Предишно Р/О: Предишно Р/О, 7082 / 13.5.2019 г.


РЕШЕНИЕ

3684
София, 10.03.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ РАДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА МОТОВА
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
ТИНКА КОСЕВА
ДИАНА ПЕТКОВА
при секретар Григоринка Любенова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаДИАНА ПЕТКОВА
по адм. дело 13792/2019.


Производството е по чл.237 и сл.АПК.
Образувано е по искане на Управителя на Националната здравноосигурителна каса/НЗОК/ за отмяна на влязло в сила Решение №7082/13.05.2019 год. постановено по адм.д.№1947/2019 год. по описа на Върховния административен съд,шесто отделение ,с което е оставено в сила Решение №6985/23.11.2018 год. по адм.д.№8253/2018 год. по описа на Административен съд София град.
Искателят се позовава на чл.239 АПК като твърди че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства ,които не са били взети предвид при решаване на делото ,както и че същия не е бил страна по делото,а се явява изпълнител на съдебното решение.Твърди че през м.април 2019 год. след преминаване на дейността на Център “Фонд за лечение на деца“ /ЦФЛД/ е получил преписката образувана по искане на родителите на малолетното дете Л. срещу Заповед №606/9.07.2018 год. на Директора на ЦФЛД и след запознаване със същата е констатирал че са налице факти и обстоятелства които не са били известни на съда при постановяване на съдебния акт.Иска отмяна на решението.
В с.з. искателят чрез процесуалните си представители поддържа искането за отмяна и моли същото да бъде уважено по съображения изложени в искането и пред съдебния състав, като конкретизира че същото е по чл.239 т.1 АПК.
Ответните страни ,чрез процесуалният представител оспорват основателността на жалбата.Представят писмено становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на искането. Претендират присъждане на разноски по представен списък.
Върховният административен съд, Втора колегия в настоящия петчленен състав, като взе пред вид изложеното в искането, представените писмени доказателства и събраните по делото доказателства прави следните правни изводи:
Искането за отмяна е допустимо като подадено в срока по чл.240 АПК от страна участвала в съдебното производство ,срещу съдебен акт неблагоприятен за страната .
Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.
Искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт е направено на осн.чл.239 т.1 АПК. Искателят твърди че е налице сочената хипотеза на закона, тъй като са открити нови обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, а именно че Института по имунология и клетъчна биология на Доктор Клер не е съществувал още към момента на издаване на оспорената Заповед №606/9.07.2018 год. на Директора на ЦФЛД, поради смъртта на доктор Клер , настъпила на 4 май 2016 год. ,както и че след закриване на института не е налице правоприемство по отношение метода на лечение.Сочи се, че това обстоятелство искателят е установил след получаване на преписка от ЦФЛД , след преминаване на дейността на Центъра към НЗОК през м.април 2019 год.
Настоящият петчленен състав при Втора колегия на Върховният административен съд намира искането за отмяна на релевираното основание за неоснователно.Съгласно чл.239 т.1 АПК за да е налице хипотезата на сочена разпоредба е необходимо да са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото ,които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.Следователно визира се непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания,не са включени във фактическия материал по делото,докато то е било висящо.Тази непълнота следва да не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност, проявена от страната.
В конкретния случай не са налице посочените по-горе законоустановени предпоставки на чл.239 т.1 АПК.Искателят се позовава на обстоятелството че при получаване на преписката от ЦФЛД след закриването на същия през м.април 2019 год. е констатирал обстоятелството че Института по имунология и клетъчна биология на Доктор Клер е закрит поради смъртта на д-р Клер през м.май 29016 год.За това обстоятелство, с писмо от 12 март 2018 год. зам.министъра на здравеопазването е бил уведомен,като в същото е посочено че след закриването на института д-р. Бауер е продължила лечението на пациентите по метода на д.р Клер.Следователно това писмо е било приложено по преписката образувана във връзка с лечението на детето Л. в Института и страната към него момент-ЦФЛД е могла при разглеждане на делото да повдигне въпроса и да направи възражения.Нещо повече по делото пред първата инстанция са представени от ответниците оферта на д-р Бауер до ЦФЛД от 20.04.2018 год. и Писмо вх.№95-00-48/9.01.2019 от 24.05.2018 год. на д.р Бауер до МЗ, че лечението вече се провежда в „Клиника по имунология и клетъчна биология“ по метода на д.р Клер, което също сочи че твърдяното обстоятелство няма как да не е било известно на ЦФЛД. Искателят в качеството си на правопроемник не може да мотивира искане по чл.239 т.1 АПК,с факта,че легитимната страна към него момент не е проявила необходимата процесуална активност и грижа за защита на интересите си. Нещо повече дейността на ЦФЛД е прехвърлена към НЗОК, считано от 1.4.2019 год.Последното по делото с.з. пред Върховния административен съд е било на 9.4.2019 год. когато по искане на процесуалния представител на искателя последния е конституиран в производството като страна.Следователно за същия е съществувала възможност до датата на откритото съдебно заседание да се запознае с преписката по издаване на оспорената заповед на Директора на ЦФЛД,както и с доказателствата приложени по делото пред първоинстанционния съд и да организира защитата си относно сочените обстоятелства, което не е сторено.
Отмяната на влязло в сила решение не е средство за поправяне на процесуалните пропуски на страните, а представлява извънинстанционен способ за защита на срещу съдебни актове, които са неправилни не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл.239 АПК.
По изложените съображения искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е потвърдено решение на Административен съд - София град следва да се отхвърли.
При този изход на спора в полза на ответниците Г. Гочев и Г. Миролескова , в качеството им на родители и законни представители на детето Л. Г. следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв.съгласно представения Договор за правна помощ и съдействие и списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното,Върховният административен съд,петчленен състав на Втора колегия


РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Управителя на Националната здравно осигурителна каса, гр.София, ул.“Кричим“№1 за отмяна на основание чл.239 т.1 АПК на влязло в сила Решение №7082/13.05.2019 год. постановено по адм.д.№ 1947/2019 год. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение № 6985/23.11.2018 год. постановено по адм.д.№8253/2018 год. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса с посочен адрес да заплати на Г. Гочев и Г. Миролескова, в качеството им на родители и законни представители на Л. Г. ,[населено място], [адрес] разноски в размер на 500/петстотин/ лева съставляващи възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно.