Предишно Р/О: Предишно Р/О, 3746 / 27.3.2017 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

12080
София, 11.10.2017

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
ТАНЯ РАДКОВА
ГАЛИНА СОЛАКОВА
ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаНАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
по адм. дело 9579/2017.


Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на [ЮЛ], със седалище С., Р. Б. К., Л. И. Л., А. К. Г., Б. Б. О., Г. С. С., К. П. С., К. Б. К., П. Д. П., С. Н. Г. - С. и В. С. С., чрез адв. Е. И., срещу определение № 5913 от 11 май 2017 година, постановено по адм.д. № 928/2017 година по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлено искането им за допълване на определение № 3746 от 27 март 2017 година, постановено по адм. дело № 928/2017 година в частта за разноските.
В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението.
В срока по чл. 232 от АПК е постъпило писмено възражение от управителя на НЗОК, чрез пълномощника му юрк. Ю. Я., в което са изложени доводи за неоснователност на подадената частна жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 3746 от 27 март 2017 година, постановено по адм. дело № 928/2017 година по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, на основание чл. 159, т. 8 във връзка с чл. 196 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на [ЮЛ], със седалище С., Р. Б. К. и Л. И. Л. срещу Изисквания на НЗОК при лечение на хроничен вирусен С хепатит при болни над 18 годишна възраст в извънболнична помощ, утвърдени от управителя на НЗОК (в сила от 16 януари 2017 година) и е прекратено производството по делото. С молба от 30 март 2017 година и допълнение към нея от 31 март 2017 година жалбоподателите и подалите молби за присъединяване към жалбата лица, чрез адв. Е. И., са поискали допълване на определението за прекратяване къто им бъдат присъдени направените по делото разноски. С обжалваното определение тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е приел, че настоящият казус не попада в приложното поле на чл. 143, ал. 2 от АПК, тъй като производството по делото е прекратено поради оттегляне на подадената жалба. По тези съображения съдът е отхвърлил направеното искане.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК, на която се позовават частните жалбоподатели, подателят на жалбата има право на разноски при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В случая, както обосновано е приел и тричленният състав с обжалваното определение, това не е така. Производството по делото е прекратено не поради оттегляне на административния акт, а поради оттегляне на жалбата срещу него. Това обстоятелство впрочем е изрично посочено и в молбата от 30 март 2017 година за допълване на определението за прекратвяване на делото в частта му за разноските. Следва да се отбележи също така, че причините за оттеглянате на жалбата са ирелевантни. От значение е само наличието на направено от упълномощено за това лице изявление в писмена форма, с което се десезира съда от разглеждането на спора. В тази връзка неоснователно е възражението на частните жалбоподатели, че производството по делото е прекратено поради оттегляне на оспорения от тях административен акт. В определението на съда за прекратяване изрично е посочено, че производството по делото се прекратява на основание чл. 159, т. 8 от АПК - поради оттегляне на оспорването.
С оглед горното обжалваното определение като правилно ще следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав - ІІ колегия,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5913 от 11 май 2017 година, постановено по адм.д. № 928/2017 година по описа на Върховния административен съд, седмо отделение.
Определението е окончателно.