Ново Р/О: Ново Р/О, 11541 / 15.11.2021 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

7914
София, 01.07.2021

Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ КАБУРОВА
СЛАВИНА ВЛАДОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаСЛАВИНА ВЛАДОВА
по адм. дело 5727/2021. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за административно – териториалното устройство на Република България /ЗАТУРБ/ и Конституцията на Република България .

Образувано е по жалба на Кмета на община Несебър срещу решение № 253 от 24.03.2021г. на Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 9 ал. 1 т. 6 във връзка с чл. 8 ал. 3 от ЗАТУРБ е взето решение, както следва:
1. за отделяне от община Несебър, обл. Бургас на населените места гр. Обзор, с. Баня, с. Емона, с. Козница, с. Паницово, с. Приселци и с. Раковсково;
2. създаване на нова община с административен център гр. Обзор, обл. Бургас и включване в състава й на населените места с. Баня, с. Емона, с. Козница, с. Паницово, с. Приселци и с. Раковсково;
3. предлага на Президента на Република България на основание чл. 98 т. 5 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 9 ал. 1 т. 7 ЗАТУРБ да издаде указ за утвърждаване на границите и административния център на новосъздадената община и на промени в границите на община Несебър, обл. Бургас.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение на МС на РБ, като постановено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилното приложение на материалния закон. Твърди, че се касае за общ административен акт, при издаването на който не е спазена процедурата по чл. 65 - 74 АПК, като посочва, че реално такава въобще липсва. Твърди и че в оспореното решение липсват мотиви и не е посочено в коя от няколкото хипотези на чл. 8 ал. 3 ЗАТУРБ е прието, че е налице за създаването на нова община. Посочва, че от преписката по иницииране на местния референдум, проведен на 28.02.2021г. е видно, че за обособяване на нова община с административен център гр. Обзор не са налице предпоставките по чл. 8 ал. 1 т. 1 и 5 ЗАТУРБ, тъй като общият брой на населението в населените места по решението е под 6000 души, регистрирани по постоянен и настоящ адрес и не може да се изпълни изискването общината да има възможност да финансира разходите си в размер не по – малко от половината от средно равнище за страната от последния годишен отчет за изпълнение на бюджетите на общините. Иска оспореното решение на МС на РБ да бъде отменено.
Ответникът по жалбата Министерски съвет на Република България, с представено писмено становище от процесуалния му представител, твърди, че жалбата е недопустима. Иска същата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
Върховният административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № РД – 09 – 4 от 08.01.2021г. на Областния управител на област Бургас е определена дата за провеждане на общ местен референдум в следните населени места на община Несебър: гр. Обзор, с. Баня, с. Емона, с. Паницово, с. Козница, с. Приселци и с. Раковсково с въпрос „Подкрепяте ли предложението за обособяване на нова община с център гр. Обзор, състояща се от населени места гр. Обзор, с. Баня, с. Емона, с. Козница, с. Паницово, с. Приселци и с. Раковсково“. Референдумът е проведен по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/ на 28.02.2021г., като с решение на Общинската избирателна комисия № 26 от 01.03.2021г. са обявени резултати от гласуването, като в референдума са участвали 76,02% от избирателите със съответни права в населените места, като 73,37% са отговорили с отговор „да“. Референдумът е обявен за редовен от общинската избирателна комисия и съгласно резултата от него областният управител е внесъл в Министерския съвет писмен доклад. В тази връзка с писмен доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството и становища от министерствата, Министерският съвет е взел решение за създаване на нова община Обзор с посочени населени места, включващи се в нея с оспореното в това производство решение.
Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване по следващите съображения.
Оспореното решение на МС на РБ е издадено на основание чл. 9 ал. 1 т. 6 и чл. 8 ал. 3 ЗАТУРБ. Съгласно чл. 9 ал. 1 ЗАТУРБ регламентира редът за създаване на община, като съгласно т. 6 на тази разпоредба Министерският съвет приема решение за това след писмено становище на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Чл. 8 ал. 3 пък предвижда, че „В случаите, когато географски, стопански, комуникационни, исторически и други причини правят невъзможно изпълнението на някои от условията по ал. 1, Министерският съвет може да вземе решение за създаване на нова община по реда на чл. 9“. Във връзка с така цитираната разпоредба на чл. 8 ал. 3 ЗАТУРБ, която предоставя в рамките на преценката на Министерски съвет създаването или не на нова община, се касае за акт, издаден в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган, т.е. такъв по целесъобразност. Този акт обаче не е окончателен и не е правопораждащ.
Съгласно чл. 98 т. 5 от Конституцията на Република България „Президентът на републиката:утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет“, т.е. промени в границите и центровете на административно - териториалните единици се извършват с указ на президента съгласно чл. 102 ал. 1 от Конституцията на Република България по предложение на Министерския съвет.
Във връзка с така очертаната правна уредба оспореното решение на Министерски съвет не е правопораждащият акт административно – териториалното изменение акт. Такъв е акт е указът на Президента, а неговите актове са извън подведомствеността на Върховния административен съд. Съгласно чл. 136 ал. 2 от Конституцията границите на общините се определят след допитване до населението. В изпълнение на това конституционно изискване чл. 9 ал. 1 т. 4 от Закона за административно - териториалното устройство на Република България е предвидил провеждането на референдум при създаване на община. Този референдум има само факултативно, а не пряко пораждащо действие. Макар и по принцип местният референдум да е институция на пряката демокрация законодателят е предвидил, че резултатите от него не водят автоматично до настъпване последиците от взетото по него решение. Резултатът от него освен това не създава автоматично и задължение за висшия административен орган - Министерския съвет, да извърши исканата от населението промяна. По силата на Конституцията Министерският съвет е органът, оправомощен по своя преценка да прави предложение за промени в границите и центровете на административно - териториалните центрове. Както беше посочено обаче по – горе този акт не е правопораждащ, тъй като и самият законодател в Конституцията на Република България е квалифицирал акта на Министерски съвет като предложение, което той отправя до Президента, т.е. този акт – решението на Министерски съвет – с отправеното предложение за създаване или не на нова община не представлява властническо волеизявление, т.е. не представлява волеизявление, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, още по – малко пък на други административни органи. Оспореното решение на Министерски съвет е част от процедурата и елемент от сложния фактически състав по обособяване на нова община, чийто краен акт, с който действително се създава новата община, е указът на Президента. В тази връзка настоящият състав намира, че оспореното решение, което съгласно чл. 98 т. 5 от конституцията на Република България, представлява предложение до Президента, е акт, волеизявление, част от процедурата и фактическия състав, по издаване на крайния акт, който е указът на Президента, съответно е акт, който по смисъла на изричната разпоредба на чл. 21 ал. 5 АПК не подлежи обжалване /В този смисъл Определение № 6942 от 17.12.1999г. по адм.д. № 1858/1999г. на ВАС/.
По изложените съображения настоящият състав намира, че оспореното решение на Министерски съвет не подлежи на съдебен контрол, поради което жалбата на Кмета на община Несебър като подадено срещу акт, който не подлежи на обжалване, следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.
Воден от горното и на основание чл. 159 т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Кмета на община Несебър срещу решение № 253 от 24.03.2021г. на Министерски съвет на Република България.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 5727/2021г. по описа на Върховния административен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от получаване на съобщението пред петчленен състав на ВАС.