Ново Р/О: Ново Р/О, 8849 / 26.7.2021 г.


РЕШЕНИЕ

516
София, 14.01.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИСЕРКА ЦАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
при секретар Галина Узунова
и с участието
на прокурора Мария Бегъмова
изслуша докладваното
от председателяБИСЕРКА ЦАНЕВА
по адм. дело 5736/2019. Document Link Icon


Производството е по реда на чл.185-196 АПК.
Образувано е по жалба на М. Вранеску от [населено място], с която е оспорена разпоредбата на чл. 40 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и избор на административни ръководители в органите на съдебната власт /Наредба № 1 от 09.02.2017 г./.
В жалбата се твърди, че оспорената разпоредба противоречи на по-висша по степен законова норма, а именно разпоредбата на чл.192, ал. 1 от ЗСВ. Жалбоподателката счита, че ВСС е излязъл извън нормотворческата му компетентност, предоставена по силата на разпоредбата на чл.194г ЗСВ. При създаването на тази норма ВСС е нарушил разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗНА и чл. 42 от Указ № 883, доколкото не урежда само реда на конкурсите и избора, за което е предвидена законова делегация. По изложените съображения в жалбата моли да се обяви нищожността на чл. 40 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г., а в условията на евентуалност – да се отмени като незаконосъобразна.
Ответникът - Висш съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц. Велинова, оспорва жалбата. В с. з. и в писмени бележки излага доводи за нейната неоснователност. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на М. Вранеску срещу разпоредбата на чл. 40 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, намира подадената жалба за процесуално допустима, тъй като М. Вранеску е участник в конкурс за повишение в ГК на ВКС, обявен в ДВ бр. №1 /2018 г., по който е проведен избор от ВСС с решение, обективирано в протокол № 37 от 27.11.2018г., т. 6 на ВСС. Жалбоподателката не е повишена в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд - гражданска колегия, поради попълване на местата. М. Вранеску е действащ магистрат и има непосредствен пряк интерес от оспорване на подзаконовия нормативен акт, което не е ограничено със срок.
Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт /Наредба № 1 от 09.02.2017 г./, е издадена на основание чл.194г ЗСВ и е приета с решение на пленума на ВСС по протокол № 5 от 9.02.2017 г., според § 4 от нейните ПЗР. Обнародвана е в ДВ, бр.17 от 21.02.2017 г. и влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. С разпоредбата на чл.194г ЗСВ е предоставена законова делегация на пленума на ВСС да определи редът за провеждането на конкурси и избор по раздели II и IIа от закона и съставянето на конкурсните комисии. Както от заглавието на Наредбата, а така също и от чл.1 от нея се установява, че тя урежда приложението на раздели II и IIа от ЗСВ, които се намират в глава девета „Статут на съдиите, прокурорите и следователите“ и е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75 от АПК и чл. 7, ал. 2 ЗНА, като урежда само материята, за която е предвидена да бъде издадена. Наредба № 1 от 09.02.2017 г. е приета от компетентния за това орган, съобразно чл. 30, ал. 2, т.17 ЗСВ, поради което твърдението на жалбоподателката за нищожност на оспорената разпоредба на чл. 40 от Наредбата, която е част от целия подзаконов нормативен акт е неоснователно.
Оспореният текст на чл. 40 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. се намира в глава трета, раздел III от нея – „Провеждане на конкурсите и класиране на кандидатите“ и има следното съдържание: алинея 1 - „Конкурсната комисия извършва комплексна преценка и анализ на всички данни по т. 1, 2 и 3, като поставя една обща оценка по шестобалната система с точност до 0,25 стотни: 1. последното атестиране; 2. проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, и 3. кадровото досие на кандидатите“. Алинея 2 предвижда, че „конкурсната комисия извършва преценката на проверените дела или преписки и поставя оценка по шестобалната система с точност до 0,25 стотни на базата на следните критерии: 1. общи за съдии, прокурори и следователи: а) практически познания на кандидатите в областта на материалното и процесуалното право; б) умения за анализ на правнорелевантни факти и доказателства; в) способност на кандидатите да боравят с нормативни актове, да извличат от тях необходимата информация, да вземат решения и да ги аргументират; 2. специфични за съдии: а) умение за оптимална организация на работата, способност за своевременно и адекватно планиране на съдебните заседания; б) подготовка на съдебно заседание; в) умения за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол; 3. специфични за прокурори:а) способност за организиране на работата и ръководство на разследващите органи и екипите, които участват в досъдебното производство;б) брой необжалвани прокурорски актове, включително постановленията за прекратяване и спиране на наказателното производство, брой окончателни съдебни актове, постановени по внесени от кандидата актове, както и окончателните съдебни актове за връщане на делата за отстраняване на процесуални нарушения, и причините за това, брой на уважените протести, потвърдените, изменените и отменените прокурорски актове при инстанционния и служебния контрол; 4. специфични за следователи: а) умения за планиране и структуриране на действията в досъдебното производство; б) съответствието на актовете на прокурора с мнението на следователя след окончателното приключване на разследването и върнатите дела за допълнително разследване“. Според ал. 3 на чл. 40 от Наредбата - членовете на конкурсната комисия поставят в индивидуален протокол една обща оценка, средноаритметична на двата цифрови компонента по ал. 1 и 2. Алинея 4 на същата разпоредба предвижда, че общата оценка на кандидата се формира като средноаритметична от двете цифрови оценки по чл. 40, ал. 1 и 2, а в случаите на чл. 189, ал. 4 от Закона за съдебната власт – плюс оценката от писмения изпит. Съгласно ал. 5 на същата норма - председателят на конкурсната комисия предава индивидуалните протоколи на представител на администрацията на Висшия съдебен съвет, за което се съставя протокол.
Неоснователни са твърденията за допуснати нарушения в процедурата по приемане на наредбата.
Наредба № 1 от 09.02.2017 г. е приета при спазване на изискванията на чл. 26-28 ЗНА. Проектът на Наредбата е изработен при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Към административната преписка е приложен проект на Наредбата, който е публикуван на интернет страницата на ВСС в раздел „Обществени консултации“ на 22.12.2016 г. Предоставен е 30 дневен срок от публикуването за обществено обсъждане. Към преписката са приложени становища на съдилища и на прокуратури относно проекта. Всичките те са обсъдени в доклад-обосновка, като са изложени мотиви за неприемане на предложенията. По посочения текст, в 30-дневния срок за предоставяне на становища, са постъпили две предложения - за изменение в чл. 40, ал. 1, т. 1 и чл. 40, ал. 1, т. 2 и т. 3. Съобразно доклада - обосновка, същите не са приети със следните мотиви: предложението от Главния прокурор „последно атестиране“ да се замени с „последно периодично атестиране“, за да е налице съобразяване с логиката на чл. 31, ал. 4 и да се постигне равнопоставеност на участващите в конкурсните процедури не се приема от работните групи, тъй като законовият текст гласи „последното атестиране“ и чл. 40, ал. 1, т. 1 го възпроизвежда точно; становището на административния ръководител — председател на Апелативен съд — Бургас, че сравнителните критерии в конкурсите за повишаване/преместване не са достатъчни за обективно класиране /чл. 40, ал. 1, т. 2 и т. 3/ не е споделено, доколкото класирането се извършва на база на всички критерии посочени в чл. 40, а не само на компонентите по т. 2 и т. 3. Видно от извлечението от пълния стенографски протокол № 5 от заседанието на Пленума на ВСС, проведено на 09.02.2017 г., текстът на оспорената разпоредба, съобразно систематичното й място, е приет с единодушие. Приложен е и формуляр за частична оценка на въздействието от 16.12.2016 г. в съответствие с изискването на чл. 27 ЗНА, както и доклад на работната група и финансова обосновка, от което следва, че е изпълнена и нормата на чл. 28 ЗНА.
Не може да бъде споделено становището на жалбаподателката, че ВСС е излязъл извън нормотворческата му компетентност предоставена по силата на чл. 194г от ЗСВ. Наредбата е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗНА, като урежда само материята, за която е предвидена да бъде издадена, а това е редът за провеждане на конкурс за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт, конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт; избор на административни ръководители на органите на съдебната власт. Редът за провеждане на конкурсите, установен в Наредба № 1 от 09.02.2017 г. обхваща всички правила и норми, които са относими към етапите на тези процедури, до приключването им със съответното решение на кадровия орган.
Неоснователно е възражението в жалбата за противоречие на разпоредбата на чл. 40 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. с нормата на чл. 192, ал. 1 от Закона за съдебната власт с аргумент, че се въвеждат нови критерии и тези критерии са с различна тежест от законово приетите в посочената разпоредба на ЗСВ.
Видно от проекта на подзаконов нормативен акт, публикуван на интернет страницата на ВСС, в раздел „Обществени консултации“, предложеният от работните групи текст на чл. 40 е с идентична редакция спрямо приетата от Пленума на ВСС и обнародвана в Държавен вестник. Съобразно мотивите в доклада към проекта на Наредба за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, при създаването на правилата е отчетено законодателното изискване за провеждане на два вида вътрешни конкурси - такива за преместване и такива за повишаване. Посочва се, че нормите са стриктно подчинени на законодателните критерии за тяхното провеждане и отпадане на събеседването като етап от процедурите. По този начин оценката на качествата на магистрата се основава единствено на показаните от него професионални умения в хода на професионалното му развитие. По нататък в мотивите е изложено, че при формиране на оценката конкурсната комисия взема предвид резултатите от последното атестиране, данните от проверките на по-горестоящите органи на съдебната власт и тези, извършени от ИВСС, данните от кадровото дело на магистратите и преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, от една страна избрани от конкурсната комисия, а от друга - представени от кандидатите. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. регламентира начина на оценяване за съответния кандидат, включващ общи данни, базирани на атестацията, проверки и кадрово досие. Алинея втора на същата норма въвежда по-детайлно оценяване на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, тъй като за установяване на професионалните качества на магистрата се изследва движението на делата, процесуалните действия на съда и се извършва анализ на постановените съдебни актове. За да се извърши пълна преценка на работата на магистрата следва да се вземат предвид всички критерии, посочени в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. По този начин цитираните разпоредби кореспондират с нормата на чл. 192, ал. 1, изр. първо, съгласно която конкурсната комисия класира кандидатите за повишаване в длъжност според резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет данните от кадровите им дела и преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества.
За да бъде обективна и справедлива посочената обща оценка, ал. 3 на чл. 40 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. урежда формирането й като средноаритметична от двете цифрови оценки по чл. 40, ал. 1 и 2, а в случаите на чл. 189, ал. 4 от ЗСВ - плюс оценката от писмения изпит. Този начин на формиране на общата оценка не само, че не измества тежестта на критериите, не способства за засилване на субективизма при оценяването, а напротив - гарантира, че ще бъдат взети предвид всички критерии регламентирани в ал. 1 и ал. 2 на чл. 40 от Наредбата, което създава гаранции за безпристрастна преценка на членовете на конкурсната комисия на професионалните качества на всички допуснати до участие в конкурс кандидати.
По изложените съображения разпоредбата на чл. 40 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и избор на административни ръководители в органите на съдебната власт е законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна, поради което следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.34 от ЗПрП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.193, ал.1, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,



РЕШИ:


ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Вранеску от [населено място], против разпоредбата на чл. 40 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и избор на административни ръководители в органите на съдебната власт.
ОСЪЖДА М. Вранеску с адрес гр. [населено място], [ж. к.], [жилищен адрес] да заплати на Висшия съдебен съвет разноски в размер на 200 (двеста) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му .