Ново Р/О: Ново Р/О, 10801 / 26.7.2012 г.Ново Р/О: Ново Р/О, 10813 / 16.7.2013 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

10584
София, 18.07.2012

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ТОДОРОВ
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
по адм. дело 9061/2012. Document Link Icon


Производство е по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Образувано е по жалба на М. С. Т. – съдия в Софийски градски съд срещу решението по т. 54 от протокол № 29/12.07.2012 год. на Висшия съдебен съвет (В.), с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност".
С отделна молба е направено изрично искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнението на оспорения административен акт на основание чл. 323, ал. 2 от ЗСВ. В административната преписка липсват доказателства за датата на връчване на оспореното пред съда решение на В., поради което настоящото искане се преценява като процесуално допустимо.
Оспорващата твърди, че ако не бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на атакуваното решение на В., ще се накърнят интересите на правосъдието, които надхвърлят всеки личен интерес. В полза на искането се изтъква, че за периода от 18 до 27 юли 2012 год. са насрочени с нейно участие пет съдебни заседания по първоинстанционни дела, на които вече е даден ход на съдебното следствие. Твърди се също, че към момента има неприключени първоинстанционни дела от общ характер с общо 20 подсъдими, по които са проведени над 40 заседания. Като се позовава на принципа за неизменност на съдебния състав в наказателното производство, оспорващата М. С. Т. навежда довод, че поради освобождаването й от длъжност разглеждането на всички тези дела следва да започне отначало, което ще е свързано с разход на време на държавните органи и граждани, както и разходване на финансови средства от бюджета на съдебната власт, както и че това ще доведе до допълнително натоварване на останалите съдии в Софийски градски съд. В подкрепа на тези твърдения към искането са приложени справки, изготвени от съдебния секретар на 25 състав на Софийски градски съд, наказателно отделение, за висящите съдебни производства на този състав.
За да се произнесе по така направеното искане и след като прецени данните по административната преписка, относими към това искане, както и доводите на оспорващата, съдът приема следното :
С решение по т. 54 от протокол № 29/12.07.2012 год. на Висшия съдебен съвет на М. С. Т. – съдия в Софийски градски съд е наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - дисциплинарно освобождаване от длъжност.
Съгласно нормата на чл. 323, ал. 1 и 2 от ЗСВ решението на В. може да се обжалва от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание, пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването. Жалбата не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд разпореди друго.
При това нормативно предписание предварителното изпълнение на решението на В. произтича от закона, а не е допуснато по преценка на административния орган съобразно заложените в чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) критерии. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. В конкретната хипотеза законодателят е преценил, че при налагане на дисциплинарно наказание на действащ магистрат по чл. 320, ал. 3 от ЗСВ е налице обстоятелство по чл. 60, ал. 1 от АПК, което налага да се допусне предварително изпълнение на тази категория индивидуални административни актове със закона.
В подобна хипотеза изпълнението на акта може да бъде спряно само ако той може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във връзка с ал.2 от АПК. Тежестта за доказване на тази вреда пада върху оспорващия, т.к. доказването е насрещно. За разлика от производството за отмяна на решение на В. по съществото на спора, в което административният орган следва да докаже законосъобразното му издаване (аргумент чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, вр. с чл. 170, ал. 1 от АПК), в настоящото производство доказателствената тежест лежи върху жалбоподателя.
Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал.2 от АПК, на акт издаден на основание чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Нормативните изисквания са в съотношение на алтернативност, а не в комулативност и при наличието на всяко едно от основанията съдът следва да преценява дали защитата на частния интерес на молителя може да бъде противопоставена на обществения интерес и да го преодолява.
В тази връзка оспорващата не е посочила релевантни съображения в подкрепа на искането си, не е представила съответни доказателства, нито е направила доказателствени искания в тази насока. По същество в искането липсва обосновка на претенцията за спиране на предварителното изпълнение на атакувания акт, която да е свързана със защита на особено важен личен интерес на самата оспорваща. В отправеното до съда искане не се съдържат конкретни доводи, обуславящи наличие на предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК, а именно - не се сочат вида, характера и степента на евентуалните вреди, които биха настъпили лично за оспорващата М. С. Т. от допуснатото по закон предварителното изпълнение на решението на В., с което на същата е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност".
Няма спор, че в резултат от решението на В., ще се наложи всички наказателни производства, по които е даден ход на съдебното следствие с участието на съдия М. С. Т. да започнат отначало, както това е разписано в процесуалната норма на чл.258 от НПК. Безспорно е също, че това ще се отрази неблагоприятно както на страните по тези дела, така също и на останалите съдии в Софийския градски съд, които следва да поемат разглеждането им. Това са всъщност и основанията, мотивирали оспорващата да направи настоящото искане. Тези основания за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на решението на В., с оглед естеството им обаче са свързани с евентуално защитим държавен и обществен интерес. Защитата на такъв интерес в конкретния случай е неотносима към преценката на предпоставките за спиране на предварителното изпълнение, тъй като не обосновава наличие на нито едно от условията визирани в чл. 166, ал. 2 от АПК. Всички изложени в искането аргументи, касаещи неблагоприятните последици от започване отначало на наказателните производства, на които е даден ход на съдебното следствие, биха могли да бъдат преценявани от съда, ако се касаеше за допуснато предварително изпълнение на акта по усмотрение на административния орган, в хипотезата на чл.60 от АПК, какъвто настоящия случай не е.
Водим от горното и на основание чл. 323, ал. 2 от ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение,


ОПРЕДЕЛИ:



ОТХВЪРЛЯ искането на М. С. Т. от [населено място] за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на решението по т. 54 от протокол № 29/12.07.2012 год. на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност".
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд.



Особено мнение:
Особено мнение на съдия Т. Т.:

Особеното ми мнение е продиктувано от по различната ми преценка от тази на мнозинството от решаващия състав на фактическите основания, изложени в молба вх. № 11-00-004 / 16.07.2012 г., подадена от М. С. Т., с която е сезиран Върховният административен съд и по правните последици от спирането на предварителното изпълнение на решение по т. 54 от протокол № 29 от 12.07.2012 г. на Висшия съдебен съвет.
По делото не се спори, че за периода 18-27 юли 2012 г. съдия М. Т. има насрочени 5 съдебни заседания по първоинстанционни дела, на които вече е даден ход на съдебното следствие, посочени в Приложение №1 към молбата. Към момента на налагане на дисциплинарното наказание има неприключени първоинстанционни дела от общ характер с общо 20 подсъдими, изброени в Приложение № 2 с опис на делата. По тези дела са проведени над 40 заседания, като всяко едно от заседанията е между 3 и 92 страници. Разпитани са общо над 90 свидетели и над 40 вещи лица, като предстои да бъдат разпитани още около 10 свидетели и 6 вещи лица.
Предварителното изпълнение на решението за дисциплинарното освобождаване от длъжност ще бъде основание всички наказателни производства да започнат отначало. Съгласно чл. 258 от Наказателно-процесуалния кодекс делата се разглеждат от един и същи състав на съда от започване до завършването на съдебното заседание. Когато някой член от състава на съда не може да продължи участието си и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало. На практика би възникнало положение значително по-тежко и по-неблагоприятно от това, което е дало основание на дисциплинарнонаказващия орган да наложи дисциплинарното наказание, законосъобразността на което тепърва предстои да бъде разгледана. Това е свързано с голям разход на време от страна на държавните органи и гражданите и разходване на значителни финансови средства от бюджета на съдебната власт, както и натоварването на други съдебни състави с вече започналите наказателни дела с участието на съдия М. Т.. Безусловно е настъпването на значителни вреди за обществото и сериозно засягане на интересите на участниците по тези наказателни производства.
Предвид гореизложеното преценката на фактическите основания по предмета на спора не следва да се стеснява до правната рамка на разпоредбата чл. 166, ал.2 АПК и да се разглежда единствено по разписаните в текста лични основания за оспорващия. Преценката на основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона следва да бъде осъществена на всички основания във връзка с неговата законосъобразност, съдържащи се в правната норма, извличана освен от цитираната разпоредба, но и от разпоредбите на чл. 6, ал.2 и ал.5 от АПК.
Едва ли Висшият съдебен съвет със своя акт е целял настъпването на явно несъизмерими вреди с преследваната цел. Внимателният анализ на фактите обаче сочи, че ако не бъде спряно предварителното изпълнение, ще бъдем изправени пред такива фактически и правни последици.
Принципът за съразмерност изисква при упражняване на своите правомощия административните органи да издават такива актове, чието изпълнение да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актовете се издават. Предварителното изпълнение в случая не е в обществен интерес и би довело до явно несъизмерими с преследваната цел вреди дори и дисциплинарното наказание при разглеждането на спора по същество да не бъде отменено.
Тълкувайки стеснително разпоредбата на чл. 166, ал.2 АПК, във връзка с ал.4 на същия текст, мнозинството на решаващия състав не отчита и правната възможност за настъпването на значителни или трудно поправими вреди за оспорващата, обусловени от развитите по-горе в особеното мнение съображения, в случай на отмяна на оспорения акт.
Съгласно чл. 323, ал.2 от Закона за съдебната власт жалбата не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд реши друго.
По изложените съображения считам, че е правно законосъобразно да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение до приключване разглеждането на спора досежно законосъобразността на решение по т.54 от протокол № 29 от 12.07.2012 г. на Висшия съдебен съвет, с което е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност” на съдия М. Т. на основание чл. 308, ал.1, т.6 от Закона за съдебната власт.



Съдия:

/ Т. Т. /