Предишно Р/О: Предишно Р/О, 3618 / 10.3.2020 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1509
София, 04.02.2021

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ХИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАДЕНКОВ
ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
ЮЛИЯ ТОДОРОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаИВАН РАДЕНКОВ
по адм. дело 3140/2020.


Производството по делото е по реда на чл. 229, във връзка с чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частни жалби, подадени от ЕТ “Катика – К. Иванова“, представляван от К. Иванова, подадена чрез адв. Велков и на ЕТ “С. Зорова“, представляван от С. Зорова, чрез адв. Чернев срещу определение от 16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 14154/2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е оставено без уважение искането на С. Зорова, действаща като ЕТ “С. Зорова“ и К. Иванова, действаща като ЕТ “Катика – К. Иванова“, за спиране действието на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт с искане за неговата отмяна.
Ответникът – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, не изразява становище..
Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, счита, че частните жалби са подадени от надлежни страни и в 7-дневния срок по чл. 230 АПК, поради което са процесуално допустими. По същество са неоснователни по следните съображения:
Производството пред административния съд е инициирано по жалби на частните жалбоподатели срещу чл. 1, чл. 2, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 3, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 5 от Правилата, с доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемането им, постановени в противоречие с материалноправни разпоредби от нормативни актове от по-висока степен и несъответствие с целта на закона. С жалбите е предявено искане, на основание чл. 190, ал. 1 във връзка с чл. 166, ал. 2 и 3 от АПК, за спиране изпълнението на оспорените Правила.
Предмет на настоящият спор е определението в частта, с която е оставено без уважение искането на С. Зорова, действаща като ЕТ “С. Зорова“ и К. Иванова, действаща като ЕТ “Катика – К. Иванова“, за спиране действието на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
За да остави без уважение искането, съдът е приел, че жалбоподателите не са доказали вида и вероятността за настъпването на твърдените от тях вреди от изпълнението на спорните разпоредби. Съдът е посочил, че дори да се приеме, че 100% размер на субсидията е пряка последица от обжалваните правила, то АУПДВ не е издаден към момента на ЕТ и от молителите не са ангажирани доказателства, за да се прецени дали размера на твърдяните вреди са значителни, като основание за спирането на акта.
Определението е правилно.
Неоснователно е оплакването на частните жалбоподатели, че определението в обжалваната му част е неправилно. Искането на едноличните търговци е мотивирано с твърдението, че оставащият доход от 250 лв. за ЕТ, предвид предвиденото предварително изпълнение на АУПДВ, ще ги постави в обективна невъзможност да обслужва кредитите си и да преживява, както и че при евентуална отмяна на обжалваните Правила за ЕТ, ще е невъзможно да защити законните си права и интереси, предвид действието на съдебния акт занапред.
Настоящият петчленен състав на Върховен административен съд, I колегия, смята че след обсъждане на всички представени доказателства, първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно определение, което не страда от посочените пороци в частната жалба.
Съгласно чл. 180, ал. 1 от АПК, оспорването не спира действието на общия административен акт, освен ако съдът постанови друго. Това правомощие на съда е обвързано с преценка за наличие на обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 180, ал. 2 АПК, т.е. следва да се установи евентуално настъпване на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия. В случая проверката за наличието на основанията за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК се ограничава до установяване дали от действието на оспорения общ административен акт би могло да настъпят значителни или трудно поправими вреди до постановяване на решението по съществото на спора. Такъв извод не може да се направи от данните по делото и изложените от частните жалбоподатели съображения.
Съдът правилно е приел, че по делото не са представени доказателства въз основа на който да е доказан вида, размера и вероятността за настъпване на твърдените от ЕТ вреди от действието на спорните разпоредби, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими като основание за спирането. По делото не са представили доказателства за значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, претърпими от предварителното изпълнение на оспорения общ административен акт, нито за накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява.
Освен това първоинстанционният съд правилно е посочил, че от оспорените Правила не възникват директно за страните твърдяните вреди, а биха настъпили евентуално при издаване на индивидуален административен акт – Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), с който ще бъде определен размер на задължението. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че този акт е самостоятелен и макар и издаден в изпълнение на Правилата е предмет на друго производство, в което може да бъде поискано по предвидения ред спиране на предварителното му изпълнение. По делото не е спорно, че на ЕТ не са издадени АУПДВ.
Първоинстанционният съд правилно е посочил, че при евентуалната отмяна на обжалваните Правила за ЕТ е налице правна възможност за защита предвид изменението с ДВ, бр. 94 от 2019 г. на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с което е предвидена отговорност на Държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
Настоящият петчленен състав на Върховен административен съд, I колегия, намира, че правилно и обосновано тричленният състав на Върховен административен съд е приел, че в случая не са налице основания за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на общия административен акт.
С оглед изложеното, определението на тричленния състав на Върховния административен съд, в обжалваната част е правилно и обосновано и като такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 и чл. 234, ал. 1 АПК, петчленен състав на I колегия на Върховния административен съд,



ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ В СИЛА определение от 16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 14154/2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение в обжалваната част.
Определението е окончателно.