Ново Р/О: Ново Р/О, 14485 / 29.10.2019 г.


РЕШЕНИЕ

978
София, 23.01.2019

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСЕН ВАСИЛЕВ
СИБИЛА СИМЕОНОВА
при секретар Мариана Салджиева
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаРОСЕН ВАСИЛЕВ
по адм. дело 9528/2018. Document Link Icon

    Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл.323, ал.1 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/.
    Образувано е по жалба на Председателя на Върховния касационен съд на Република България и вносител на предложение за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание на съдия Д. Дончева - административен ръководител и председател на Апелативен съд – София срещу Решения, обективирани в т. 5.1, т. 5.2 и т. 5.3 от Протокол № 24 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 17.07.2018 г., с които: 5.1. Не образува дисциплинарно производство по направеното предложение от председателя на Върховния касационен съд, в частта, касаеща констатираните нарушения в дейността на Д. Дончева, в качеството й на председател на Софийския апелативен съд, изразяващи се в издадени от нея заповеди № А-1168/27.09.2017 г. и А-1198/04.10.2017 г. без фактическо и правно основание за преразпределяне на дела на докладчици, различни от първоначално определените чрез системата за електронно разпределение на случаен принцип, утвърждаване на Вътрешни правила за случайното разпределение, съдържащи несъответствия с правилата на Единната методика за приложението на принципа за случайно разпределение на делата на ВСС, както и действия в противоречие с чл. 85, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 104, ал. 2 вр. чл. 106, ал. 1 ЗСВ и правомощието на Общото събрание на съдиите на САС, поради изтичане на шестмесечния срок по чл. 310, ал. 1 от Закона за съдебната власт; 5.2. Не образува дисциплинарно производство по направеното предложение от председателя на Върховния касационен съд за налагане на дисциплинарно наказание на Д. Дончева – председател на Софийски апелативен съд, за твърдяното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, изразяващо се в издаването на Заповед № А-1169/27.09.2017 г., поради изтичане на шестмесечния срок по чл. 310, ал. 1 във връзка с ал. 3, изр. 2 ЗСВ; 5.3. Не образува дисциплинарно производство по направеното предложение от председателя на Върховния касационен съд за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1 ЗСВ на Д. Дончева – председател на Софийски апелативен съд, в частта, касаеща действието по издаване на заповед № А-1169/27.09.2017 г., при описаните в предложението обстоятелства, твърдяно като нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ. В жалбата се поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като в предложението на Комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет“ (КДДВИВСС), е направено предложение по т. 3 да се образува дисциплинарно производство срещу съдия Д. Дончева, тъй като по отношение на това нарушение не е изтекъл срокът по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Счита още, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, тъй като 6-месечния срок за дисциплинарно наказващия орган, който в случая е СК на ВСС, започва да тече от момента на сезирането му – с предложените рег. № ВСС – 4676/24.04.2018 г. По съображения в този смисъл, развити допълнително и в писмени бележки по делото от 28.11.2018 г., представена от процесуалният представител експерт-юрисконсулт в сектор „Правен и човешки ресурс“ З. Христов, председателят на ВКС моли обжалваните решения да бъдат отменени и преписката върната на СК на ВСС за продължаване на дисциплинарното производство. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
    Ответникът по жалбата – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), в писмени бележки от 28.11.2018 г. и в съдебно заседание, представлявано от пълномощника Д. Захариева, оспорва жалбата. Излага съображения, според които отказът за образуване на дисциплинарно производство е законосъобразен, тъй като е постановен от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е мотивирано, предвид направените изказвания от членовете на СК на ВСС. Поддържа, че по отношение на сочените в предложението нарушения по т. 1 и т. 2, е изтекла погасителната давност за търсене на дисциплинарна отговорност, както и че не са били налице основания за отвод на двама от членовете на СК на ВСС, за които жалбоподателят твърди, че е трябвало да се отведат.
    Заинтересованата страна – Д. Дончева чрез пълномощни си адвокат А. Икономов изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
    Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:
    Жалбата е редовна и допустима. Същата е подадена в срока по чл.323, ал.1 от ЗСВ, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорването, предвид това, че с оспореното решение е постановен отказ да се образува дисциплинарно производство по предложение на председателя на Върховния касационен съд (ВКС), на който по закон – чл. 312, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, е предоставено правомощието да прави предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия. Поради това, че съгласно чл. 323, ал. 1 от ЗСВ вносителят може да обжалва решението на съответната колегия на ВСС по дисциплинарното производство (образувано по негово предложение), то следва, че вносителят на предложението има правен интерес да обжалва и решението на СК на ВСС, с което е отказано образуване на дисциплинарно производство. Решението е постановено на 17.07.2018 г., а жалбата е подадена на 26.07.2018 г. Жалбата отговаря на формалните изисквания за форма, съдържание и приложения.
    С обжалваното решение по т. 5.1 от протокол № 24 от 17.07.2018 г., не е образува дисциплинарно производство, в частта, касаеща констатираните нарушения в дейността на Д. Дончева, в качеството й на председател на Софийския апелативен съд, изразяващи се в издадени от нея заповеди № А-1168/27.09.2017 г. и А-1198/04.10.2017 г. без фактическо и правно основание за преразпределяне на дела на докладчици, различни от първоначално определените чрез системата за електронно разпределение на случаен принцип, утвърждаване на Вътрешни правила за случайното разпределение, съдържащи несъответствия с правилата на Единната методика за приложението на принципа за случайно разпределение на делата на ВСС, както и действия в противоречие с чл. 85, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 104, ал. 2 вр. чл. 106, ал. 1 ЗСВ и правомощието на Общото събрание на съдиите на САС, поради изтичане на шестмесечния срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. С решението по т. 5.2 от същия протокол СК на ВСС не е образувала дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Д. Дончева, за твърдяното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, изразяващо се в издаването на Заповед № А-1169/27.09.2017 г., поради изтичане на шестмесечния срок по чл. 310, ал. 1 във връзка с ал. 3, изр. 2 ЗСВ. С решението по т. 5.3 от протокол № 24 от 17.07.2018 г. СК на ВСС не е образувал дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1 ЗСВ на Д. Дончева, в частта, касаеща действието по издаване на заповед № А-1169/27.09.2017 г., при описаните в предложението обстоятелства, твърдяно като нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ.
    Решението е постановено във връзка с предложение на председателя на ВКС рег. № ВСС-4676/24.04.2018 г., с което на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, е направено предложение да се образува дисциплинарно производство срещу съдия Д. Дончева – административен ръководител на Софийски апелативен съд, за извършени от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, като й се наложи съответно на тежестта на нарушението дисциплинарно наказание. В предложението е посочено, че след извършена проверка от ИВСС с акт за резултати от извършена проверка по заповед № СС-01-1/23.01.2018 г. на главния инспектор на ИВСС, са формирани следните изводи: I. Приложението на правилото на чл. 9 от ЗСВ създава гаранции за прозрачност и свежда намесата на човешкия фактор при разпределението на делата до възможния минимум. През проверявания период административният ръководител – председател на САС съдия Д. Дончева е допуснала сериозни отклонения от този принцип, които се изразяват в следното: 1. Издала е без основание заповеди № № А-1168/27.09.2017 г. и А-1169/27.09.2017 г., с първата от които е определила себе си за председател на 11-ти състав във връзка с насрочено за 02.10.2017 г. о.с. з. по търговско дело, разпределено на 11-ти състав, а с втората е определила друг съдия – Д. Коледжикова, за председател на представлявания от Д. Дончева 7-ми състав на ГК на САС, който да вземе участие в насроченото за 02.10.2017 г. съдебно заседание на 7-ми състав на ГК на САС; 2. Издала е заповед № А-1198/04.10.2017 г., в която липсват фактически и правни основания, относими към промяната на 6-ти постоянен състав на ТК на САС и към изземването на всички висящи дела, разпределени вече чрез системата за електронно разпределение на случаен принцип на доклад на съдия М. Василев от същия постоянен състав; 3. Издала е без основание заповед № А-1198/04.10.2017 г., с която е наредила съдия К. Първанова да поеме на доклад неприключените граждански дела, разпределени на доклад на съдия Д. Марчева, а съдия Дж. Петкова да поеме на доклад неприключените граждански дела, разпределени на доклад на съдия К. Първанова в 12-ти граждански състав; 4. Утвърдила е Вътрешни правила за случайно разпределение, като с т. 19.3 е въведено ново основание за прилагане на подбора чрез опция „определен“, а в т. 20 се съдържа несъответствие с правилото на т. 4.1.4 от Единната методика. II. С преместването си от Гражданска колегия в Търговска колегия на САС административният ръководител – председател на САС съдия Д. Дончева е действала в противоречие с чл. 85, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 104, ал. 2 във вр. с чл. 106, ал. 1 от ЗСВ, тъй като председателят на САС е следвало да предложи на ОС на съда разпределението на съдиите по отделения, а последното да определели броя и съставите им, както и тяхната специализация по материя. Освен това председателят на ВКС е посочил, че по негова заповед № 2510/16.20.2017 г. на основание чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗСВ, също е извършена проверка на организацията и дейността на САС във връзка със заповед № А-1198/04.10.2017 г. на административния ръководител на съда, при която са констатирани нарушения.
    С решение по т. 2.1 от протокол № 11 от заседанието на КДДВИВСС към СК, на основание чл. 30, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 328 от ЗСВ, председателят на ВКС е уведомен, че следва да отстрани недостатъците в направеното предложение, като представи доказателства относно датата, на която му е представен Доклад за извършена проверка на организацията на дейността на САС, в изпълнение на негова заповед № 2510/16.10.2017 г. В изпълнение на посоченото указание, председателят на ВКС е предоставил на КДДВИВСС писмо изх. № И-33/02.11.2017 г., с което Л. Панов е изпратил на Д. Дончева доклада по извършената от комисията, назначена със заповед № 2510/16.10.2017 г. проверка. С решение по т. 2.1 от протокол № 14 от 28.05.2018 г. на КДДВИВСС на основание чл. 30, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 328 от ЗСВ на председателя на ВКС отново е указано, че следва да отстрани недостатъците в предложението, което е отправил, като уточни в диспозитива на предложението, с описаните в т. I, 1-4 и т. II действия/бездействия от съдия Д. Дончева, в качеството й на административен ръководител на САС кои служебни задължения не са изпълнени, за да се квалифицират като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. В изпълнение на дадените от комисията указания, председателят на ВКС е посочил отново, изложените в акта за резултати от проверка на ИВСС обстоятелства, обективирани и в предложението, като е обърнал внимание, че посочените действия съставляват и дисциплинарно нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, тъй като с нарушенията, освен че се накърнява престижа на съдебната власт, същите са и в противоречие с установените правила на Кодекса за етично поведение на българските магистрати чл. 8.6. С решение по т. 9.1 от протокол № 16 от 11.06.2018 г. КДДВИВСС е отложил разглеждането на т. 9 от дневния ред за заседание на Комисията и е насрочил същото за 18.06.2018 г., а с т. 9.2 от същия протокол е изискал от ИВСС заверено копие от протокол за случайно разпределение по чл. 57, ал. 2 от ЗСВ за избор на инспектор Мумджиев за проверяващ по заповед № СС-01-1/23.01.2018 г. на главния инспектор на ИВСС. От ИВСС е изпратен протокол за избор на инспектор по сигнал № Ж-02-00698/2018 г., от който е видно, че инспектор Мумджиев е разпределен ръчно, а като причина е посочено преминаването от проверка по Глава 9, раздел Iб от ЗСВ в проверка по чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Предоставен е и протокол № 5 от заседание на ИВСС от 20.04.2018 г., на което по т. 1 с 2 гласа „за“ и 9 „против“ е взето решение да не предлага на СК на ВСС да образува дисциплинарно производство срещу съдия Д. Дончева – административен ръководител на САС, за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ по Акт за резултати от проверка, извършена по заповед № СС-01-1/23.01.2018 г. на главния инспектор на ИВСС. В процедурата пред постоянната комисия Д. Дончева е подала възражение срещу внесеното предложение от председателя на ВКС, както и молба за отвод на члена на СК на ВСС А. Дишева, с аргумент за пристрастност, поради постановявани от нея съдебни определения, като съдия във Върховен административен съд по дела, по които ВСС не е образувал дисциплинарни производства. С оглед всичко изложено, КДДВИВСС е изготвил предложение до СК на ВСС, което да бъде разгледано на заседанието на СК на ВСС, насрочено за 17.07.2018 г., и на което да се вземат следните решения: т. 1. Не образува дисциплинарно производство по направеното предложение от председателя на ВКС, в частта, касаеща констатиранитие нарушения в дейността на Д. Дончева, в качеството й на председател на САС, изразяващи се в издадени от нея заповеди № А-1168/27.09.2017 г. и А-1198/04.10.2018 г. без фактическо и правно основание за преразпределение на дела на докладчици, различни от първоначално определените чрез системата за електронно разпределение на случаен принцип, утвърждаване на Вътрешни правила за случайно разпределение, съдържащи несъответствия с правилата на Единната методика за приложението на принципа за случайно разпределение на делата на ВСС, както и действия в противоречие с чл. 85, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 104, ал. 2 във вр. с чл. 106, ал. 1 от ЗСВ и правомощието на Общото събрание на съдиите на САС, поради изтичане на шестмесечния срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ; т. 2. Не образува дисциплинарно производство по направеното предложение от председателя на ВКС за налагане на дисциплинарно наказание на Д. Дончева – председател на САС за твърдяно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, изразяващо се в издаването на заповед № А-1169/27.09.2017 г., поради изтичане на шестмесечния срок по чл. 310, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗСВ; 3. На основание чл. 316, ал. 1 от ЗСВ, образува дисциплинарно производство по направеното предложение от председателя на ВКС за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1 от ЗСВ на Д. Дончева – председател на САС, в частта, касаеща действието по издаване на заповед № 1169/27.09.2018 г., при описаните в предложението обстоятелства, твърдяно като нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ.
    Предложението е разгледано на заседанието на СК на ВСС на 17.07.2018 г. по т. 5 от дневния ред и на това заседание са взети решенията, които са предмет на настоящото производство. При проведеното обсъждане са направени изказвания от членовете на СК на ВСС, които по същество са в посочения по-долу смисъл. От А. Дишева е докладвано предложението на комисията по дисциплинарните производства, взето във връзка с предложението на председателя на ВКС, както и подробно обяснение, защо смята, че не са налице основания за отвеждането й при гласуване на процесното решение. От Д. Кояджиков е направено изказване, че от изложената фактическа обстановка се стига до извода, че след като съдия Дончева е издала заповед А-1168/27.09.2017 г., и е извършила нарушение на случайния принцип на разпределение на делата, за да няма нарушение по заповед № А-1169/27.09.2017 г., председателя на САС е следвало да работи в два състава. С оглед този извод, Кояджиков е обяснил, че следва да се извърши преценка на предложението и от формална страна, тъй като на практика без издаването на заповед № А-1169/27.09.2017 г., следва, че се налагало Дончева да правораздава в два състава – в този, в който се е прехвърлила със своя заповед и в предишния й състав. Според члена на СК на ВСС, абсолютно нелогично и ненормално е един съдия във въззивен съд да работи в два състава и щом е работил в един, съвсем логично е да се издаде заповед, другият състав да се попълни от някого. Според него и във ВКС и във ВАС, или в който и да е апелативен съд, никой не си позволява да работи в два състава, защото това е физически невъзможно, освен ако някой няма други възможности. В изказването на Ц. Пашкунова е посочено, че при преценката на предпоставките за образуване на дисциплинарно производство, компетентността на колегията е твърде ограничено. Обсегът на преценката са следните обстоятелства: сроковете по чл. 310 от ЗСВ, тъй като те погасяват възможността да се ангажира дисциплинарната отговорност на едно лице, дали органът, който прави предложението е оправомощен и третият въпрос, който се обсъжда понастоящем – дали са описани факти и обстоятелства, които консумират състав на дисциплинарно нарушение. В случая според Пашкунова сроковете по заповед № А-1168/27.09.2017 г. и заповед № А-1198/04.10.2018 г., са изтекли и е преклудирана възможността за ангажиране на дисциплинарна отговорност, по съображенията, които А. Дишева е изложила, но тъй като по отношение на заповед № А-1169/27.09.2017 г., срокът по чл. 310 от ЗСВ не е изтекъл, дали е налице нарушение, е въпрос на решение по същество. В подкрепа на изказаното от Д. Кояджиков се е присъединила и Д. Марчева, която е изложила, че не й е станало ясно, защо това, което се твърди като неизпълнение на други служебни задължения, е това, че не са разпределени делата, които са били на доклад на съдия Дончева чрез системата за случайно разпределение. Изложила е, че това не е въпрос по същество, а следва да се провери и от външна страна предложението, преди да се образува дисциплинарно производство, тъй като извън контекста на останалите две твърдения за нарушения, тази заповед от формална страна, въобще не отговаря на изискването за дисциплинарно нарушение. Именно поради тази причина, Д. Марчева е поискала да се посочат конкретните разпоредби, които съдия Дончева е нарушила със заповед № А-1169/27.09.2017 г. С. Мавров пък е поставил въпроса, как заповед № А-1168/27.09.2017 г., с която Дончева взима 11-ти състав, в делата, на който състав е участвал съдия Василев е станала известна на конкретно определена дата, а заповед № А-1169/27.09.2017 г., която е издадена на същата дата и е за заместването на Дончева и разпределяне на делата й на друг съдия, не е ясно кога е станала известна на председателя на ВКС и че това не е към момента, в който е излязла статията, още повече, че преди да излезе статията целият върховен съд, пък и другите съдилища са знаели какво се е случило, предвид разлепването по стените на обвиненията в корупция срещу Дончева. Предвид тези обстоятелства, според Мавров, се приема изкуствено, че заповед № А-1169/27.09.2017 г., с която просто на вече свободен състав определя друг колега, е разбрана от председателя на ВКС или от ИВСС, много по-късно отколкото първата заповед. Б. Магдалинчев е посочил съдебна практика на Върховен административен съд, в която е обсъждано предложение за образуване на дисциплинарно производство от формална страна и е възприето от съдебните състави, че следва да се извършва и от административния орган. Освен това е застъпил позицията на Кояджиков, че твърде абсурдно е две поредни заповеди – постановени една след друга, в един и същ ден, издадени по отношение на случай, който е бил нашумял, да се приеме, че узнаването по втората е станало в един доста по-късен момент, поради което не е изтекъл давностният срок. Изложил е, че и според него не са налице предпоставките за образуване на дисциплинарно производство по отношение на заповед № А-1169/27.09.2017 г. А. Дишева е обяснила, че е съгласна относно това, че двете заповеди са с една и съща дата, но няма писмено доказателство, което да потвърди обстоятелството, че коментираната заповед Л. Панов е узнал на датата, на която е разбрал и за заповед № № А-1168/27.09.2017 г. По отношение на проверката на предложението от външна страна, е посочила, че има тълкувателно решение по т. д. № 7/2015 г. на ВАС, поради което, тя лично следва решението по него, а останалите доводи на членовете на СК на ВСС счита за неоснователни. Дишева е обяснила, че ако има ново тълкувателно решение, което да възприеме новата съдебна практика на ВАС в този смисъл ще се съобрази с него, но към този момент няма основания да приеме, че следва проверка на предложението от външна страна.
    При проведено гласуване по т. 5.1 от предложението да не се образува дисциплинарно производство по заповед № А-1168/27.09.2017 г. и заповед № А-1198/04.10.2017 г. и утвърждаване на Вътрешните правила за случайно разпределение, поради изтичане на срока по чл. 310 от ЗСВ , от присъстващите 13 члена на СК на ВСС, „за“ са гласували 13 члена, „против“ – 0. По т. 5.2 да не се образува дисциплинарно производство за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ по заповед № А-1169/27.09.2017 г., поради изтичане на срока по чл. 310 от ЗСВ, „за“ предложението са гласували 12 члена, а „против“ – 1. По т. 3 за образуване на дисциплинарно производство по направено предложение, касаещо заповед № А-1169/27.09.2017 г., както е направено в предложението на КДДВИВСС, „за“ са гласували 3 члена на СК на ВСС, а „против“ 10, поради което и по тази точка е прието да не се образува дисциплинарно производство при описаните в предложението обстоятелства, твърдяни като нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ.
    Решенията са постановени от компетентен орган, СК на ВСС, който е дисциплинарно наказващ орган по чл. 311, т. 3 от ЗСВ, има правомощието да образува дисциплинарно производство съгласно чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, а по аргумент от разпоредбата на чл. 310, ал. 5, т. 2 от ЗСВ, същият разполага и с правомощието да откаже да образува дисциплинарно производство. Решенията са взети при необходимите кворум и с изискуемото мнозинство, съгласно чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗСВ.
    Решението е мотивирано, тъй като относно това обстоятелство, следва да се вземе предвид приложимата разпоредба на чл. 34, ал. 3, изр. второ и трето от ЗСВ, според които за мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. За мотиви на решението, с което не се приема направеното предложение, се смятат отрицателните изказвания на членовете на Висшия съдебен съвет срещу него. Както се посочи, в случая са направени изказвания, както в подкрепа на предложението по т. 1 и т. 2 от предложението, така и отрицателни изказвания за предложението за образуване на дисциплинарно производство в частта, касаеща заповед № А-1169/27.09.2017 г. за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, поради което същите следва да се считат за мотиви на взетите решения.
    В Закона за съдебната власт не са посочени изчерпателно условията за образуване на дисциплинарно производство. Доколкото като условие за образуването му е предвидено да е налице предложение за налагане на дисциплинарно наказание, в случая такова е налице – направено е предложение от председателя на ВКС, който съгласно чл. 312, ал. 1, т. 2 от ЗСВ има право да направи предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдии, прокурори и следователи, административен ръководител и заместник на административен ръководител.
    В закона също така липсва указание относно необходимото съдържание на предложението за налагане на дисциплинарно наказание, нито примерно, нито изчерпателно. В случая предложението по т. 3 не е мотивирано с конкретни фактически обстоятелства, освен във връзка с издаването на предходната заповед № А-1168/27.09.2017 г., не е направена правна квалификация, че издаването и представлява нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ (след указанията за изправяне на нередовностите по предложението, дадени от КДДВИВСС), и е подписано от председателя на ВКС. По делото са налице данни, че са изтекли сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, при които не се образува дисциплинарно производство. Всъщност единствената изрично предвидена в ЗСВ хипотеза, която предвижда да не се образува дисциплинарно производство е тази, предвидена в чл. 310, ал. 1 от ЗСВ.
    В случая е установено, че по отношение на заповед № А-1168/27.09.2017 г. и заповед № А-1198/04.10.2017 г., с които без фактическо и право основание за преразпределение на дела на докладчици, различни от първоначално определените чрез системата за електронно разпределение на случаен принцип, утвърждаване на Вътрешни правила за случайно разпределение, съдържащи несъответствие с правилата на Единната методика за приложението на принципа за случайно разпределение на ВСС, както и действия в противоречие с чл. 85, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 104, ал. 2 във връзка с чл. 106, ал. 1 от ЗСВ и правомощието на ОСС САС, тъй като е изтекъл 6-месечният срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ.
    Съгласно чл. 310, ал. 1 от ЗСВ дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Когато тези срокове са изтекли дисциплинарно производство не се образува. При нарушение, което накърнява престижа на съдебната власт, сроковете по ал. 1 започват да текат от публичното оповестяване на деянието.
    Върховният административен съд намира, че са налице основанията по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, тъй като по отношение на заповед № А-1168/27.09.2017 г. и заповед № 1198/04.10.2017 г., узнаването на сочените от председателя на ВКС нарушения е станало с предоставянето му на доклада за резултатите от извършена проверка на САС, възложена с негова заповед № 2510/16.10.2017 г. Шестмесечният срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ започва да тече от момента, в който наказващият орган установи фактите и обстоятелствата, изразяващи се в определени действия или бездействия на магистрата, които представляват виновно неизпълнение на служебните му задължения и се квалифицират от наказващия орган като дисциплинарно нарушение. В Закона за съдебната власт не е регламентирано по какъв начин може и следва да бъде открито извършеното нарушение, което налага да се приеме, че откриването на нарушението може да бъде осъществено по всички възможни начини, стига тези начини да осигуряват на наказващия орган необходимата информация относно релевантните факти и обстоятелства. В съдебната практика е възприето разбирането, че откриването на нарушението се осъществява след като обобщените данни от нарочно възложена проверка са станали известни на наказващия орган, който има право да санкционира дисциплинарно магистрата. С оглед установяване на това обстоятелства, КДДВИВСС е указала на председателя на ВКС да представи доказателства, които удостоверяват това обстоятелство. В изпълнение на указанията, същият е предоставил писмо изх. № И-35/02.11.2017 г. от Л. Панов до Д. Дончева, в което е посочено, че й се изпраща коментирания доклад, изготвен от комисията, назначена по негова заповед. Предвид това доказателство, настоящият състав намира, че 6-месечният срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ е започнал да тече най-късно на 02.11.2017 г., и на тази дата вносителят на предложението е бил запознат с твърдяните от него нарушения, посочени в предложението му за образуване на дисциплинарно производство. Срокът за образуване на дисциплинарното производство, обаче е изтекъл към 02.05.2018 г., към който момент такова не е образувано. Обстоятелството, че председателят на ВКС в качеството му на лице, което може да инициира дисциплинарно производство, както и да бъде дисциплинарно наказващ орган при налагане на наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ е предложил на СК на ВСС образуване на дисциплинарно производство малко преди изтичане на срока по чл. 310 от ЗСВ (24.04.2018 г.) и се е наложило двукратно да изпълнява указания на КДДВИВСС, поради нередовностите в предложението, не оборват факта на преклудиране на давностния срок за търсене на дисциплинарна отговорност. Поради това изводите на административния орган, че на основание чл. 310, ал. 1 от АПК следва да не се образува дисциплинарно наказание за нарушенията по заповед № А-1168/27.09.2017 г. и заповед № 1198/04.10.2017 г., са в съответствие с материалния закон и неговата цел.
    По отношение на соченото от предложителя нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, извършено с издаване на заповед № А-1169/27.09.2017 г., правилно е преценено, че и по него 6-месечният преклузивен срок за ангажиране на дисциплинарната отговорност е погасен. Както бе посочено по-горе, релевантен за соченото нарушение е моментът, към който нарушението е станало публично, т. е. достигнал е до широк кръг от обществеността. Видно от приложената към делото статия във в. „Дневник“ със заглавие „Съдия заподозря шефа си в корупция по дело свързано с КТБ“, същата е с дата 12.10.2017 г., което обосновава изводът на кадровия орган, че към 12.04.2018 г., шестмесечният срок по чл. 310 от АПК, е изтекъл, като следва да се отбележи, че към този момент, председателят на ВКС не е внесъл и предложението си за образуване на дисциплинарно производство за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ по заповед № А-1169/27.09.2017 г., както и че за това нарушение същият е допълнил предложението си, след указания на КДДВИВСС, едва на 04.06.2018 г. Предвид изложеното и решението по т. 5.2 от протокол № 24 от 17.07.2018 г. е в съответствие с материалния закон и с неговата цел – да не се ангажира дисциплинарната отговорност на магистратите след 6-месечния срок от оповестяване на действията, за които се твърди, че нарушават престижа на съдебната власт. По отношение на разпоредбата на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ следва да се отбележи, че за да е налице нарушение следва кумулативно да е налице уронване престижа на съдебната власт, което обаче да е обусловено от нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Законодателят е предвидил именно нарушаването на КЕПБМ да бъде предпоставката за уронване престижа на съдебната власт и предвид констатираната преклузия на давностния срок по нарушението „уронване престижа на съдебната власт“, правилно е преценено, че по отношение на целия фактически състав по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, е изтекъл срокът по чл. 310 от ЗСВ.
    Решението по т. 5.3 от протокол № 24 от заседанието на СК на ВСС също е законосъобразно. Със заповед № А-1169/27.03.2017 г. съдия Дончева е определила друг съдия – Д. Коледжикова, за председател на председателствания от административния ръководител 7-ми състав на ГК на САС, който да вземе участие в насроченото за 02.10.2017 г. съдебно заседание на 7-ми състав на ГК на САС. За да не образува дисциплинарно производство за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ по отношение издаването на посочената заповед, дисциплинарно наказващият орган е приел, че на практика без издаването на тази заповед, съдия Дончева е трябвало да правораздава в два състава на 02.10.2017 г. – в председателствания от нея 7-ми състав и в 11-ти състав, за което е издала заповед № А-1168/27.09.2017 г. Изложени са мотиви, че предложение за налагане на наказание за извършването на нарушение, съставляващо издаването на заповед № А-1169/27.09.2017 г. не отговаря на формалните изисквания за образуване на дисциплинарно нарушение, а именно, че действията на съдия Дончева, очевидно не представляват нарушение, поради което е безпредметно да се образува дисциплинарно производство, което да изследва дали същата е допуснала нарушение, което да е извършено виновно.
    В случая със заповед № А-1168/27.09.2017 г. Д. Дончева е определила себе си за председател на 11-ти състав за о. с. з. на 02.10.2017 г. Като нормална последица от тази заповед е издадена и заповед № А-1169/27.09.2017 г. за заместването на Дончева в предходния й 7-ми състав от съдия Коледжикова. Настоящият състав също намира, че реално издаването на заповед за заместване, поради служебна ангажираност в друг състав, по своята същност не представлява нарушение. Освен това, нито в предложението на председателя на ВКС, нито в предложението на КДДВИВСС е посочено кои правни норми нарушава коментираната заповед, за да представлява нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения. Съдия Дончева обективно не може да заседава в два състава и да поеме двата доклада, още повече, че същата изпълнява и административни функции – председател на САС, който е най-натовареният апелативен съд в страната. За да не е налице нарушение, както правилно е посочил Д. Кояджиков, е следвало съдия Дончева, да поеме 7-ми и 11-ти състав в заседанията на 02.10.2017 г., което прави предложението на председателя на ВКС формално необосновано от външна страна.
    С оглед горното процесното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Видно от мотивите на решението на СК на ВСС е направен обоснован извод за липса на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдията, относно извършените от нея нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, съответно изразяващи се в неизпълнение на други служебни задължения. Правомощието на съответната колегия на ВСС да откаже образуването на дисциплинарно производство срещу магистрат, ако фактите и обстоятелствата, въз основа на които се иска ангажиране на дисциплинарната отговорност не я обосновават, не препятства възможността за извършване на преценка по обосноваността на самото искане на органа по чл. 312, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. Освен това в хипотезата на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, при направено предложение по чл. 312 от ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител, съответната колегия на ВСС има право на преценка относно обосноваността на предложението преди образуване на дисциплинарното производство. Допълнителен аргумент е приетото изменение в чл. 310, ал. 5, т. 2 от ЗСВ, в която норма изрично е предвидена възможността ВСС да откаже образуване на дисциплинарно производство. Неоснователни са наведените от оспорващия доводи, обуславящи като основание за образуване на дисциплинарно производство наличието на единствено изискване - направено предложение от компетентен орган, изрично посочен в чл. 312, ал. 1, т. 1-4 от ЗСВ. Не се споделят развитите съображения за липсата на установена от закона възможност съответната колегия на ВСС да отклонява предложение, респективно за наличие на задължение, във всеки случай да се образува дисциплинарно производство при редовно от външна страната предложение. Правомощието на съответната колегия на ВСС да не наложи дисциплинарно наказание, ако фактите и обстоятелствата, за които се твърди, че осъществяват състав на дисциплинарно нарушение не бъдат доказани или не се установи виновно поведение на магистрата, или се установи наличието на други обстоятелства изключващи дисциплинарната отговорност, не препятстват възможността за извършване на преценка по обосноваността на искането, с оглед наличието на предпоставки за образуване на дисциплинарно производство. Възприемането на тезата на жалбоподателя, би довела до засягане на законни интереси на магистрата, на административния ръководител или на неговия заместник. Придш образуване на дисциплинарно производство съответната колегия на ВСС разполага с правомощието да извърши преценка за обоснованост на предложението на органа по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ. Процесуално неоправдано и недопустимо би било да се разглежда по същество въпрос – с постановяване на решение на съответната колегия на ВСС по основателността на искането, предвид установената очевидна неоснователност, което да обосновава ангажирането на дисциплинарната отговорност на съответния административен ръководител.
    Съгласно нормите установени в глава ХVІ на ЗСВ, озаглавена „Дисциплинарна дейност” и чл. 11.3 от Правила за дисциплинарната дейност на Висшия съдебен съвет (приети с решение на ВСС по Протокол № 60/11.12.2014 г.), предложението определя обективните и субективните предели на дисциплинарното производство и задължава дисциплинарно наказващият орган и страните да се позовават само на обстоятелства и факти, установени в дисциплинарното производство, със значение за основанието, вида и размера на дисциплинарната отговорност.
    В допълнение към изложеното, следва да се отбележи, че в Раздел II, т. 5 от Стандартите за провеждане на дисциплинарно производство по Глава Шестнадесета от Закона за съдебната власт, изрично е посочено, че когато предложението е необосновано или очевидно неоснователно, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да откаже да образува дисциплинарно производство с мотивирано решение. Решението за отказ да се образува дисциплинарно производство може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс от предложителя. Видно от този текст отказът за образуване на дисциплинарно производство поради необоснованост или очевидна неоснователност е обективиран в посочените Стандарти, които са приети от всяка от колегиите на ВСС, и които са изготвени по препоръка на Европейската мрежа на съдебните съвети (ЕМСС), част от която е и България. Целта на изработването на минимални съдебни стандарти в областта на дисциплинарната отговорност на съдиите и дисциплинарните производства срещу членове на съдебната система е да се гарантира ефективността и отчетността на съдилищата и съдиите, както и общественото доверие в съдебната власт. В докладът на ЕМСС е изготвен и списък на обективните индикатори в областта на дисциплинарната отговорност в съдебната система, както и минимални стандарти на ЕМСС, които следва да се прилагат във връзка с принципите. В резултат на посочения доклад и след проведено обсъждане са изготвени и Стандартите за провеждане на дисциплинарно производство по Глава Шестнадесета от Закона за съдебната власт. Предвид изложеното и приетите от съответните колегии на ВСС стандарти за дисциплинарна отговорност, създадени именно за постигане на реална реформа в съдебната власт чрез създаване на предпоставки за качествено правосъдие, основано на висококвалифицирани, мотивирани и независими магистрати, следва да бъдат съобразявани от дисциплинарно наказващия орган.
    По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че отказът за образуване на дисциплинарно производство по предложение на председателя на Върховния касационен съд, обективиран в решенията по т. 5.1, т. 5.2 и т. 5.3 от протокол № 24 от 17.07.2017 г. на СК на ВСС, съответства на материалния закон и на целта на закона и не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Жалбата на председателя на Върховния касационен съд, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
    С оглед изхода на спора искането на заинтересованата страна за заплащане на разноски, е основателно. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на осъществена по ал. 1 безплатна адвокатска защита, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по - нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. В разглежданата хипотеза, след като насрещната страна е осъдена за разноски, то същите се присъждат на самия адвокат, осъществил безплатната адвокатската помощ и съдействие на друг юрист. Предвид изложеното, Върховният касационен съд следва да бъде осъден да заплати на адвокат А. Икономов сумата от 500,00/петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ при процесуалното представителство по делото на заинтересованата страна Д. Дончева.
    Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, чл. 248 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатуранат, Върховният административен съд - шесто отделение, тричленен състав


    РЕШИ:


    ОТХВЪРЛЯ жалбата на Председателя на Върховния касационен съд на Република България и вносител на предложение за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание на съдия Д. Дончева - административен ръководител и председател на Апелативен съд – София срещу Решения, обективирани в т. 5.1, т. 5.2 и т. 5.3 от Протокол № 24 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 17.07.2018г., с които: 5.1. Не образува дисциплинарно производство по направеното предложение от председателя на Върховния касационен съд, в частта, касаеща констатираните нарушения в дейността на Д. Дончева, в качеството й на председател на Софийския апелативен съд, изразяващи се в издадени от нея заповеди № А-1168/27.09.2017 г. и А-1198/04.10.2017 г. без фактическо и правно основание за преразпределяне на дела на докладчици, различни от първоначално определените чрез системата за електронно разпределение на случаен принцип, утвърждаване на Вътрешни правила за случайното разпределение, съдържащи несъответствия с правилата на Единната методика за приложението на принципа за случайно разпределение на делата на ВСС, както и действия в противоречие с чл. 85, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 104, ал. 2 вр. чл. 106, ал. 1 ЗСВ и правомощието на Общото събрание на съдиите на САС, поради изтичане на шестмесечния срок по чл. 310, ал. 1 от Закона за съдебната власт; 5.2. Не образува дисциплинарно производство по направеното предложение от председателя на Върховния касационен съд за налагане на дисциплинарно наказание на Д. Дончева – председател на Софийски апелативен съд, за твърдяното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, изразяващо се в издаването на Заповед № А-1169/27.09.2017 г., поради изтичане на шестмесечния срок по чл. 310, ал. 1 във връзка с ал. 3, изр. 2 ЗСВ; 5.3. Не образува дисциплинарно производство по направеното предложение от председателя на Върховния касационен съд за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1 ЗСВ на Д. Дончева – председател на Софийски апелативен съд, в частта, касаеща действието по издаване на заповед № А-1169/27.09.2017 г., при описаните в предложението обстоятелства, твърдяно като нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ.
    ОСЪЖДА Върховния касационен съд да заплати на адвокат А. Икономов съдебни разноски в размер на 500,00/петстотин/лева - възнаграждение за един адвокат.
    РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.