Предишно Р/О: 
РЕШЕНИЕ
№ 156
София, 08.01.2014
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | МИЛКА ПАНЧЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: | АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
РУМЯНА ПАПАЗОВА
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
АНЕЛИЯ АНАНИЕВА |
| при секретар | Светла Панева | и с участието |
| на прокурора | Иво Игнатов | изслуша докладваното |
| от съдията | РУМЯНА ПАПАЗОВА |  |
| по адм. дело № 14789/2013. |
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите против решение № 11159 от 30.07.2013 г. по адм. дело № 3509 / 2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отменено издаденото от касатора решение № 00п-ИУМПС-5-00 / 05.02.2013 г. и административната преписка е върната за ново произнасяне по заявлението на [фирма].
Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 87, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 81, ал. 4, т.9 и чл. 86, ал. 2 и 4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), във вр. с § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗУО, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], обл. К., е оспорил касационната жалба в писмен отговор.
С частна жалба министърът на околната среда и водите е оспорил определение № 12895 от 07.10.2013 г., постановено след съдебното решение, за спиране на допуснатото предварително изпълнение на решение № О.-ИУМПС-5-00 / 05.02.2013 г.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за обоснованост и правилност на обжалваните съдебни актове.
Двете жалби са подадени в установените от закона преклузивни срокове от надлежна страна и са процесуално допустими.
За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, петчленен състав, взе предвид следното:
Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е решение № О.-ИУМПС-5-00 от 05.02.2013 г., издадено от министъра на околната среда и водите на основание чл. 87, ал. 2, т. 4 от ЗУО по заявление № УО-31 / 11.01.2013 г., с което е отказано издаване на разрешение на [фирма], [населено място], обл.К., да извършва дейност като организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства. Като мотив за отказа е посочена липсата на безусловна и неотменяема банкова гаранция, която не е била приложена към заявлението съгласно изискването на чл. 81, ал. 4, т. 9 от ЗУО и не е била представена в дадения от административния орган тридневен срок, считан от 25.01.2013 г., съгласно чл. 30, ал. 2 от АПК.
За да отмени оспорения административен акт, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаването му при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Даденият срок от три дни за отстраняване на недостатъка (представяне на безусловна и неотменяема банкова гаранция) е в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6, ал.1 от АПК, задължаващ административния орган да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Допуснато е нарушение и на административнопроизводственото правило на чл. 35 от АПК, задължаващо административния орган да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованата организация. Министърът на околната среда е издал неблагоприятния за заявителя административен акт без да се произнесе по възраженията и искането му за удължаване на определения тридневен срок в рамките на предвидения двумесечен срок от чл. 86, ал. 4 от ЗУО, като по този начин е нарушил правото му на защита.
Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 87, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 81, ал. 4, т. 9 и чл. 86, ал. 2 и 4 от Закона за управление на отпадъците.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], обл. К., е притежавал разрешение № 00п-62-00 / 04.08.2010 г., издадено от министъра на околната среда и водите със срок на действие 04.08.2010 г. - 31.12.2014 г., за извършване на дейност като организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства.
С § 8, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗУО, в сила от 13.07.2012 г. (обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 г.) е предвидено, че организациите по оползотворяване на отпадъци, получили разрешения до влизането в сила на закона, привеждат дейността си в съответствие с изискванията му и подават заявление по чл. 81, ал. 2 за издаване на ново разрешение в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.
Към заявление № УО-31/11.01.2013 г., подадено от [фирма] на основание чл. 81, ал. 2 във вр. с § 8, ал. 1 от ЗУО, не е била приложена изискуемата от чл. 81, ал. 4, т. 9 от ЗУО безусловна и неотменяема банкова гаранция за гарантиране постигане на целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци, за създаване на система по чл. 15 и обхващане на населението в нея.
Нередовностите на заявлението по чл. 81 от ЗУО се отстраняват по създадения ред от чл. 86 на същия закон. На основание ал. 2 на чл. 86 компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице може еднократно да изисква от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението, когато това е необходимо за изясняване на фактите по чл. 81. Срокът за отстраняване на нередовностите и/или предоставяне на допълнителната информация е установен в алинея 4: до два месеца от уведомлението по ал. 3, с което компетентният орган е съобщил на заявителя, че приложените към заявлението документи не отговарят на изискванията на закона и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
В разглеждания случай административният орган е преценил, че заявление № УО-31/11.01.2013 г. не отговаря на изискването на чл. 81, ал. 4, т. 9 от ЗУО за приложена безусловна и неотменяема банкова гаранция и че тази нередовност следва да бъде отстранена от заявителя. С писмо изх. №УО-31/16.01.2013 г. административният орган е уведомил дружеството за констатираната нередовност и е дал тридневен срок за отстраняването й. При определяне на срока административният орган неправилно се е позовал на общата административнопроцесуална разпоредба на чл. 30, ал.2 от АПК, която е неприложима при действието на специалната административнопроцесуална разпоредба на чл. 86, ал. 4 от ЗУО. По силата на чл. 22, т. 1 от АПК производството по раздел І, глава пета от АПК, не се прилага за административни актове, за които по силата на специален закон е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Нормативно установеният от специалния закон срок „до два месеца от уведомлението по ал. 3” не може да бъде изменян по преценка на административния орган в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай.
Неоснователни са доводите на касатора във връзка с разпоредбата на чл. 87, ал. 2, т. 4 от ЗУО, с която непредставянето на банкова гаранция, отговаряща на изискванията на чл. 82, ал. 1 и 2, е предвидено като самостоятелно основание за отказ за издаване на разрешение, извън основанието за отказ по т. 1 от ЗУО: несъответствие на заявлението и/или приложените към него документи по чл. 81 с нормативните изисквания и основанието по т. 2: заявителят не е отстранил указаните му нередовности или не е предоставил допълнителната информация в срок.
Безусловната и неотменяема банкова гаранция е един от общо десетте документи по чл. 81, ал. 4 от ЗУО, които организацията по оползотворяване прилага към заявлението по ал. 2. При констатирано от административния орган несъответствие с изискванeто на чл. 81, ал. 4, т. 9 от ЗУО и изпратено уведомително писмо в тази връзка нередовността на заявлението следва да бъде поправена по реда на чл. 86. С оглед процесуалното правило на чл. 22, т. 1 от АПК не може да се приеме, че когато недостатъкът по чл. 81 от ЗУО се състои в неприложена безусловна и неотменяема банкова гаранция, се прилага общият ред за отстраняването му по чл. 30 от АПК вместо този по ЗУО. Ако в ЗУО е заложено такова специално процесуално правило, както твърди касационният жалбоподател, то би следвало да бъде експлицитно изразено, а не да бъде извеждано по пътя на тълкуване на процесуалноправната норма на чл. 86 във връзка с материалноправната норма на чл. 87, ал. 2, т. 4 от ЗУО. Административнопроцесуалните правила от глава пета, раздел трети от ЗУО, се прилагат във всички производства за издаване на разрешение на организация по оползотворяване, включително и в хипотезата на преходната разпоредба на § 8, ал. 1 от ЗУО. Предвиден е 6-месечен срок от влизането в сила на закона, в който организациите по оползотворяване на отпадъци, получили разрешения до влизането в сила на закона, подават заявление по чл. 81, ал. 2 за издаване на ново разрешение, след като са привели дейността си в съответствие с изискванията на новия закон. Преценката на подаденото заявление и приложените към него документи за съответствие с изискванията на закона следва да се извърши при спазване на административнопроцесуалните правила на чл. 86, ал. 1 – 4 от ЗУО.
Оспореното административно решение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло върху съдържанието му и правото на защита на адресата. Като е отменил оспорения акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за водене на делото в тази инстанция в размер на 150 лв.
При този изход на спора следва да бъде оставена без уважение частната жалба на министъра на околната среда и водите против определение № 12895 от 07.10.2013 г., с което Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил спиране на допуснатото предварително изпълнение на решение № О.-ИУМПС-5-00 / 05.02.2013 г. Съдът е отчел обстоятелството, че дружеството притежава разрешително № О.-62-00 / 04.08.2010г. със срок на действие до 31.12.2014 г. за извършване на дейности по оползотворяване на отпадъци и отказът на министъра да издаде ново разрешително, съобразено с измененията на Закона за управление на отпадъците, може да причини значителни имуществени вреди – основание по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото от административния орган предварително изпълнение на невлезлия в сила административен акт.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11159 от 30.07.2013 г., постановено по адм. дело № 3509 / 2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 12895 от 07.10.2013 г., постановено по адм. дело № 3509 / 2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав.
ОСЪЖДА министерството на околната среда и водите да заплати на [фирма], [населено място], обл. К., разноски за тази инстанция в размер на 150 (сто и петдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Особено мнение: