Предишно Р/О: Предишно Р/О, 4842 / 08.4.2013 г.Ново Р/О: Ново Р/О, 1223 / 29.1.2014 г.Ново Р/О: Ново Р/О, 4338 / 28.3.2014 г.Ново Р/О: Ново Р/О, 8632 / 24.6.2014 г.Ново Р/О: Ново Р/О, 14425 / 02.12.2014 г.Ново Р/О: Ново Р/О, 15367 / 11.12.2018 г.Ново Р/О: Ново Р/О, 6569 / 7.5.2019 г.Ново Р/О: Ново Р/О, 13383 / 9.10.2019 г.Ново Р/О: Ново Р/О, 2894 / 25.2.2020 г.


РЕШЕНИЕ

13825
София, 23.10.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ УРУМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕНКА ГЕТОВА
СРЕБРИНА ХРИСТОВА
ЙОРДАНКА КОСТОВА
ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
при секретар Григоринка Любенова
и с участието
на прокурора Вичо Станев
изслуша докладваното
от съдиятаСРЕБРИНА ХРИСТОВА
по адм. дело 8436/2013. Document Link Icon


Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна и частна жалба на С. И. А. срещу решение № 4842 от 08.04.2013 година по адм.д. № 8663 / 2012 година на Върховния административен съд, Трето отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът Министърът на културата, чрез процесуалния си представител, в писмено възражение и устно в съдебно заседание, оспорва жалбите като неоснователни.
Заинтересованите страни Регионален археологически музей / Р. / П. и Национален исторически музей / Н. / не изразяват становище по жалбите.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав - І колегия, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Жалбите са подадени в срок от надлежна страна и са процесуално допустими.
Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
С посоченото решение е оставено без разглеждане оспорването по жалбата на С. И. А. в частта, с която е поискано да се обяви за нищожен акта на вписване на П. златно съкровище в Инвентарната книга № 1 на Р. П., като процесуално недопустима, и е отхвърлено оспорването, по жалбата на С. И. А. от [населено място], срещу писмо изх. № 94-00-597 от 15.06.2012 г., подписано от заместник министъра на културата, в което е обективиран отказ на административния орган за вписване на П. златно съкровище в Регистъра по чл. 102 от Закона за културното наследство.
Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При наличие на всички относими доказателства и изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Правилно е прието, че жалбата в частта, с която е поискано да се обяви за нищожен акта на вписване на П. златно съкровище в Инвентарната книга № 1 на Р. П., е процесуално недопустима, а това е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на доводите в нея по същество. Основателно е отбелязано, че самото вписване в инвентарната книга на ПМ през 1949 г. се явява правнотехническо действие по поддържане на регистъра и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. В резултат на това правно техническо действие е създаден документ с определено съдържание и оспорването му по претендирания ред е процесуално недопустимо. В тези случаи заинтересуваните лица могат да потърсят правата си по общия исков ред с оглед претенциите им за право на собственост. В този смисъл е и влязлото в сила определение № 9062 от 25.06.2012 година по адм.д. № 5739 / 2012 г. на ВАС / по идентичен казус относно същото вписване /.
Правилно е прието и това, че писмото с изх. № 94-00-597 от 15.06.2012 г. е издадено от компетентния орган по чл.102 от ЗКН / подписано е от заместник министъра при условията на заместване в съответствие със Заповед на Министъра на културата предвид отсъствието на последния /. Тези изводи са в съответствие с ТР № 4 / 2004 г. на ВАС, явяващо се задължително съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ. Ето защо са неоснователни възраженията относно подсъдността, предвид и чл.132, ал.2, т.2 от АПК, регламентиращ оспорванията срещу актове на министри, като подсъдни на ВАС. По делото правилно е прието, че решението на административния орган е писмено обективирано и мотивирано т.е. издадено е в предписаната от закона форма и има съдържанието, посочено от нормата на чл. 59 от АПК. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизвоствените правила до степен, водеща до отмяна на оспорения акт. Същият е съобразен с материалноправните разпоредби и съответства с целта на закона. По делото не е представено нито едно доказателство, от което да е видно, че теренът, в който е открито съкровището е бил частна собственост, още по - малко на Г. Т.. По тази причина правилно са приети за безспорни доказателствата, в които е отразено, че съкровището е намерено на 08.12.1949 година в държавно място при копане на пръст в района на национализираната тухларница - керемидарна фабрика "Мерул". Обстоятелството, че към този момент земята е била с неуреден статут и че първият кадастрален и регулационен план на [населено място] е изработен едва през 1957 година, не променя факта, че теренът е бил държавен. В тази връзка правилно е посочено, че ако жалбоподателката желае да оспори собствеността върху вече регистрирана като публична държавна собственост културна ценност, тя може да стори това само и единствено по общия исков ред пред гражданския съд. Освен, че не е доказала претендираното от нея право на собственост върху панагюрското златно съкровище, жалбоподателката не е доказала и качеството си на колекционер по смисъла на чл. 109 от ЗКН. Съкровището от регистрирането му през 1949г. до настоящия момент има статут на културна ценност национално богатство, държавна собственост респ. публична държавна собственост и не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на претенциите за вписването му в регистъра по чл.102 от ЗКН като собственост на наследодателите на жалбоподателката. С оглед на това, че в настоящето административно производство не могат да се решават въпроси относно правото на собственост, представените пред настоящата инстанция писмени доказателства в тази насока не следва да бъдат обсъждани.
По тези съображения, касационната и частната жалба на С. И. А. са неоснователни.
Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия


РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4842 от 08.04.2013 година по адм.д. № 8663 / 2012 година на Върховния административен съд, Трето отделение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


Особено мнение:
Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна и частна жалба на С. И. А. срещу решение № 4842 от 08.04.2013 година по адм.д. № 8663 / 2012 година на Върховния административен съд, Трето отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът Министърът на културата, чрез процесуалния си представител, в писмено възражение и устно в съдебно заседание, оспорва жалбите като неоснователни.
Заинтересованите страни Регионален археологически музей / Р. / П. и Национален исторически музей / Н. / не изразяват становище по жалбите.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав - І колегия, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Жалбите са подадени в срок от надлежна страна и са процесуално допустими.
Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
С посоченото решение е оставено без разглеждане оспорването по жалбата на С. И. А. в частта, с която е поискано да се обяви за нищожен акта на вписване на П. златно съкровище в Инвентарната книга № 1 на Р. П., като процесуално недопустима, и е отхвърлено оспорването, по жалбата на С. И. А. от [населено място], срещу писмо изх. № 94-00-597 от 15.06.2012 г., подписано от заместник министъра на културата, в което е обективиран отказ на административния орган за вписване на П. златно съкровище в Регистъра по чл. 102 от Закона за културното наследство.
Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При наличие на всички относими доказателства и изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Правилно е прието, че жалбата в частта, с която е поискано да се обяви за нищожен акта на вписване на П. златно съкровище в Инвентарната книга № 1 на Р. П., е процесуално недопустима, а това е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на доводите в нея по същество. Основателно е отбелязано, че самото вписване в инвентарната книга на ПМ през 1949 г. се явява правнотехническо действие по поддържане на регистъра и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. В резултат на това правно техническо действие е създаден документ с определено съдържание и оспорването му по претендирания ред е процесуално недопустимо. В тези случаи заинтересуваните лица могат да потърсят правата си по общия исков ред с оглед претенциите им за право на собственост. В този смисъл е и влязлото в сила определение № 9062 от 25.06.2012 година по адм.д. № 5739 / 2012 г. на ВАС / по идентичен казус относно същото вписване /.
Правилно е прието и това, че писмото с изх. № 94-00-597 от 15.06.2012 г. е издадено от компетентния орган по чл.102 от ЗКН / подписано е от заместник министъра при условията на заместване в съответствие със Заповед на Министъра на културата предвид отсъствието на последния /. Тези изводи са в съответствие с ТР № 4 / 2004 г. на ВАС, явяващо се задължително съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ. Ето защо са неоснователни възраженията относно подсъдността, предвид и чл.132, ал.2, т.2 от АПК, регламентиращ оспорванията срещу актове на министри, като подсъдни на ВАС. По делото правилно е прието, че решението на административния орган е писмено обективирано и мотивирано т.е. издадено е в предписаната от закона форма и има съдържанието, посочено от нормата на чл. 59 от АПК. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизвоствените правила до степен, водеща до отмяна на оспорения акт. Същият е съобразен с материалноправните разпоредби и съответства с целта на закона. По делото не е представено нито едно доказателство, от което да е видно, че теренът, в който е открито съкровището е бил частна собственост, още по - малко на Г. Т.. По тази причина правилно са приети за безспорни доказателствата, в които е отразено, че съкровището е намерено на 08.12.1949 година в държавно място при копане на пръст в района на национализираната тухларница - керемидарна фабрика "Мерул". Обстоятелството, че към този момент земята е била с неуреден статут и че първият кадастрален и регулационен план на [населено място] е изработен едва през 1957 година, не променя факта, че теренът е бил държавен. В тази връзка правилно е посочено, че ако жалбоподателката желае да оспори собствеността върху вече регистрирана като публична държавна собственост културна ценност, тя може да стори това само и единствено по общия исков ред пред гражданския съд. Освен, че не е доказала претендираното от нея право на собственост върху панагюрското златно съкровище, жалбоподателката не е доказала и качеството си на колекционер по смисъла на чл. 109 от ЗКН. Съкровището от регистрирането му през 1949г. до настоящия момент има статут на културна ценност национално богатство, държавна собственост респ. публична държавна собственост и не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на претенциите за вписването му в регистъра по чл.102 от ЗКН като собственост на наследодателите на жалбоподателката. С оглед на това, че в настоящето административно производство не могат да се решават въпроси относно правото на собственост, представените пред настоящата инстанция писмени доказателства в тази насока не следва да бъдат обсъждани.
По тези съображения, касационната и частната жалба на С. И. А. са неоснователни.
Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия


РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4842 от 08.04.2013 година по адм.д. № 8663 / 2012 година на Върховния административен съд, Трето отделение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


Особено мнение: