Предишно Р/О: Предишно Р/О, 10584 / 18.7.2012 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

10801
София, 26.07.2012

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело 9314/2012.

    Производството е по реда на чл.166 ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
    Образувано е по частна жалба на М. С. Т. против определение № 10584 от 18.07.2012 г. по адм.дело № 9061/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлено искането й за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на решението по т.54 от протокол № 29 от 12.07.2012 г. на Висшия съдебен съвет (В.). По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му.
    Ответникът, в представен писмен отговор оспорва частната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното определение като законосъобразно.
    Върховният административен съд, Петчленен състав като взе предвид наведените касационни основания в жалбата и при извършената служебно проверка на обжалваното определение по реда на чл.236 във вр. с чл.218 ал.2 АПК приема за установено следното:
    Частната жалба е процесуално допустима – същата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна поради следното:
    С обжалваното определение тричленният състав е отхвърлил искането на частната жалбоподателка за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на решението по т.54 от протокол № 29 от 12.07.2012г. на В., с което й е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност”.
    За постанови този резултат съдът е приел, че предварителното изпълнение на решението на В., с което е наложено дисциплинарното наказание произтича от закона – чл.323 ал.2 ЗСВ, при което в случая законът презумира съществуването на една, повече или всички предпоставки по чл.60 ал.1 АПК. Прието е, че в конкретния случай законодателят е преценил, че при налагане на дисциплинарно наказание на действащ магистрат по чл.320 ал.3 от ЗСВ е налице обстоятелство по чл.60 ал.1 АПК, което налага да се допусне предварително изпълнение на тази категория административни актове със закона.
    На следващо място за да отхвърли искането на частната жалбоподателка тричленният състав е приел, че в случая същата е следвало да докаже наличие на предвиденото в хипотезата на чл.166 ал.2 АПК – причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, а такива твърдения и съответно доказателства не са представени по делото. Прието е, че безспорно в резултат на решението на В., всички наказателни дела, по които е даден ход на съдебното следствие с участието на съдия Т. ще започнат отначало, съгласно нормата на чл.258 НПК и това ще се отрази неблагоприятно както за страните по тези дела, така и за останалите съдии в Софийски градски съд. Т. състав е отчел, че тези основания за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на решението на В. са свързани с евентуално защитим държавен и обществен интерес, но не обосновават наличие на условията по чл.166 ал.2 АПК.
    Определението е правилно.
    Неоснователен е наведеният довод в частната жалба за постановяване на определението от некомпетентен орган – състав на съда, определен в нарушение на изискването за предварително установеност на съда – гаранция за безпристрастен и независим съд по чл.6 от ЕКПЧ.
    Съгласно нормата на чл.323 ал.1 и ал.2 ЗСВ решенията на Висшия съдебен съвет могат да се обжалват от лицата, на които е наложено дисциплинарно наказание пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването, като жалбата не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд реши друго. Следователно компетентният съд в случая е Върховният административен съд, а безспорно съдиите, постановили обжалвания акт са такива именно в този съд. Съставът, постановил обжалваното определение е в съответствие с нормата на чл.118 ал.1 ЗСВ- тричленен.
    В тази насока настоящият състав споделя посоченото в частната жалба, че всички съдии от ВАС имат обща компетентност да разглеждат всички дела, подсъдни на ВАС, от което отново следва, че обжалваното определение е постановено от компетентен орган. В случая са изпълнени и изискванията на чл.6 ал.1 ЕКПЧ разпореждаща, че всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
    Действително нормата на чл.119 ал.2 т.1 ЗСВ, предвижда, че Пленумът на ВАС, който се състои от всички съдии на ВАС определя броя и състава на колегиите и отделенията на Върховния административен съд, но от текста на същата не следва извод, че той определя и специализацията по материя на отделните отделения.
    Съгласно нормата на чл.122 ал.1 ЗСВ Председателят на Върховния административен съд осъществява организационно ръководство на дейността на Върховния административен съд, при което в рамките на правомощията му и с оглед натовареността на съда е постановена и заповед № 352 от 06.03.2012 г., с която е разпределена материята по отделения, като делата по ЗСВ са разпределени на Шесто отделение на ВАС. Действително до тази дата тези дела са били разпределени на Седмо отделение, но също въз основа на предходна заповед на Председателя на ВАС.
    Неоснователен е и наведеният довод за незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено при превратно тълкуване на разпоредбата на чл.166 ал.4 АПК.
    При нормативното предписание на чл.323 ал.2 ЗСВ, предварителното изпълнение на решението на В. произтича от закона, а не е допуснато по усмотрение на административния орган, съобразно заложените в чл. 60, ал. 1 АПК критерии. В конкретната хипотеза законодателят е преценил, че при налагане на дисциплинарно наказание на действащ магистрат по чл. 320, ал. 3 ЗСВ е налице обстоятелство по чл. 60, ал. 1 АПК, което налага да се допусне предварително изпълнение на тази категория индивидуални административни актове със закона, а не с изрично разпореждане на административния орган.
    В тази хипотеза изпълнението на акта може да бъде спряно ако може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 2 АПК. Тежестта за доказване на вредите пада върху оспорващия за разлика от производството за отмяна на решение по съществото на спора, в което административният орган следва да докаже законосъобразното му издаване.
    Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК на акт по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на дисциплинарно наказания магистрат. С оглед възприетото с ТР № 5/2009 г. на ОС на ВАС, за да се приеме, че съществува основание за спиране незабавното изпълнение на решението на В., жалбоподателят следва да докаже вида, размера и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането.
    В случая твърдените вреди не са такива, които да причинят на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, а са свързани със защита на особено важни държавни и обществени интереси, свързани с правораздаването – всички посочени от жалбоподателката първоинстанционни производства ще започнат отначало, но доколкото това е валидно за всеки магистрат разглеждащ наказателни дела, предвид нормата на 258 НПК, следва да се приеме, че тези вреди са отчетени от законодателя, при приемане разпоредбата на чл.323 ал.2 ЗСВ.
    Нормата на чл.166 ал.2 АПК, в действащата редакция, както правилно е приел тричленният състав допуска спиране на допуснато предварително изпълнение само в случаите, когато то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и то при наличие на нови обстоятелства. В случая на първо място не се твърди, че изпълнението на акта ще причини на оспорващия такава вреда, като не се сочат и нови обстоятелства, които да са настъпили след постановяване на акта.
    Следователно частната жалба е неоснователна, при което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
    Водим от изложеното и на основание чл.234 и чл.236 във вр. с чл.166 ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав
ОПРЕДЕЛИ:

    ОСТАВЯ В СИЛА определение № 10584 от 18.07.2012 г., по административно дело № 9061/2012 г. по описа на Върховния административен съд.
    Определението е окончателно.

    Особено мнение: