Предишно Р/О: Предишно Р/О, 5445 / 11.5.2020 г.


РЕШЕНИЕ

15739
София, 18.12.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
РОСЕН ВАСИЛЕВ
СЛАВИНА ВЛАДОВА
при секретар Григоринка Любенова
и с участието
на прокурора Милена Беремска
изслуша докладваното
от съдиятаРОСЕН ВАСИЛЕВ
по адм. дело 7834/2020.



Производството е по реда на чл. 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), във връзка с чл. 328 ЗСВ и чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена от Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) касационна жалба чрез юрисконсулт Асенова срещу Решение № 5445 от 11.05.2020 г., постановено по адм.дело №12505/2019 г. по описа на Върховния административен съд, от тричленен състав на шесто отделение, с което са отменени решенията по т. 1.1 и т. 1.2. от протокол №29 от 17.09.2019 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с които на М. Лалов, в качеството му на съдия в Софийски районен съд, с ранг „съдия в Апелативен съд”, са наложени две дисциплинарни наказания „забележка”.
Постъпила е и касационна жалба от Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) чрез представителя й Ф. Димов против Решение №5445 от 11.05.2020 г., постановено по адм.дело №12505/2019 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение, с което е отменено решението по т. 1.1. от протокол №29 от 17.09.2019 г. на СК на ВСС, с което на М. Лалов, в качеството му на съдия в Софийски районен съд, с ранг „съдия в АС”, по предложение на ИВСС за неизпълнение на служебни задължения по смисъла на ЗСВ е наложено наказание „забележка”.
Жалбоподателите молят съдебното решение да бъде отменено като постановено при неправилна интерпретация на материалните и процесуалните норми на АПК и ЗСВ и на събраните по делото писмени документи и доказателства. В двете жалби се излагат сходни аргументи относно характера на срока по чл. 319, ал.1 ЗСВ за произнасяне на дисциплинарния състав, като се твърди, че срокът е инструктивен и неспазването му не съставлява нарушение, което да води до незаконосъобразност или нищожност на административния акт. Сочат се мотиви, че решението е неправилно и необосновано относно приетото в него, че забавата в срока за произнасяне и обединяването на двете дисциплинарни производства в едно общо, е нарушило правата на защита на съдия М. Лалов. Представителят на ИВСС претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - М. Лалов, чрез процесуалния си представител адвокат Кишкова, оспорва касационните жалби, като излага твърдения, че жалбата на ИВСС е недопустима, тъй като е подадена от името на главен инспектор с изтекъл мандат, а в жалбата на СК на ВСС не са посочени конкретни касационни основания. Моли за потвърждаване в цялост на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
Заинтересованата страна административен ръководител – председател на Софийски районен съд, не изразява становище по депозираните касационни жалби и не се представлява в съдебно заседание.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на подадените касационни жалби, излага доводи за неправилност и необоснованост на оспорения съдебен акт, като счита, че обединяването на двете дисциплинарни производства в едно не представляват нарушение, обуславящо материална незаконосъобразност на решенията на СК на ВСС и не е опорочена независимостта при събиране на доказателствата и правото на защита на магистрата по всяко едно от двете дисциплинарни производства, както и че решенията на СК на ВСС съответстват на целта на носената от магистратите отговорност.
След като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 323, ал.4 от ЗСВ и от надлежни страни.
Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.
С решение №5445 от 11.05.2020 г., постановено по адм.дело №12505/2019, Върховният административен съд, шесто отделение, тричленен състав, е уважил жалбата на М. Лалов против решенията по т. 1.1. и по т. 1.2. от протокол № 29 от 17.09.2019 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с които на същия, в качеството му на съдия в Софийски районен съд, с ранг „съдия в апелативен съд“, са наложени две дисциплинарни наказания „забележка“. За да постанови този резултат решаващият съдебен състав е приел, че оспорените решения са приети от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в рамките на предоставените й от закона дисциплинарни правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за провеждане на дисциплинарното производство по реда на ЗСВ и АПК, които насочват към извод за неправилно упражнена оперативна самостоятелност.
В процесния случай, по предложение на два различни органа (ИВСС и и.ф. административен ръководител на Софийски районен съд), са образувани две дисциплинарни производства срещу един и същ съдия за осъществени от последния действия и бездействия, с различна правна квалификация като дисциплинарни нарушения. Двете производства са обединени в едно общо дисциплинарно дело №18/2017 г. с решение на СК на ВСС от 01.08.2017 г. Първоинстанционният съдебен състав е приел в постановения съдебен акт, че такова обединяване на две различни дисциплинарни нарушения противоречи на изискването за независимост при събирането на доказателства, изясняване на фактите и осигуряване правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице по всяко от двете отделни дисциплинарни производства.
На следващо място съдът е приел, че дисциплинарният състав, провел дисциплинарното производство, е допуснал съществено нарушение на процесуалното си задължение, визирано в чл. 319, ал.1 ЗСВ, като в предвидения 14-дневен срок от последното заседание не е приел решение, с което да предложи вида и размера на наказанието. Посочил е, че процесуалното бездействие на дисциплинарния състав като помощен орган е продължило повече от една година, без да са налице обективни и непреодолими причини, оправдаващи това бездействие, както и е изтъкнал, че СК на ВСС, респ. Пленумът (като дисциплинарно наказващ орган) не е упражнил своевременно правомощието си да удължи до 6 месеца срока за приключване на дисциплинарното производство. Съдебният състав е достигнал до извода, че това е повлияло върху материалноправната законосъобразност на приетите от СК на ВСС решения, като същите са причинили несъответствие с целта на носената от магистратите дисциплинарна отговорност, тъй като налагането на дисциплинарното наказание не е самоцел.
В обжалвания съдебен акт е констатирано, че не е налице нарушаване правото на защита на съдия М. Лалов, в качеството му на дисциплинарно привлечено лице, не са установени нарушения на изискването, предвидено в чл. 35 ЗСВ, както и липсва установяване на конкретни обстоятелства за пристрастие и лична предубеденост на членовете на СК на ВСС, отказали да приемат направените им отводи.
Обжалваното решение е правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон.
Първоинстанционният съдебен състав е установил от фактическа страна, че със Заповед № КП-01-1 05.08.2016 г. на Главния инспектор на ИВСС е извършена контролна проверка на Софийски районен съд, като са установени подробно описани обстоятелства за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, изразяващо се в неизпълнение от съдия М. Лалов на задълженията му на административен ръководител на СРС по чл. 80, ал. 1, т. 2 и т. 15 от ЗСВ (чл. 80, ал. 1, т. 1 и т. 10 ЗСВ - в редакцията преди изменението в ДВ, бр.62 от 2016 г.) и чл. 80, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 9 от ЗСВ (чл. 80, ал. 1, т. 1, вр. чл. 9 ЗСВ - в редакцията преди изменението в ДВ, бр.62 от 2016 г.), респ. лошо и/или неточно изпълнение, през периода от 01.08.2015 г. до 01.08.2016 г. По предложение, per. индекс №ВСС-6533 на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) от 12.05.2017 г., прието с решение на СК на ВСС по т. 5 от протокол № 21 от заседание на 23.05.2017 г. е образувано дисциплинарно производство № 18 по описа на ВСС за 2017 г. и е определен дисциплинарен състав.
В СК на ВСС е постъпило и второ предложение с per. индекс № ВСС-9633 от 11.07.2017 г. от и.ф. административен ръководител - председател на Софийски районен съд за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Лалов за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ във връзка с чл. 4.1, 4.2 и 4.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), изразяващо се в отправяне на словесни заплахи към съдебен служител от СРС по време на планирана среща между служителя и представители на „Ф-Строй Груп“ ООД в изпълнение на служебните задължения на служителя, в близост до съдебната сграда на бул. „Цар Борис III“ №54.
По второто предложение СК на ВСС е приела решение за образуване на дисциплинарно производство по т. 18 от протокол № 31 от 25.07.2017 г. на Съдийската колегия на ВСС и е образувано дисциплинарно дело №44 от 2017 г. Впоследствие, със свое решение от 01.08.2017 г., СК на ВСС
е съединила двете дисциплинарни производства в едно общо дисциплинарно дело № 18/2017 г., като са насрочени заседания за 31.07.2017 г. и 18.09.2017 г.
В тази връзка първоинстанционният съдебен състав е приел, че в конкретния случай такова обединяване е било недопустимо, тъй като е в нарушение на особените административнопроизводствени правила, установени в глава шестнадесета от Закона за съдебната власт, както и на изискването за събиране на доказателства, изясняване на фактите и правото на защита на магистрата по всяко едно от двете дисциплинарни производства. Това заключение противоречи на направения в същия съдебен акт общ извод, че не се установяват твърдените в жалбата на съдия Лалов нарушения на административнопроцесуалните правила, нарушаващи правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице.
Настоящият касационен състав не споделя изложените в обжалвания съдебен акт мотиви за недопустимост на обединяването на две отделни дисциплинарни производства, образувани по предложение на различни вносители, в едно общо. Не е налице нарушение на административнопроцесуалните правила в тази връзка. Всеки от субектите по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ може да внесе предложение за налагане на дисциплинарно наказание едновременно и/или независимо един от друг. Предметът на дисциплинарното производство се очертава с предложението по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ (арг. чл. 316, ал. 3, във вр. с чл. 319, ал. 1 и чл. 320, ал. 3 от ЗСВ) и дисциплинарният състав, съответно ВСС - са обвързани и дължат произнасяне по вменените с него нарушения на дисциплинарно привлеченото лице. Видно от предвиденото в чл. 308, ал.4 ЗСВ, не е налице пречка в тези случаи внесените предложения за решаване на въпроса за дисциплинарната отговорност на магистрата и налагане на дисциплинарно наказание да се обединят и разгледат в едно общо производство, независимо, че в ЗСВ и съответно в АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 328 от ЗСВ в производството по Глава шестнадесета, няма процесуални правила относно обединяване на дисциплинарни производства. Такова процесуално действие е допустимо при спазване на основните принципи на административния процес и гарантиране на конституционно закрепеното право на защита на страните. Нормата на чл. 313, ал.1 ЗСВ изисква дисциплинарният състав да изслуша привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или да приеме писменото му обяснение. Съюзът „или”, употребен в цитирания законов текст, сочи, че дори приемането на писмени обяснения е достатъчно за реализирането на правото на защита на лицето. От приложените към преписката по дисциплинарното дело писмени доказателства се установява, че съдия Лалов е правил възражения и е участвал в заседанията по дисциплинарното дело, като е бил представляван и от адвокат. Не на последно място, магистратът разполага и с правото си да обжалва актовете, които счита, че накърняват неговите права и законни интереси. При положение, че в настоящия случай към даден момент е било образувано и второ /друго/ дисциплинарно производство, същото правилно е присъединено към вече образуваното, тъй като, както се посочи по-горе, няма законова забрана за обединяване на дисциплинарните производства, водени срещу магистрата и на следващо място - административният орган разполага с правото и е длъжен да прецени цялостната му професионалната дейност при ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Ето защо, с обединяването на дисциплинарните производства, не е нарушено правото на защита на магистрата и не е влошено положението му на жалбоподател. Този извод на съда – за недопустимост на обединяването на двете дисциплинарни производства, е несъществен и не променя по същество крайния извод на първоинстанционния решаващ състав за основателност на подадената от магистрата жалба срещу оспорените решения на СК на ВСС.
На следващо място, правилно първоинстанционният съдебен състав е приел, че дисциплинарният състав съществено е нарушил предвиденото в чл. 319, ал. 1 от ЗСВ процесуалноправно задължение за произнасяне в 14-дневен срок от последното си заседание с решение, с което установява подлежащите на доказване факти, изразява становище относно обстоятелствата и правното основание за налагане на дисциплинарно наказание и предлага вида и размера на наказанието. Между страните не е спорно обстоятелството, че последното заседание на дисциплинарния състав се е състояло на 09.07.2018 г., а решението на състава по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ е прието едва на 04.09.2019 г., т.е. повече от една година по-късно.
Обосновано съдът е приел, че срокът по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ е инструктивен и изтичането му не представлява причина за отпадане на отговорността и преклудиране правото за налагане на дисциплинарно наказание, освен ако забавянето е оправдано от гледна точка на нуждите на дисциплинарното производство за събиране на доказателства, изясняване на фактите или се дължи на обективни и непреодолими причини. Този извод е основателен, тъй като в конкретния случай не се твърдят и не се доказват каквито и да било обстоятелства от обективно естество, които да оправдаят продължилото повече от една година процесуално бездействие на състава. Видно от установеното по делото, първите две заседания на дисциплинарния състав са били насрочени за 31.07.2017 г. и 18.09.2017 г. След избора на нов състав на ВСС, с решение на СК на ВСС от 10.10.2017 г., приела направените осем самоотвода на колегията, е избран и нов дисциплинарен състав. Впоследствие заседания по дисциплинарното дело са насрочвани за 14.12.2017 г., 15.02.2018 г., пренасрочено за 26.03.2018 г., 14.05.2018 г. и 09.07.2018 г. До тази дата няма данни по делото, а и не се твърдят такива, да са предприемани действия и да са правени искания от страна на ВСС за удължаване на предвидения в чл. 310, ал.2 от ЗСВ (ред. ДВ, бр.62 от 2016 г.) тримесечен срок, в който е следвало да бъде приключено дисциплинарното производство. Напротив, установява се, че на следващата година, на 14.02.2019г., дисциплинарно привлеченият съдия Лалов писмено е поискал произнасяне по чл. 319 от ЗСВ, а на 01.08.2019 г.е подал оставка на основание чл. 165, ал.1, т.2 от ЗСВ.
Едва на 04.09.2019 г. дисциплинарният състав е приел решение с №ВСС-10875, като е предложил на СК на ВСС, на съдия М. Лалов - съдия в Софийски районен съд, с ранг „съдия в апелативен съд“, на основание чл.311 ал.1 т.3 ЗСВ вр.чл.307 ал.3, т.4 ЗСВ вр.чл.308 ал.1 т.3 ЗСВ, да се наложи, дисциплинарно наказание “понижаване в ранг за срок от 1 година" - от ранг „съдия в апелативен съд“ в ранг „съдия в окръжен съд“, за неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 80 ал.1 т. 1 и т. 10 ЗСВ и чл.80 ал.1 т. 1 вр. чл. 9 ЗСВ /ред. ДВ, бр.14/2015 г. и ДВ бр.28/2016 г./. По второто предложение, дисциплинарният състав е приел за доказано допуснато виновно нарушение на чл. 4.1, 4.2 и 4.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, изразяващо в отправени на 05.07.2017 г. от съдия Лалов непристойни изрази и заплахи по повод неокосена трева в парковото пространство към съдебен служител - специалист “Съдебно имущество” в СРС, на висок тон и в присъствие на представители на строителната фирма. Съставът е предложил на СК на ВСС, на основание чл.311 ал.1 т.3 ЗСВ във връзка с чл. 307 ал.3 т.4 ЗСВ и чл. 308 ал.1 т.1 ЗСВ, да наложи на съдия М. Лалов, дисциплинарно наказание “забележка“.
Видно от приетите на 17.09.2019 г. от СК на ВСС решения по т. 1.1 и т. 1.2. от протокол №29, е взето решение за налагане на дисциплинарно наказание „забележка" по предложение вх. №ВСС-6533/12.05.2017 г. на Инспектората на ВСС за неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и чл. 80, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 9 от ЗСВ /ред. ДВ, бр. 14/2015 г. и ДВ, бр. 28/2016 г./. По второто предложение вх. № ВСС-9633/11.07.2017 г. на и.ф.председател на Софийския районен съд е взето решение за налагане на дисциплинарно наказание „забележка" за допуснати нарушения на чл. 4.1., чл. 4.2. и чл. 4.4. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Със следващото си решение по т. 22 СК на ВСС е освободила М. Лалов от заеманата длъжност „съдия“ в СРС на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, считано от датата на решението.
Следователно, правилно първоинстанционният съд е достигнал до заключение, че неспазването на предвидения инструктивен срок от страна на дисциплинарния състав, е съществено по характера си нарушение. Необосновано е изложеното от ИВСС в касационната жалба, че неспазването на инструктивните срокове не може да доведе до правен резултат, различен от този, който вече е установен в постановения акт. Дисциплинарният състав необосновано е излязъл извън всякакви разумни срокове за приключване на дисциплинарното производство със съответното решение. От своя страна, съдийската колегия не е приложила в продължителен период от време механизмите, с които е разполагала и не е упражнила изискуемия контрол спрямо бездействащия си помощен орган. Липсата на контрол от страна на СК на ВСС е довело впоследствие до приемането на двете оспорени пред първоинстанционния съдебен състав решения, които не съответстват на целта на законовите разпоредби за носене на дисциплинарна отговорност от магистратите. Първоинстанционният решаващ състав изрично е посочил, че спазването на законовия срок за преценка и произнасяне относно дисциплинарната отговорност на лицето е гаранция за добросъвестно упражнени правомощия от страна на участвалите в дисциплинарното производство, вкл. и на помощния орган.
Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на тричленния състав, изложени в оспорения съдебен акт, относно приложението на правилото на чл. 11 от АПК за извършване на процесуалните действия в сроковете, определени от закона и налагане на наказание, без ненужно забавяне, а ако изключителни по своя характер обстоятелства го налагат – да се поиска удължаване на срока (в случая този срок е могъл да бъде продължен от колегията или Пленума до 6 месеца). Забавеното произнасяне в настоящия случай е обезсмислило целта от налагане на приетите дисциплинарни наказания. Смисълът на дисциплинарното наказание е да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция по отношение на дисциплинарно наказаното лице, като целта е лицето да се поправи и превъзпита, да се промени разбирането му за характера на извършеното от него, както и да му се въздейства предупредително, като му се отнеме възможността да извършва други нарушения. Целта на закона ще е постигната, ако наказаното лице се е поправило и не е допускало извършването на други нарушения, след налагането на дисциплинарното наказание. Правилни са изводите на съда, че налагането на дисциплинарно наказание не е самоцел. В случая, с оспорените решения по т.1.1. и т. 1.2. от протокол №29 от 17.09.2019 г., СК на ВСС, на съдия М. Лалов, в качеството му на административен ръководител на СРС, са наложени две наказания „забележка” за дисциплинарни нарушения, извършени за периода от 01.08.2015 г. до 01.08.2016 г., респ.на 11.07.2017 г. Едновременно с приемането на споменатите решения за налагане на дисциплинарните наказания „забележка”, СК на ВСС е приела в същия протокол от 17.09.2019 г. и решение по т.22 за освобождаване от длъжност на съдия М. Лалов, на основание чл. 165, ал.1 т.2 от ЗСВ.
Настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния решаващ състав относно извода, че ангажирането на дисциплинарната отговорност на магистрата следва да става при спазване на административнопроцесуалните правила, гарантиращи обективност и справедливост на дисциплинарния процес. В тази връзка правилно в обжалвания съдебен акт е посочено, че не се установява твърдяното от дисциплинарно привлеченото лице нарушаване на правото му на защита поради наличие на основания за отвод на членове на СК на ВСС и изискванията за мнозинство на колективния орган.
По делото не е спорно, че при формирането на дисциплинарния състав на 10.10.2017 г. по дисциплинарно дело №18/2017 г., самоотвод са си направили 8 от членовете на СК на ВСС, като са отказали да участват в установяването на факти по дисциплинарното дело. Неоснователни са наведените от дисциплинарното привлеченото лице аргументи, че участието впоследствие на шестима от така самоотвелите се лица в гласуването относно приемането на оспорените пред първоинстанционния състав решения по т. 1.1 и т. 1.2. от протокол №29 от 17.09.2019 г.на СК на ВСС, води до формиране на незаконен състав на колегията, приел спорните решения и нарушил правото на магистрата на независим процес.
Дисциплинарният състав се формира чрез жребий и е орган, който само подпомага ВСС в качеството му на административно наказващ орган при приемането на санкционния акт. Видно от разпоредбата на чл. 318, ал. 3 ЗСВ, дисциплинарният състав изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, т.е. цели се максимално точно изясняване на такива, имащи значение за твърдените в предложението нарушения. По-точно казано, съставът действа в пределите на предложението, което означава, че факти и обстоятелства, които не са посочени в предложението, не са предмет на производството пред дисциплинарния състав. В тази рамки се реализира и правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. За ВСС като колегиален, административно наказващ орган, а не за дисциплинарния състав в закона е предвидено правомощието да наложи или да не наложи наказание. Не е налице законова пречка дори лицата, участвали в установяването на фактите по дисциплинарното дело, да участват след това в гласуването при определянето на дисциплинарното наказание на лицето въз основа на констатираните факти и събраните доказателства от дисциплинарния състав, още повече, че конкретния случай на лицето е наложено по-леко наказание от предложеното от дисциплинарния състав.
Основанията за отвод на членовете на ВСС са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗСВ и тази норма е специална такава по отношение на административните производства пред ВСС. Нейната цел и предназначение е да се сведат до задължителния минимум случаите, в които член на Висшия съдебен съвет не може да упражнява ефективно правомощията си в постоянно действащия орган на съдебната власт, който я представлява и осигурява нейната независимост; определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи. С Решение № 10 от 15.11.2011 г. по к. д. № 6/2011 г., Конституционният съд е приел, че е задължително ВСС да работи при най-голяма прозрачност, но от това не следва, че за постигане на тази легитимна цел трябва да се наруши мандатният принцип и да се ограничат правомощия на член на съвета, макар и временно. Разбирането на Конституционния съд е, че самоотводът зависи единствено от волята на лицето, а отводът се иска от някой от участниците в производството и основателността му се преценява от целия състав. В цитираното решение Конституционният съд приема, че забраната някои членове на ВСС да участват в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове в частен интерес произтича от чл. 35, ал. 2 ЗСВ. В случая не се твърди и доказва, че някое от неотвелите се лица има частен интерес от наказанието на М. Лалов.
По-нататък в решение № 10 от 15.11.2011 г. по к. д. № 6/2011 г., Конституционният съд е приел, че отстраняването не само не е демократично, а е в разрез с конституционното разбиране за понятието "мандат" като осъществяване на властнически правомощия в област от трите власти за определен период от време. Действително тези съждения на Конституционния съд са във връзка с обявяването за противоконституционна на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗСВ, но те съдържат и принципното му становище относно статута на членовете на ВСС. Информираността за даден случай не винаги е равна на липса на безпристрастност по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗСВ. Освен това, от административната преписка по никакъв начин не се установява, че неотвелите се членове на ВСС, участвали в гласуването, имат някакво специално негативно отношение към дисциплинарно привлеченото лице или частен интерес. В цитираното решение на Конституционния съд е прието, че ако член с личен интерес не си направи самоотвод при наличие на предпоставките по чл. 35, ал. 1 ЗСВ или не се отведе при поискан от заинтересованите страни отвод и вземе участие в приемането на решение, то последното не е порочно само на това основание, защото участието на лице с частен интерес не е издигнато като основание за отмяната му. При съдебно оспорване на решението заинтересованата страна може да поиска отмяната му като незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените разпоредби, само ако без участието на члена на органа с частен интерес, не са налице необходимите кворум и мнозинство на гласовете за приемането му. В настоящият случай няма твърдения за частен интерес на участвалите в гласуването членове, като СК на ВСС е приела решения за налагане на дисциплинарни наказания с мнозинство, не по-малко от осем гласа „за”.
В този смисъл, обосновани са изложените от първоинстанционния решаващ състав мотиви, че в разглеждания случай не са налице конкретни обстоятелства, пораждащи съмнения за субективно пристрастие на участвалите в гласуването членове на СК на ВСС, извън рамките на служебните им функции и ангажираност.
При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани изводи относно наличието на основания за отмяна на оспореното пред него решение на СК на ВСС по т. 1.1 и т. 1.2. от протокол №29 /17.09.2019 г. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на адв. И. Кишкова - процесуален представител на ответника по касация, за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. трето от ЗА (безплатна помощ на друг юрист), което на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя в размер на 500,00/петстотин/лева, платими поравно от ВСС и Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Така мотивиран и на основание чл. 323, ал.4 от ЗСВ във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия,




РЕШИ:





ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5445 от 11.05.2020 г., постановено по адм.дело №12505/2019 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.
ОСЪЖДА Висшия съдебен съвет да заплати на адвокат И. Кишкова, пълномощник на М. Лалов, сумата 250,00/двеста и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред настоящата касационна инстанция.
ОСЪЖДА Инспектората към Висшия съдебен съвет да заплати на адвокат И. Кишкова, пълномощник на М. Лалов, сумата 250,00/двеста и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред настоящата касационна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.