна на засегнатата държава и заявяване нейното желание за участие в процедурата по-нататъшната последователност на процедурата се видоизменя и приспособява с оглед отчитане на трансграничните аспекти, като се предвижда и уведомяване на обществеността за прилагане на процедура в трансграничен контекст; определяне обхвата на информацията, която възложителят следва да включи в доклада за оценка на въздействието на околната среда, като се обърне особено внимание на аспектите с трансгранично въздействие и на мерките за тяхното предотвратяване и ограничаване; оценка на качеството на доклад, като се отделя особено внимание на трансграничните въздействия и на мерките за тяхното предотвратяване и ограничаване; изпращане на доклада и превода на нетехническото резюме на компетентния орган на засегнатата държава и предоставяне на възможност за провеждане на консултации относно: потенциалните трансгранични въздействия и мерките за предотвратяване или намаляване на въздействието; възможните предлагани алтернативи на инвестиционното предложение; други въпроси от взаимен интерес; предоставяне на възложителя на постъпилата документация от проведените консултации; обществено обсъждане на доклада с възможност за пряко участие на представител на компетентния орган на засегнатата държава и нейната общественост; вземане на решение по оценка на въздействието върху околната среда с отчитане на забележките и предложенията, направени от засегнатата държава, участваща в процедурата, обявяване на решението и съобщаването му на засегнатата държава.
С оглед на данните в административната преписка, следва да се приеме, че административният орган е провел всички етапи на комплексната административна процедура, но е допуснал някои съществени нарушения.
По преписката не се намира решение на министъра на околната среда и водите за оценяване на качеството на доклада за оценка на въздействието върху околната среда. Изпращането на писмо №О.-2454/21.12.2010 г. до възложителя, подписано от заместник-министър на околната среда и водите с декларативното изявление, че оценката на качеството на доклада е положителна, не удовлетворява нормативните изисквания. Компетентният орган дължи мотивирано и задълбочено произнасяне по пълнотата и достоверността на включената в доклада информация, както и по обективността на направените заключения съобразно критериите, предвидени в чл.14, ал. 3, т.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (в редакцията съгласно ДВ, бр.29 от 16 април 2010 г.). Като се има предвид, че в доклада не се съдържа разработка на значими въпроси, а на други не е даден точен и обоснован отговор, не е имало основание за изразената от Министерството на околната среда и водите позиция .
След внасянето на доклада в Министерството на околната среда и водите, е било организирано обсъждането му от експерти и институции, макар нормативната разпоредба на чл.14, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда да изисква становище само от Министерството на здравеопазването. Независимо от наличието на мнения с одобрение за доклада от институции, експерти, неправителствени организация, съществуват и други за наличието на сериозни недостатъци на доклада. Такова е становището по писмо № 5005/29.11.2010 г. на Басейновата дирекция за управление на водите - Дунавски район с център П., в което се сочат непълнота на информацията за водните ресурси и се препоръчва допълване на плана на мерките за намаляване, ограничаване или премахване на вредните въздействия върху околната среда. На основата на тези препоръки, с писмо №О.-2454/21.12.2010 г., изпратено до възложителя, Министерството на околната среда и водите е дало указания за допълването на доклада, макар че в същото писмо вече е заявило положителната си оценка за него. Съществени са и критичните бележки по писмо №04-00-6552/24.11.2010 г. на Изпълнителната агенция по околна среда, в което се дават препоръки относно мерките за премахване и ограничаване на вредните последици при експлоатацията на съоръжението, и се възразява, че при оценяване на радиационното състояние на околната среда са използвани само данните от радиологичния мониторинг, направен от А. "К.". Оспорено е заключението в доклада, че потенциалното радиационно въздействие е локализирано в рамките на площадката на хранилището и извън нея е пренебрежимо малко, и е отправена препоръка за доказване на това твърдение, както и на твърдението за липса на кумулативен ефект на радиационното въздействие, довеждащ до промяна на установените вече зони с особен статут на А. "К.".
С писмо №РД-04-09-244/19.03.2011 г. Н. център по радиобиология и радиационна защита е изразил становище, че пропуските и слабостите в доклада за оценка на въздействието върху околната среда са съществени и е предложил да не се дава положителна оценка за качеството му. Това писмо не се намира в административната преписка, представена по делото, поради което съдържанието му не може да се коментира. Впоследствие с писмо от 23.03.2011 г. до главния здравен инспектор Н. център по радиобиология и радиационна защита изразил положително становище по съображения, че представените на 19.03.2011 г. от Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" отговори отстранявали слабостите в доклада.
В писмо №РД-04-09-340/24.01.2011 г. е изразено негативно становище и от Министерството на здравеопазването. В писмото е записано: ".......Представеният за становище доклад е разработен от [фирма] по поръчка на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци". Според становището на Националния център по радиобиология и радиационна защити, направените от тяхна страна забележки по отношение съдържанието на доклада относно обхвата на оценката на здравно-хигиенните аспекти на околната среда и риска за човешкото здраве дават основание да се направи извод, че направените оценки на радиационното въздействие на хранилището за радиактивни отпадъци и риска за човешкото здраве са непълни. В доклада не е описан избрания модел за оценка на облъчване на населението и не са обосновани неговите параметри. Изхождайки от заложения в Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци до 2030 година принцип за обществена приемливост на дейностите по управление на радиоактивни отпадъци и необходимост от създаване на положителен имидж и доверие към тези дейности, преценяваме тези пропуски и слабости в доклада като съществени. В текста по-долу посочваме конкретните бележки по отношение доклада, изложени в становището на Н. център по радиобиология и радиационна защита......"
С писмо №91-00-112/5.04.2011 г. Министерството на здравеопазването дало положителна оценка на качеството на доклада с мотив, че е получило нужните отговори от авторите на доклада, но поискало направените забележки да бъдат отразени в него.
С писмо от 1 юли 2011 г. на министъра на околната среда и водите на Република Румъния към българската държава били отправени нови въпроси. Отправено било искане за незабавно откриване на консултациите по чл.5 от Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен аспект относно потенциалното трансгранично въздействие на предлаганата дейност и мерките за намаляване или отстраняване на нейното въздействие.
Макар въпросите, поставени от румънската държава, да са били отбелязани от авторите в част VІІІ на доклада, в съдържателната му част липсва раздел, посветен на аспектите с трансгранично въздействие и на мерките за тяхното предотвратяване и ограничаване, какъвто следва да бъде разработен в съответствие с чл.25, т.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. В писмото на Министерството на околната среда и водите, в което се дава оценка на доклада, също липсва такъв анализ, макар че разпоредбата на чл.25, т.4 от наредбата да задължава компетентния орган да отдели особено внимание на трансграничните въздействия и на мерките за тяхното предотвратяване и ограничаване.
По преписката, представена по делото, е приложен доклад по оценка на въздействието върху околната среда и приложенията към него с дата януари 2011 г., с анотация "последен вариант/с писмо №О.-2454/21.02.2011 г.". Прави впечатление, че в приложенията са отразени част от направените препоръки за отстраняване на непълноти и неточности в доклада. От датата на доклада и от последващо отразените коментари, може да се направи извод, че той е бил преработен след приключване на етапа на оценяването му. Преработването на доклада е допустимо по преценка на възложителя след общественото му обсъждане при условията на чл.17, ал.6 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда в случай, че в резултат на общественото обсъждане писмено са били предложени други възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение. В случая тази нормативна възможност не е била използвана, а другата, която е практикувана, противоречи на правилата. При наличието на вариант на доклада, както и при отсъствието на писмена следа за преработването му, остава неясно кой е разгледаният в процедурата по оценка на въздействието върху околната среда доклад.
При провеждането на производството по оценка на въздействието върху околната среда е било допуснато и нарушение на чл.31, ал.4 от Закона за биологичното разнообразие, според който плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда, подлежат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда, при спазване на специалните разпоредби на този закон и на Наредбата за условията и реда за извършане на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Съгласно чл.15, ал.1 от наредбата, при установяване на допустимост на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения по раздел II, компетентният орган преценява вероятната степен на въздействие на плановете, програмите и проектите/инвестиционните предложения върху конкретните местообитания и/или видове - предмет на опазване в защитените зони.
Към преписката е приложено писмо от 6.08.2009 г. на дирекция "Национална служба за защита на природата" при Министерството на околната среда и водите, в което се посочва, че "...след направената от отделите "Натура 2000" и "Защитени територии" справка се констатира, че имотът, в които се предвижда да се реализира хранилището, не попада в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, както и в защитени зони по чл. 6, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие. На около 400 м от площадката е североизточната граница на защитена зона (33) BG0002009 "З." за опазване на дивите птици, обявена със заповед № РД - 548/05.09.2008 г. на министъра на околната среда и водите ( ДВ, бр.83/2008 г.). Тъй като предвидените в инвестиционното предложение дейности попадат в Приложение № 1 на Закона за оценка на въздействието върху околната среда и подлежат на задължителна оценка на въздействието върху околната среда съгласно чл.2, ал.3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (наредбата, ДВ бр.73/2007 г.). Инвестиционното предложение подлежи и на оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване в най-близко разположената защитена зона . В тази връзка и след анализ на представената в документацията информация, на основание чл. 39, ал. 3 от наредбата се извърши преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие на инвестиционното предложение върху най-близко разположената защитена зона BG0002009 "З.", според която няма вероятност за значително отрицателно въздействие върху местообитанията и популации на видовете птици, предмет на опазване в нея, поради следните мотиви: реализирането на инвестиционното предложение няма да доведе до пряко или косвено унищожаване или увреждане на важни за птиците местообитания. Предвид технологията на обезвреждане, транспорт и съхраняване на радиоактивните отпадъци, не се очаква значително отрицателно въздействие върху структурата и числеността на популациите на видовете птици, предмет на опазване в зоната. Няма вероятност строителството и експлоатацията на хранилището да доведат до обезпокояване и прогонване на птиците, до увреждане или фрагментиране на важни за тях биокоридорни връзки. Не се очаква генериране на емисии и отпадъци във вид и количества, които да окажат значително отрицателно въздействие върху предмета на опазване в посочената защитена зона...".
Дори да се игнорира фактът, че становището не е оформено с мотивирано решение на министъра на околната среда и водите за оценка на съвместимостта на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони, не може да не се отбележи липсата на документи в административната преписка, които подкрепят направения от Министерството на околната среда и водите извод. Освен това, законът изисква оценка не за най-близко разположената защитена зона, а за всички защитени зони, върху които има вероятност да се окаже отрицателно въздействие.
Съгласно чл.34 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, оценката за вида и степента на отрицателното въздействие се възлага на експерти с опит в областта на опазване на местообитанията и/или видовете, като най-малко един от тях е с образование по някоя от специалностите в професионално направление "биологически науки". Оценката се представя под формата на приложение към доклада по оценка на въздействието върху околната среда и представлява неразделна част от него. Приложението задължително съдържа частите, посочени в чл.23 от наредбата.
В разглеждания случай приложение с нормативно предвиденото съдържание не е било представено. Няма данни дали експертите, изготвили доклада, са специалисти със съответния опит. В част ІІІ от доклада е поднесена информация за защитената зона "З.", също и за други защитени зони в двукилометровата ивица на река Д., въпреки че компетентният административен орган е пропуснал да ги посочи. Такива са защитена зона "Острови К.", защитена зона "Река О.", защитена зона "К.", защитена зона "Цибър". Макар да е направено описание на природните местообитания и местообитанията на видовете, които се опазват в тях, авторите на доклада не са доказали заключението си, че реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже значително отрицателно въздействие върху тях.
Дори да се приеме, че компетентният административен орган е отразил оценката си по чл.31, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие в решение № 21-9/2011 г. по оценка на въздействието върху околната среда, анализът на нормативната уредба води до извод, че тази оценка предшества заключителния административен акт. В., и в крайния акт не се съдържат същински мотиви, а само констатацията, че няма вероятност изграждането на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания и местообитания на видове.
В нарушение на правилото за обществен достъп до документацията и становищата, съставени в производството по оценка на въздействието върху околната среда, административният орган е ограничил общественото обсъждане по доклада само до [община] и кметство [населено място], макар характерът на инвестиционното предложение и предполагаемите последици от въздействието му върху околната среда да предполагат широк кръг на засегнати субекти.
Административният орган е допуснал съществени нарушения и при издаването на решението по чл.18 във връзка с чл.19, ал.1 от Наредбата за условията и реда за оценка на въздействието върху околната среда. Актът, приключващ административното производство по оценка на въздействието върху околната среда, не може да се нарече мотивиран, при положение, че в него липсва обобщено изложение на информацията, събрана в хода на производството, на обстоятелствата, които характеризират инвестиционното предложение, и възможните алтернативи за избор на площадка и за изграждане на съоръжението, анализ на констатациите в доклада относно вероятните временни или трайни, преки или непреки въздействия върху човека и околната среда, оценка на пълнотата и достоверността на направените в доклада заключения, оценка на значимостта на очакваните въздействия, както и на възможният риск за човешкото здраве от експлоатацията на съоръжението, обсъждане на пълнотата и ефикасността на мерките за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителните отрицателни въздействия, отразяването на резултатите от проведените консултации и от общественото обсъждане на доклада в страната и в Република Румъния.
Националното хранилище за погребване на краткоживеещи ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци, чието изграждане е било одобрено, представлява ядрено съоръжение по смисъла на § 1, т.55 от допълнителните разпоредби на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, според който ядрено е съоръжението, включително свързаните с него територия, сгради и оборудване, в което се добива, произвежда, преработва, използва, манипулира, съхранява или погребва ядрен материал в такъв мащаб, че се изисква отчитането на ядрената безопасност и радиационната защита. Съгласно §1, т.29 от допълнителните разпоредби на Закона за безопасно изпълзване на ядрената енергия погребване означава разполагане на отработено гориво или радиоактивни отпадъци в подходящо съоръжение или място без намерение за последващото им извличане.
Република България е ратифицирала Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци (обн. ДВ бр. 42 от 2000 г., в сила от 18 юни 2001 г.). Основната цел на конвенцията е достигането и поддържането на високо ниво на безопасност при управление на радиактивни отпадъци и отработено ядрено гориво. Конвенцията съдържа технически, административни и политически изисквания, които Република България следва да спазва. Задълженията по безопасното управление на радиоактивни отпадъци , поети с ратифициране на Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци, са отразени в националната правна уредба.
Съгласно чл.26, ал.2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия изискванията, нормите и правилата за ядрена безопасност и радиационна защита при осъществяване на дейностите по използване на ядрената енергия и източниците на йонизиращи лъчения и управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, включително при избор на площадка, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и на обекти с източници на йонизиращи лъчения, се определят с наредби, приети от Министерския съвет. Основните норми за радиационна защита и изискванията, редът и нивата за освобождаване от регулиране по този закон се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, министъра на околната среда и водите и председателя на Агенцията за ядрено регулиране.
С Наредбата за безопасност при управление на радиактивните отпадъци (обн. ДВ. бр.72 от 17 август 2004 г.) се определят изискванията, нормите и правилата за безопасност при осъществяване на дейностите по управление на радиоактивни отпадъци. Наредбата определя и изискванията, нормите и правилата за безопасност при избор на площадка, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация, съответно затваряне, на съоръженията за управление на радиактивни отпадъци. С разпоредбата на чл.5 от наредбата се въвежда категоризация на твърдите радиоактивни отпадъци: 1. категория 1 - преходни Р., които могат да бъдат освободени от контрол след подходящо обработване и/или временно съхранение за период от време не по-голям от 5 години, при което тяхната специфична активност намалява под нивата за освобождаване от контрол; 2. категория 2 - ниско- и средноактивни отпадъци, съдържащи радионуклиди в концентрации, при които не се изискват специални мерки за отвеждане на топлоотделянето при съхранение и погребване; радиоактивните отпадъци от тази категория се категоризират допълнително на: а) категория 2а - кратко живеещи ниско- и средноактивни отпадъци, съдържащи главно кратко живеещи радионуклиди (с период на полуразпадане, по-кратък или равен на периода на полуразпадане на Cs-137), и дългоживеещи алфа-активни радионуклиди със специфична активност, по-малка или равна на 4.106) Bq/кg за отделна опаковка и по-малка или равна на 4.105) Bq/кg в целия обем на Р.; б) категория 2б - дълго живеещи ниско- и средноактивни отпадъци, съдържащи дълго живеещи алфа-активни радионуклиди (с период на полуразпадане, по-дълъг от периода на полуразпадане на Cs-137) със специфична активност, надвишаваща границите за категория 2а; 3. категория 3 - високоактивни отпадъци, в които концентрацията на радионуклиди е такава, че топлоотделянето трябва да бъде взето предвид при съхранение и погребване.
Системата от мерки за радиационна защита включва избор на подходяща площадка за разполагане на ядреното съоръжение. Основен критерий при избора на площадка следва да е радиологичният, а не икономическият критерий. В доклада (част V, стр.11) e записано, че според критериите за безопасност по местоположение е площадката "Маричин валог ", но приоритен избор е площадката "Радиана" поради близостта й до площадката на А. "К.". Съгласно чл.15 от Наредбата за осигуряване на безопасността при управление на отработено ядрено гориво (обн. ДВ.бр.71 от 13 август 2004 г.) е записано, че площадката е подходяща за разполагане на съоръжения за управление на отработено ядрено гориво, ако при отчитане на специфичните за площадката характеристики е обосновано, че при тяхната експлоатация не се превишават нормите за радиационна защита на персонала и населението, определени с Наредбата за основните норми за радиационна защита. Съгласно чл.54 от Наредбата за безопасност при управление на радиактивни отпадъци изборът на площадка се основава на сравнителен анализ на не по-малко от три алтернативни площадки с отчитане на възможното въздействие на съоръжението върху населението и околната среда. В доклада обаче не е проведен задълбочен сравнителен анализ на местоположението и характеристиките на площадките и те не са оценени. Без да бъдат приведени доказателства, в доклада е направен извод, че площадка "Радиана" предлага най-благоприятните условия за изграждане и експлоатация на съоръжението, макар в приложенията да са били добавени данни, които на практика опровергават направените в съдържателната част заключения. В действителност не е доказано, че избраната площадка най-пълно отговоря на изискванията на чл.55 от Наредбата за безопасност при управление на радиактивните отпъдъци. Не е доказано и обстоятелството, че характеристиките на площадката в комбинация с избраната концепция за погребване осигуряват защитата на населението. В доклада липсва подробен сравнителен анализ и на алтернативи на технологии, що се отнася до конструкцията на съоръжението, който е задължителен съгласно чл.96, ал.1,т.2 от Закона за оценка на въздействието върху околната среда. Макар в приложенията да е била дадена допълнителна информация, не може да се приеме, че законовото изискване е било изпълнено.
Административният орган, който е одобрил качеството на доклада, не е отбелязъл посоченото несъответствие, а също и несъответствието на обосновката относно избрания тип хранилище - траншеен тип със Стратегията за управление на отработено ядрено гориво и радиактивни отпадъци до 2030 година, според която погребването на отпадъците в съоръжение на междинна дълбочина и в геоложко хранилище е предпочитаното решение. Съгласно чл.22 от Наредбата за безопасност при управление на радиактивните отпадъци начинът на погребване на радиактивни отпадъци се определя въз основа на вида, категорията, активността и радионуклидния състав на отпадъците. В съответствие с категоризацията по глава втора твърдите отпадъци от категория 2а се погребват повърхностно или геоложко, а тези от категория 2б и 3 - само в съоръжения за геоложко погребване. По смисъла на §1, т.2 от допълнителните разпоредби на наредбата геоложко погребване е "разполагане на радиоактивни отпадъци в стабилна геоложка формация на дълбочина над 100 m чрез използване на инженерни и природни бариери". Повърхностно погребване по смисъла на §1, т.11 от допълнителните разпоредби е разполагане на радиактивни отпадъци на и под земната повърхност на дълбочина до 100 m чрез използване на природни или инженерни бариери.
За избор на типа на Национално хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" е възложило предварителни проучвания на "WorleyParsons/Риск инженеринг" - за траншеен тип на такова хранилище и на [фирма] - за тунелно хранилище. И в двете разработки бъдещите съоръжения са ситуирани на площадка "Радиана". В окончателния отчет на [фирма] относно предпроектното проучване за изграждане на Национално хранилище за ниско- и средно радиоктавни отпадъци е записано следното : " ..В заключение може да се обобщи, че в света има изградени и в процес на експлоатация общо около 75 хранилища за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци, от които общо 10 броя са тунелен тип (в минни изработки) или геоложки хранилища. От затворените или спрени от експлоатация общо 21 хранилища само две са в минни изработки, останалите са инженерен приповърхностен тип (многобариерни). От тези, които са в проектни фази и лицензиране на площадки или на самите хранилища и в процес на изграждане, които общо са около 30, общо 5 хранилища са в минни изработки (3 плитки подземни и 2 геоложки хранилища). Преобладаващият брой на приповърхностния тип инженерни многобариерни хранилища за нискорадиоактивни отпадъци се дължи, от една страна, на първоначалната традиция за повърхностно погребване и от общата презумпция за достатъчност на инженерните бариери за тези сравнително по-малко опасни отпадъци в сравнение с високоактивните радиактивни отпадъци. Обикновенно се предполага, че подземното строителство е по-скъпо от открития начин, по който се изграждат най-разпространените хранилища траншеен тип, но все пак всичко зависи от конкретните природни дадености, технически, технологически и икономически условия на избраната площадка. Безспорни са предимствата на по-дълбокото складиране и погребване на радиактивните отпадъци във водоплътни и монолитни геоложки формации на дълбочина от 15-20 m до около 50 m от гледна точка на статическата и преди всичко на сеизмичната устойчивост на съоръжението, но все пак имат значение и общите размери на капиталните вложения за строителство, експлоатация и закриване, които трябва да бъдат определени чрез проекта. Следва да се вземат предвид и всички разходи, свърани с нарушаването и съответните рекултивации на терена от строителните работи при трите алтернативни варианта : траншеен, шахтов и тунелен (галерииен или минен) тип хранилище..".
Административният орган не е констатирал, че в доклада липсва пълна и задълбочена оценка на безопасността на съоръжението за управление на радиоактивни отпадъци. Съгласно чл.77 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци оценката на безопасността трябва да съдържа анализ на способността на съоръжението да изпълни функциите си по безопасност при нормална експлоатация и в случай на очаквани състояния и събития, а така също и в случай на аварии и събития с ниска вероятност, а за съоръжение за погребване на радиактивни отпадъци - и при нарушаване на защитните бариери в резултат на човешка дейност след затваряне на съоръжението. В доклада не е коментирана способността на съоръжението да изпълни функциите си по безопасност при нормална експлоатация, както и при вътрешни и външни събития. В доклада ( част първа, стр.34) се посочва, че контейнерът, в който ще се погребват отпадъците, трябва да запази механичната си цялост и да осигури пълното задържане на радиоактивните вещества в продължение на срок не по-малък от 50 години. При тази значима констатация авторите на доклада не са дали отговор за очакваните въздействия върху околната среда след изтичането на този срок, когато се нарушава целостта на конструкцията с основно значение за безопасността на съоръжението и се намалява обхвата на радиационната защита.
Не може да не направи впечатление, че докладът не съдържа дългосрочни прогнози и оценка на вероятното въздействие след затварянето на съоръжението за погребване на радиактивни отпадъци. Същевременно в окончателния отчет във връзка с разработения от WorleyParsons/Риск И. идеен проект за Национално хранилище за ниско- и средноактивни краткоживеещи радиоактивни отпадъци се открояват следните заключения : "...Приповърхностното погребване на радиоактивни отпадъци е предназначено да изолира отпадъците от общодостъпната природна среда за период достатъчно дълъг за съществено разпадане на по-краткоживеещите радионуклиди, и в един значително по-продължителен срок - да ограничи изпускането на останалата част от радионуклидите. За достигането на тези цели е приложена концепцията за множество бариери... Очаква се продължителността на институционалния контрол след закриването на съоръжението да възлезе на няколкостотин години. Един период от 300 години например, би съответствал на десет периода на полуразпад на такива радионуклиди като 137Cs (цезий 137) и 90Sr (стронций 90), които се считат за едни от значимите радионуклиди в краткоживеещите. Може да се очаква, че дори и след този период, влошеното състояние на създадените изкуствени бариери ще продължи да ограничава изпускането на по-дългоживеещите радионуклиди, предимно чрез съответните физикохимични процеси (например сорбционни процеси) и прилагането на контрол на разтворимостта. В много съоръжения, отпадъците се затварят в контейнери. Изпълнението и износоустойчивостта на контейнерите зависят от такива фактори като: конструкцията и материала на тяхната направа, а така също и от условията на околната среда....Оценката на експлоатационните характеристики трябва да включва изчисления за период от 1 000 години след закриването на съоръжението за потенциално възможните дози на облъчване на типични бъдещи членове на обществото, а така също и изчисления на потенциално възможните изпускания на активност от съоръжението, с цел да се обезпечи една разумно обоснована сигурност, че предвидените експлоатационни характеристики няма да бъдат превишени вследствие от експлоатацията и затварянето на съоръжението. Изпълнените анализи трябва да се извършват по отношение на допустимата радиоактивност в критична група от облъчени индивиди. Ако не е определено друго, то за целта на анализа е подходящо да се приеме най - високата възможна доза на облъчване, получена от представители на критичните групи от индивиди, които водят средностатистически начин на живот, при средностатистически условия на облъчване. Вероятността за проникване на човек поради невнимание може да бъде взета под внимание при интерпретирането на резултатите от анализите и определянето на концентрациите на радионуклиди, ако е осигурена съответната адекватна обосновка. Стойността в точката на съответствие с изискванията трябва да съответства със стойността на най-високата прогнозирана доза или концентрация отвъд 100-метровата буферна зона, заобикаляща погребаните отпадъци...Оценките на експлоатационните характеристики трябва да се извършват по отношение на възникването на разумно прогнозирани природни процеси, които могат да разрушат бариерите срещу изпускането и придвижването в пространството на радиоактивни материали. Оценките на експлоатационните характеристики трябва да използват коефициенти на преобразуване на дозата по отношение на вътрешно и външно облъчване на приети за еталон възрастни индивиди. Те трябва да включват доказателства, че прогнозираните изпускания на радионуклиди в околната среда ще бъдат поддържани на толкова ниски нива, колкото са разумно достижими (принципа ALARA).... "
При сравнение се установява, че оцененият положително доклад не покрива посочените в проучването на WorleyParsons/Риск И. стандарти за оценка на въздействието върху околната среда. В доклада не са обсъдени всички възможни вътрешни и външни за съоръжението събития, водещи до нарушаване на безопасността на съоръжението - пожар и/или експлозия; нарушаване на физическата цялост на механизми, вътрешни процеси, като корозия и стареене; събития, включително човешки грешки, водещи до загуба на контрол върху технологичния процес; събития, водещи до резки отклонения в налягането или температурата на технологичните процеси; наводнения, екстремни климатични условия. Не е отразен сценарий при пътнотранспортно произшествие, а също и при терористична атака, в каквато насока има бележка от страна на румънската държава.
В доклада липсва обосновано заключение, че при нормална експлоатация на съоръжението годишната индивидуална ефективна доза за съответната критична група лица от населението няма да превишава 0,3 mSv; че при проектни аварии в съоръжението годишната индивидуална ефективна доза за съответната критична група лица от населението няма да надвишава 5 mSv; както и че годишната индивидуална ефективна доза за съответната критична група лица от населението след затварянето на съоръжението за погребване няма да превишава 0,3 mSv. В доклада се сочи, че дозовите ограничения за населението при експлоатацията на хранилището и след затварянето му са по-ниски от границата на годишната ефективна доза за всяко лице от населението 1 mSv. Не става ясно обаче как авторите на доклада доказват това твърдение.
Както беше отбелязано, направен е опит за допълване на този вид информация с включването й в приложенията на доклада, но липсват изводи въз основа на показаните в таблици стойности на радиационното излъчване след затварянето на хранилището. В доклада не се коментират дозите на облъчване на населението при всички възможни сценарии, включващи външни и вътрешни събития и опасности, а за да се даде оценка за безопасност на съоръжението, трябва да се докаже, че при експлоатацията му индивидуалните дози на облъчване, броят на облъчваните лица и вероятността за облъчване при каквато и да е дейност, водеща до облъчване, ще са на възможно най-ниско и разумно постижимо ниво под определените в наредбата граници на дозите, при отчитане на социалните и икономическите условия - принцип, който се прилага от етапа на проектиране до погребване на източника.
Административният орган не е взел предвид и липсата на задълбочено обсъждане на очакваното кумулативно радиационно въздействие върху околната среда и човешкото здраве на намиращата се на няколко километра ядрена централа и проектираното съоръжение за погребване на радиоактивни отпадъци. Твърдението в доклада, че не се очаква кумулативно въздействие, може да се определи като голословно. Според авторите на доклада (вж. нетехническото резюме, стр.18 ), изводът за липса на кумулативно въздействие върху почвата, водите, животинския и растителен свят и населението, се извежда на базата на радиационен мониторинг, направен през последните три години в района за нуждите на А. "К.".
В нетехническото резюме на доклада не се съдържа ясно и достъпно за засегнатата общественост заключение относно очакваните стойности и възможните неблагоприятни последици върху здравето и безопасността на човека и върху околната среда от радиционното облъчване в периода на експлоатация и след това. При положение, че в [община] се отчитат данни за смъртност с два пункта по - висока от средната за страната, авторите правят извод, че здравния статут не се различава от този в страната (част ІІІ, стр.102 ). Не са коментирани статистическите данни за 2008 година, от които се установява значително по-висок ръст на смъртността в [община] вследствие на болестите на кръвообращението и на дихателната система в сравнения със средните стойности за страната. По - високи от средните за страната са и показателите, свързани със злокачествените образувания.
Макар да съдържа подробна информация за компонентите и факторите на околната среда в разглеждания район, в доклада не е извършен същински анализ на очакваните въздействия върху тях. Авторите на доклада заключават, че като цяло не се очакват негативни въздействия по отношение на всички компоненти на околната среда, но не доказват своите изводи с посочването на прогнозни стойности. Не е оценена значимостта на въздействията върху околната среда. Прави впечатление противоречието на изводите в доклада с изразеното в заданието на възложителя становище, според което инвестиционното предложение може да доведе до генериране на емисии на радиоактивни или опасни, или вредни вещества във въздуха, почвата, земите, растителния и животинския свят и хората (стр.49 от заданието). Авторите на доклада твърдят, че потенциалното радиационно въздействие е локализирано в рамките на площадката на хранилището и извън нея е пренебрежимо малко. Както е посочено и в становището на Изпълнителната агенция по околна среда, необходимо е доказване на това твърдение.
Заключенията, че не се очаква наднормено замърсяване на земните недра, почвата, въздуха и водите, също могат да се характеризират като необосновани, тъй като липсват стойности за активността на радиоактивния източник, който подлежи на разглеждане. Цитирани са данни от наблюдения на А. "К.", но те не са достатъчни при положение, че става дума за друг вид ядрено съоръжение. Илюстрация на този извод е направеното заключение в нетехническото резюме на доклада (стр.18).
Авторите на доклада не са отчели големият обем на съхраняваните отпадъци, което усилва радиологичното въздействие. В доклада липсва и подробен анализ на радиологическото въздействие върху територията на Република Румъния, което дискредитира заключението, че в резултат на експлоатацията на хранилището не се очаква трансгранично въздействие. Не са обсъдени и възможните сценарии, при които е възможно радиационно замърсяване на почвите, въздуха и водите и разпространяването на радиация в река Д., свързваща няколко европейски държави.
Определено може да каже, че трудностите, които авторите на доклада са срещнали при изработването му - дефицит на информация за някои от компотентите на околната среда, информация, изтеглена от интернет, "неправомерни" и прекомерни изисквания на информации и оценки, голямо количество информация", са се отразили на неговото качество. Според нормативните изисквания, оценката на безопасността трябва да се основава на използването на данни и консервативни допускания, гарантиращи, че оцененото облъчване на персонала и населението е с голяма степен на вероятност, по-високо от реално очакваното. При сравняване на различни концепции и проектни решения, както и за целите на оптимизацията на радиационната защита могат да се използват и реалистични допускания, при условие че е възприет еднакъв подход към всички оценявани концепции, проектни решения и варианти. При оценка на последствията от надпроектни аварии и нарушаване на изолиращите свойства на системата за погребване вследствие на човешка дейност и събития и процеси с малка вероятност се разрешава използването на методи с по-ниска степен на консерватизъм. За оценка на безопасността на съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци следва да се използват детерминистични методи за анализ. Използването на вероятностен подход към оценката на безопасността се разрешава след дадени изрични указания за всеки конкретен случай от председателя на Агенцията за ядрено регулиране. За оценката на безопасността на съоръженията за управление на радиоактивни отпадъци трябва да разчита, доколкото е възможно, на експериментални данни за характеристиките на отпадъците, инженерните бариери и площадката. При използване на литературни данни се прилага принципът за консерватизма на данните и допусканията. Оценката на радиационното въздействие на съоръжения за погребване на радиоактивни отпъдъци трябва да обхваща период от време, достатъчен за достигане на максималната прогнозна доза за населението. Оценката на безопасността трябва да демонстрира валидността на използваните модели и входни данни за периода от време на оценката. Тя трябва да съдържа анализ на чувствителността на използваните модели и анализ на неопределеностите на входните данни и получените резултати и да се разработи за различни етапи от жизнения цикъл на съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци.
Въз основа на тези констатации следва да се приеме, че предпоставките по чл.19, ал.1 от Наредбата за условията и реда за оценка на въздействието върху околната среда за одобряване на инвестиционното предложение съществуват само формално. В действителност, не са събрани възможно най - убедителните доказателства, че с плана за изпълнение на мерките за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия се осигурява спазването на нормите за качество на околната среда и опазване на човешкото здраве. Фактически липсва мотивирано становище на Министерството на здравеопазването, че не се предполага значително отрицателно въздействие върху здравето на населението. Мотивирани са само възраженията на министерството в писмо №04-09-340-10/24.01.2011 г., а коментарите на авторите на доклада едва ли биха могли да повлияят за положителното становище на институцията, ако не са придружени с внесени в доклада съществени изменения. В хода на административната преписка са събрани мотивирани възражения срещу осъществяването на инвестиционното предложение, не е извършена и оценка по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.
От това следва, че министърът на околната среда и водите е нарушил материалния закон, като е издал решение за одобряване на инвестиционното предложение. Решението следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за ново разглеждане при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на правния спор направените от административния орган и от заинтересованото лице разноски по делото следва да останат в тяхна тежест.
По изложените съображения и на основание чл.173, ал.2 АПК В. административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение по оценка на въздействието върху околната среда № 21-9/2011 г. от 10 октомври 2011 г. на министъра на околната среда и водите, с което е било одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на Национално хранилище за погребване на краткоживеещи ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци, с възложител Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" със седалище и адрес на управление С..
ИЗПРАЩА преписката на министъра на околната среда и водите за ново разглеждане.
Решението може да се обжалва в 14 -дневен срок от съобщението до страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.


Особено мнение: