Ново Р/О: Ново Р/О, 800 / 21.1.2019 г.


РЕШЕНИЕ

10365
София, 03.08.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА МАТЕЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ГЪРБАТОВА
МАРИО ДИМИТРОВ
при секретар Десислава Александрова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаДИАНА ГЪРБАТОВА
по адм. дело 10793/2016. Document Link Icon

    Производството е по реда на чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 82, ал.3, т.1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, във връзка с чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
    Образувано е по жалба на "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. [адрес], ет.[номер], представлявано от управителя Р. Венев, подадена против решение № 588 от 11.08.2016г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-72/2016 година. С жалбата и в последващи молби от 27.11.2016г., 06.12.2016г., 16.12.2016г., 13.06.2017г., 27.07.2017г. и 15.05.2018г. жалбоподателят твърди, че интересът му от оспорване на горепосочения акт произтича от това, че на 04.12.2014г. между "Е. Миролио" ЕАД и "ДУНАРИТ" АД е сключен договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие, с който са обезпечени всички вземания на "Е. Миролио" ЕАД към "ДУНАРИТ" АД, представляващи цесионна цена по пет договора за прехвърляне на вземания на вложители от "КТБ" АД-в несъстоятелност. Заявява, че на 14.03.2016г. между "Е. Миролио" ЕАД и "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), с който цедентът е прехвърлил всички свои вземания срещу "ДУНАРИТ" АД. Посочва, че на 11.08.2016г. между "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и "ВИАФОТ ЛИМИТИТ" е сключен нов договор за прехвърляне на вземания, с оглед на което смята, че "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД отговаря пред цесионера за прехвърлянето на вземането с всички негови обезпечения, поради което за него не е без значение дали ще бъде вписано планираното увеличаване на капитала на "ДУНАРИТ" АД. Развива тезата, че е налице висящо съдебно производство по искове с правно основание чл. 124 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/, с които "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поискало съдът да установи незаконосъобразност на решението на Извънредно Общо събрание на акционерите на "ДУНАРИТ" АД, проведено на 29.01.2016г., с което се увеличава капитала на "ДУНАРИТ" АД от 8 000 000лв. на 68 000 000лв. чрез емитиране и записване на нови 60 000 000 броя налични, поименни акции, с номинална стойност от 1 лв., при условията на чл. 195 от ТЗ. Жалбоподателят счита, че решението на Общото събрание на "ДУНАРИТ" АД е незаконосъобразно, поради опорочаване на процедурата по провеждането му, с оглед на което заявява, че това решение засяга правата и законните интереси на "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Според жалбоподателя Комисията не е направила адекватен анализ на пазара на продукцията, реализирана от "ДУНАРИТ" АД и "ЕМКО"ЕООД и неправилно е приела, че оборотът се реализира там, където се продава продукцията и се осъществява конкуренцията с алтернативни доставчици. Изразява становище, че спорната концентрация би се отразила негативно върху конкуренцията на пазара и би създала монополно положение и бариери за навлизане на нови участници. Претендира отмяна на обжалваното решение на КЗК, като незаконосъобразно постановено.
    Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията оспорва жалбата чрез упълномощени юрисконсулти Ботева и Пешевска, които в съдебни заседания, с писмено становище от 13.03.2017г. и с писмени бележки оспорват жалбата, като недопустима и неоснователна. Излагат подробни съображения за оставяне без разглеждане жалбата на "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, поради липса на правен интерес от оспорването. Считат, че сумата от общите обороти на двете предприятия, осъществяващи концентрацията е определена правилно и законосъобразно. Правят искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
    Заинтересованата страна - "ЕМКО" ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. [адрес], с управител Е. Гебрев, оспорва жалбата чрез упълномощени адв. Минчева и адв. Димитров, които в съдебни заседания, с писмени молби от 15.12.2016г., 13.03.2017г. и 21.06.2017г., както и с писмена защита пледират за прекратяване на съдебното производство и оставяне без разглеждане жалбата, по която е образувано съдебното производство. Развиват подробни аргументи за недопустимост на оспорването, тъй като жалбата не е подписана от управителя на жалбоподателя и поради липса на правен интерес. Освен това изразяват становище за неоснователност на жалбата, защото преценката за наличието на концентрация в страната се отнася само до това дали оборотите са на територията на страната, като Комисията правилно е преценила, че относимите обороти са извън страната и конкуренцията е извършвана извън страната.
    Заинтересованата страна - "ДУНАРИТ" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Трифонов, който в съдебно заседание и с писмени молби от 17.03.2017г. и 11.04.2017г. пледира за оставяне без разглеждане жалбата на "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, както и за отхвърлянето й като неоснователна, защото твърденията на жалбоподателя не отговарят на обективната действителност, понеже с цел да докаже своя интерес жалбоподателят твърди, че не може да се удовлетвори от имуществото на длъжника за сумата от 22 000 000 евро, 1 400 000 щатски долара и 400 000 лв., които "ДУНАРИТ" АД дължал, а още през 2017г. тези пари са заплатени на Държавната консолидационна компания, тъй като жалбоподателят е прехвърлил своето вземане.
    Като прецени приетите по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че КЗК е сезирана от "ЕМКО" ЕООД по реда на чл. 38, ал. 1, т. 6 ЗЗК с Уведомление вх. № ВХР № -141/02.02.2016г., с което дружеството уведомява Комисията за намерението си да осъществи концентрация посредством придобиване на контрол върху "ДУНАРИТ" АД по смисъла на Глава Пета ЗЗК, по което уведомление e образувана преписка № КЗК-72/2016 г. Съобразно информацията, съдържаща се в уведомлението и приложенията към него, уведомителят е поискал КЗК да прецени дали нотифицираната сделка представлява концентрация и в случай, че представлява такава, да постанови решение, че тя не попада в обхвата на чл. 24, ал. 1 ЗЗК, или да разреши осъществяването й на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗК, доколкото планираното придобиване няма да възпрепятства ефективната конкуренция на българския пазар. Уведомителят е поискал Комисията да постанови незабавно изпълнение на решението си по чл. 66, ал. 2 ЗЗК. Със съобщение № СБП-5-15 от 15.02.2016г. на електронния (публичния) регистър на КЗК заинтересованите лица са били поканени в 7-дневен срок да представят становища относно сделката и нейното въздействие върху ефективната конкуренция. В посочения срок в Комисията са постъпили становища от "Металика АБ" ЕООД, София и от "И Еф Ви Интернешънъл Файненшъл Венчърс" Лтд, Британски Вирджински острови. В хода на административното производство са изискани и получени становища и информация от конкуренти и клиенти на дружеството - уведомител: "ВМЗ" ЕАД, Сопот; "Арсенал" АД, Казанлък; "Аркус" АД, Лясковец; "Терем" ЕАД, София; Кинтекс" ЕАД, София; "Ахелой ОПМ" ООД, София; "Трейдмекс" АД, София; "Трансмобил" ООД, София; "Металика АБ" ЕООД, София; "Аполо Инженеринг" ООД, София и Сдружение "Българска отбранителна индустрия", а също и допълнителни данни и доказателства от "ЕМКО" ЕООД. "И Еф Ви Интернешънъл Файненшъл Венчърс" Лтд е заявило, че планираните фирмени промени са незаконосъобразни и е представило в КЗК подадена от него искова молба, по която е образувано в Софийски градски съд т. д. № 1842/2016 г., на ТО, VI-18 състав. По този повод Комисията е постановила определение № 216 от 30.03.2016 г., с което е спряно производството по преписка № КЗК-72/2016 г. до приключването на т. д. № 1842/2016 година. Горепосоченото определение на КЗК е отменено с определение № 4799 от 21.04.2016 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. дело № 4657/2016 г., с което съдът е постановил връщане на административната преписка за продължаване на процедурата. Съобразно определението на Върховния административен съд производството по преписка № КЗК-72/2016 г. е възобновено от Комисията с определение № 301/11.05.2016 година. КЗК е определила участниците в планираната концентрация - придобиващото пряк контрол дружество и придобиваното предприятие. Дружеството, придобиващо контрол е "ЕМКО" ЕООД, вписано в Търговския регистър /ТР/ към Агенцията по вписванията /АВ/ с ЕИК 040474262, със седалище и адрес на управление [населено място], район [район], ул. [адрес]; с предмет на дейност: производство и търговия със специална продукция; внос и износ на продукти, свързани с отбраната; други, незабранени от закона дейности; капиталът на дружеството е в размер на 5 000 лева и негов едноличен собственик е Е. Гебрев, който е и управител. Дружеството, върху което се придобива контрол е "Дунарит" АД, което е вписано в ТР към АП с ЕИК 129006931, със седалище и адрес на управление - [населено място], п. код 7000, П. К. 12; с предмет на дейност - проектиране, производство и търговия на продукция с военно предназначение, промишлени взривни вещества, машини за ремонт и поддръжка на ж. п. линии, пластмасови и метални детайли, инструментална екипировка, утилизация на продукти с военно предназначение; капиталът на дружеството е в размер на 8 000 000 лева и е разпределен в 8 000 000 поименни акции с номинал 1 лев всяка от тях, даващи право на един глас; 99.52% от дружествения капитал се притежава от "Кемира" ЕООД, а останалите 0,48% са собственост на лицето А. Бабански. Комисията е извършила прецизен анализ и е установила в хода на производството предприятията, съответно лицата, контролиращи пряко или косвено участниците в сделката, а именно: "ЕМКО" ЕООД се контролира еднолично от лицето Е. Гебрев, който е собственик на неговия капитал. Относно "Дунарит" АД е констатирано, че контролът се упражнява от "Кемира" ЕООД, защото действащият устав на дружеството не предоставя права на А. Бабански като миноритарен акционер да блокира стратегически решения, поради което решенията, за които се изисква квалифицирано мнозинство, могат да бъдат приемани еднолично от "Кемира" ЕООД. Към датата на подаване на Уведомлението в КЗК - 02.02.2016 г. едноличен контрол върху "Кемира" ЕООД е упражнявало "Хедж Инвестмънт България" АД, а впоследствие на 11.02.2016 година. "ТМН" ЕООД е вписано в ТР към АВ като съдружник, който притежава 91% от капитала на "Кемира" ЕООД, а "Хедж Инвестмънт България" АД остава собственик на останалите 9%, от което Комисията е извела заключение, че "Кемира" ЕООД се намира под едноличния контрол на "ТМН" ЕООД. В хода на проучването КЗК е изследвала характера, механизма и правната форма на операцията, като е установила, че двете предприятия доказват намерението си да осъществят концентрация с договора, даващ основание за осъществяване на операцията, както и с други документи - споразумения, меморандуми и др., от които са видни параметрите на бъдещата сделка. "ЕМКО" ЕООД е обективирало намерението си да придобие контрол върху "ДУНАРИТ" АД с представени решения от проведени общи събрания на собствениците на капитала на двете дружества, от които е видно, че планираното придобиване ще се извърши чрез увеличение на капитала на "ДУНАРИТ" АД, чрез издаване на нови акции, които "ЕМКО" ЕООД ще закупи изцяло. Едноличният собственик на капитала на "ЕМКО" ЕООД е взел решение да участва в увеличението на капитала на "ДУНАРИТ" АД чрез записване на 60 000 000 нови обикновени поименни акции с номинална стойност от 1 лев всяка, като запише и внесе цялата емисия от увеличението при условие, че получи одобрение за това по реда на ЗЗК. От представената административна преписка се установява, че акционерите на "ДУНАРИТ" АД на проведено Общо събрание са приели решение за увеличение на дружествения капитал, при условие, че това увеличение се заплати от "ЕМКО" ЕООД и КЗК издаде съответното одобрение на сделката. След заплащане на емисионната стойност на акциите по увеличението следва капиталовото увеличение да бъде вписано в ТР, а придобиването на записаните акции - в книгата на акционерите на "ДУНАРИТ" АД. В резултат на сделката "ЕМКО" ЕООД ще притежава всички новоемитирани акции от капитала на "ДУНАРИТ" АД, които се равняват приблизително на 88 % от капитала на придобиваното предприятие. Тъй като в хода на административното произовдство "ТМН" ЕООД е придобило едноличен непряк контрол върху "ДУНАРИТ" АД, Комисията е изискала информация относно намеренията на "ТМН" ЕООД във връзка с планираната сделка. В отговор "ТМН" ЕООД е заявило, че няма да изменя вече взети решения на проведени общи събрания и че няма намерение да се споразумява в бъдеще с "ЕМКО" ЕООД за упражняване съвместен контрол върху "ДУНАРИТ" АД. КЗК е установила сумата от общите обороти, реализирани за последната приключила финансова година - 2015 г. на територията на Република България, от обичайна дейност на участниците в концентрацията и контролираните от тях предприятия, изчислена в съответствие с чл. 25 от ЗЗК, като е счела, че тя възлиза приблизително на 11 092 000лв., от които "ЕМКО" ЕООД - 8 502 000 лв. и "ДУНАРИТ" АД - 2 502 000 лв. При тези данни и обстоятелства и след извършен фактически и правен анализ КЗК е произнесла обжалваното решение № 588 от 11.08.2016г. по преписка № КЗК-72/2016 г., с което в т. 1 от диспозитива е постановила, че нотифицираната сделка за придобиване на акции от капитала на "Дунарит" АД, Русе (с ЕИК 129006931) от страна на "ЕМКО" ЕООД, София (с ЕИК 040474262) не попада в обхвата на чл. 24, ал. 1 от ЗЗК, а с т. 2 е постановила незабавно изпълнение на решението по т. 1. Горепосоченият акт е обявен в публичния /електронния/ регистър на КЗК на дата 17.08.2016 година. Недоволно от това решение "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД го оспорва с жалба, подадена чрез КЗК на 31.08.2016г. /с приложен пощенски плик/ до Върховния административен съд.
    При така изяснената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
    По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата: Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е предявена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по реда на АПК, съобразно нормата на чл. 64, ал. 1, изречение първо ЗЗК, защото в случая "в закона не е предвидено друго", тоест не е ограничено обжалването на процесното решение, което е постановено на основание чл. 82, ал. 3, т. 1 ЗЗК, защото в ал. 7 на чл. 82 ЗЗК е регламентирано, че не подлежи на обжалване само решението по ал. 3, т. 4.
    Оспорващото дружество не е страна в планираната концентрация, с оглед на което има статут на трето лице по смисъла на чл. 64, ал. 2, предложение второ ЗЗК, поради което за него 14 - дневният срок за обжалване започва да тече от датата на публикуването на процесния акт в електронния регистър на Комисията. В случая атакуваното решение е публикувано на дата 17.08.2016г. и жалбоподателят е предявил жалбата си в законния преклузивен срок.
    Процесуалният представител на "ЕМКО" ЕООД е релевирал възражение за недопустимост, тъй като жалбата не е подписана от лице, имащо право да я подпише и да представлява жалбоподателя, като е оспорен подписа в жалбата. По искане на заинтересованата страна е изслушана и приета съдебно-почеркова експертиза, която е установила, че подписът, положен от името на Р. Венев, след думата "с уважение" в жалбата не е положен от лицето Р. Венев. С писмена молба от 27.02.201г. жалбоподателят е представил нотариално заверена декларация от лицето Р. Венев в качеството му на управител, с която същият потвърждава всички извършени процесуални действия и всички положени подписи на всички документи, представени от оспорващото дружество. С това съдът счита, че е установена и доказана представителната власт на лицето, подписало жалбата, по която е образувано настоящото дело.
    По отношение на твърденията на КЗК и на двете заинтересовани страни за липса на правен интерес за жалбоподателя да оспори процесното решение, решаващият съдебен състав счита следното: След дадени от съда указания "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД развива тезата, че правният му интерес от обжалване се изразява в наличието на финансово вземане в резултат от сключен договор на 14.03.2016г. между "Е. Миролио" ЕАД и "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД за прехвърляне на вземания (цесия), с който договор цедентът е прехвърлил всички свои вземания срещу "ДУНАРИТ" АД, след което на 11.08.2016г. между "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и "ВИАФОТ ЛИМИТИТ" е сключен нов договор за прехвърляне на вземания. Оттук жалбоподателят извежда заключение, че има правен интерес от оспорване на процесното решение, тъй като ще отговаря пред цесионера за прехвърлянето на вземането и предвид промяната в платежоспособността на "ДУНАРИТ" АД, след като "ЕМКО" ЕООД е подало уведомлението за придобиване на контрола върху "ДУНАРИТ" АД. Според настоящия съдебен състав изследването на изискуемия правен интерес при оспорване в областта на концентрациите има своите специфични особености, които намират отражение в практиката на Съда на Европейския съюз. В решението си по делото ТАТ (Т-3/93) съдът е счел, че правен интерес за жалбоподателя съществува, доколкото той е взел участие в процедурата с представяне на становища и защото е основен конкурент и на двата делимитирани в концентрацията пазари. Този критерий за преценка е допълнително развит и в решение по делото АRD (Т-158/2000), в което първоинстанционният съд е приел, че жалбата, подадена от оператор, действащ на съседни свързани пазари е допустима, с оглед бъдеща конвергенция между процесните два типа услуги. В решението по делото Zunis (Т-83/92) детайлно е обсъждана процесуалната легитимация в процеса на трима миноритарни акционери в предприятие, което е обект на концентрация. Следва да се има предвид и решението по делото Nestle (Т-96/92), с което съдът е признал активна процесуална легитимация на представители на работници и служители в предприятията, осъществяващи концентрация, съгласно чл. 18, пар.4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20.01.2004г. относно контрола на концентрациите между предприятия. В съдебната практика на Върховния административен съд също е възприето разширено разбиране за правния интерес при обжалване в спорове относно концентрации, като с решение № 8271/10.06.2011г. на четвърто отделение на ВАС, по адм.д. № 783/2011г., оставено в сила с решение на петчленен състав на ВАС по адм.д. № 11116/2011г., е приета за допустима, но неоснователна жалба на потребител на услуги, включени в продуктовия пазар на предприятията, осъществяващи концентрация. В решение № 560/15.01.2018г. на четвърто отделение на ВАС по адм.д. № 1141/2016г., оставено в сила с решение на петчленен състав на ВАС по адм.д. № 3166/2018г., е признат правен интерес за обжалване на собственик на капитала на едно от предприятията, между които се извършва оспорената концентрация, като и в този случай оспорването е счетено за допустимо и неоснователно. В правната теория също се поддържа становище, че при обжалването на решения, приети в рамките на контрола на концентрациите, критерият за наличие на правен интерес и за процесуална легитимация, се прилага твърде гъвкаво и спрямо трети лица се определя "максимално обтекаемо", както е посочено от д -р И. Стойнев в статията "Ролята на Съда на Европейския съюз в контрола за законосъобразност по член 263 ДФЕС на актовете на Комисията, приети в изпълнение на Регламент (ЕО) № 139/2004" /публ. в сп. Съвременно право, бр. 3 от 2012г./ В конкретния случай жалбоподателят е изложил твърдения, че е неблагоприятно засегнат от процесното решение и настоящият съдебен състав намира, че те не следва да се разглеждат при обсъждане допустимостта на оспорването в "процеса относно процеса", а по тях съдът следва да се произнесе по съществото на спора. При преценката относно основателността на жалбата следва да се установи доколко и в каква степен твърденията на оспорващото дружество съответстват на действителното фактическо и правно положение, дали обжалваният акт наистина засяга негативно или застрашава правната сфера на жалбоподателя, дали изложените от него оплаквания са доказани и имат ли те някакво отношение към развитието на ефективната конкуренция на съответния продуктов и географски пазар, определен съобразно Методиката за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар, приета с решение № 393 от 21.04.2009г. на КЗК. По изложените съображения решаващият съдебен състав намира, че жалбата на "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
    По ОСНОВАТЕЛНОСТТА: Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
    В жалбата и в последващите молби на оспорващото дружество не се сочат конкретни основания за оспорване по смисъла на чл. 146 АПК. Въпреки това съдът е задължен да извърши служебна проверка относно валидността и законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК. Решаващият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е постановено от независимия специализиран държавен регулаторен орган по конкуренцията в рамките на правомощията на КЗК, уредени в чл. 38, ал.1, т.6, чл. 60, ал. 1, т. 13 и чл. 82, ал. 3, т. 1 ЗЗК, с оглед на което съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентния за това административен орган. Процесният административен акт е произнесен от горепосочения колективен орган при изискуемия кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК. Оспореното решение е постановено в писмена форма, мотивирано е с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи, като съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 62, ал.1 от ЗЗК. Настоящият съдебен състав намира, че при провеждане на административното производство и при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Това е така, защото преписка № КЗК-72/2016 г. е образувана по Уведомление вх. № ВХР № -141/02.02.2016г., с което "ЕМКО" ЕООД информира Комисията за намерението си да осъществи концентрация посредством придобиване на контрол върху "ДУНАРИТ“ АД по реда на Глава Пета ЗЗК. Съдът констатира, че визираното уведомление е попълнено по образец, утвърден от Комисията с решение от 20.01.2009г., съобразно нормата на чл. 79, ал. 3 ЗЗК, като съдържанието му изцяло съответства на изискванията на законодателя, формулирани кумулативно в чл. 79, ал. 1, т. 1 - т. 9 и ал. 2 ЗЗК. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза са спазени процедурните правила, предвидени в чл. 80 - чл. 82 ЗЗК, регламентиращи производството при ускорено проучване, предвид естеството на постановения от КЗК акт на основание чл. 82, ал. 3, т. 1 ЗЗК. Както бе отразено по- горе при постъпване на уведомлението от страна на "ЕМКО" ЕООД е приложено изготвено съобщение /на л. 28 от папка №1/ от уведомителя до заинтересованите лица за предстоящата концентрация между "ЕМКО" ЕООД и "ДУНАРИТ" АД, което е публикувано на 15.02.2016г. на електронния /публичния/ регистър на КЗК, с което е изпълнено изискването на чл. 68, ал.3 във връзка с чл. 80, ал.2 ЗЗК. С оглед на това съдът намира, че дружеството - жалбоподател е разполагало с процесуалната възможност да се запознае с уведомлението, да представи становище по него, съответно да заяви пред Комисията възраженията си срещу планираната концентрация. В конкретния случай обаче "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД не се ползвало от предоставената възможност, поради което не е взело участие в административното производство при осъществяване на ускореното проучване от страна на КЗК. От данните по административната преписка е видно, че в хода на производството пред КЗК са представени становища от "Металика АБ" ЕООД, София; "И Еф Ви Интернешънъл Файненшъл Венчърс" Лтд, Британски Вирджински острови, "ВМЗ" ЕАД, Сопот; "Арсенал" АД, Казанлък; "Аркус" АД, Лясковец; "Терем" ЕАД, София; Кинтекс" ЕАД, София; "Ахелой ОПМ" ООД, София; "Трейдмекс" АД, София; "Трансмобил" ООД, София; "Аполо Инженеринг" ООД, София и Сдружение "Българска отбранителна индустрия". От приложения към преписката Протокол № 642 се установява, че на 11.08.2016 г. Комисията в съответствие с нормата на чл. 82, ал. 3 ЗЗК е провела закрито заседание и е произнесла процесното решение. На основание на гореизложеното решаващият съдебен състав намира, че при постановяване на решение № 588 от 11.08.2016г. на КЗК по преписка КЗК-72/2016 г. не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т.1, т. 2 и т. 3 АПК.
    Относно основанието, визирано в чл. 146, т. 4 АПК, съдът счита, че за да установи евентуално противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, следва да обсъди наличието на материалноправна легитимация на жалбоподателя. Производството пред КЗК е образувано и проведено по реда на Дял трети, Глава Десета от Закона за защита на конкуренцията, с оглед на което оплакванията, възраженията и твърденията, инвокирани в жалбата на "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД следва да се разглеждат на плоскостта на защитата на ефективната конкуренция между предприятията, които активно действат на съответния продуктов и географски пазар, в който са участници дружествата, осъществяващи процесната концентрация и оспорващото дружество. Нормата на чл. 80, ал. 3 ЗЗК определя по императивен начин предмета на изследване от КЗК, а при обжалване и от съда, при оценката на предстоящата концентрация, а именно: положението на предприятията на съответните пазари преди и след концентрацията, тяхната икономическа и финансова сила, достъп до пазарите на снабдяване и пазарите на реализация на съответните стоки и услуги, правните, административните или други бариери за навлизане. В този смисъл са и разпоредбите на Регламент (ЕО) №139/2004 на Съвета от 20.01.2004г. относно контрола върху концентрациите между предприятия; Регламент (ЕО) №802/2004 на Комисията от 21.04.2004г. за прилагане на Регламент (ЕО) №139/2004 на Съвета от 20.01.2004г. относно контрола върху концентрациите между предприятия; Регламент (ЕО) № 1033/2008 на Комисията от 20.10.2008г. за изменение на Регламент (ЕО) №802/2004 на Комисията от 21.04.2004г. за прилагане на Регламент (ЕО) №139/2004 на Съвета от 20.01.2004г. относно контрола върху концентрациите между предприятия; Насоки относно оценката на хоризонталните сливания съгласно Регламента на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия (2004/С 31/03); Насоки за оценяването на нехоризонтални сливания, извършено съгласно Регламента на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия (2008/С 265/07). Решаващият съдебен състав намира, че Комисията точно е определила пазарното положение на участниците в концентрацията на съответния пазар. В случая няма спор относно правнорелевантния факт, че реалният предмет на дейност на "ЕМКО" ЕООД включва производство и търговия със специална продукция; внос и износ на продукти, свързани с отбраната, а предметът на дейност на "ДУНАРИТ" АД е проектиране, производство и търговия на продукция с военно предназначение; промишлени взривни вещества; утилизация на продукти с военно предназначение. Следователно гореописаните компоненти дефинират продуктовия пазар, определен съобразно §1, т.15, буква "а" от ДР на ЗЗК и т. 2.3.1. от Методиката за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар. С оглед на това при обжалване съдът следва да установи дали оспорващото дружество, което е сезирало Върховния административен съд, също е участник на този пазар или на свързани пазари, за да се установи налице ли е твърдяното неблагоприятно засягане по смисъла на ЗЗК, а не на друг нормативен акт - Търговския закон /ТЗ/, Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и др. Съдът е указал на жалбоподателя да докаже участието си на съответния пазар или намерението си да навлезе на същия пазар, предвид евентуално създадени с процесната концентрация бариери за навлизане: икономически - структурни и стратегически; правни и административни бариери. Жалбоподателят не е установил да има някакво участие на съответния продуктов пазар или на съседен свързан пазар. По делото е доказано с приетите писмени доказателства, че оспорващото дружество не оперира на горепосочените пазари - писмо № 03-09-72/22.06.2017г. на Гл. секретар на Администрацията на МС, от което е видно, че "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД не е притежавало и не притежава лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, издаван съгласно Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба /ЗЕКПСОИТДУ/, съобразно публичния регистър на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, както и писмо рег.№ 328600-44803/20.07.2017г., издадено от ГД "НП" при МВР, с което се установява, че на горепосоченото дружество не са издавани разрешения за производство и съхранение на боеприпаси и взривни вещества. В писмена молба от 15.05.2018г. жалбоподателят е заявил, че проучва възможността да оперира на същия продуктов пазар (производство и търговия с военна продукция), на който действат заинтересованите страни. Съдът намира това изявление за голословно и недоказано, защото по делото няма данни от датата на предявяване на жалбата до настоящия момент намерението на жалбоподателя да навлезе на процесния пазар да е обективирано по някакъв начин - чрез подаване на искане или заявление до компетентните органи за издаване на лиценз или разрешение за развиване на активна дейност на съответния пазар.
    От съдържанието на жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство и от последващите молби на жалбоподателя е видно, че той е заявил, че счита решението на Извънредното Общо събрание на "ДУНАРИТ" АД от 29.01.2016г. за незаконосъобразно, тъй като било налице опорочаване на процедурата по свикване на събранието, реда и кворума за приемане на "процесното решение". Така формулираното твърдение на оспорващото дружество е неотносимо към настоящия правен спор, тъй като решението на Общото събрание на акционерите на "ДУНАРИТ" АД в случая не е "процесното решение", а такова е решението на КЗК. Съдът намира, че оплакването на жалбоподателя не следва да се разглежда в настоящото производство, защото то касае спор, който се разрешава по друг ред - по реда на чл. 29 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ и на Търговския закон - чл. 231, ал. 4 във връзка с чл.192. Самият жалбоподател заявява, че е предявил искова молба до СГС с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с която е оспорил горепосоченото решение на Общото събрание на акционерите на "ДУНАРИТ" АД от 29.01.2016 година. Визираната искова молба е приложена на л. 28 - 30 от настоящото дело и по нея е образувано търговско дело № 6581 от 2016г. по описа на СГС - Търговско отделение ТО VІ - 7 състав, което обстоятелство е видно от приложената служебна справка на л. 26 от настоящото дело. Следователно жалбоподателят вече има образуван търговски спор пред СГС, който не следва и не може да бъде разрешаван в производство пред Върховния административен съд и за това да се ползват възможностите на ЗЗК. Настоящият съдебен състав счита, че законосъобразността, съответно незаконосъобразността на решението на Общото събрение на акционерите на някое от предприятията, които са страни по процесната концентрация, би се отразило върху сключване на сделката между двете дружества, но не може да влияе върху законосъобразността на процесното решение на КЗК, защото съдебният контрол в случая е специфичен и е на друго ниво, тъй като се упражнява от гледна точка на изискванията на специалния закон - ЗЗК, а не на ЗТРРЮЛНЦ и ТЗ. В този смисъл е и определение № 4799 от 21.04.2016 г., по адм. дело № 4657/2016 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, в състав Мариника Чернева, Тодор Петков и Светослав Славов, с което е отменено определение на КЗК за спиране на същото административно производство и е върната административната преписка за продължаване на процедурата. С този влязъл в сила съдебен акт съдът се е произнесъл по отношение на друго предприятие /което за разлика от настоящия жалбоподател, е взело участие в адм. производство/, че образуваното от него търговско дело № 1842/2016г. в СГС по иск с правно основание чл. 29 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и чл. 124 ГПК, не е относимо към спора относно планираната концентрация, за която е подадено уведомлението от страна на "ЕМКО" ЕООД. Във визираното определение изрично е посочено: "Обуславящо значение за преценката е дали придобиването на едноличния контрол от страна на „ЕМКО“ЕООД върху „Дунарит“ АД би довело до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар. Евентуалното бъдещо разместване в структурата на контрола на „Дунарит“ АД не е между изискванията на закона, които следва да бъдат взети предвид от административният орган, тъй като законосъобразността на административният акт се преценява към момента на неговото издаване, а акта следва да е съобразен с удостоверените към този момент факти. Още повече, че предвидената концентрация се състои в придобиване на едноличен контрол върху "Дунарит"АД от "ЕМКО"ЕООД, чрез увеличение на капитала, а не закупуване на притежаваните акции от неговите акционери". Ето защо посоченото от жалбоподателя решение на Извънредното Общо събрание на "ДУНАРИТ" АД от 29.01.2016г. не аргументира наличието на материалноправна легитимация на жалбоподателя в настоящия процес.
    По отношение на твърдението на жалбоподателя, че е засегнат неблагоприятно от обжалваното решение, защото е бил титуляр на финансово вземане срещу "ДУНАРИТ" АД, решаващият съдебен състав счита, че е неоснователно. Оспорващото дружество се позовава на сключен договор на 04.12.2014г. между "Е. Миролио" ЕАД и "ДУНАРИТ" АД за учредяване на особен залог на търговско предприятие, с който са обезпечени всички вземания на "Е. Миролио" ЕАД към "ДУНАРИТ" АД, представляващи цесионна цена по пет договора за прехвърляне на вземания на вложители от "КТБ" АД-в несъстоятелност. Позовава се на сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 14.03.2016г. между "Е. Миролио" ЕАД и "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с който цедентът е прехвърлил всички свои вземания срещу "ДУНАРИТ" АД. Заявява, че на 11.08.2016г. между "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и "ВИАФОТ ЛИМИТИТ" е сключен нов договор за прехвърляне на вземания, с оглед на което развива тезата, че "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД отговаря пред цесионера за прехвърлянето на вземането с всички негови обезпечения, поради което за него е от значение дали ще бъде вписано в Търговския регистър планираното увеличаване на капитала на "ДУНАРИТ" АД. Съдът не възприема тази теза, защото преди всичко тя обосновава наличието на финансово вземане и търговски правоотношения, които са извън пределите на проверката по законосъобразност, която се осъществява по реда на ЗЗК, като в настоящото производство съдът не разрешава търговски спорове. Освен това самият жалбоподател твърди, че на 11.08.2016г. между "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и "ВИАФОТ ЛИМИТИТ" е сключен договор за прехвърляне на вземането, което е имал срещу "ДУНАРИТ" АД. Съдът констатира по приложения към делото Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 11.08.2016г., че действително с него жалбоподателят е прехвърлил на "ВИАФОТ ЛИМИТИТ", със седалище и адрес на управление в Британските Вирджински Острови, вземането си срещу длъжника "ДУНАРИТ" АД в размер на 22 176 000 евро, 1 774 724.39 щ. долара и 400 000 лева. Следователно към датата на подаване на жалбата - 31.08.2016г., с която е сезиран съда, жалбоподателят вече не е бил титуляр на финансовото вземане срещу "ДУНАРИТ" АД, защото е безспорно установено, че 20 дни преди това е прехвърлил гореописаното вземане към друг различен правен субект, който обаче не е жалбоподателят в настоящото производство. Без правно значение е обстоятелството, че едно и също лице представлява двете предприятия, защото като жалбоподател в жалбата ясно и недвусмислено е вписано дружеството "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, регистрирано в гр. София, а не "ВИАФОТ ЛИМИТИТ", регистрирано на Британските Вирджински Острови. Неоснователно е становището на жалбоподателя, че носи отговорност за прехвърленото вземане, защото в т. 4.3. от договора е записано, че страните са се споразумели, че "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД отговаря за съществуването на вземането си пред "ВИАФОТ ЛИМИТИТ" към момента на прехвърлянето му, тоест впоследствие не отговаря за прехвърленото вземане. Следва да се има предвид, че в т. 2.1. от визирания договор е посочено, че вземането се прехвърля с всички превилегии и обезпечения, вкл. и особения залог на търговското предприятие на длъжника "ДУНАРИТ" АД, а в т.2.2. е вписано, че прехвърленото вземане е обезпечено с този особен залог и се простира върху цялата съвкупност от права, задължения и фактически отношения. В т. 2.3. от договора е регламентирано встъпването на цесионера във всички права и задължения на цедента, които той е придобил от "Е. Миролио" ЕАД по договора за учредяване на особен залог на търговското предприятие от 04.12.2014г., а в т. 2.4. изрично е указано, че прехвърлянето на вземането от "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД към "ВИАФОТ ЛИМИТИТ" се счита за извършено от момента на подписване на договора от страните. От датата, отразена на печата на нотариуса, заверил подписите на страните по сделката, е видно, че подписването е извършено на дата 11.08.2016 година. При тези данни съдът приема за безспорно установено, че към датата на предявяване на жалбата пред съда - 31.08.2016г. жалбоподателят вече е изгубил качеството си на кредитор, включително и на заложен кредитор, по отношение на "ДУНАРИТ" АД, с оглед на което не може да обоснове наличието на негативно засягане на своите права и интереси. По силата на чл. 142, ал.2 АПК съдът преценява и настъпването на нови факти и обстоятелства, осъществени след издаване на административния акт, към момента на приключване на устните състезания. В случая до датата на последното заседание по делото, в което са приключили устните състезания и е даден ход на делото по същество, са постъпили последващи промени в титуляра на гореописаното финансово вземане, а именно: с Договор, сключен на 05.07.2017г. "ВИАФОТ ЛИМИТИТ" е прехвърлил на "ДИПИ" ЕООД, гр. София цялото свое вземане срещу "ДУНАРИТ" АД в размер на 22 176 000 евро, 1 774 724.39 щ. долара и 400 000 лв. /л. 294-300 от делото/; с последващ Договор от 25.08.2017г. "ДИПИ" ЕООД е прехвърлил на "Корпоративна Търговска банка" АД - в несъстоятелност гореописаното вземане /л. 301 - 319/; с нов Договор от 25.08.2017г. "Корпоративна Търговска банка" АД - в несъстоятелност е прехвърлило същото вземане срещу "ДУНАРИТ" АД на "Държавна Консолидационна компания" ЕАД, гр. София /л. 363 - 372/. Заинтересованите страни в настоящото производство са релевирали твърдение, че изцяло са изплатили горепосоченото финансово вземане на "Държавна Консолидационна компания" ЕАД и са представили документи за това, но настоящият съдебен състав счита, че не следва да ги обсъжда и да се произнася по тях, защото погасяването на финансовото вземане е извън предмета на този процес, развиващ се по реда на ЗЗК, а не на ТЗ. Следователно в хода на съдебния процес са настъпили множество промени в титуляра на правото на гореописаното финансово вземане срещу "ДУНАРИТ" АД, които са отдалечили още повече жалбоподателят от визираното вземане и от твърдяната от него отговорност за обезпечаването му.
    Относно становището на оспорващото дружество, че евентуалната концентрация между "ЕМКО" ЕООД и "ДУНАРИТ" АД би застрашила или осуетила получаването на описаното по- горе финансово вземане, на което се позовава жалбоподателят, съдът счита, че също е неоснователно. Това е така, защото по силата на чл. 158, ал. 1, изречение второ от Търговския закон, акционерното дружество отговаря към кредиторите с имуществото си. В конкретната хипотеза с планираната концентрация се увеличава капиталът на "ДУНАРИТ" АД от 8 000 000 лв. на 68 000 000 лв., което води до увеличаване на имуществото на предприятието, поради което съдът намира, че предстоящата концентрация не би могла да намали финансовите възможности на това дружество за изплащане на дългове, а напротив - ще доведе до подобряване на платежоспособността му и до финансово оздравяване на "ДУНАРИТ" АД, което обстоятелство безспорно е в интерес на кредиторите на придобиваното предприятие. С оглед на това и доколкото оспорващото дружество се позовава на качеството си на кредитор, настоящият съдебен състав намира, че не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че обжалваното решение на КЗК има неблагоприятен ефект върху правната сфера на "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД.
    На основание на гореизложеното решаващият съдебен състав счита, че дружеството - жалбоподател не разполага с материалноправна легитимация да претендира отмяна на процесното решение на КЗК, което налага отхвърляне на жалбата на това основание.
    За пълнота на изложението следва да се отрази, че съдът намира за неоснователно и недоказано възражението, релевирано в жалбата, че Комисията не е направила адекватен анализ на пазара на продукцията, реализирана от "ДУНАРИТ" АД и "ЕМКО"ЕООД и погрешно е приела, че оборотът се реализира там, където се продава продукцията и се осъществява конкуренцията с алтернативни доставчици, поради което не достига релевантния праг, регламенитран в чл. 24 ЗЗК. Според жалбоподателя КЗК неправилно е установила географско разпределение на оборота, а именно: мястото, където се извършва присъщата дейност по съответния договор и където продуктът действително е продаден или доставен на клиента. В анализа си в раздел V, т. 2 от обжалваното решение КЗК се е позовала на приложено към преписката становище от Сдружение "Българска отбранителна индустрия" изх. № 6 от 29.03.2016г. /на л. 140-145 от папка №1/ и на становище от "Кинтекс" ЕАД /на л. 113 - 127 от папка №1/, които при приемането им като писмени доказателства не са оспорени от жалбоподателя по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Извършените от КЗК изчисления на сумата на общите обороти на предприятията - участници в концентрацията, съответстват и на отразеното в приложения към преписката Доклад на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС за изпълнението на ЗЕКПСОИТДУ /на л. 164 - 179/. Въз основа на тези компетентни становища Комисията законосъобразно е преценила, че крайни клиенти на специалната продукция в случая се явяват министерствата на отбраната и на вътрешните работи на тези държави, чиито органи обявяват тръжни процедури, след провеждането на които се сключват договори с доставчиците и след получаване на експортно разрешение от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение, се осъществяват доставките. Оттук е изведено обосновано заключение, че в настоящата хипотеза изискуемият оборот се разпределя по местоположението на клиентите, които в случая обичайно се намират в държави извън ЕС, в който смисъл са изразените становища, съдържащи се в административната преписка, представени и от местните производители и търговци на съответната продукция, включена в конкретния продуктов пазар. Решаващият съдебен състав намира, че изложеното от КЗК разбиране за географското разпределение на оборота - че съвпада с мястото, където се извършва присъщата дейност по изпълнение на съответния договор и където продуктът действително е доставен на клиента, напълно съответства на регламентираното правило за географското разпределение на оборота в т. 196 и т. 197 от Консолидираното юрисдикционно известие на Европейската комисия съгласно Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия. Така формираният извод от КЗК не е опроверган от страна на жалбоподателя, въпреки, че съдът му е указал в съдебно заседание, проведено на 26.04.2017г., че следва да конкретизира задачи към поисканата съдебно - счетоводна експертиза. Вместо това жалбоподателят с писмена молба е заявил, че се отказва от назначаване на експертиза. В съдебно заседание, проведено на 04.04.2018г. съдът пак е дал указание на оспорващото дружество по реда на чл. 171, ал. 4 във връзка с чл. 163, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 154, ал. 1 ГПК, че жалбоподателят не сочи доказателства относно оспорването на изчислената от КЗК сума от общите обороти на предприятията - участници в концентрацията, на територията на Република България, но от страна на жалбоподателя отново не е поискано изслушване на съдебно -икономическа експертиза по този въпрос. В заключение следва да се посочи, че при положение, че жалбоподателят не притежава изискуемата материалноправна легитимация да обжалва процесното решение на КЗК, спорът относно механизма при определяне на сумата от общите обороти по реда на чл. 24 ЗЗК, има вторичен характер и няма съществено значение за решаване на настоящия правен спор.
    Съдът намира, че обжалваното решение не противоречи на целта на закона, посочена в чл. 1, ал. 1 и 2 ЗЗК, която изисква осигуряване защита срещу действия, водещи до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, както и за осигуряване на условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в съответната стопанска дейност. В случая възраженията на жалбоподателя са относно нарушени и застрашени търговски права, които се защитават по реда на общия исков процес - по чл. 124 ГПК и по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, а не по реда на чл. 64, ал. 1 ЗЗК.
    По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение е законосъобразно постановено и не страда от пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК.
    По РАЗНОСКИТЕ: С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника - КЗК разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 200 лв., който размер е определен в съответствие с изискванията на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Останалите страни не претендират присъждане на разноски.
    На основание на горното и на чл. 64, ал. 1 ЗЗК във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно, Върховният административен съд, четвърто отделение,


    РЕШИ:

    ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. [адрес], ет.6, представлявано от управителя Р. Венев, подадена против решение № 588 от 11.08.2016г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията, по преписка № КЗК-72/2016 година.
    ОСЪЖДА "ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. [адрес], ет.6, представлявано от управителя Р. Венев, да заплати на Комисията за защита на конкуренцията, гр. София, бул. "Витоша" № 18, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването на страните, с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.



















    Особено мнение по адм. д. №10793/2016г. по описа на Върховния административен съд от съдия Марио Димитров.

    Въз основа на приетото от съдебния състав решение за допустимост на жалбата изразявам становище по същество на спора, че при провеждане на административното производство и при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснато е нарушение на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона обуславящи отменителни основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
    При провеждане на административното производство при условията на ускорено проучване КЗК не е спазила Методика за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар, приета с Решение № 393 от 21.04.2009 г. на КЗК, в нарушение на чл.80, чл.82, ал.1 и ал.3, т.1 и т.4 от ЗЗК и чл.35 и чл.36 от АПК.
    На първо място КЗК не е установила в съответствие с 3.3.1. от Методиката „засегнатите предприятия“ във връзка с подаденото уведомление за концентрация при условията на чл.22, ал.1, т.2 от ЗЗК. Видно от Уведомление вх. № ВХР № -141/02.02.2016г. "ЕМКО" ЕООД информира Комисията за намерението си да осъществи концентрация посредством придобиване на контрол върху "ДУНАРИТ“ АД по реда на Глава Пета ЗЗК, като е посочило способа за осъществяване (вж. защитен варианта – папка №2.1, стр.1-27) и е поискало произнасяне с решение, че концентрацията по чл.22, ал.1, т.2 от ЗЗК не попада в обхвата на чл.24 от ЗЗК или алтернативно да разреши концентрацията на основание чл.26, ал.1 от ЗЗК. В Уведомлението е посочено, че промяната в контрола на предприятието съгласно нотифицираната сделка ще се осъществи от "ЕМКО" ЕООД с придобиване на акции от капитала на "ДУНАРИТ“ АД. В т.2 от Уведомлението (вж. защитен варианта) са посочени предприятията и лицата, контролиращи пряко или косвено участващите предприятия в сделката, както и притежаваните дялове и акции.
    Установено е, че към момента на вземане на решение от акционерите на "ДУНАРИТ" АД на проведено Общо събрание за увеличение на дружествения капитал, респ. за сключване на нотифицираната сделка с "ЕМКО" ЕООД, върху придобиваното предприятие "ДУНАРИТ“ АД се упражнява едноличен контрол от „Кемира“ ЕООД. Към момента на подаване на Уведомлението 02.02.2016г. едноличен контрол върху дружеството е упражнявало „Хедж Инвестмънт България“ АД, в което "И Еф Ви Интернешънъл Файненшъл Венчърс" Лтд. е съдружник и мажоритарен собственик. Към момента на извършване на ускореното проучване и към датата на постановяване на обжалваното решение на КЗК едноличен контрол върху дружеството се упражнява „ТМН“ ЕООД, след придобиване на 91% от капитала на „Кемира“ ЕООД, а „Хедж Инвестмънт България“ АД остава собственик на останалите 9%.
    Трите дружества „Кемира“ ЕООД, „Хедж Инвестмънт България“ АД и „ТМН“ ЕООД са регистрирани в Търговския регистър и осъществяват дейност на територията на Република България. В обжалваното решение (защитен вариант – р.II са посочени предприятията (и лица), контролиращи пряко или косвено участниците в сделката и са представени схеми на отношенията между тях и притежаваните проценти от капитала на дружествата, както и структурата на контрола върху "ДУНАРИТ“ АД след придобиване на контрола от „ТМН“ ЕООД.
    В Уведомлението т. 3 (защитен вариант) са представени предприятията, върху които участниците "ДУНАРИТ“ АД и "ЕМКО" ЕООД упражняват контрол по смисъла на чл.22, ал.3 от ЗЗК, както и процента на притежавания капитал и упражняването на пряк или непряк контрол. В обжалваното решение на КЗК р.III също са представени предприятията регистрирани в България, върху които участващите в сделката предприятия упражняват контрол по смисъла на чл.22, ал.3 от ЗЗК.
    С обжалваното решение КЗК не е определила в съответствие с чл.22, ал.1, т.2 и ал.3 от ЗЗК засегнатите предприятия и в съответствие с т. 3.3.5. от Методиката, Многостепенни сделки, не е изследвала обстоятелствата свързани с промяната в контрола на "ДУНАРИТ“ АД, чрез промяната в контрола на „Кемира“ ЕООД чрез осъществявания контрол от страна на „Хедж Инвестмънт България“ АД и „ТМН“ ЕООД, в различните етапи: 1. от провеждане на Общото събрание на акционерите на "ДУНАРИТ“ АД - 29.01.2016г., 2. от подаване на Уведомление – 02.02.2016г., 3. провеждане на ускорено проучване и постановяване на решение от КЗК – 11.08.2016г.
    КЗК не е изследвала обстоятелствата свързани с преценката за наличие настъпване на трайна промяна в контрола изразен чрез придобиване на права, сключване на договори или други начини, които поотделно или заедно и с оглед на съществуващите фактически обстоятелства и приложимия закон дават възможност за упражняване на решаващо влияние върху "ДУНАРИТ“ АД по смисъла на чл.22, ал.1 и ал.3 от ЗЗК. Промяната в контрола на "ДУНАРИТ“ АД чрез промяна на контрола на неговото контролиращо предприятие „Кемира“ ЕООД е от съществено значение за определяне на свързаните с концентрацията предприятия като „икономическа група“ и за изчисляване на оборота в съответствие с чл.25, ал.1 и ал.4 от ЗЗК.
    Безспорни обстоятелства за кръга на засегнатите предприятия са взетите решения от Общото събрание на едноличния собственик на "ЕМКО" ЕООД АД и Общото събрание на акционерите на "ДУНАРИТ“ АД, в които изрично се заявява целта на концентрацията на предприятията – за погасяване на задълженията към трето лице – кредитор на „Хедж Инвестмънт България“ АД, което дружество е мажоритарен собственик на „Кемира“ ЕООД, което към този момент е мажоритарен собственик на "ДУНАРИТ“ АД. Наличието на „икономическа група“ от засегнати предприятия не е съобразено от КЗК и не са събрани доказателствата, по отношение общите обороти на засегнатите дружества от значение за прилагане на чл.24, ал.1 от ЗЗК, както и не са събрани доказателства за установяване на концентрации между засегнатите предприятия - "ДУНАРИТ“ АД, „Кемира“ ЕООД, „Хедж Инвестмънт България“ АД и „ТМН“ ЕООД, респ. не е проверила изпълнение на задължението по чл.24,ал.2 от ЗЗК. КЗК не е извършила анализ на фактите относно взаимната зависимост на извършените промени в собствеността и контрола на предприятието „Кемира“ ЕООД, осъществяващо контрол на придобиваното предприятие "ДУНАРИТ“ АД, в съответствие с т.48 и т.50 от Консолидираното юрисдикционно известие.
    Също така не е изследвана и самата нотифицирана сделка между участниците "ЕМКО" ЕООД и "ДУНАРИТ“ АД доколкото между самите дружества не е сключен договор или споразумение, а са изразени намерения за осъществяване на концентрация чрез вземане на решения от Общото събрание на едноличния собственик и Общото събрание на акционерите, без между самите дружества да е постигнато споразумение, както и не са подновили намеренията след промяна на собствеността и контрола върху контролиращото дружество „Кемира“ ЕООД на "ДУНАРИТ“ АД.
    На второ място при оценка на характера, механизма и правната форма на операцията КЗК е отчела единствено намеренията на придобиващото и придобиваното предприятия въз основа на решенията на общите събрания, като придобиването ще се извърши чрез увеличение на капитала на "ДУНАРИТ“ АД чрез издаване на нови акции, които „ЕМКО“ ЕООД ще закупи изцяло. В решението на КЗК не са посочени изцяло целите на двете дружества при осъществяване на концентрацията свързани с погасяване на задължения на „Хедж Инвестмънт България“ АД към трето лице – кредитор (вж. Уведомление – т.4.3.1, стр.12, протокол от 27.01.2016. на ОС на „ЕМКО“ ЕООД, стр.30, т.3, Доклад на Съвет на директорите на "ДУНАРИТ“ АД, стр.37, папка№2.1) като по този начин в анализа не е изследвано участието на това дружество в концентрацията. В Уведомлението т.4.2.1 относно правната форма изрично е посочено от уведомителя постигната договореност между „Хедж Инвестмънт България“ АД и "ЕМКО" ЕООД и целите на придобивания контрол, които са извън дейността осъществявана от "ДУНАРИТ“ АД. КЗК е отразила в решението си, че „ТМН“ ЕООД е придобило едноличен непряк контрол върху "ДУНАРИТ“ АД, като е заменило лицето, посочено в уведомлението пред КЗК, като упражняващо този контрол, но не е изследвала участието на дружеството при концентрацията, а само е отразила отговора на дружеството, че няма да изменя вече взети решения на проведени общи събрания и че няма намерение да се споразумява в бъдеще с „ЕМКО“ ЕООД за упражняване съвместен контрол върху "ДУНАРИТ“ АД. Липсва намерение от страна на „ТМН“ ЕООД като последен собственик на капитала и осъществяващо едноличен контрол на „Кемира“ ООД, респ. на "ДУНАРИТ“ АД при нотифициране на сделката.
    Не са съобразени в оценката на КЗК обстоятелствата, че дъщерните предприятия на "ДУНАРИТ“ АД - „Сана Парк Ризорт Мениджмънт“ ООД, София и „Машиноинвест-консултинг“ АД, също са обект на придобиване, предвид осъществявания непряк контрол, но не са включени в анализа и оценка на оборотите, като част от икономическата група на придобиваното предприятие.
    На трето място при изчисляване на общия оборот на предприятията, участници в концентрацията КЗК е допуснала нарушение на т.3.3 от Методиката, и чл.25, ал.1 и ал.4, във връзка с чл.24,ал.1 от ЗЗК. КЗК не е отчела в съответствие с т.6.2. Сумата на общите обороти на предприятията – участници в концентрацията, съгласно Решение 20.01.2009 г. на КЗК относно 1.Утвърждава образец на уведомление за концентрация по чл.79, ал.3 от ЗЗК и 2.Утвърждава указания за попълване на уведомлението.
    Видно от Уведомление вх. № ВХР № -141/02.02.2016г. (защитен вариант) придобиващото предприятие „ЕМКО“ ЕООД в изпълнение на Указанията, в т.6.2 е посочило Данни за общия оборот, реализиран на територията на страната за 2015г., изчислен съобразно чл.25 от 2015г. Посочените суми на общите обороти на двете дружества - „ЕМКО“ ЕООД и "ДУНАРИТ“ АД от реализирана специална продукция в Р. България (вж. защитен вариант стр.16) надхвърлят значително минималния праг посочен в чл.24, ал.1 от ЗЗК. Също така в т.6.3. от Уведомлението са посочени реализираните обороти от двете дружества за 2015г. изчислен по реда на чл.25 от ЗЗК и приходи от продажби на територията на страната, които значително надхвърлят минималния праг по чл.24, ал.1 от ЗЗК.Към уведомлението са приложени отчети за реализираните обороти и финансовото състояние на "ДУНАРИТ“ АД (стр.63-64), справка за приходите от продажби от специална и др. продукция реализирани в България (стр.67-68) и справка за извършени продажби през 2015г. на български фирми( стр.69), от които се установява реализиран оборот от продажби от дейността на територията на Р.България над минималния праг по чл.24, ал.1 от ЗЗК. Също така е приложен предварителен ГФО от „ЕМКО“ ЕООД (стр.70-80), от който се установява реализиран оборот и приходи от продажби на територията на Р. България значително надвишаващ минималния размер по чл.24, ал.1 от ЗЗК.
    В обжалваното решение на КЗК р. V, Общ оборот на предприятията, участници в концентрацията на територията на страната, са представени данните в Отчета за приходи и разходи (ОПР) нетните приходи от продажби на „ЕМКО“ ЕООД, София за 2015г. в размер на ( …)* млн. лв., а за 2014г. - ( …)* лв., а съответните данни за "ДУНАРИТ“ АД, Русе са (… )* лв. и ( …)* лв. Посочените данни в решението на КЗК не кореспондират с реално реализираните обороти от двете дружества, както по Уведомлението, така и по данните от ГФО на двете дружества, въз основа на които се установява по безспорен начин, че реализираните обороти от продажби от специализирана продукция на територията на Р. България значително надвишава размера от 25 млн. лв. по чл.24, ал.1 от ЗЗК.
    В р. V, т.2 Географско разпределение на оборота КЗК се е позовала на становището на Сдружение "Българска отбранителна индустрия" изх. № 6 от 29.03.2016г. /на л. 140-145 от папка №1/ и на становище от "Кинтекс" ЕАД /на л. 113 - 127 от папка №1/, които имат информативен характер, но са неотносими към изчисляване на оборота по реда на чл.25 от ЗЗК и т.3.3 от Методиката.
    В съдебното производство е представен декласифициран Доклад на независимия одитор на ГФО към 31.12.2015г. на "ДУНАРИТ“ АД (стр.57-75), от който се установяват приходи от продажби в размер на 91 241 хил. лв., както и други приходи от дейността 3 003 хил. лв.
    Смятам, че КЗК не е установила реалните обороти на двете дружества участници в концентрацията и в нарушение на материалноправните изисквания за тяхното изчисляване.
    С чл.24, ал.1 от ЗЗК са въведени два критерия за оборота реализиран от участниците в концентрацията на територията на Р.България:1. съвкупен общ оборот на всички участници на територията на страната и 2. Оборот , реализиран в страната от всяко от поне две предприятия в страната, като прагът е 25 млн. лв. на всички предприятия в концентрацията на територията на страната за предходната финансова година. Данните от оборота на участниците в концентрацията не отчита сектора на реализация, нито е обвързващ относно въздействието на сделката. Оборотът включва приходите от продажбите от всякаква дейност на участниците, а не само приходите , реализирани от участниците на пазара, на който сделката ще има въздействие.
    Следва да се отбележи, че оборотът по чл.24, ал.1 от ЗЗК определя юрисдикцията, но не определя пазарното положение на участниците в концентрацията, нито самия ефект на сделката.
    С чл.25 от ЗЗК (респ. чл.5 от на Регламент (ЕО) №139/2004 на Съвета от 20.01.2004г. относно контрола върху концентрациите между предприятия) е определен начинът на изчисляване на оборота, като съвкупният оборот на засегнатите предприятия се формира от индивидуалния оборот на придобиваното предприятие ( включително и оборотите на контролираните от него лица ) и общия оборот на придобиващото предприятие.
    В случая КЗК от една страна незаконосъобразно е изчислила съвкупния оборот на участниците в концентрацията, като е изчислила размер под 25 мнл. лв. при данни от ГФО за 2015г. значително над тази сума, а от друга не е включила и оборотите на засегнатите предприятия ( предприятия от икономическата група на "ДУНАРИТ“ АД ) в съответствие с изложените по-горе доводи. Необходимо е при изчисляване на оборота да се вземе предвид общия оборот на групата като една икономическа единица, като предприятията контролиращи "ДУНАРИТ“ АД и контролирани от него, не могат да се приемат като различни засегнати предприятия. Това е така, тъй като засегнатите предприятия формират общ икономически ресурс в резултата на концентрацията, който географски би се отразил на териториалния обхват и разпределението на съответния пазар.
    Съгласно чл.25, ал.1 от ЗЗК общият оборот включва нетните приходи от продажби на предприятие - участник в концентрацията през предходната финансова година, представляващи сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, генерирани от обичайната дейност на предприятието, намалени с търговските отстъпки, отбивите, рабатите и данъка върху добавената стойност, като в оборота не се включват приходите от продажба на продукция, стоки и услуги между предприятия, принадлежащи към една и съща икономическа група. С чл.25, ал.4 от ЗЗК е определен кръгът на лицата, съставляващи икономическата група: 1. съответното предприятие участник; 2. предприятията, контролирани пряко или непряко съгласно чл. 22, ал. 3 от предприятието участник; 3. предприятията, контролиращи пряко или непряко съгласно чл. 22, ал. 3 съответното предприятие участник; 4. други предприятия, контролирани пряко или непряко съгласно чл. 22, ал. 3 от предприятие, упражняващо контрол върху съответното предприятие участник.
    В съответствие с т. 3.3.2. Изчисляване на оборота от Методиката сумата от продажбите се извлича от перо „Приходи за дейността” от Отчета за приходите и разходите (за предприятията, прилагащи националните счетоводни стандарти –чл.22 б ЗСч) или от Отчета за доходите на предприятието (за предприятията, прилагащи международните счетоводни стандарти- чл.22 а от ЗСч). Също така общият оборот се формира от продажбите на свързаните предприятия от икономическата група на трети лица. Доколкото консолидираните счетоводни отчети на икономическите групи не съдържат информация за извършените в рамките на групите вътрешни обороти, тяхното ползване е препоръчително. При липса на изготвени консолидирани счетоводни отчети в сроковете, предвидени в Закона за счетоводството, могат да се ползват индивидуалните отчети на отделните предприятия, като се ползва и допълнителна декларирана информация за размера на „вътрешния оборот”. Съгласно т. 3.3.5. Многостепенни сделки от Методиката – „Когато едно или повече лица или предприятия чрез две или повече отделни сделки, извършени в двегодишен период, придобият пряк или косвен контрол по смисъла на чл. 22, ал. 3 от ЗЗК, върху едно или повече предприятия или части от тях, всички тези сделки ще бъдат разглеждани като една. Тя ще се счита за концентрация от датата на последната сделка. Също така с т. 3.3.6. Оборот на икономическа група е определен начинът на изчисляване на икономическата група.
    В случая КЗК не е спазила материалноправните разпоредби по чл.25, ал.1 и ал.4 от ЗЗК, както и утвърдената Методика за изчисляване на оборотите на засегнатите предприятия, както по отношение на географското разпределение на оборотите, така и по отношение на размера реално надхвърлящ минималния праг от 25 млн. лв. по чл.24, ал.1 от ЗЗК, като не е съобразила справките за реализирани продажби на територията на Р.България и размера на приходите от продажби най – вече на двете предприятия "ДУНАРИТ“ АД и „ЕМКО“ ЕООД за 2015г.
    Въз основа на неправилното определяне на географското разпределение на оборотите и размера им в съответствие с чл.24, ал.1 и чл.25, ал.1, и ал.4 от ЗЗК, КЗК е постановила незаконосъобразно решение, като е приела, че сумата от общите обороти на всички предприятия - участници в концентрацията, реализиран на територията на страната през предходната финансова година (2015г.), е в размер приблизително на (…. )*лв., който не превишава прага от 25 млн. лв. и поради което не е изпълнен един от кумулативни критерии по чл. 24, ал.1 от ЗЗК и за предприятието, придобиващо контрол, не е налице задължение за предварително уведомяване на КЗК. В тази връзка КЗК незаконосъобразно е приела, че сделката не попада в обхвата на чл. 24, ал.1 от ЗЗК, не следва да бъде извършван пазарен анализ и съответно да бъдат изследвани очакваните ефекти върху конкурентната среда след осъществяването на нотифицираната концентрация.
    Предвид на изложеното и при съобразяване предметният обхват на оспореното решение на КЗК не споделям становището на решаващия съдебен състав, че жалбоподателят не разполага с материалноправна легитимация да претендира отмяна на процесното решение, поради което е отхвърлил жалбата. Решаващият съдебен състав приема, че Комисията точно е определила пазарното положение на участниците в концентрацията на съответния пазар, като е изследвал предмета на дейност на "ЕМКО" ЕООД и "ДУНАРИТ" АД, като е дефиниран продуктов пазар, определен съобразно §1, т.15, буква "а" от ДР на ЗЗК и т. 2.3.1. от Методиката за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар. Въз основа на тези изводи решаващият състав е изследвал дали оспорващото дружество е участник на този пазар или на свързани пазари, за да се установи налице ли е твърдяното неблагоприятно засягане по смисъла на ЗЗК, а не на друг нормативен акт - Търговския закон /ТЗ/, Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и др.
    Видно от оспореното решение КЗК е приела от правна страна, че операцията, за която е подадено уведомление, води до качествена и трайна промяна в контрола, упражняван върху „Дунарит“ АД, в резултат на което ще бъде осъществена концентрация, по смисъла на чл. 22, ал.1, т.2 от ЗЗК, изразена в навлизането на „ЕМКО“ ЕООД като нов собственик на капитала на дружеството, който занапред ще упражнява едноличен контрол върху него и ще определя самостоятелно пазарната политика на компанията.
    Предвид липсата на установен оборот в размер над 25 млн. лв. КЗК е приела, че сделката не попада в обхвата на чл. 24, ал.1 от ЗЗК, поради което не следва да бъде извършван пазарен анализ и съответно да бъдат изследвани очакваните ефекти върху конкурентната среда след осъществяването на нотифицираната концентрация.
    При тези данни производството пред КЗК е приключило с решение по чл. 82, ал. 3, т. 1 предложение второ от ЗЗК, че сделката не попада в обхвата на чл. 24. С обжалваното решение не е извършена оценка на концентрацията и не е извършен анализ за очакваното въздействие върху концентрацията на съответния пазар и върху потребителите, дали тя ще доведе до промяна на структурата на пазара и до намаляване на броя на конкурентите на съответния продуктов и географски пазар. Също така не е изследвано въздействието на концентрацията върху пазара и не е установявано наличие на господстващо положение, респ. дали това води до увреждане на конкуренцията. В производството пред КЗК не са изследвани предпоставките за разрешаване на концентрацията по чл.26 от ЗЗК, респ. не е определяно пазарното положение на предприятията, не е определян съответния пазар по смисъла на §1, т.15, буква "а" от ДР на ЗЗК за установяване и определяне границите на конкуренцията между предприятията, с цел да се идентифицира по систематичен начин конкурентната среда, в която те работят. В тази връзка преценката за пазарното участие, респ. неучастие на съответния пазар е необоснован и не кореспондира с предметния обхват на оспореното решение на КЗК, в което не се съдържа анализ на съответния продуктов и географски пазар, не са изследвани конкурентните условия по взаимозаменяемост при търсене, взаимозаменяемост при предлагане и потенциална конкуренция. Също така не е изследвана потенциалната конкуренция и бариерите за навлизане.
    В производството пред ВАС при липса на анализ на концентрацията върху пазара и на господстващото положение, както и на пазарното положение на предприятията, респ. не е определян съответен пазар, няма как да се определи наличието или липсата на материалноправна легитимация на предприятието жалбоподател, респ. да се преценят бариерите за навлизане на съответния пазар и изследване на влиянието на концентрацията върху конкуренцията.
    Липсата на предметен обхват на оспореното решение на КЗК за разрешаване или не на концентрацията по смисъла на чл.26 от ЗЗК, препятства извод за липса на легитимация на жалбоподателя и правото му да участва на дефинирания пазар.
    На последно място смятам, че решението на КЗК несъответства на целта на закона. Основна цел по чл.1 от ЗЗК да се осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност, като се осигурява защита срещу споразумения, решения и съгласувани практики, злоупотреба с монополно и господстващо положение на пазара и всякакви други актове и действия, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в страната. Изрично е предвидено осъществяване на контрола върху концентрациите между предприятия за предотвратяване създаване или засилване на господстващо положение, или консолидации, които предпоставят значително нарастване на пазарната мощ на предприятията в резултата на което могат да се увредят интересите на потребителите или да се повлияе в значителна степен на конкуренцията на съответния продуктов пазар. Предвид на това на КЗК е възложена необходимостта от осъществяване на контрол на концентрациите, който в случая не е осъществен при съобразяване на целите на ЗЗК.
    Предвид на изложеното смятам, че обжалваното решение №588/11.08.2016г. по преписка № КЗК/72/2016г. на Комисия за защита на конкуренцията е незаконосъобразно и поради наличие на отменителни основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК следва да бъде отменено, като преписката следва да се върне на КЗК за провеждане на проучване и произнасяне по уведомлението за концентрация в съответствие с чл.26 от ЗЗК, с оглед наличие на установен минимален оборот на предприятията участници в размер над 25 млн. лв. по чл.24, ал.1 от ЗЗК, както и за преценка за провеждане на задълбочено проучване по реда на чл.83 и сл. от ЗЗК при наличие на съответните законови предпоставки.

    съдия:
    Марио Димитров