Предишно Р/О: Предишно Р/О, 3397 / 11.3.2014 г.


РЕШЕНИЕ

8181
София, 03.07.2015

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седемчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА МОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА БОРИСОВА
АГЛИКА АДАМОВА
ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
РУМЯНА ЛИЛОВА
при секретар Милка Ангелова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаРУМЯНА ЛИЛОВА
по адм. дело 4392/2015.


Производството е по реда на чл. 237, ал. 2, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане, подадено от [фирма], с ЕИК[ЕИК] за отмяна на влязло в сила Решение № 9612 от 26.06.2013 г., постановено по адм. д. № 8474/2012 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), трето отделение и Решение № 3397 от 11.03.2014 г., постановено по адм. д. № 14492/2013 г. на ВАС, петчленен състав на Първа колегия, с което първото е оставено в сила.
Молителят иска отмяната на посочените съдебни решения на основание чл. 239, т. 1 АПК – поради открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му и пред двете съдебни инстанции не са могли да бъдат известни на страната. Твърди, че узнаването им е свързано с процедирането по ново инвестиционно предложение „Развитие на производствено – техническите дейности в „А. – М.“. Представя към искането заверени преписи на описаните в него документи, както и голям брой протоколи за изпитване, някои от които с приложения. В обобщение основава искането на три групи нови доказателства, за които твърди, че са от съществено значение за делото: такива, които са част от административната преписка, но не са представени от административния орган в хода на редовното производство; нововъзникнали, за които поддържа, че установяват релевантни обстоятелства от съществено значение за делото и такива, които са съществували, но не са били известни на молителя, по която причина не са приобщени към делото и са останали непреценени от съда. По подробно изложени в искането съображения за наличие на предпоставките за претендираната отмяна по чл. 239, т. 1 АПК на посочените по – горе съдебни решения, дружеството моли уважаване на искането.
В съдебното заседание пред настоящия седемчленен състав на ВАС искането се поддържа от [фирма], чрез упълномощени адвокати, а по същество се иска уважаването му.
Ответникът – министърът на околната среда и водите, чрез упълномощен процесуален представител в съдебното заседание, поддържа представения по делото писмен отговор на искането за отмяна, а по същество моли уважаването му като основателно.
Ответникът – К. Г. Д. не се явява в съдебното заседание. В постъпило по делото от него писмено становище оспорва искането за отмяна. Оспорва отразеното в писмо от Държавно горско стопанство – П. относно включване на рекултивиран от [фирма] терен от минна дейност в Държавен горски фонд, като разяснява механизма на рекултивацията. Оспорва също така, че молителят не замърсява въздуха, водите и почвите. Позовава се на неприложени към становището му документи, част от които издадени от Б. дирекция – П., за които сочи линк с оглед прочитането им.
Ответниците Сдружение „За дива природа - Б.” и Политическа партия „Зелените”, чрез упълномощен техен адвокат, оспорват в съдебното заседание искането за отмяна, а по същество молят оставянето му без уважение. Изразяват становище, че приложените към искането за отмяна доказателства са неотносими към твърдените обстоятелства и без конкретни възражения оспорват качеството им на нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Представят писмени защити, списък за разноските и доказателства за извършването им. Представят документ, за който сочат, че е анализ от Б. дирекция – П., без описаните в него приложения, именуван „Информация по ЗДОИ – 53“, както и документи, за които се твърди, че са посочените в становището на Д., но неприложени към него. В представените по делото писмени защити изразяват подробно становището си за неоснователност на искането. Твърдят, че приложените към искането доказателства не са нови, доколкото не установяват релевантни за делото обстоятелства, които са от значение за неговия изход. Наред с това, поддържат, че [фирма] е имало възможност да се снабди с протоколите за изпитване като ги изиска.
Върховният административен съд, в настоящия седемчленен състав на първа колегия приема, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество е основателно.
За да се произнесе по искането, настоящият съд приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 9612 от 26.06.2013 г., постановено по адм. д. № 8474/2012 г., тричленен състав на ВАС е отменил, по жалби на К. Г. Д., Политическа партия „Зелените“ и Сдружение „За дива природа - Б.“, Решение по оценка за въздействието върху околната среда (О.) № 7-3/2012 г. от 04.05.2012 г. на министъра на околната среда и водите, и му е върнал преписката за ново произнасяне. Съгласно мотивите на това решение, предвид представените доказателства за спазване процедурата по чл. 95, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), тричленният състав е приел за недоказано, че в хода на административното производство са извършени изискуемите от посочената разпоредба консултации със заинтересованата общественост. Така също е направил извод за неизпълнение на процедурата по чл. 97, ал. 1 ЗООС, доколкото с писмо изх. № О.-919/18.01.2012 г. министърът е определил, че следва да се организира среща/срещи за обществено обсъждане на доклада за О., за което да се отправи писмено искане до [община] и кметството на [населено място]. Тоест, единствено представители на [община] и [населено място] са били уведомени и са участвали в общественото обсъждане на доклада. Този съд е приел, че засегнатите общини и кметства поне по поречието на р. Луда Я., като тези на [населено място], [населено място], [населено място] и др., са много повече. В този смисъл е направил извод, че компетентният орган само про форма е определил кои са засегнатите общини, кметства и райони. От друга страна е приел, че те са били определени единствено от възложителя, който нямал интерес да се провежда широк обществен дебат с голям кръг от заинтересовани лица. По тези съображения съдът е приел, че преписката трябва да бъде върната за определяне на „заинтересованите” общини, кметства и райони (съгласно чл. 97, ал. 1 ЗООС касае се за „засегнати общини, кметства и райони“, за разлика от категориите по чл. 95, ал. 1 и 3 ЗООС – засегнато население и засегната общественост, във вр. с пар. 1, т. 24 и 25 от Допълнителните разпоредби на ЗООС). Доколкото съгласно чл. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, уведомяването на компетентните органи и засегнатото население, извършването на консултации, както и организирането на обществено обсъждане на доклада за О. предшества вземането на решението за О., тричленният състав е направил решаващия извод, че неизпълнението на тези процедури е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Затова само на това основание, без обсъждане на доказателствата относно правнорелевантните факти, вкл. в цялост приобщените с оглед установяване на фактите, посочени в определението му от 01.02.2013 г., е отменил спорното решение и е върнал преписката на административния орган, като при това е посочил, че следва да бъдат спазени дадените в мотивите на решението указания. Други указания освен посочените по – горе не са дадени.
По касационна жалба на министъра на околната среда и водите и на [фирма] срещу Решение № 9612 от 26.06.2013 г., постановено от тричленния състав на ВАС по адм. д. № 8474/2012 г., е образувано адм. д. № 14492/2013 г. на ВАС, петчленен състав на Първа колегия. С постановеното по делото Решение № 3397 от 11.03.2014 г. решението на тричленния състав е оставено в сила. За да постанови решението си в този смисъл, петчленният състав е възприел съображенията, изложени в първоинстанционното решение, като конкретно е изложил аргументи досежно възприетата незаконосъобразност на преценката на административния орган във връзка с определяне на „...местата, които биха могли да понесат негативно въздействие при реализацията на инвестиционното предложение...”. От друга страна е посочил, че тази преценка административният орган е следвало да извърши по „...установените в закона критерии, свързани с възможността за засягане на лица или групи от реализацията на инвестиционното предложение или с интереса на лица, групи или организации от участие в производството”. Наред с това касационният състав е съобразил и други установени от него факти въз основа на приложените в административната преписка и по делото документи, респективно при отчитане липсата на такива, предвид които установявания е направил съответни правни изводи. Оставил е в сила решението на тричленния състав, в това число и относно връщането на преписката при спазване на дадените с това решение указания, без да даде и други указания за изпълнение от административния орган при новото разглеждане и произнасяне по въпроса.
По искане за отмяна на влязло в сила Решение № 9612 от 26.06.2013 г., постановено по адм. д. № 8474/2012 г. по описа на ВАС, трето отделение и на Решение № 3397 от 11.03.2014 г., постановено по адм. д. № 14492/2013 г. на ВАС, петчленен състав на Първа колегия, с което първото е оставено в сила, подадено от [фирма] е било образувано адм. д. № 10379/2014 г. Искането е направено на основание чл. 239, т. 1 АПК, като към него са били приложени документи, за които молителят твърдял, че са част от административната преписка, но не са били представени в хода на съдебното производство от административния орган в изпълнение на задължението му по чл. 152, ал. 2 АПК, а той е узнал за тях във връзка с направено искане за достъп до административната преписка от 22.04.2014 г. По искането е постановено Съдебно решение № 14117 от 26.11.2014 г., с което то е отхвърлено. В заключение седемчленният състав, разгледал това искане, е приел, че представените към искането документи не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Посочил е, че те представляват част от административната преписка, но в нарушение на задължението си по чл. 152, ал. 2 АПК административният орган не ги е изпратил в съда с преписката по издаване на оспорения акт. Наред с това, страната е имала възможност да се снабди с тях, като ги изиска от другата страна посредством допустими процесуални действия, като например заповедите за оправомощаване, представени с искането. Затова, поради липсата на предпоставки за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 1 АПК, искането е отхвърлено.
Към искането за отмяна, с което е сезиран настоящия съд, са представени писмени доказателства, за които се твърди, че са нови по смисъла на чл. 239, ал. 1 АПК. Представят се писма, съдържащи запитвания от страна на [фирма] до: директора на Държавно горско стопанство (Д.), [населено място] с изх. № ИД-60-00-8 от 20.02.2015 г. (л. 10); директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), [населено място], с изх. № ИД-32-00-18 от 20.02.2015 г. (л. 12); министъра на околната среда и водите с вх. № в МОСВ 26-00-3385 от 03.12.2014 г. (л. 14); изпълнителния директор на [фирма], с изх. № ИД-26-00-1028 от 05.03.2015 г. (л. 16); изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда (ИАОС), [населено място] от м.02.2015 г., с вх. № 26-00-2423 от 20.02.2015 г. на ИАОС (л. 138) и директора на РИОСВ, [населено място], с изх. № ИД-32-00-17 от 20.02.2015 г. (л. 209). Наред с това са представени и съответните отговори на тези писма, ведно с приложения към някои от тях, както следва: с вх. № ИД-60-00-8 от 26.02.2015 г. по запитване № ИД-9-00-8/20.02.2015 г. от директора на Д., П., (л. 11); с вх. № ИД-32-00-18 от 26.02.2015 г. от директора на РИОСВ, [населено място], с изх. № КД – 19 – 613 от 25.02.2015 г., (л. 13); с вх. № ИД-04-00-142 от 16.12.2014 г. на дружеството от и.д. главен секретар на МОСВ по изх. № 26-00-3385 от 11.12.2014 г. (л. 15); с вх. № ИД-26-00-1034 от 05.03.2015 г. от изпълнителния директор на [фирма] (л. 17) относно извършени изпитвания на качеството на атмосферния въздух (сезонни екологични изследвания на качеството на атмосферния въздух), ведно с приложени към него тринадесет протокола от проведени измервания на качеството на приземната въздушна среда в района на [населено място] и района на [фирма], част от които с приложения, по заявка на [фирма]; Протокол за вземане на извадки от атмосферен въздух от Регионална лаборатория – [населено място] (РЛП); четиринадесет протокола по заявка на РЛП, както и единадесет протокола, някои от които с приложения, изготвени по заявка на [фирма]; с вх. № ИД-12-00-290 от 27.02.2015 г. от изпълнителния директор на ИАОС, ведно с приложени към него осем протокола от изпитване на качеството на атмосферния въздух в района на [населено място] и [фирма] по заявка на МОСВ – НСМОС и МОСВ, ведно с приложения към тях и четири протокола за вземане на извадки от атмосферен въздух и с вх. № ИД-32-00-17 от 24.02.2015 г. от директора на РИОСВ - П., в което е отразено, че анализът на получените резултати не показва превишение на индивидуалните емисионни ограничения, поставени в комплексното разрешително № 404/2010 г. и разрешителното за заустване, ведно с приложени към него шестнадесет протокола от изпитване на водни проби от отпадъчните води на [фирма], извършени по заявка на РЛ – П., РИОСВ – [населено място] и МОСВ.
При така установеното от фактическа страна, настоящият седемчленен състав на Първа колегия на ВАС намира, че искането за отмяна на влязло в сила Решение № 9612 от 26.06.2013 г. по адм. д. № 8474/2012 г., постановено от ВАС, тричленен състав на трето отделение и Решение № 3397 от 11.03.2014 г. по адм. д. № 14492/2013 г., постановено от ВАС, петчленен състав на Първа колегия, с което е оставено в сила първото решение, на соченото от молителя правно основание – чл. 239, т. 1 АПК се явява основателно по същество и следва да се уважи, доколкото част от приложените към него доказателства са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.
Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на глава четиринадесета от АПК е извънинстанционен способ за защита. Той е приложим, когато влезлият в сила съдебния акт е неправилен поради наличие на някое от предвидените основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. Отмяната по чл. 239, т. 1 АПК е допустима, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.
Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Именно затова предходното искане за отмяна на съдебните решения на същото правно основание е било отхвърлено от съда. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.
Както се написа, новите доказателства, на които се позовава молителят в настоящото производство са три групи. Както и при първото искане за отмяна, в искането отново се излагат съображения за това, че административният орган – министърът на околната среда и водите не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 2 АПК да изпрати при разглеждане на делото цялата административна преписка по издаване на оспореното решение по О.. В този смисъл се поддържа, че е налице ново обстоятелство, което се установява от писмо с вх. № ИД-32-00-18 от 26.02.2015 г. от директора на РИОСВ, П., с изх. № КД – 19 – 613 от 25.02.2015 г. (л. 13). Доколкото молителят твърди, че посоченото обстоятелство е следвало да бъде установено в хода на редовното съдебно производство с документи, част от административната преписка, то не представлява ново обстоятелство, респективно писмото - ново доказателство, по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което да не е могло да бъде известно на страната. Непопълването на делото с относими доказателства в този случай се дължи на процесуални пропуски - нарушение на разпоредбата на чл. 152, ал. 2 АПК за представяне на административната преписка в цялост от министъра на околната среда и водите, както и на допуснато от съда нарушение на разпоредбите на чл. 163, ал. 3 и 171, ал. 4 АПК, във връзка с разпределението на доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 АПК, и принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 3 и 4 АПК. Макар в резултат на тези нарушения, делото да е решено без да са приобщени всички относими доказателства и практически на една инстанция, доколкото тричленният състав е отменил оспореното решение по О. само поради допуснато, според него, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, без да разглежда и обсъжда всички представени по делото доказателства, което е сторено за първи път от петчленния състав, това не съставлява основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.
Относно другата група доказателства се поддържа, че установяват съществени факти и обстоятелства, за които са съставени документи, останали непреценени от съда, тъй като не е имало начин те да са известни на молителя в хода на висящото дело – писмо с вх. № ИД-60-00-8 от 26.02.2015 г. по запитване № ИД-9-00-8/20.02.2015 г. от директора на Д., [населено място] (л. 11), и приложените към посочените по – горе писма протоколи за проби и изпитване на води, въздух, прах и газове. Данните за рекултивацията на 1022 дка са били известни на дружеството и в този смисъл данните за включването на земите в Д. е било възможно да бъдат узнати от него при проявена активност. Предвид това писмото не установява нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, ал. 1 АПК, нито само по себе си може да се разглежда като ново писмено доказателство по чл. 239, т. 1 АПК. Единадесет от протоколите, някои от които с приложения, са изготвени по заявка на [фирма], с оглед което следва да се приеме, че дружеството е имало възможност да ги представи в хода на редовното съдебно производство. В този смисъл те също не са нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.
Преценени в контекста на единствените указания, дадени от съда до административния орган при връщане на преписката на министъра на околната среда и водите да определи заинтересованите” общини, кметства и райони, по причина възприетото в решението на тричленния състав, че „…засегнатите общини и кметства поне по поречието на р. Луда Я., като тези на [населено място], [населено място], [населено място] и др. са много повече“, протоколите за изпитване на водни проби от отпадъчните води на [фирма] са нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Тези изпитвания са извършени по заявка на РЛ – П., РИОСВ – гр. П. и МОСВ, и молителят твърди, че не е могъл да знае за документите, в които са обективирани резултатите от тях. Не се твърди и установява от ответниците, че до приключване на производството пред петчленния състав на ВАС [фирма] е разполагало с тези документи или с данните от тях. Наред с това, те не са част от административната преписка по издаване на спорното решение по О. и неприобщаването им към делото не се дължи на грешка на страната или процесуален пропуск на съда. Доколкото документите отразяват резултати от изследване на водни проби от отпадъчните води на дружеството те са относими към преценката за въздействието на инвестиционното предложение върху водите като компонент на околната среда. Тоест, имат съществено значение за формиране на извод във връзка с взетото от административния орган решение за определяне на засегнатите общини, кметства и райони по чл. 97, ал. 1 ЗООС и чл. 16, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Тяхното обсъждане следва да се извърши съвкупно с останалите представени по делото доказателства, в хода на състезателно двуинстанционно производство, а по преценка на съда – и с помощта на специални знания. При това съществено могат да се променят изводите във връзка с определяне кръга на засегнатите общини, кметства и райони, направени от тричленния състав и в която връзка само са дадените на органа указания за спазване при новото разглеждане на въпроса, в това число да доведат до необходимата конкретика, която сега липсва. Възможно е при тази преценка да се достигне до извод, че така дефинираните от административния орган като засегнати общини, райони и кметства са правилно определени. Наред с това, ще се избегне възможността за неколкократно разрешаване на въпроса по различен начин. Като нови доказателства по чл. 239, т. 1 АПК се възприемат от настоящия състав и протоколите за изпитване, ведно с протоколите за взети проби и приложенията към тях, които обективират резултати от изпитвания, извършени по поръчка на [фирма] и РЛП, както и протоколите за изпитване, изготвени по заявка на МОСВ – НСМОС и МОСВ по изложените по – горе съображения, доколкото въздухът е първият посочен в разпоредбата на чл. 4 ЗООС компонент на околната среда, а и при отчитане развитите от петчленния състав на ВАС съображения в тази насока. Тези документи, както и преждеобсъдените, не представляват част от административната преписка, които в нарушение на задължението си по чл. 152, ал. 2 от АПК, административният орган да не е изпратил в съда. Страната не е могла да се снабди с тях, тъй като представените с искането протоколи са от изследвания на акредитирани лаборатории и държавни органи, които обаче са действали в изпълнение на поръчки на други юридически лица или на свои планове, несвързани с дейността на министъра по издаването на оспореното негово решение по О. № 7-3/2012 г. от 04.05.2012 г. Доколкото не се установи, че за молителя е било известно съществуването на тези конкретно протоколи за изпитване, не се възприемат възраженията на ответниците Сдружение "За дива природа - Б." и Политическа партия "Зелените", че [фирма] е имало възможност да се снабди с протоколите за изпитване като ги изиска. За съществуването им дружеството е уведомено във връзка с кореспонденция от 2015 г. по повод друго негово инвестиционно предложение. По същите причини като ново по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК се преценява и доказателството от последната група, във връзка с представянето на резултатите по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” досежно зона Средна гора BG 0001389.
Предвид така изложеното, настоящият седемчленен състав на ВАС, Първа колегия намира, че поради наличие на условията по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение искането е основателно и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 2 АПК, Решение № 9612 от 26.06.2013 г. по адм. д. № 8474/2012 г., постановено от ВАС, тричленен състав на трето отделение и Решение № 3397 от 11.03.2014 г. по адм. д. № 14492/2013 г., постановено от ВАС, петчленен състав на Първа колегия, с което е оставено в сила първото решение, следва да бъдат отменени. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. На основание чл. 244, ал. 2, изр. първо АПК и във връзка с твърдяното и констатирано основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, с настоящото решение следва да се определи новото разглеждане на делото да започне от фазата на събиране на доказателствата.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 - 3 АПК, Върховният административен съд, седемчленен състав на Първа колегия,
РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по искането на [фирма], с ЕИК[ЕИК], на основание чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Решение № 9612 от 26.06.2013 г. по адм. д. № 8474/2012 г., постановено от Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение и Решение № 3397 от 11.03.2014 г. по адм. д. № 14492/2013 г., постановено от Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, с което е оставено в сила първото решение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд, при което разглеждането му да започне от фазата на събиране на доказателствата.
Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: