Предишно Р/О: Предишно Р/О, 3310 / 7.3.2019 г.


РЕШЕНИЕ

5085
София, 29.04.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ВАЧЕВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
АНЕЛИЯ АНАНИЕВА
ПОЛИНА БОГДАНОВА
при секретар Григоринка Любенова
и с участието
на прокурора Веселин Найденов
изслуша докладваното
от съдиятаИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело 8096/2019.

    Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
    Образувано е по касационна жалба подадена от Министъра на околната среда и водите, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 3310 от 07.03.2019 г. по административно дело № 14904/2018 г. на Върховен административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, с което е отменено негово решение № ЕО-1/01.03.2017 г., с което е разпоредено да не се извършва екологична оценка на проекта за актуализация на Плана за управление (ПУ) на Национален парк (НП) Пирин и преписката е върната на органа за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения съдопроизводствените правила, необоснованост и при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против административния акт бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира и заплащане на направените деловодни разноски. Изложени са твърдения, че при постановяване на решението си тричленният състав не е спазил дадените задължителни указания на петчленен състав по тълкуване и прилагане на закона. Счита, че решението е необосновано, тъй като не съдържа изискуемите се от закона мотиви, които са общи и непълни, не се сочат и анализират в цялост становищата на ответната страна в нарушение на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, като с това е нарушено и конституционното му право на защита. Изложени са подробни доводи за неправилно приложение на разпоредбите на чл. 85, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и норми на Закона за защитените територии(ЗЗТ), както и на други законови норми.
    По делото е постъпила и частна жалба от Министъра на околната среда и водите против определение № 7064 от 13.05.2019 г. по административно дело № 14904/2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, с което е допълнено обжалваното решение в частта относно разноските, в която са изложени доводи за недопустимост и неправилност на същото, като постановено при неправилно приложение на закона и иска същото да бъде отменено.
    Ответникът по касационната жалба – Сдружение ВВФ „Световен фонд за дивата природа Дунавско-Карпатска програма България“ в представено писмено становище и чрез процесуален представител, както и в представени подробни писмени бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Не взема становище по частната жалба. Претендира заплащане на деловодни разноски.
    Ответниците – Т. Белев и Асоциация на парковете в България, представлявана от Т. Белев излагат становище относно приложимото законодателство и проведената процедура по издаване на акта, предмет на проверка пред тричленния състав на Шесто отделение.
    Ответниците – А. Карагьозов и Дирекция „Национален парк „Пирин“ не изпращат представител и не вземат становище по касационната и частна жалба.
    Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
    Върховният административен съд (ВАС), VІІ- ми петчленен състав, при ІІ-ра колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
    Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт, от лице имащо право на жалба, а разгледано по същество е и правилно.
    При извършената проверка не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
    Извършена е размяна на книжата по делото, като страните са били редовно призовани за насрочените съдебни заседания, предоставена им е възможност и са изразили писмено и устно становищата си по всички спорни въпроси.
    Относимите към спора факти са изяснени, като са събраните необходимите и относими доказателства, като съдът е формирал изводите си въз основа на същите.
    Противно на наведените в касационната жалба доводи обжалваното решение отговаря на изискванията на чл. 172а АПК, като в съответствие с постановеното по т. 3 от Пленума на Върховния съд в Постановление № 1/13.07.1953 – За формата и съдържанието на решението и присъдата (незагубило действието си) в мотивировъчната част на решението е даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото и съдържа необходимите фактически и правни съображения, изложени пълно, точно, ясно и убедително. От съдържанието му се установява, че съдът е установил фактите и е извършил преценка на същите от гледище на действащата нормативна уредба. В решението са посочени и становищата на страните по спорните въпроси, като с оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК и предвид задължителните указания в цитираното по-горе постановление на ВС съдът е задължен да обсъди важните и съществени въпроси в становищата на страните по спорните въпроси, а не детайлно да изследва и несъществените такива. Изложеното е в съответствие и с параметрите на проверката за законосъобразност на оспорен пред него административен акт очертани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК. Изпълнени са в цялост и точно дадените указания в решение № 14987 от 05.12.2018 г. по адм. дело № 8492/2018 г. по описа на ВАС - в решението са дадени подробни отговори както на въпроса за вида и характера на Плана за актуализация на плана за управление на Национален парк Пирин, така и на въпроса за приложимостта на чл. 85 ЗООС.
    Решението е обосновано.
    Съдът е изложил фактите, установени по делото въз основа на събраните доказателства, както и формираните въз основа на тях правни изводи, които са изложени подробно и аргументирано.
    Решението е и материално законосъобразно.
    Обжалваният административен акт първоначално е бил предмет на проверка за законосъобразност по адм. дело № 3922/2017 г. на тричленен състав на ВАС, Шесто отделение, като с постановеното по него решение № 5510 от 26.04.2018 г. е прието, че решение № ЕО-01/01.03.2017 г. на Министъра на околната средата и водите, с което е постановено да не се извършва екологична оценка на Проект за актуализация на ПУ на НП „Пирин“ има характера на индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на изискванията за неговата форма, при което същият е бил отменен, а преписката върната на органа за ново произнасяне, съобразно изложените в решението мотиви. С решение № 14 987 от 05.12.2018 г. Петчленен състав на ВАС отменя решението посоченото решение на Шесто отделение, като приема, че в постановения съдебен акт не са намерили отговор въпросите 1. Относно квалификацията на плана за актуализация на ПУНП „Пирин“ след анализ на разпоредбите на ЗЗТ и 2. Попада ли и ако да, в коя от хипотезите на разпоредбите на чл. 85 ЗООС планът за актуализация на план за управление и коя е приложимата процедура и критерии за извършване на екологична оценка.
    Няма спор относно установените по делото факти от съда, а именно, че НП „Пирин“, който е включен в списъка на Световното и културно и природно наследство в Европа на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) с обща площ 40 368,9 ха включва резерватна зона, зона за ограничено човешко въздействие, зона за опазване на горските, високопланинските, тревните, езерни и речни екосистеми, зона за туризъм, зона на хижите, административните центрове на управление и поддръжка на парка и спортни съоръжения, както и, че границите му съвпадат с границите на две защитени зони по смисъла на ЗБР - Защитена зона BG0000209 „Пирин” за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-572/08.09.2008 г, на Министъра на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 84/2008 г.) и Защитена зона BG0000209 “Пирин” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка от защитени зони, обявена с Решение на МС № 122/ 02.03.2007 г. (обн. ДВ, бр. 21/2007 г.).
    Оспореният пред тричленния състав административен акт, относно необходимостта от извършване на екологична оценка е издаден по повод Проект на актуализация на План за управление (ПУ) на Национален парк (НП) „Пирин“ за периода 2014-2023 г., който съдържа норми, режими, условия или препоръки за осъществяване на: дейностите в горите, земите и водните площи; развитието на инфраструктурата и строителството; организацията на управлението и други, осигуряващи достигането на поставените цели, сред които предоставяне на възможности за рекреационни дейности, развитието на туризъм и екологосъобразен поминък на населението.
    Правилно въз основа на събраните доказателства съдът е установил, че са планирани 7 групи програми и 86 проекта (Част 4), включени в Работния план, без конкретна идентифицикация по Приложения № 1 и № 2 на ЗООС. Правилата за управление засягат в посока увеличение териториите за паша на животни и строителство на нови пътища за противопожарни цели. Планирани са санитарни сечи, но също и такива за почистване и рекултивация на съществуващи трасета и ски-писти. Предвиждат се строителни дейности в зоната за туризъм и зоната на хижите от гледна точка на санитарно-хигиенните условия и благоустроеността на зоните. Дейностите по туризъм и отдих включват не само ски пистите и съоръженията към тях, но също и постоянни места за лагеруване, както и паркове със специално предназначение. Някои от проектите предполагат реализиране на инвестиционни предложения за локални пречиствателни съоръжения за отпадъчни води, поддържане и обновяване на туристическата инфраструктура и др. Предвидени са изключения от забраните в зоната за опазване на горските, високопланинските, тревните, езерни и речни екосистеми, свързани със строителство, паша, неконтролиран водопой, риборазвъждане, използване на плавателни средства. В очертаната рамка за инвестиционни предложения по общо 7-те програми попадат ски зони с центрове гр. Банско и гр. Добринище, възстановяване на качествени показатели на ски писти Томба и Тодорка, изграждане на локални пречиствателни съоръжения за генерираните отпадъчни води, реконструкция на сгради и инсталации, паркоустройствен проект, разработване на ПУП на зона за туризъм от План 14, палатъчни и караванни лагери, насърчаване на производството на животински и растителни продукти от местни породи чрез запазени марки, въвеждане на електромобили и пр. За предвидените програми и проекти е прието, че не е необходимо разработване на алтернативи от гледна точка опазване на околна среда и човешко здраве.
    Съгласно разпоредбата на § 1 т. 22 от ДР на ЗООС "Планове и програми" са планове, програми, стратегии и други подобни документи, както и техните изменения, които: по б. „а“ - се изискват от законови, нормативни или административни разпоредби; по б. „б“ са предмет на подготовка и/или приемане от публичен орган на национално, регионално или местно равнище или които се подготвят от даден орган за приемане чрез одобрена от Министерския съвет или от Народното събрание процедура. Съобразявайки, съдържанието и целите на ПУНП „Пирин“, както и предвидените в Глава втора „Разработване и утвърждаване на планове за управление“ от Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии, които са относими и съответно за проекта за неговата актуализация обосновано и законосъобразно в решението е прието, че същите представляват план по смисъла на цитираната разпоредба.
    В решението е извършен детайлен анализ на приложимото национално законодателство, на приложимите актове от правото на ЕС и на поставени решения от Съда на Европейския съюз относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда, въз основа на който и предвид установените безспорно факти, че проектът за актуализация на ПУНП „Пирин“ засяга областите туризъм, горско и селско стопанство, управление на водни ресурси, земеползване, както и че очертава рамката за бъдещо развитие на инвестиционни предложения попадащи в изброените по Приложения № 1 и № 2 на ЗООС обосновано и законосъобразно в обжалваното решение е прието, че планът за управление попада в хипотезата на чл. 85, ал.1 ЗООС. Нещо повече съдът, след детайлен анализ на разпоредбата на чл. 85 ЗООС излага аргументи и относно неприложимостта на чл. 85, ал. 2 ЗООС в случая.
    При така установеното настоящият състав намира, че наведените доводи в касационната жалба за неизпълнение на дадените указания в решението на петчленния състав са неоснователни.

    Правилно в тази насока, в решението е посочено, че областите туризъм, селско и горско стопанство, управление на водните ресурси попадат и Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, за които извършването на екологична оценка е задължително. Обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 64 ЗЗТ е предвидено, че за определяне на вида и обема на дейностите по ползване на природни ресурси, устройството, строителството и други в защитените територии се разработват устройствени и технически планове и проекти, които се възлагат, утвърждават и променят по реда на чл. 61 и чл. 62 ЗЗТ, за разлика от предвидения в чл. 60 ЗЗТ ред за приемане на ПУНП, не води до обратен извод, противно на изложеното от касационния жалбодател, доколкото в случая се касае до актуализация на ПУНП, а не до планиране на конкретни дейност в защитена територия.
    Неотносима в случая е разпоредбата на чл. 21 ЗЗТ, в която изчерпателно са изброени забранените дейности в националните паркове и съответно от съдържанието ѝ не следват направените от касационния жалбодател изводи.
    В тази насока настоящият състав споделя напълно изводите на тричленния състав, че макар на ниво план за управление да не се идентифицират конкретни инвестиционни предложения по Приложения № 1 и № 2 на ЗООС същите са свързани с възстановяване на качествени показатели на ски писти, пречиствателни съоръжения, поддържане и обновяване на туристическата инфраструктура, разработване на ПУП на зона за туризъм по План 14 и други, които ще подлежат на самостоятелни процедури по Глава шест ЗООС, но самият орган по т. 3 от решението си приема, че актуализацията на ПУНП „Пирин“ поставя норми, режими и условия за осъществяване на допустимите дейности и съответно ще повлияе на последващи/бъдещи планове и програми и инвестиционни инициативи, които е необходимо да го съобразяват.
    Наведените доводи, че ЗЗТ като специален закон по отношение на ЗООС изключва приложението на последния също са неоснователни.
    В Глава четвърта ЗЗТ „Управление и охрана на защитените територии“, Раздел ІІ – „Планове за управление“ е дадена подробна уредба на начина на изготвяне на плановете, тяхното съдържание, възложител, процедура и др. Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗТ плановете за управление на защитените територии се разработват при условия и ред, определен с наредба на Министерски съвет, която в случая е Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии, която в чл. 7 предвижда задължение за възложителя да конкретизира изискванията към съдържанието на всяка точка, включена в структурата на плана, включително по т. 3 критериите за екологичната оценка на защитената територия. При това не може да бъде споделен наведеният довод, че ЗЗТ изключва извършването на екологична оценка на Плана за актуализация на ПУНП.
    Неоснователни са и доводите, че в случая са неприложими разпоредбите на ЗБР, предвид изводите в обжалваното решение, че в случая не са изпълнени изискванията на чл. 16 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, приета на основание чл. 31а ЗБР, а в административния акт декларативно е прието, че няма вероятност актуализираният (т. е. приетият нов план, съгласно дефиницията на § 1 ДР на Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии) ПУНП „Пирин“ да окаже значително отрицателно въздействие върху посочените местообитания Същевременно чл. 31, ал. 2 ЗБР предвижда, че планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона в конкретно изброени случаи, между които попада наличието на двете защитени зони на територията на НП „Пирин“.
    С оглед на така установеното настоящият състав намира, че е правилен и изводът в обжалваното решение, че съгласно чл. 81, ал. 3 ЗООС екологичната оценка е следвало да бъде извършена едновременно с изготвянето на плана предвид неговите цели, териториален обхват и степента му на подробност.
    Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
    Частната жалба, подадена от Министъра на околната среда и водите и процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество е неоснователна.
    С обжалваното определение № 7064 от 13.05.2019 г. по същото дело тричленният състав е допълнил постановеното по делото решение в частта относно разноските, като е осъдил администрацията при издателя на акта да заплати на насрещната страна направените деловодни разноски.
    Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт, както е и в настоящият случай заплатените от жалбодателя държавни такси, разноските в производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв се възстановяват от бюджета на органа, издал оспорения административен акт.
    С обжалваното определение съдът е осъдил Министерство на околната среда и водите да заплати на жалбодателя „Сдружение „ВВФ – Световен фонд за дивата природа – Карпатска програма България“ възнаграждение за един адвокат в размер на общо 1300 лв., от които 600 лв. за производството па адм. дело № 14904/2018 г. по описа на ВАС и 700 лв. в производството па ад. дело № 8492/2018 г. При така установената правна рамка и фактически установявания настоящият състав намира, че определението е правилно – постановено е при съобразяване на резултата от делото и при правилно приложение на нормативната уредба. Отделно от това присъденият размер е близък до минималния нормативно определен размер, а по посочените дела не са направени възражения за прекомерност на същото.
    Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
    При този изход на делото, предвид направените искания и представени писмени доказателства на основание чл. 143, ал. 1 АПК, при липсата на възнаграждение за прекомерност, администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на Сдружение „ВВФ – Световен фонд за дивата природа – Карпатска програма България“ деловодни разноски в размер на 1300 лв. представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.
    По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VІІ- ми петчленен състав, при ІІ-ра колегия

    РЕШИ:

    ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3310 от 07.03.2019 г. по административно дело № 14904/2018 г. на Върховния административен съд.
    ОСТАВЯ В СИЛА определение № 7064 от 13.05.2019 г. по административно дело № 14904/2018 г. на Върховния административен съд.
    ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на Сдружение „ВВФ – Световен фонд за дивата природа – Карпатска програма България“, с ЕИК 175054080 деловодни разноски в размер на 1300 (хиляда и триста) лева.
    Решението е окончателно.