Предишно Р/О: Предишно Р/О, 9612 / 26.6.2013 г.


РЕШЕНИЕ

14117
София, 26.11.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седемчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ ПУНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ЦВЕТКОВ
КРАСИМИР КЪНЧЕВ
АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
ЕМИЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА
при секретар Григоринка Любенова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаЕМИЛИЯ ГЕОРГИЕВА
по адм. дело 10379/2014.


Производството е по реда на чл. 237 и слeдващите от АПК.
Образувано е по искане на [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 9612 от 26.06.2013 г., постановено по адм. д. № 8474/2012 г. на Върховния административен съд, оставено в сила с решение № 3397 от 11.03.2014 г. по адм. д. № 14492/2013 г. на Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия. В съдебно заседание искането се поддържа от адвокат М..
Ответникът по искането за отмяна – министърът на околната среда и водите, чрез юрисконсултите С. и К. поддържат в съдебно заседание изразеното в писмен отговор становище, с което искат отмяна на цитираните решения с всички произтичащи от това законови последици.
Ответникът – К. Г. Д. не се явява в съдебно заседание и не изразява становището си по искането.
Ответниците - сдружение „За дива природа - Б.” и политическа партия „Зелените” в съдебно заседание чрез пълномощник – адвокат В., оспорват искането за отмяна на влезлите в сила съдебни решения, намират го за неоснователно, тъй като представените с него писмени доказателства не установяват нови факти и обстоятелства, които да са от значение за правилното решаване на делото. Политическа партия „Зелените” изразява подробното си становище в писмена защита по делото.
Върховният административен съд в настоящия седемчленен състав на първа колегия приема, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.
С решение № 9612 от 26.06.2013 г. по адм.д. № 8474/2012 г. Върховния административен съд е отменил решение по оценка за въздействието върху околната среда № 7-3/2012 г. от 04.05.2012 г. на министъра на околната среда и водите и е върнал преписката за ново произнасяне. Това решение е оставено в сила с решение № 3397 от 11.03.2014 г. по адм.д. № 14492/2013 г. на петчленен състав на първа колегия на ВАС.
Искането за отмяна е на основанието по чл. 239, т. 1 от АПК и с него са представени писмени доказателства, за които се твърди, че са нови по смисъла на закона. Изложени са подробни съображения, за това че административният орган не е изпълнил законовото си задължение по чл. 152, ал. 2 от АПК и при разглеждане на делото не е изпратил цялата преписка по издаване на оспореното решение по О..
Представя заповеди № РД-703/28.07.2010 г. и № РД-191/21.03.2011 г., с които се делегират права на заместник министъра на околната среда и водите, които включват наред с останалите дейности и дейността по оценка качеството на доклада по О.. Твърди, че са нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК за [фирма] и установяват новоузнати обстоятелства и е следвало да бъдат взети предвид от съда при разглеждане на делото.
Освен това, по повод на друго искане за провеждане процедура по О., на молителя са му станали известни представените писма, които са част от административната преписка по издаване на отменения административен акт и които не са били представени на съда с административната преписка при разглеждане на делото, а именно: 1. искане за становище от МОСВ, директор на дирекция „Превантивна дейност” до МОСВ, директор на дирекция „Национална служба за защита на природата” и съответно становище от 11.01.2012 г.; 2. искане за становище от МОСВ, директор на дирекция „Национална служба за защита на природата” и съответно становище от 09.04.2012 г.; 3. писмо от 18.09.2010 г. на дирекция „Управление на отпадъците” към МОСВ до директора на дирекция „Опазване чистотата на въздуха” към МОСВ и съответно становище от 06.10.2011 г.; 4. искане от директора на дирекция „Превантивна дейност” към МОСВ до директора на дирекция „Опазване чистотата на въздуха” към МОСВ и съответно становище от 06.10.2011 г. и 5. становище от 17.10.2011 г. от директора на дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите” към МОСВ до директора на дирекция „Национална служба за защита на природата„ към МОСВ.
Твърди, че от тези писмени доказателства се установява, че е изпълнена съгласувателна процедура преди издаването на решението по О., както и че е дадено становище по качеството на доклада.
Иска от съда да приеме тези документи като нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и да отмени влязлото в сила съдебно решение № 9612 от 26.06.2013 г. по адм.д. № 8474/2012 г. на ВАС, оставено в сила с решение № 3397 от 11.03.2014 г. по адм.д. № 14492/2013 г. на петчленен състав на първа колегия на ВАС.
С решението, чиято отмяна се иска, съдът е отменил решение № 7-3/2012 г. от 04.05.2012 г. на министъра на околната среда и водите по О., като е приел, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 95, ал. 3 и чл. 97, ал. 1 от ЗООС - не е направено уведомяване на компетентните органи и засегнатото население. Административният орган неправилно е определил местата, които биха могли да понесат неблагоприятно въздействие при реализиране на инвестиционното предложение, респективно не е определена съобразно законовите критерии и засегнатата общественост, не са извършени консултации, не е организирано и не е проведено обществено обсъждане на доклада за О.. Освен това съдът е приел, че инвестиционното предложение не е оценено спрямо режима на дейностите в защитени зони, както и с условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони. Наличието на такава оценка обуславя допустимостта на инвестиционното предложение, което респективно определя и необходимостта от О..
На следващо място, съдът е приел, че не е направена оценка на доклада по О., както и че не е изпълнена процедурата по чл. 97, ал. 1 от ЗООС - възложителят не е организирал съвместно с определените от компетентния орган или оправомощено от него длъжностно лице засегнати общини, кметства и райони обществено обсъждане на доклада по О., като срещи са проведени само с една част от засегнатата от инвестиционното предложение общественост.
Решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила с решение на петчленен състав на първа колегия на Върховния административен съд № 3397 от 11.03.2014 г. по адм.д. № 14492/2013 г., като касационният състав е възприел напълно изводите на съда по същество, че са допуснати съществени нарушение на административнопрозводствените правила при издаване на оспорения административен акт, които водят до неговата материална незаконосъобразност.
При разглеждане на делото, на съда са били представени писма, подписани от заместник министъра до възложителя, с които писма административният орган е уведомил [фирма] за положителната оценка на доклада по О..
Изрично в тази връзка касационният състав в своето решение е посочил, че следва да се направи разграничение между това – да се извърши оценка за качеството на доклада, направена от административния орган или оправомощено от него лице, от това да се изпрати съобщение до възложителя за положителната оценка на доклада по О.. Съобщаването е направено с приетото по делото писмо изх. № О. -919 от 18.01.2012 г., подписано от заместник министъра, в която връзка се представят в това производство заповеди № РД-703/28.07.2010 г. и № РД-191/21.03.2011 г.
Много ясно съдът е направил такова разграничение и е приел, че не е направена по надлежния ред и форма оценка на качеството на доклада, която следва да се представи под формата на приложение към доклада по О. и представлява неразделна част от него. Като не е направил оценка на доклада по О., административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е само едно от всички допуснати нарушения, подробно изброени в решението, които са дали основание на съда да отмени административния акт, като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Представените в това производство заповеди не променят обстоятелството, че липсва оценка на доклада по О., въз основа на която се определя засегнатата територия, както и засегнатата общественост, с която е трябвало да се проведе обществено обсъждане. В касационното решение съдът е посочил, че писмата до възложителя са подписани от заместник министър, за който няма заповед за оправомощаване, но наличието на такава заповед не променя извода за допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила и не санира обстоятелството, че не е направена оценка на доклада по О..
Настоящият седемчленен състав на първа колегия на ВАС намира за неоснователно искането за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК, като приема, че представените заповеди № РД-703/28.07.2010 г. и № РД-191/21.03.2011 г. на министъра на околната среда и водите не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които да са от съществено значение за делото и които при решаването му да не са могли да бъдат известни на страната.
Останалите описани документи, които са представени от [фирма] са писма между служителите от различните дирекции, които писма представляват вътрешнослужебна кореспонденция, която не установява такива новооткрити факти от действителността, които спрямо спора да са от съществено значение. Тези документи не са доказателства за юридически или доказателствени факти, които след установяването им биха могли да доведат до различно решение на спора. Тези документи не попълват фактическия и доказателствен материал по делото, за да са от съществено значение за правилното му решаване. Съдът намира, че тези писма не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които да са от съществено значение за делото.
Освен това, представените документи, представляват част от административната преписка и в нарушение на задължението си по чл. 152, ал. 2 от АПК, административният орган не ги е изпратил с преписката по издаване на оспорения акт в съда. Страната е могла да се снабди с тях, като изиска от другата страна, посредством допустимите процесуални действия, да представи доказателства за обстоятелства, които счита за важни за решаване на спора, като например заповедите за оправомощаване при положение, че са представени писма, подписани от заместник министъра. Поради това, този състав на ВАС не приема, че тези писмени доказателства не са могли да бъдат известни на страната и са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК.
Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение, поради което искането следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седемчленен състав на първа колегия

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 9612 от 26.06.2013 г. по адм. д. № 8474/2012 г. на Върховния административен съд, трето отделение, оставено в сила с решение № 3397 от 11.03.2014 г. по адм. д. № 14492/2013 г. на Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на политическа партия „Зелените” съдебни разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.


Особено мнение: