РЕШЕНИЕ

4384
София, 28.03.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретар Росица Тодорова
и с участието
на прокурора Мери Найденова
изслуша докладваното
от съдиятаГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
по адм. дело 1435/2013. Document Link Icon


Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Х. Н. М. срещу решение №222 от 4.12.2012 година, постановено по адм.дело №321/2012 година на Административен съд Хасково. С него е отменено решение №Ж-47-1 от 21.9.2012 година на директора на РУ”СО” [населено място], с което е потвърдено разпореждане №О-26-261-12-0021306 от 13.8.2012 година на ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите при РУ”СО” [населено място]. С посоченото разпореждане е било прието, че С. С. Х. няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1 т.3 от ДР на КСО и е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист №0266163 от 1.6.2012 година. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Твърди се, че съда неправилно е изтълкувал разпоредбата на чл.10 от КСО относно началния момент на осигуряването във връзка с началото на полагане на труд съгласно чл.4 от КСО до прекъсването. Касаторът навежда твърдение и за неправилна преценка на задълженията на административния орган, тъй като според него органа нямало задължение да дава указания за отстраняване на нередовности по отношение на представени документи за изплащане на обезщетения. В касационната жалба се посочва и, че съда не се е съобразил с промяната на разпоредбата на чл.10 ал.2 от КСО, която била от 1.1.2011г. Иска отмяна на съдебното решение с присъждане на разноски за двете инстанции. Поддържа накратко всички изложени доводи и в представено по делото писмено становище от 6.3.2013година
Ответникът – С. С. Х. от [населено място] оспорва така подадената касационна жалба в писмен отговор от 24.1.2013 година. Поддържа неоснователност на жалбата и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. От анализа на доказателствата правилно съда бил достигнал до извода, че жалбоподателката е осигурено лице и има право на парично обезщетение по реда на чл.42 ал.2 от КСО.
Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е било решение №Ж-47-1 от 21.9.2012 година на директора на РУ”СО” [населено място], с което е потвърдено разпореждане №О-26-261-12-0021306 от 13.8.2012 година на ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите при РУ”СО” [населено място]. С посоченото разпореждане е било прието, че С. С. Х. няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1 т.3 от ДР на КСО и е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист №0266163 от 1.6.2012 година. За да достигне до този резултат съдът е обсъдил относимите факти и е направил съответните правни изводи. Прието е, че оспореното решение и разпореждане е издадено в законова форма и от надлежен орган. От фактическа страна е приел, че в периода 24.11.2004г.-1.6.2012 година жалбоподателката е осъществявала дейност по трудово правоотношение в Р.-К., впоследствие ОДБХ-К., към БАБХ-С.. На 30.5.2012г. между [фирма] [населено място] и С. С. Х. е сключен трудов договор №3, по силата на който от 1.6.2012г. лицето е поело да изпълнява трудова дейност като продавач консултант. Подадено е уведомление за сключването на договора на 1.6.2012г. На същата дата лицето е уведомила работодателя, че не може да постъпи на работа по здравословни причини и е представен болничен лист №552 /бл.№0266163, серия Б-2011 от същата дата за 30 дни. Болничният лист е представен на 17.7.2012 година от новия работодател в ТП на НОИ Х.. Направена е проверка, установено е, че лицето фигурира в платежните ведомости за м.юни без отработени дни, поради което е отказано изплащане на обезщетението за временната нетрудоспособност. Съдът е установил безпротиворечиво всички тези факти и е достигнал до извода за незаконосъобразност на отказа на административния орган, потвърден от по-горестоящия. Приел е, че въпроса е изцяло правен и се изразява в това дали жалбоподателката има качеството на осигурено лице като е дал положителен отговор на този въпрос, позовавайки се на разпоредбите на §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО вр. с чл.10 от същия кодекс. При изложените съображения е прието, че жалбоподателката е отговаряла на условията по чл.40 ал.1 от КСО и на нея й се е следвало парично обезщетение за временна нетрудоспособност.
Решението е правилно.
По делото е установено от фактическа страна, че С. С. Х. е сключила трудов договор на 30.5.2012 година с [фирма] с уговорено месечно възнаграждение за неопределено време. Срокът на изпълнение е считано от 1.6.2012 година. От приложения трудов договор се установява, че работника е постъпил на работа на 1.6.2012 година, за което се съдържат подписите на страните. Установено е, че със заповед на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните е прекратено трудовото правоотношение с С. С. Х., считано от 1.6.2012 година. При тези данни съдът правилно е приел, че Х. е осигурено лице по смисъла на §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО, според който осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Спорният въпрос – фактическото престиране на трудова дейност ли е правопораждащият юридически факт или трудовата дейност следва да се дефинира по друг начин. Според разпоредбата на чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4. Съгласно разпоредбата на чл.63 ал. 4 от Кодекса на труда, наименован - Начало на изпълнението - Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. В настоящият случай постъпването на работа е удостоверено писмено с подписа на страните. При това положение е без значение представеното уведомително писмо, че Х. не може да бъде на работа по здравословни причини, защото при валидно сключен договор и възникнало трудово правоотношение тя може да се ползва от правата си по КТ и по КСО, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение.
Решението следва да бъде оставено в сила, като на ответника по касационната жалба се следват направените разноски за тази инстанция, съгласно представените доказателства в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 пр.1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №222 от 4.12.2012 година, постановено по адм.дело №321/2012 година на Административен съд Хасково.
ОСЪЖДА директор на ТП на НОИ [населено място] да заплати на С. С. Х., ЕГН-[ЕГН], от [населено място], [улица]-20 сумата 600 лв. разноски за тази инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Особено мнение: