Ново Р/О: Ново Р/О, 14147 / 12.11.2012 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

9633
София, 03.07.2012

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАДЕНКОВ
СОНЯ ЯНКУЛОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяТАНЯ ВАЧЕВА
по адм. дело 6313/2012. Document Link Icon


Производството е образувано по частната жалба на В. И. Т. от [населено място], чрез пълномощника му, против протоколно определение от 10.04.2012 год., постановено по адм.д. № 7950/ 2011 год. по описа на Административен съд - София град, с което производството по делото пред този съд е прекратено като недопустимо на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК. Релевира доводи за неправилност на съдебния акт и твърди, че оспореното писмо изх. № 94-00-526/ 4.05. 2011 год. на заместник - министъра на околната среда и водите обективира отказ на министъра на околната среда и водите да издаде административен акт, с който да завърши една уредена от Закона за защитените територии процедура, във връзка с подадена от Т. молба за изключване на притежаван от него недвижим имот (част) УПИ I - 98, кв. 5 от плана на [населено място] от границите на Природен парк "В.". Твърди също, че е заинтересовано лице по смисъла на чл. 126 от АПК. Иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба, чрез пълномощника си, оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище.
Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя е основателна.
Първоинстанционният съд е прекратил като недопустимо производството на две основания. Приел е, че оспореното писмо изх. № 94-00-526/ 4.05. 2011 год. на заместник - министъра на околната среда и водите не подлежи на съдебно оспорване, тъй като няма самостоятелно действие и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Приел е също, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване, което е абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебно-административното производство.
От доказателствата по административната преписка е видно, че В. Т. е собственик на недвижим имот, находящ се местността "Национален киноцентър", представляващ УПИ I-98 в кв. 5 по плана на [населено място], по силата на нот.акт № 103, т. VII, рег. № 25286, д. 1314 от 2004 година на нотариус с район на действие СРС и договор за доброволна делба № 130, т. VII, от 29.08.2006 год. С молба вх. № 94-00-526 от 13. 04. 2011 год. е сезирал министъра на околната среда и водите с искане имотът да бъде изключен от територията на природен парк "В.", тъй като е включен в предложение на комисията при МОСВ за изключването му от парка, но последващо произнасяне на компетентния орган няма.
Съгласно данните по преписката, процедура за промяна границите на природен парк "В." чрез включване на нови територии и изключване на територии от парка е провеждана в периода 2002 - 2007 година. По повод постъпилата от Т. молба административният орган не е провел нарочно производство, съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 от ЗЗТ.
С писмо изх. № 94-00-526 от 4.05.2011 год., получено от молителя на 12.07. 2011 год., той е уведомен за отказ на министъра на околната среда и водите да издаде заповед за исканата промяна - изключване на собствения му имот от територията на природния парк. Изложените съображения касаят констатации по предходна отпочната процедура за промяна границите на парка, без да има данни за произнасяне досежно предложенията, касаещи имота на жалбоподателя.
За мотивите и волеизявлението на министъра на околната среда и водите по молбата с вх. № 94-00-526 от 13. 04. 2011 год., В. Т. е уведомен с оспореното писмо, изходящо от заместник-министъра на околната среда и водите.
При тези данни настоящият съдебен състав приема, че насоченото към отказа на министъра на околната среда и водите оспорване е процесуално допустимо. То е направено от лице с доказан процесуален правен интерес и е предявено срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. В този смисъл обжалваното определение на Административния съд - С. град е неправилно.
Правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимостта на съдебната защита. Същият е винаги налице, когато обжалваното действие на административния орган засяга правната сфера на жалбоподателя. В конкретния случай е налице формиран отказ на административен орган по подадено от Т. искане за удовлетворяване на признато от закона право, поради което той има правен интерес за постигане на благоприятни правни резултати - отмяна на отказа. Правният интерес за жалбоподателя е налице, тъй като без обжалване не може да защити предявените си пред администрацията права. Наличието на годен за обжалване административен акт също е процесуална предпоставка за образуване на административно производство от категорията на абсолютните.
В конкретния случай, поради специфичния характер на дължимото от компетентния по закон орган произнасяне - отказ да удовлетвори заявено от Т. субективно право, обективиран, обаче, в изпратено до адресата писмо от заместник-министъра на околната среда и водите, настоящият съдебен състав приема, че е налице формирано волеизявление на министъра на околната среда и водите, което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Компетентният орган по чл. 35, респ. чл. 42, ал. 5 от ЗЗТ административен орган е формирал властническото си волеизявление в срока по чл. 57, ал. 5 от АПК. За него жалбоподателят е уведомен с писмо от заместник-министър.
Становището на ответника, че липсва годен за оспорване административен акт, е неоснователно. Правният характер на акта се извежда от неговото съдържание. Министърът на околната среда и водите е формирал своето волеизявление, макар то да е обективирано в писмо, подписано от друг орган. Обратният извод би довел, от една страна, до шиканиране с административния процес, а от друга - до блокиране на всяка възможност за защита от страна на засегнатото лице и на практика води до отказ от административно правораздаване.
По изложените съображения атакуваното определение следва да се отмени и вместо него съдът дължи произнасяне по същество предвид предмета на оспорването и на основание чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК. При положение, че министърът на околната среда и водите не е провел разписаната в Глава Трета от Закона за защитените територии процедура във връзка с подаденото заявление, то оспореният отказ като незаконосъобразен подлежи на отмяна. Административната преписка следва да се върне на компетентния орган за произнасяне, съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд

О П Р Е Д Е Л И


ОТМЕНЯ протоколно определение от 10.04.2012 год., постановено по адм.д. № 7950/ 2011 год. по описа на Административен съд - София град и вместо него
ОТМЕНЯ отказ на министъра на околната среда и водите да издаде заповед за изключване от границите на природен парк "В." на недвижим имот, находящ се местността "Национален киноцентър", представляващ УПИ I-98 в кв. 5 по плана на [населено място], съгласно писмо изх. № 94-00-526 от 4.05.2011 год. и ВРЪЩА преписката на министъра на околната среда и водите за произнасяне по молбата на В. И. Т. с вх. № 94-00-526 от 13. 04. 2011 год. съобразно тълкуването и прилагане на закона.
Определението е окончателно.


Особено мнение: