Предишно Р/О: Предишно Р/О, 3008 / 17.3.2016 г.


РЕШЕНИЕ

12295
София, 15.11.2016

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИНА ДОКТОРОВА
ГАЛИНА МАТЕЙСКА
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
КРАСИМИР КЪНЧЕВ
при секретар Милка Ангелова
и с участието
на прокурора Лидия Ангелова
изслуша докладваното
от съдиятаКРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
по адм. дело 6657/2016.


Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба, подадена от министъра на здравеопазването, чрез процесуалния му представител Надежда Б.-К., срещу решение № 3008/17.03.2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 6275/2015 г. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е отменил разпоредбата на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 19/2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология", въз основа погрешния извод за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 26 и чл. 28 ЗНА. Изтъква, че отмененият текст от наредбата обяснява понятието "потенциална жизнеспособност", въвеждайки медицински критерии с цел налагане на съответно лекарско поведение, но без да урежда въпроси относно правосубектността, противно на приетото от съда. Моли съдебният акт да бъде отменен, при което да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство.
Ответникът по касационната жалба Фондация "Макове за М.", със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 5, ап. 14, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител адвокат Стоян Ставру, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и претендира присъждане на направените по това дело разноски за адвокатска защита. Другият ответник - Т. И. Б., от [населено място], в открито съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител адвокат Стоян Ставру, в открито съдебно заседание по съществото на спора, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на представените по делото доказателства, приема, че касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение в производство по реда на чл. 185 и сл. АПК, тричленен състав на ВАС е отменил по жалбата на Фондация "Макове за М." - [населено място] и Т. И. Б., от [населено място], разпоредбата на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 19/22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, приета от министъра на здравеопазването, обнародвана в ДВ бр. 106/23.12.2014 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената разпоредба е приета без при това да са изпълнени императивните изисквания на чл. 26 и чл. 28 ЗНА. В тази връзка е отбелязано, че наличието на медийни публикации, разменена кореспонденция между МЗ и неправителствени организации, и на медицинско становище от националните консултанти, публикувано на сайта на МЗ, не изпълняват горепосочените нормативноустановени условия, целящи обезпечаване на възможност на заинтересованите лица да изложат тезите си, и те да бъдат обсъдени преди приемането на акта. Счетено е, че актът е приет при допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелно основание за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 3, вр. чл. 196 АПК.
Решението е правилно.
Видно от отменения текст на § 1, т. 17 от ДР на Наредба № 19/2014 г., разпоредбата обяснява понятието „потенциална жизнеспособност“, чрез количествени показатели за тегло на плода и гестационна седмица от бременността, съобразно чл. 32, ал. 2, т. 3 от Указ № 833/24.04.1974 г. за Прилагане на ЗНА. Противно на твърденията на касатора, правилно съдът е приел, че този термин е от значение включително за определяне на правосубектността на физическите лица. Според чл. 1 от Закона за лицата и семейството, всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения, придобива правосубектност, а чл. 2, ал. 2 от Закона за наследството въвежда оборимата презумпция, че роденият жив се смята за жизнеспособен, което е от значение за наследяването. Несъмнено, нормативните актове при определяне на правосубектността я свързват с понятията „раждане“ и „роден жив“, които имат и медицинско измерение, определяно с медицинския стандарт „Акушерство и гинекология“, регулиращ обхвата, рамката, показателите на медицинската помощ с цел качественото й предоставяне, с оглед защитата на интересите и правата на пациентите. След като според т. 1 и т. 22 от § 1 от ДР на Наредба № 19/2014 г., понятието за „потенциална жизнеспособност“ е определящо за понятията „аборт“ и „раждане“, а те от своя страна за това дали индивидът е роден жив или не, то правилно е прието, че атакуваната т. 17 на § 1 от ДР на наредбата, е от значение за това дали той е правосубектен или не. Правилно е съобразено и че съгласно чл. 45, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация, преценката дали детето е родено живо или мъртво, или е налице аборт, се прави от компетентно медицинско лице, в съответствие със стандартите по Наредба № 19/22.12.2014 г., като според чл. 61 ЗГР, в приложимата редакция, препис-извлечение от акта за смърт представлява разрешение за погребение, а при аборт изобщо не се съставя акт за раждане, респективно не се издава акт за смърт /чл. 45, ал. 4 ЗГР/. Съгласно § 1, т. 17, б.“а“ от ДР на Наредба № 19/2014 г., независимо дали плодът е роден жив или мъртъв, ако същият при раждането е с тегло под 800 грама и на възраст под 26 гестационни седмици, той не е потенциално жизнеспособен, респективно ще е налице аборт, при който не е налице нов правен субект и не се съставя акт за раждане. Ако плод с тези данни /тегло под 800 грама и възраст под 26 г.с./ е роден жив, той трябва да е живял поне три денонощия, за да се определи като потенциално жизнеспособен /§ 1, т. 17, б. “б“/, т.е. да е налице раждане, при което е налице нов правен субект. Въз основа анализа на правната уредба, правилно съдът приема, че въведените с оспорената разпоредба на § 1, т. 17 от ДР на Наредба № 19/2014 г., количествени норми, ориентиращи медицинските лица при квалифицирането на различните случаи, като „раждане“ или „аборт“, са от изключително значение за придобиване на правосубектност от юридическа гледна точка, по смисъла на цитирания по-горе чл. 1 ЗЛС, със съответните задължения за гражданска регистрация на раждането по смисъла на ЗГР. Правилно е отчетено, че отмененият текст на § 1, т. 17 от предходната Наредба № 32/2008 г. регламентира потенциалната жизнеспособност на плода като теоретична способност да води извънутробен живот, при следните критерии: телесна маса при раждането 600 и повече грама и/или гестационна възраст 22 и повече гестационни седмици, докато с Наредба № 12/2014 г. /обн. ДВ бр. 66/08.08.2014 г./, понятието „потенциална жизнеспособност“ не е обяснено, а са въведени критерии за телесна маса и гестационна възраст при понятието за раждане, завишени на 800 грама тегло и 26 г.с., възприети и с оспорената разпоредба на § 1, т. 17 от ДР на Наредба № 19/2014 г., отново въвеждаща понятието „потенциална жизнеспособност“. Анализът на измененията в правната уредба, налага именно направения от съда извод, че тези критерии определят разликата между „аборт“ и „раждане“, а оттам и са решаващи относно придобиването на правосубектност. В тази връзка правилно е съобразено, че по данни от представената административна преписка, въведените завишени критерии от 800 грама тегло и 26 г.с. не са били предмет на конкретно обосноваване в мотивите към проекта за приемане на Наредба № 19/2014 г. Последните не съдържат никакви конкретни съображения относно разпоредбата на § 1, т. 17 от ДР на Наредба № 19/2014 г. Независимо от посочването, че са изготвени в изпълнение на Дейност 5 „Изготвяне на основани на научни доказателства медицински стандарти“, завишените стандарти за „жизнеспособност“ не са основани на научни доказателства, ползван международен опит или данни за актуалната ситуация в лечебната и здравната мрежи. Изтъкнатата цел на стандарта да осигури достъп до базисни медицински услуги при гарантиране на тяхното качество не е достатъчно, при липсата на конкретно отразени причини, наложили завишаването на стандартите за „потенциална жизнеспособност“ на плода, в сравнение с отменената Наредба № 32/2008 г. Поради това правилно решаващият състав е приел, че при приемането на подзаконовия нормативен акт в оспорената част са допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 26, ал. 2 и чл. 28 ЗНА, придаващи важно значение на мотивите и възможността същите да бъдат обсъдени от най-широк кръг заинтересовани лица. Предвид изложеното, неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението. При спазване на съдопроизводствените правила, въз основа на правилно установени факти по делото и в съответствие с приложимия закон, тричленният състав на ВАС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода от спора и своевременно направеното от Фондация "Макове за М." искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, Министерство на здравеопазването следва да бъде осъдено да заплати на посочения ответник в касационното производство, сумата от 1 200 лв, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар, установени по представения по делото договор за правна защита.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3008/17.03.2016 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 6275/2015 г., по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Министерството на здравеопазването да заплати на Фондация „Макове за М.“, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 5, ап. 14, сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща направени по това дело разноски.
Решението е окончателно.