Ново Р/О: Ново Р/О, 13730 / 01.11.2012 г.Ново Р/О: Ново Р/О, 15601 / 07.12.2012 г.


РЕШЕНИЕ

6713
София, 11.05.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяАНДРЕЙ ИКОНОМОВ
по адм. дело 13595/2011. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Д. Н. М. от [населено място], против отказ на министъра на вътрешните работи (министъра/ът), обективиран в писмо рег. № І-22109/29.07.2011 г., да му предостави достъп до искана от него обществена информация, посочена в заявление вх. № ЗДОИ–55/22.07.2011 г.
Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС) счита, че жалбата е подадена в срок, поради което се явява процесуално допустима. Неоснователен е доводът, развит от процесуалния представител на ответника, че тя е недопустима, предвид уведомителния характер на писмото, което се обжалва. Ако писмото не представлява административен акт, а уведомителен такъв, то тогава е налице мълчалив отказ на министъра да се произнесе по искането на М.. Съгласно текста на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ и тълкуването му, давано в постоянната практика на ВАС, мълчалив отказ по този закон е недопустим. Въпреки правните квалификации, дадени в обжалваното писмо, характерът на последното направено с него изявление сочи, че поради факта, че министърът е преценил искането на М. като недопустимо, той го оставя без разглеждане. Т.е. постановен е един административен акт на министъра, с който той отказва да предостави искана от М. информация. Именно този акт е предмет на проверка и преценка за законосъобразност от страна на ВАС.
Неоснователно е и второто възражение за недопустимост на подадената от М. жалба на основание нейното просрочие. Действително, видно от приложеното на л. 10 от делото „известие за доставяне”, обжалваното писмо е връчено на жалбоподателя на 04.08.2011 г. Жалбата против него е постъпила в МВР на 03.10.2011 г. Видно от текста на писмото обаче, в него не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва то, поради което и на основание чл. 140, ал. 1 от АПК, срокът за обжалване се удължава на 2 месеца, които към датата на подаване на жалбата не са били изтекли. Т.е. тя се явява подадена в срок и съответно е процесуално допустима.
С обжалваното писмо рег. № І-22109/29.07.2011 г., министърът е отказал да предостави на М. искана от него информация, поради недопустимост на заявлението му. Твърди, че същата не е „обществена” информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като се иска не за да може гражданинът да си състави собствено мнение относно дейността на Министерството на вътрешните работи (МВР). Видно от представените към заявлението приложения, информацията се отнася до съдебно производство, в което М. е бил страна, както и за подаден от него и разгледан от министъра, сигнал. Освен това се касае не за създадена, събирана и съхранявана в МВР информация, а за предоставяне на становища, мнения или съображения от административния орган, които да се изготвят в отговор на заявлението му. Претенциите на жалбоподателя относно негова жалба срещу решението на министъра по подадения от М. сигнал, не са съобразени с чл. 124, ал. 2 от АПК, прогласяващ необжалваемост на решенията по подадени сигнали. За информацията относно подадени от жалбоподателя сигнали, се прилага специалния ред на АПК, поради което и на основание чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗОДОИ , искането му е оставено без разглеждане като недопустимо.
Недоволен от отказа, М. го обжалва. Твърди, че с отказът на министъра се засяга конституционното му право на достъп до информация. В устните си пледоарии пред съда поддържа тезата, че от отговора на поставените от него въпроси, той ще си направи изводи за това как работи администрацията в МВР и в частност – министъра. Моли отмяна на отказа.
Ответната страна – министърът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна.
Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по спора, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е подал заявление рег. № ЗДОИ-55/22.07.2011 г. до министъра. В същото, след хронологичен преглед на разменена между двамата кореспонденция до този момент, е направил искане за предоставяне на достъп до следната информация:
1. Представяни ли са на министъра за одобрение писмените бележки на юрк. Б. И., представени от последния в съдебно заседание пред ВАС? Прочел ли е министърът подадения от М. сигнал до него?
2. Запознат ли е министърът с условията, поставени от М. в сигнала му до него, за да оттегли той подадената против България жалба до Европейския съд по правата на човека? Готов ли е министърът да изпълни тези от тях, които са в неговата компетентност?
3. Прочел ли е министърът жалбата на М. против подписания от него (министъра) отговор на сигнала му? Упълномощавал ли е министърът служителката в министерството А. Е., да отговори по начина, по който е отговорила тя на жалбата му?
4. Как се е разпоредил министърът с материалите, връчени му лично от М.; прочел ли ги е лично или ги е дал за отговор на служители, срещу практиките на които възразява той в сигнала, жалбата и писмото си до министъра?
5. Вярно ли е, че министърът няма приемен ден за граждани и ще приеме ли той искането на М. за лична среща с него?
Към заявлението М. е приложил негово писмо от 11.05.2011 г. до министъра; сигнал от М. до министъра с копие до министър-председателя с вх. № в МВР М-13043/28.07.2010 г.; писмо на министъра до М. с рег. № І-26857/24.08.2010 г.; жалба от М. до министъра с вх. № в МВР М-14835/03.09.2010 г.; писмо до М. от директор Дирекция „КИАД” – МВР рег. № І-30389/30.09.2010 г.; сигнал на М. до министъра с копие до министъръ-председателя с вх. № в Дирекция „ПНО” – МВР 9815/03.08.2010 г. и писмени бележки на юрисконсулт, процесуален представител на министъра по а.д. № 15095/2009 г. по описа на ВАС.
При така установеното от фактическа страна, жалбата на М. се явява неоснователна.
Легалното определение за понятието "обществена информация е дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ - "Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти". Видно от характера на исканата със заявлението на М. информация, същата не отговаря на посочените критерии, поради което не е и "обществена" такава. Очевидно е, че тя се иска не за да състави гражданинът свои представи за начина на работа в системата на МВР, а за да се снабди с доказателства и данни, относими към негов личен съдебен спор, в който участва и МВР, вкл. и за разрешаването на лични проблеми на М.. До този извод съдът стига, тъй като в случая интересът на жалбоподателя не е за получаване на осветеност по въпроси, свързани с работата по сигнали и предложения от страна на граждани до МВР, а по конкретен спорен въпрос, разрешаването на който при това е отнесено до съда. При това, исканата информация не е свързана с получаване на данни за "създавана и съхранявана от органите и техните администрации", каквото е изискването на чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ, а за отговор на конкретни, сега възникнали въпроси. Т.е., иска се становището (мнението) на министъра по същите въпроси. Тези особености от своя страна, също не дават възможност за квалифициране на исканата информация като "обществена". При липса на искане за предоставяне на достъп до обществена информация, каквото е направеното от М., за министъра, като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, не възниква задължение за отговор въобще. Настоящият състав счита, че обжалваното писмо е нещо направено "свръх задълженията" на министъра.
Предвид горното, жалбата се явява неоснователна, поради което тя следва да се отхвърли като неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС


РЕШИ:



ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Д. Н. М. от [населено място], против отказ на министъра на вътрешните работи, обективиран в писмо рег. № І-22109/29.07.2011 г., да му предостави достъп до искана от него информация, конкретизирана в заявление вх. № ЗДОИ–55/22.07.2011 г.
Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Особено мнение:






Особено мнение на съдията А. И.:
Не споделям мнението на мнозинството от съдебния състав , че исканата от М. информация няма характер на обществена такава. Вярно е твърдението, изразено в обжалвания акт, че тя е свързана със съдебно производство, по което М. е бил страна. Вярно е обаче и това, че информацията се иска от жалбоподателя не за използването `и като доказателство за прилагане по същото това дело, а за да си състави самия той мнение за начина на работа на органите на МВР и в частност на министъра. Както изрично е заявил М. пред ВАС по време на съдебното заседание по делото, проведено на 11.04.2012 г., от отговорите на поставените от него въпроси, той ще може да си състави мнение, дали решението по тях е взето лично от министъра или са разпределени за обработка, даване на становище и вземане на решение от средното звено в МВР. Така поставен, въпросът за търсене на информация води до извод, че в случая се търси служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, която е по повод дейността на органите и на техните администрации. При това, в закона не съществува забрана за предоставяне на обществена информация по въпроси, с които заявителят на искането е лично свързан, нито има някакви ограничения за предоставянето `и. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, съществени обстоятелства, за да се прецени дали тя е „обществена” са дали е свързана с обществения живот в страната ни и дали дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти – условия, които според мен в настоящия случай са налице.
Неоснователен е и доводът развит от процесуалния представител на министъра, че по отношение искането на М. намират приложение само нормите на АПК, дерогиращи нормите на ЗДОИ. Подобна конструкция по начало е невярна. Банална истина е, че АПК е общ нормативен акт, а ЗДОИ – специален такъв. В правоприлагането е познат и приложим принципа за дерогация на общия закон от специалния такъв, не и обратното. Освен това както се каза, целта, с която се иска информацията (макар и създадена по повод конкретно съдебно дело или питане) недвусмислено сочи, че се касае за служебна обществена информация, която министърът като задължен по закона орган, е длъжен да предостави. Необосновано е твърдението, изразено в обжалвания акт, че М. иска не „създадена, събирана и съхранявана от МВР ...”официална” и „служебна” информация”, а „...становища, мнения или съображения от административния орган, които да бъдат изготвени вследствие на отправеното от него искане...”. Видно от текста на заявление вх. № ЗДОИ–55/22.07.2011 г., подадено от М., той иска конкретни отговори на конкретни въпроси, а не „становища, мнения или съображения от административния орган”.
По изложените съображения считам, че жалбата се явява основателна. Следва да се отмени като незаконосъобразен отказът на министъра да предостави на М. достъп до служебната обществена информация, поискана от него със заявление вх. № ЗДОИ–55/22.07.2011 г., а делото се върне като преписка за ново произнасяне от министъра.

Съдия:

/А. И./