РЕШЕНИЕ

6066
София, 19.05.2021

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Георги Камбуров
изслуша докладваното
от съдиятаЮЛИЯ КОВАЧЕВА
по адм. дело 8633/2020. Document Link Icon


Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на В. В., в качеството й на директор на ІХ ОУ „Пейо Яворов“ гр.Благоевград срещу решение № 405 от 02.03.2020 г. по адм. дело № 934/2019 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 421 от 10.07.2019 г. по преписка № 306/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав.
Касационната жалбоподателка поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда оплаквания, че съдът неправилно е отхвърлил като неоснователни доводите й за постановяване на оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация от ненадлежен състав и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Намира, че съдът не е обсъдил коректно и в пълнота събрания доказателствен материал по делото и е достигнал до необосновани изводи, че касаторката е допуснала дискриминация по етнически признак под формата на тормоз по см. на чл. 5 във вр. § 1, т. 6 от Закона за защита от дискриминация във връзка със записването на деца в първи клас за учебната 2018/2019 година в повереното й училище. При тези съображения, развити подробно в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се постанови друго по същество, с което да се уважи първоначалното оспорване. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответниците по касационната жалба К. К. и М. Б. представят писмен отговор, в който поддържат, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основани за отмяната му.
Ответната по касация Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, представя писмено становище, в което заявява, че повдигнатите в касационната жалба касационни доводи за отмяна на обжалваното решение са неоснователни и следва да се отхвърлят като се остави в сила обжалваното решение.
Касационният ответник Регионално управление на образованието – Благоевград, представлявано от главен юрисконсулт, представя писмен отговор, в който мотивира позицията си за неоснователност на касационната жалба и поддържа, че следва да се отхвърли същата като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени събрания доказателствен материал по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд – Благоевград е установил коректно релевантните факти и правилно е приложил материалния закон.
Предмет на съдебното производство пред административния съд е решение № 421 от 10.07.2019 г. по преписка № 306/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е постановено следното:
1. Установява, че В. В. – директор на ІХ ОУ „П. Яворово“ гр.Благоевград с публикувано на 28.06.2018 г. на официалната страница на училището в социална мрежа „Фейсбук“ съобщение с текст: “Уведомяване родителите на бъдещите първокласници от жк. „Ален Мак“ и с. Изгрев, че продължаваме записването на първокласници. Записани ученици: 6. Свободни места: 12-14. Не записваме деца от ромския етнос. Деца със СОП (специални образователни потребности) се приемат с предимство.“, е извършила нарушение на чл. 5, хипотеза пета от ЗЗДискр. „расова сегрегация“ по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗЗДискр.
2. Установява, че В. В. с публикуване на изявление в социална мрежа „Фейсбук“ съобщение с текст: „Не записваме деца от ромския етнос.“ е осъществила тормоз по см. на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. по признак „етническа принадлежност“.
3. Налага на В. В. - директор на ІХ ОУ „П. Яворово“ гр.Благоевград, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. глоба в размер на 250лв. за това, че е осъществила дискриминация по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. във вр. чл. 5 ЗЗДискр. по признак „етническа принадлежност“ и нарушение на чл. 5, хипотеза пета от ЗЗДискр. – „расова сегрегация“ по см. на § 1, т. 6 ДР на ЗЗДискр.
4. Налага на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр.във вр. чл. 47, т. 4 на В. В. – директор на ІХ ОУ „П. Яворов“ гр.Благоевград, принудителна административна мярка като й предписва да предприеме необходимите мерки, които да гарантират равен достъп до образование на децата и учениците от етническите малцинства и не допуска действия, накърняващи правото на образование на посочената група лица.
В обстоятелствената част на решението на комисията са отразени позициите на страните по спорния предмет, цитирана е релевантната нормативна уредба – относимите разпоредби на Закона за предучилищно и училищно образование и Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование, с която се установяват правила за прием на ученици в първи клас на територията на населено място с повече от едно училище, която е държавен образователен стандарт, на плоскостта на която е разгледан обсъжданият казус.
Установено е от фактическа страна, че след приключване на първото класиране за прием на ученици в първи клас, на страницата на училището във „Фейсбук“ е публикувано съобщение от директора на учебното заведение, с цитираното по-горе съдържание. Съобщението е предизвикало сериозен медиен и обществен отзвук. Във връзка със съобщението, директорката на училището е заявила в сутрешния блок на БТВ, че лично е написала същото, като се е мотивирала със заплаха от закриване на училището поради наличие на „вторична сегрегация“. В тази насока е и позицията й в хода на административното и съдебното производство. Аргументира се, че след приключване на първия етап от записване на ученици за първи клас за учебната 2018/2019 г. в повереното й училище са подадени 5 заявления, едно от които на родители от ромски етнос. Тези родителите са изразили желание детето им да не учи с деца от „Предел махала“ (от ромски етнос), което е изразено писмено. Същевременно се наблюдавал отказ на родители от ж.к. „Ален мак“ и с. Изгрев да записват децата си (от български етнически произход), което създало сериозен риск да се сформира паралелка с ученици само от ромския етнос. Тези обстоятелства именно са я мотивирали да публикува процесното съобщение, с което призовала родителите на учениците от ж.к. „Ален мак“ и с. Изгрев да запишат децата си, с подчертано предимство на прием на деца със специални образователни потребности. Поддържа, че съобщението не представлява акт на дискриминация, т.к. има за цел да насърчи децата и родителите, към които е адресирано за записване в учебното заведение, като ограничаване на приема на ромски деца на втори етап от класирането е за да се избегне вторична сегрегация и се осигури добра образователна интеграция в училището.
Комисията е разгледала въпроса налице ли е дискриминация според етническата принадлежност на учениците в контекста на понятието „расова сегрегация“, дефинирано в § 1, т. 6 ДР на ЗЗДискр. - издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата. Приела е, че действията на ръководителя на учебното заведение сочат на сегрегиране на учениците от ромски етнос, т.к. с поставянето на административни прегради за записване на ученици според тяхната етническа принадлежност се ограничава достъпът до образование на децата от ромски произход, нарушава се правото им на равно третиране и възможност за участие в обществения живот. Посочила е, че по преписката липсват данни за наличие на реален отказ на директорката на училището за записване на деца от ромски произход и не са предприети реални действия в изпълнение на публикуваното съобщение, но тези обстоятелства не означават, че не е извършено нарушение на забраната за дискриминация по признак „етническа принадлежност“. Подчертала е, че наличието на писмено възражение на родители за обучение на децата им, които са от ромския етнос, с деца от кв. „Предел махала“, т.е. от същия етнос, е основание за приложение на разпоредбата на чл. 43а от Наредба № 10 от 01.09.2016 г., която регламентира условията и реда за насочване на деца за записване в първи клас в училища с други прилежащи райони от населеното място, в което има незаети места и не урежда правомощия на директора на учебното заведение да определя реда и условията за записване на деца в задължителната предучилищна и училищна възраст, което обстоятелство също потвърждава дискриминационния характер на обсъжданото съобщение.
Комисията е счела, че с оглед констатацията за нарушение на разпоредбата на § 1, т. 6 ДР на ЗЗДискр. от директорката на учебното заведение, следва с цел предотвратяване на евентуално бъдещо нарушение на антидискриминационното законодателство, да бъде постановена принудителна административна мярка да се задължи ръководителя на учебната институция да вземе мерки, които да гарантират равен достъп до образование на децата и учениците от етническите малцинства.
По повод жалбата на М. Б., [етнически произход], в която е заявено, че съобщението изгражда негативни стереотипи спрямо ромската етническа общност, Комисията е разгледала същото на плоскостта на разпоредбата на чл. 5 във вр. § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. С § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. е дефинирано понятието тормоз като: всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Приела е, че използваният израз в съобщението „Не записваме деца от ромския етнос.“ акцентира върху етническия произход на децата, ангажира „Фейсбук потребителите“ и формира обществено мнение за негативна характеристика на етническата общност. Това положение създава предпоставки за враждебна среда, предизвиква недоброжелателно отношение и има за резултат накърняване на достойнството на всяко лице с ромски произход, дори и да се приеме, че публикуваното съобщение не е имало за цел накърняване достойнството на лицата от ромски произход. Поведението на директорката на училището е определено като нежелано поведение, изразено писмено, основаващо се на признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и представляващо тормоз на основата на признак „етническа принадлежност“ по смисъла на чл. 5 във вр. §1, т. 1 и 6 ДР на ЗЗДискр. За нарушаването на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. и на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. комисията е наложила на директора на училището административно наказание глоба в размер на 250лв., който е близък до минималния такъв.
По отношение на ответните страни Регионално управление на образованието – Благоевград и Община Благоевград, комисията е анализирала предприетите действия и извършените проверки от институциите относно осъществения прием на деца за учебната 2018/2019 г. и не е установила същите в качеството им на органи за управление и контрол в системата за предучилищното и училищно образование да са допуснали нарушение на изискването по чл. 29, ал. 1 ЗЗДискр. да вземат необходимите мерки за недопускане на расова сегрегация в обучаващите институции. Решението на комисията в тази част не е предмет на съдебна проверка.
Правилно съдът е приел, че фактическите обстоятелства по спора са изяснени в административното производство и е кредитирал същите. Фактическите установявания в първоинстанционното решение са съответни на данните по административната преписка и не следва да се преповтарят от касационния съд, съгласно чл. 221, ал. 2 АПК.
При тези фактически обстоятелства, съдът правилно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в легитимен състав, в съответствие с изискванията за форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила, като е отхвърлил възраженията на касаторката в обратна насока.
Административен съд – Благоевград вярно е преценил, че административното производство е образувано при надлежно сезиране. Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по два сигнала – по сигнал вх. № 12-19-9/02.07.2018 г., подаден от К. К., председател на Българския хелзинкски комитет и по сигнал вх. № 44-00-2611/29.06.2018 г., подаден от А. В..
С разпореждане № 576/04.07.2018 г. на председателя на Комисията за защита от дискриминация е образувана преписка № 306/2018 г., която е разпределена за разглеждане от петчленен разширен заседателен състав, с членове: А. Д., З. Д., С. С., П. К. и В. С..
С разпореждане № 1044/14.08.2018 г. на председателя на комисията са обединени за разглеждане в общо производство преписки № 306/2018 г. и № 541/2018 г.,последната образувана по жалба вх. № 44-00-3127/03.08.2018 г., подадена от М. Б..
По преписката са конституирани като страни: 1. Б. Х., член на КЗДискр., изготвил доклад за самосезиране с вх. № 12-11-1316 от 29.06.2018 г. , съгласно чл. 30, ал. 6 от Правилата за производство пред КЗД Във вр. чл. 50, ал.2 ЗЗДискр.; 2. К. К. – председател на Български хелзинкски комитет, в качеството на сигналоподател; 3. А. В., в качеството на сигналоподател; 4. М. Б., в качеството на жалбоподател; 5. В. В. – директор на ІХ ОУ „П. Яворов“ гр.Благоевград, в качеството на ответна страна. 6 Регионално управление на образованието - Благоевград, представлявано от началника, в качеството на ответна страна и 7. Община Благоевград, представлявана от кмета, в качеството на ответна страна.
Административният орган е извършил проучване на обстоятелствата, за които е изготвен доклад. Страните са имали възможност да участват в административното производство, да се запознаят с материалите по административната преписка и да защитят позицията си по спора. Съдът е обсъдил възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради замяната на член от заседателния състав и аргументирано го е отхвърлил като неоснователно. Същото възражение е релевирано отново в касационната жалба с доводи, че съдът не е отчел допуснатите процесуални нарушения от Комисията за защита от дискриминация при провеждане на административното производството и постановяване на обжалваното решение. Прегледът на административната преписка показва, че възражението е неоснователно и правилно не е кредитирано от съда.
На 20.02.2019 г., в 12,10 часа е проведено заседание на петчленния разширен заседателен състав, с участието на П. К.. В протокола е отбелязано, че В. В. е редовно уведомена за заседанието, но не се явява и не се представлява. Заседанието е отложено за по-късен час – 14,30 часа, по искане на една от страните. На същата дата, в 15,03 часа е проведено следващо заседание на състава, като видно от протокола в състава е участвал членът на комисията Н. А.. В протокола изрично е посочено, че на основание заповед № 12-11-597/20.02.2019 г. на председателя на комисията в заседанието П. К. се замества от членът на комисията Н. А.. В това заседание директорката на ІХ ОУ „П. Яворов“ се е явила лично и с упълномощения от нея адвокат. Преписката е обявена за решаване и е дадена възможност на страните да представят писмени бележки. Оспореното решение на КЗДискр. пред съда е подписано от члена на комисията Н. А., като в изрична забележка е посочено, че участието му в състава е на основание цитираната по-горе заповед на председателя на комисията. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Правилата за производството пред КЗДискр., приети с решение от 11.10.2005 г. на КЗД на основание чл. 7, т. 6 от Правилника за устройството и дейността на КЗД, председателят на КЗД при необходимост може да променя постоянните състави, да разпореди заместване в други състави и да създава заседателни състави ad hoc. Съдът е обсъдил тези обстоятелства и правилно е приел, че решението е постановено от надлежен състав и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с промяната в петчленния разширен заседателен състав. Изложил е аргументи, че съгласно чл. 11, ал. 4 от Правилата за производството пред Комисията за защита от дискриминация, приети с решение от 11.10.2005 г. на КЗД на основание чл. 7, т. 6 от Правилника за устройството и дейността на КЗД, председателят на КЗД при необходимост може да променя постоянните състави, да разпореди заместване в други състави и да създава заседателни състави ad hoc. Забраната за промяна в състава на заседателния състав е предвидена в чл. 14 от Правилника и визира състава, който е обявил преписката за решаване. Действително, в титулната част на протокола от заседанието, проведено на 20.02.2019 г. от 15,10 часа в заседателния състав фигурира името на П. К., вместо на Н. А., но това обстоятелно не налага различни изводи, доколкото предвид изричното посочване на смяната на член от състав и основанието, на което е направена, сочи, че е допусната очевидна фактическа грешка, която страната е имала възможност да поиска да бъде коригирана по установения ред. Касаторката е участвала лично в заседанието и не е възразила по отношение на променения състав и персонално срещу участието в същия на члена на комисията Н. А.. Ето защо, следва да се сподели изводът на съда, че не е налице нарушение в процедурата, както и че съставът е надлежно формиран, поради което решението на Комисията не страда от порок по чл. 146, т. 1 и 2 АПК.
Правилно съдът е приел, че решението на комисията е постановено в съответствие с релевантните фактически установявания и относимите материалноправни разпоредби. Съдът точно е преценил, че комисията е дала вярна квалификация на действията на оспорващата като е приела, че същите са в нарушение на забраната за осъществяване на дискриминация по признак етническа принадлежност и представляват тормоз по смисъла на чл. 5 във вр. § 1, т. 1 и 6 ДР на ЗЗДискр.
Съдът е достигнал до правно обосновани изводи, че публикуваното съобщение в социалните мрежи от касаторката сочи на дискриминационна политика при записване на деца от ромски етнос в повереното й училище. По определение на § 1, т. 6 на ДР на ЗЗДискр., расова сегрегация е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата.
Съгласно член 1, б. в) от Конвенцията срещу дискриминацията в областта на образованието, изразът "дискриминация" обхваща всяко различие, изключение, ограничение или предпочитане по признак на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, икономическо положение или рождение, което има за цел или резултат да унищожи или да наруши равенството в третирането в областта на образованието или по-специално създаване или запазване на отделни системи на образование или учебни заведения за кои и да е лица или група лица освен в случаите, предвидени от разпорежданията на чл. 2.
В член 2, параграф 3 от Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. е посочено, че тормозът се приема като форма на дискриминация по смисъла на параграф 1, когато нежелано поведение, свързано с раса или етнически произход, се извършва с целта или последицата на уронване на достойнството на личността.
Правилно съдът е приел, че когато се поставят административни ограничения при вземането на решение за избор на учебно заведение, основани на етнически признак, при положение, че са били налице всички фактически и правни обстоятелства да бъде формирана свободна воля от заинтересованите лица, тогава разделянето, обособяването или отделянето представлява "сегрегация". Съдът вярно е посочил, че публикуването на съобщението чрез социалните мрежи, на официалната страница на училището само по себе си е действие, което е дискриминационно по см. на § 1, т. 6 ДР на ЗЗДискр., потвърждавайки аргументите на комисията в тази насока. Доводите на касаторката в касационната жалба във връзка със съществуващото фактическо положение в училището, броя на децата от ромски етнос, начина на формиране на паралелките, предприетите мерки и действия по различни обучителни програми, не водят до различни изводи по отношение дискриминационния характер на публикуваното съобщение. Изявлението е направено от жалбоподателката в качеството й на директор на учебното заведение, който представлява училището и организира дейността му, поради което същото създава реална представа в адресатите му, че децата от ромски етнос няма да бъдат записани в училището, има дискриминиращ характер и не може да бъде оправдано със заявената от нея цел. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз - по делото Firma Feryn (С-54/07) Съдът се произнася: „Фактът, че работодател заявява публично, че няма да наема на работа работници или служители с определен расов или етнически произход съставлява пряка дискриминация при наемането на работа по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход, тъй като такива изявления биха могли да разубедят сериозно някои кандидати да подадат своите кандидатури и следователно биха могли да представляват пречка за достъпа им до пазара на труда.“
Правно издържани са изводите на решаващия съд, че действията на директора на училището не съответстват на нормативните предписания, които уреждат възможностите за насочване на деца за записване на първи клас в други училища, за да се избегне формирането на паралелки от деца само от един етнос. В този смисъл възраженията й, изложени пред първоинстанционния съд и в касационната жалба, че целта на публикуваното съобщение е била да се избегне т.нар. вторична сегрегация, т.е. формиране на паралелки с деца само от ромския етнос, правилно не са кредитирани от съда. Всъщност възприетият подход да се ограничи вторичната сегрегация чрез забрана за записване на деца от ромски етнос не постига желания ефект на десеграгация чрез привличане на деца с български етнически произход и е в нарушение на принципа по чл. 12, ал. 1 ЗПУО за свободен избор на учебно заведение, доколкото не са налице законови ограничения. Още повече, в чл. 43а, ал. 1 и 2 от Наредба № 10 от 01.09.2016 г. е дадено изрично разрешение в тези случаи, като предвижда, че когато прилагането на чл. 43 обективно води до обособяване на една или повече паралелки с ученици, чийто майчин език е ромски, тези деца може да се насочват за записване в първи клас в училища с други прилежащи райони от населеното място, в които има незаети места. Децата по ал. 1 се насочват и се приемат в първи клас в училищата с други прилежащи райони при условия и по ред, определени от общината, и при заявено желание на техните родители/настойници.
Правилно съдът е приел като обосновани изводите на комисията, че с акцентирането върху ромския етнос на децата в обсъжданото съобщение се създават предпоставки за формиране на негативни нагласи и налагане на отрицателни стереотипи, основани на етническия произход, който е защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Това поведение съдържа признаците на тормоз по см. на чл. 5 във вр. § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр., независимо от личните мотиви на жалбоподателката за публикуване на съобщението. Разпоредбата на чл. 5 ЗЗДискр. обявява за тормоз всяко нежелано поведение, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. В случая съдът е достигнал до правно издържан извод, че с публикуването на съобщението е осъществен тормоз под форма на постигане на резултат, с който се създава унизителна и обидна среда за хората от ромския етнос, към която принадлежи подателят на жалбата до комисията.
Въз основа на установените дискриминационни действия, които са точно квалифицирани, съдът правилно е приел, че наложените принудителни административни мерки и административно наказание са съответни по вид и размер на нарушенията.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и заявената претенция от Комисията за защита от дискриминация в писмения отговор за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, касационната жалбоподателка следва да заплати на комисията сумата 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 405 от 02.03.2020 г. по адм. дело № 934/2019 г. на Административен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА В. В. да заплати на Комисията за защита от дискриминация сумата 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.