Предишно Р/О: Предишно Р/О, 11632 / 2.10.2014 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1065
София, 29.01.2015

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ДИАНА ДОБРЕВА
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
по адм. дело 275/2015.


Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на [фирма] и Г. В. П. против определение № 11632 от 02.10.2014 г., постановено по адм. д. № 11389/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят за отмяната му.
Ответната страна – заместник председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност” в писмено становище, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното определение тричленен състав на Върховния административен съд е оставил без разглеждане жалбата на [фирма] и Г. В. П. срещу писмо изх.№ 91-02-676#5 от 09.07.2014 г. и писмо № 93-00-795# от 10.07.2014 г. на зам. председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление "Надзор на инвестиционната дейност" и искането за спиране изпълнението на оспорените актове и е прекратил производството по делото.
За да постанови този резултат съдът е приел, че с оспорените писма от жалбоподателите са поискани сведения, обяснения и данни по реда на чл. 18, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов контрол (ЗКФК). Съдът е посочил, че изискването на информация и обяснения от авторите на публикациите представлява част от процес по събиране на доказателства, които в последствие ще бъдат проверени и преценени от административния орган с цел изясняване факти и обстоятелства необходими за извършване на проверки. Направени са изводи, че оспорените писма нямат самостоятелен характер и самостоятелно значение, а са част от извършвана от административния орган проверка за спазването на изискванията на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ), поради което и същите на са административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Посочено е, че обжалваните писма не са и административен акт, издаден по прилагането на глава шеста от ЗПЗФИ, нито акт за установяване на административно нарушение или наказателно постановление по прилагането на глава седма от ЗПЗФИ. Изискваните сведения от жалбоподателите като трети лица, не засягат техни права, а са необходими за извършване на проверки срещу други лица.
Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон.
Законосъобразен е изводът на съда, че писмата, с които се искат сведения от жалбоподателите не са индивидуални административни действия. Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от ЗПЗФИ контролът по спазването на закона и на актовете по прилагането му се осъществява от комисията и от заместник-председателя, като комисията, заместник-председателят и оправомощените от тях длъжностни лица имат правата по чл. 18 от ЗКФН, както и да изискват писмени и устни обяснения, сведения, документи, данни и друга информация от всяко лице. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 5 от ЗКФН изрично овластява комисията и нейните органи да изискват от трети лица сведения, документи, включително и заверени копия от документи, извлечения по сметки и други данни, необходими за извършване на насрещните проверки и/или във връзка със сигнали, жалби или искания, включително от органи на други държави, осъществяващи финансов надзор. Следователно с информацията искана с оспорените писма административният орган упражнява правомощията си по събиране на доказателства, които следва да бъдат проверени и преценени от административния орган с цел изясняване на фактите и обстоятелства от значение за случая съгласно изискването на чл. 35 от АПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от АПК, даваща възможност на административния орган служебно да събира доказателствата. Ето защо в случая с обжалваните писма заместник председателя на Комисията за финансов надзор е упражнил процесуалните си задължения по събиране на доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение на случая и преценка относно наличие или липса на извършени нарушения на разпоредбите на ЗПЗФИ, поради което и изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че оспорените писма не са индивидуални административни актове, е законосъобразен.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се във вътрешна противоречивост на мотивите. Фактът, че съдът е посочил, че с оспорените писма заместник председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” е упражнил законоустановените си правомощия по чл. 18, ал. 1, т. 1 и 5 от ЗКФН и същевременно е приел, че не са налице индивидуални административни актове, не сочи на противоречие в мотивите. Възложените от закона правомощия за събиране на доказателства не обосновават извода, че искането за събирането им е индивидуален административен акт.
Твърденията, че като трети, неучастващи в производството лица, жалбоподателите нямат да имат право да обжалват резултата от проверката, тъй като същата не ги засяга, поради което искането за събиране на доказателства за тях се явява крайния акт, срещу който да се защитят, са неоснователни. В оспорените писма изрично е посочено, че при непредставяне в срок на поисканата информация ще бъде реализирана административнонаказателаната отговорност по чл. 32, ал. 1 от ЗКФН. Следователно актът, срещу който могат да се защитят жалбоподателите в случай, че не желаят да предоставят информацията е наказателното постановление. Като в производството по издаването му, респективно оспорването му същите могат да релевират доводите си за незаконосъобразност на оспорените в настоящото производство писма, в т.ч. и да наведат твърденията за нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Конституцията на Република България. След като не са налице подлежащи на обжалване административни актове, то в настоящото производство не следва да се обсъжда описаните по горе доводи на жалбоподателите за незаконосъобразност на оспорените писма.
От изложеното следва, че с оспорените писма се осъществяват процесуални действия по събиране на доказателства т.е. същите са част от производството по издаване на административен акт, поради което и на основание чл. 21, ал. 5 от АПК същите не са административни актове и не подлежат на обжалване.
С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 вр. чл. 236 от АПК, следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА № 11632 от 02.10.2014 г., постановено по адм. д. № 11389/2014 г. по описа на Върховния административен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: