Предишно Р/О: Предишно Р/О, 16685 / 12.12.2013 г.


РЕШЕНИЕ

8599
София, 23.06.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ТАНЯ ВАЧЕВА
ИВАН РАДЕНКОВ
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
при секретар Мария Попинска
и с участието
на прокурора Лиляна Кръстанова
изслуша докладваното
от съдиятаЙОВКА ДРАЖЕВА
по адм. дело 1406/2014.


Производството е по чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. А. К. против решение по адм.д.№ 10656/2013 г., чрез адвокат П. М. с искане за отмяна поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди ,че не са обсъдени всички негови доводи и не са взети предвид всички събрани доказателства. Решението на дисциплинарния състав е обосновано с аудиозаписи, направени без надлежно разрешение за използване на специално техническо средство за негласно събиране на информация., но съдът необосновано приема, че са ползвани писмени обяснения от прокурорска преписка №6410/2013 г. Цитатите в решението са изведени от контекста реплики, иначе неотносими съм твърдените нарушения. Съдът не е взел предвид писмените обяснения на още пет лица, а се е позовал само на писмените обяснения на М. Н.. Това означава субективно кредитиране на показания само на едно лице без мотиви защо са ценени точно тези обяснения. Недоказано е нарушението за даване на информация по висящо наказателно производство и обясняване на „последващи стратегии по разследване”. Твърди, че е бил изолиран от предварителното производство срещу М.Н., поради което е коментирал само изнесени вече в медиите факти. Обясненията на В.С. и К.Н. от 16.05.2013 г. доказва, че никога не е предлагана сделка на жената, с която живее М. Н. за целите на разследването. Обсъждана е само информация изнесена в медиите. Коментарите са в частен разговор, а не при публична изява, срещата не е планирана с цел обсъждане на производството срещу М.Н.. Никъде в писмените обяснения не са посочени имената на лицата, чиито лични и професионални качества са обсъждани. Първоинстанционният съд неправилно ги е извел от аудиозаписите. Няма доказателства да е търсил политическа подкрепа. Срещата е била по покана на Б.Б., а не по инициатива на К.. Няма как да предвиди последиците от разговора, след като се е състоял в частен дом. Няма мотиви са съразмерността на наказанието, не е обсъдено поведението на К. след настъпилия широк обществен отзвук и неговото желание да бъдат ограничени вредите- доброволно даване на обяснения пред В. и подаване на оставка като ръководител и магистрат. Поради незаконен начин за придобиване на записите, те не следва по никакъв начин да бъдат кредитирани. След като нарушенията са установени с негодни и неправомерни доказателства дисциплинарното наказание следва да се отмени.
Ответната страна Висшият съдебен състав оспорва касационната жалба като неоснователна. Не цитатите от аудиозаписа, а установените в хода на изследваните от дисциплинарния състав фактически обстоятелства са довели до извода за редица нарушения на КЕПБМ изпълващи съдържанието на чл. 307, ал.4, т. 3 и т.4 от ЗСВ. Разпространените аудиозаписи са повода за започване на проверка от В. и на дисциплинарното производство пред В.. Правилно са кредитирани обясненията на М.Н. като участник в разговора свидетел. Изводът на жалбоподателя за липсата на вина се извежда не от допуснатото противоправно поведение на магистрата, а от „изваждането на бял свят” на разговора. Наказанието е съразмерно, предвид обстоятелството, че е налице предходно дисциплинарно наказание по д.д.№ 6/2013 г. приключило със „забележка”. Нямат значение по сега действащите етични правила усилията на К. да предотврати негативните последици от разпространения аудиозапис.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е обосновано с доказателства.Приобщени са обясненията на М.Н. , Н.К. и Б.Б. дадени в хода на прокурорската проверка. Съдържанието на разговора, иначе записан по незаконен ред, е потвърден от М.Н.. Посещението в дома на политик на висок държавен пост поставя под съмнение независимостта на магистрата, който е и административен ръководител на Софийска градска прокуратура. Коментарите върху висящо наказателно производство рефлектират върху прокуратурата и създават впечатление за пристрастност и предубеденост. Непочтено и укоримо е коментирането на личния живот на колеги. Търсенето на съдействие за кариерно израстване сочи за користни подбуди за контрол върху границата на З. България. Касационният жалбоподател не се е съобразил с етичните норми, задаващи на магистрата модел за поведение, осигуряващ доверие на обществото.Съобразени са обстоятелствата по чл. 309 от ЗСВ за тежестта на наложеното наказание. Действията накърняват престижа на съдебната власт и са конституционно основание за освобождаване от длъжност.
Върховният административен съд, ІІ колегия, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от процесуален представител с надлежно пълномощно за страна от първоинстанционното съдебно производство, в срока по чл. 211 от АПК и срещу неблагоприятно за жалбоподателя решение, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С решение № 16685/ 12.12.2013 г. по адм.д.№ 10656/2013 г. по описа на Върховния административен съд, VІ отделение, е отхвърлена жалбата на Н. А. К. против решение по т. 60 от протокол № 27 от заседание на Висшия съдебен състав, проведено на 11.07.2013 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание с правно основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт.
Съгласно чл. 218, ал.1 от АПК предмет на касационната проверка са само посочените в жалбата пороци на съдебното решение. Решението е правилно по следните правни съображения:
1. Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Съгласно чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, като няма процесуална пречка съдът да събира и нови доказателства допустими по ГПК.
Първоинстанционният съд е установил, че решението на Висшия съдебен съвет е мотивирано и е издадено при спазване на административнопроизводствените правила за установяване на факти и обстоятелства от значение за случая по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и чл. 35 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Предвид чл. 39 от АПК доказателствени средства са обяснения на страни, сведения и други средства, които не са забранени със закон. Един и същ факт може да е относим, както за административно, така и за наказателното производство, стига да е установен по съответните правила на АПК и НПК. В случая доказателственото средство е обяснение, дадено в хода на прокурорска проверка по реда на НПК, поради което представлява допустимо доказателствено средство за установяване на факти, релевантни за дисциплинарното производство.
Неоснователно е оплакването, че в мотивите на решението на дисциплинарния състав са цитирани само части от аудиозаписа, направен незаконно, а съдът е изградил правни изводи въз основа на недоказана с допустими доказателствени средства фактическа обстановка. На стр. 5 от Решение № 10-00-018/ 2.07.2013 г. на Д. състав (ДС)-л. 77 от делото, изрично е посочено, че към дисциплинарната преписка са приложени доказателствата по пр.пр. № 6410/2013 г. Обясненията на Н. К. и М. Н. са приложени към нея. Цитатите в решението на дисциплинарния състав са направени във връзка с основанието за образуване на дисциплинарното производство - разпространени на 26 април 2013 г. в публичното пространство 18 аудиозаписи със съдържание възпроизведено на стр.2-5 от решението на ДС. В протокола от обяснението на М. Н. е отразено признанието му, че разговор с подобно съдържание, което е разпространено в медиите, наистина се е състоял (л. 140). Н. К. също признава (обяснение от 29.04.2013 г. – л. 207): „Този разговор, който проведох с Б. не е целия, както е изнесен в медиите. Или има редактиране или съкращаване на записа” . И не отрича, че точно изнесеното в медиите отговаря на съдържанието на разговора с Б.Б. и М.Н. от 15.04.2013 г. Следователно цитираните от тричленния съдебен състав части от обясненията на Н. К. и М. Н. не са изведени от контекста.
Неоснователно е твърдението, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е направил едностранчиво обсъждане на доказателствата без да са взети предвид обясненията на Б. Б. и други разпитани лица. На разговора от 15.04.2013 г. сутринта в дома на бившия премиер Б. Б. са присъствали Н.К., М.Н. и домакина Б.Б.. От участниците в разговора само Б.Б. не е посочил никакви подробности относно съдържанието на проведения разговор, а останалите разпитани лица К.Н. и В.С. не са присъствали на проведената среща. Следователно необсъждането на обяснения, с които не се установяват релевантни за делото факти не представлява нарушение на съдопроизводствените правила.
2. Правилен и обоснован е правният извод на тричленния съдебен състав за материална законосъобразност на решението за налагане на дисциплинарно наказание.
Дисциплинарните нарушения са доказани и са приведени към хипотезиса на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт- действия, с които е нарушен Кодекса за етично поведение на българските магистрати и накърняващи престижа на съдебната власт. В първоинстанционното съдебно решение са изложени подробни мотиви за действията на жалбоподателя, доказани пред дисциплинарно-наказващия орган със съдържанието на дадените обяснения.
Срещата е рано сутринта на 15.04.2013 г. по инициатива на Б.Б. в деня на брифинга на Прокуратурата за обявяване на резултати от приключила проверка за незаконно използвани СРС. Н.К. е дал конкретна информация за резултата от проверката и предстоящото повдигане на обвинение срещу конкретно лице от изпълнителната власт. Това е доказано с обясненията на М.Н. – л. 140. Не са събрани доказателства жалбоподателят да е предал писмен доклад от тази проверка, но и гласното предоставяне на предварителна информация от магистрат на ръководен пост на представител на изпълнителната власт преди Прокуратура официално да обяви резултата от проверката си, осъществява нарушение по т. 1.4 и т .2.3 от КЕПБМ, в какъвто смисъл са правните изводи и на тричленния съдебен състав. М.Н. в обяснението си на л. 141 посочва, че след като Н.К. си е тръгнал, Б.Б. веднага е провел разговор с лицето, срещу което ще бъде повдигнато обвинение, за да го информира какво му е казал Н.К. за констатациите на проверяващите прокурори.
Обстоятелството, че Н. К. е бил „изолиран от предварителното производство срещу М. Н.” не изключва нарушение по чл. 2.3 от КЕПБМ. Жалбоподателят признава, че на срещата е обсъждал факти по делото срещу М.Н. (л.207), коментирал „клюката”, че важен свидетел по делото се е отказал от показанията си и че приятелката на М.Н., с която той живее ще свидетелства срещу него. На тази среща именно М.Н. е научил от Н.К. кой е поръчал неговото дискредитиране (виж л. 140 обяснение на М.Н.).
Правилно съдът приема, че в случая е извършено нарушение по т. 2.3, изр. 1 от КЕПБМ и не е налице изключението по т. 2.3, изр. 2 от КЕПБМ, разпоредба разрешаваща обсъждането на „подобни производства” извън съдебни заседания в предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият. Няма доказателства по делото Н.К., чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК да установи факти, на които основава защитната си теза, да е коментирал само информация, която вече е била известна на медиите и обществото. Акцентирано е в мотивите към решението на първоинстанционния съд на обстоятелството, че жалбоподателят е бил административен ръководител на Софийска градска прокуратура към този момент и пред нея е било висящо предварителното производство срещу М.Н.. От това е направен и извод за неправомерно използване на информация, станала му известна при осъществяване на неговите функции на ръководител, с което е нарушена т. 7.2 от КЕПБМ.
Безспорно е установено в административното производство нарушение на т. 5.9 от КЕПБМ. Съдът е обсъдил разговора, проведен между Б.Б. и Н.К. (обяснение на М.Н., л. 213) относно търсената политическа подкрепа за кариерно израстване. Жалбоподателят и не отрича, че е ”споделил” приятелски за намерението си да кандидатства за апелативен прокурор (обяснение на Н.К. - л. 208). Защитната теза на жалбоподателя е, че не е търсил подкрепа, защото не е инициирал срещата. Няма значение по какъв повод Н.К. е поканен на среща в дома на Б.Б.. Но след предоставяне на информация за резултата от прокурорската проверка е изложил желанието си да стане апелативен прокурор.
Нарушението на т. 5.2 и т. 5.3 от КЕПБМ обосновано е прието от съда за доказано. В обясненията на М.Н. и Н.К. няма посочени конкретни имена на лица (съдържат се в аудиозаписите), за чиито лични качества са правени коментари. По време на прокурорската проверка въобще не е отречен такъв разговор. Само е обяснена причината за подобни оценъчни коментари - разговор между мъже в частен дом (стр. 213, обяснение на М.Н. и стр. 206 -207 обяснение от Н.К.). Срещата обаче е между представители на изпълнителната и съдебната власт, заемащи ръководни постове, поради което правилно съдът приема, че даденото обяснение не може да замени истинската същност на разговора.
Участието на Н.К. в разговора от 15.04.2013 г., представлява действие, което по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ накърнява престижа на съдебната власт. Записан по незаконен начин, но разпространен в публичното пространство и станал достояние на обществото, разговорът разкрива модел на поведение на магистрат на ръководен пост в съдебната система, несъвместим с етичните задължения по Кодекса за етични правила на българските магистрати и очакванията на обществото.
Правилен и обоснован е правният извод на първоинстанционния съд, че е налице доказано виновно поведение, резултат по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ и причинна връзка между тях. Това, че жалбоподателят няма как да предвиди възможността да бъде незаконно подслушван в дома на министър-председателя (довод в касационната жалба), не означава липсата на виновно субективно отношение към действията, с които е нарушил етичните правила за поведение на българския магистрат и е накърнил престижа на съдебната власт.
Неоснователно е оплакването за несъответствие на наказанието с извършеното дисциплинарно нарушение. Решението на В. съдържа мотиви за изключителната тежест на дисциплинарните нарушения на Кодекса за етични правила на българските магистрати и негативните последици върху престижа на съдебната власт. Първоинстанционният съд е посочил изрично наличието и на друго предходно дисциплинарно производство № 10-00-016/21.06.2013 на ДС на В. с предложение за налагане на дисциплинарно наказание „забележка”, в хода на което са извършени действията, послужили като основание за дисциплинарното уволнение. Това друго дисциплинарно дело не променя правните изводи на съда за съответствие на наказанието с тежестта на нарушението.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, ІІ колегия, петчленене състав
РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16685/ 12.12.2013 г. по адм.д.№ 10656/ 2013 г. по описа на Върховния административен съд, VІ отделение.
Решението е окончателно.

Особено мнение: