РЕШЕНИЕ

6912
София, 22.05.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИНА ДОКТОРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ХИНОВА
КРАСИМИР КЪНЧЕВ
при секретар Татяна Щерева
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяНИНА ДОКТОРОВА
по адм. дело 6683/2014. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 58, ал. 3 ИК във връзка с чл. 145-178 и във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК.
Образувано е по жалба на Волен С., законен представител на ПП „Атака”, подадена чрез адвокат-пълномощника му, срещу решение № 385-ЕП от 15.05.2014 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК), с която е установено, че е нарушена забраната за недопускане в търговска реклама да се правят политически внушения от ПП „Атака”, чрез рекламата на телевизия „А.”. Със същото решение е постановено премахването на рекламите (билбордове, стени на сгради и др.) на телевизия „А.”, съдържащи стилизирания образ на Волен С., надпис АТАКА и номер 20, независимо дали съдържат надпис „Купуването и продаването на гласове е престъпление”.
В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. По съображения развити в пет пункта се моли, съда да отмени обжалваното решение.
Ответната страна – ЦИК, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира я за неоснователна, като сочи, че обжалваното решение е постановено в съответствие и в изпълнение на указанията, дадени от Върховния административен съд с негово решение № 6519 от 15.05.2014 г. по адм. д. № 6256/2014 г. на ЦИК.
Заинтересованите страни А. Г. Г. и С. К. М., чрез адвокат-пълномощника си оспорват жалбата. Искат съда да се произнесе по допустимостта й, а по същество я намират за неоснователна. Считат, че първоначалното производство пред ЦИК е образувано по жалба, подписана от 17 физически лица. На следващо място сочат, че определение за търговска реклама не се съдържа в ИК, но то може да бъде изведено не само от чл. 191 ИК, но и от чл. 198, ал. 2 ИК. Молят, съда да остави в сила решението на ЦИК.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 58, ал. 1 ИК и срещу решение на ЦИК, което подлежи на съдебен контрол. От данните по делото се установява, че решението на ЦИК е обявено на електронната й страница на 16.05.2014 г. в 1:32 часа, а жалбата е подадена чрез ЦИК до Върховния административен съд с вх. № ЕП-10-100 от 19.05.2014 г. или в 3-дневния срок, поради което не е просрочена.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С решение № 385-ЕП от 15.05.2014 г. ЦИК е установила нарушение на забраната за недопускане в търговска реклама да се правят политически внушения от ПП „Атака”, чрез рекламата на телевизия „А.”. За да достигне до този извод ЦИК е съобразила на първо място, че предишното й решение № 312 – ЕП от 8.05.2014 г., с което е оставила без уважение подаден сигнал на граждани, представители на Протестна мрежа, че ПП „Атака” провежда предизборна агитация в нарушение на чл. 183, ал. 2 ИК, е отменено с решение № 6519 от 15.05.2014 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 6256/2014 г. На второ място е съобразила указанията, дадени в мотивите на съдебното решение, че дори и в рекламните материали да не е налице призив за подкрепа и неподкрепа на ПП „Атака”, в случая се касае за търговска реклама и недопускане в нея да се правят внушения в полза или във вреда на една или друга партия, коалиция или инициативен комитет. На трето място с оглед съдържанието на представените в преписката писмени доказателства и други материали, ЦИК е приела, че изображението на стилизирания образ на профила на Волен С. върху рекламните пана, чрез които се рекламира телевизия „А.”, съдържащия се върху рекламата надпис АТАКА, както и отбелязването на числото 20, представляват внушение по смисъла на чл. 191 ИК в полза на ПП „Атака”.
В съответствие с правомощието й визирано в чл. 186, ал. 2 ИК ЦИК е постановила премахването на агитационните материали, постановени в нарушение на кодекса и поради това, че те са се намирали в повече от един изборен район го е изпратила за изпълнение на областните управители.
Така постановеното решение е правилно.
То е взето от компетентен орган – ЦИК, според разписаното й правомощие в чл. 57, ал. 1, т. 45 ИК и при спазване на изискването на чл. 53, видно от приложения протокол № 43 на проведеното й заседание на 15.05.2014 г. Взето е при изискуемия кворум и след проведени разисквания и гласуване, в съответната писмена форма. Решението е съобразено със задължителните указания на съдебното решение, дадени в мотивите му според чл. 173, ал. 2 АПК.
Първото оплакване в жалбата е, че решението на ЦИК е постановено по жалба от неправосубектна организация – Протестна мрежа. Твърдението е невярно, защото се касае за сигнал, подаден от подписалите го 17 физически лица, намиращ се в адм. д. № 6256/2014 г. на Върховния административен съд, прието в настоящото производство. Пред ЦИК жалба са подали две от тях, които са конституирани като жалбоподатели в производството пред ЦИК. Тези лица са били жалбоподатели и по адм. д. № 6256/2014 г., а в настоящото производство са конституирани като заинтересовани страни. Според чл. 57, ал. 1, т. 26 ИК ЦИК разглежда всички жалби и сигнали, а според чл. 147 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Поради това твърдението за недопустимост на жалба е неоснователно.
Следващите две оплаквания в жалбата се отнасят до това, че ЦИК неправилно е възприела, че е извършено нарушение по чл. 191 ИК. В тази връзка в жалбата са посочени легалните определения на реклама в ДР на З., на търговец – в ТЗ и З., като от тях се прави извод, че телевизия „А.” не е търговец, защото не предоставя стоки или услуги. Наведеният довод е неоснователен. В §1, т. 17 от ДР на З. е дадено легално определение на понятието „реклама”, според което „реклама” е всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги… Телевизия „А.” притежава лицензии, дадени с решение на С.., според изложеното в жалбата. Лицензиите са за доставка на аудиовизуална услуга, което е търговска дейност, според посоченото определение.
От предоставените писмени доказателства и други материали се установява, че търговската реклама на телевизия „А.”, поставена на билбордове, стени на сгради и пр. съдържа освен стилизирания образ на Волен С., надпис АТАКА, който надпис не се съдържа в наименованието на телевизия „А.” и числото 20, който е поредният номер на ПП „Атака” в бюлетината за гласуване в изборите за членове на Европейския парламент от Република България. Чрез всеки един от тези елементи се отправят политически внушения в поза на ПП „Атака”, което е забранено според чл. 191 ИК. Следва да се посочи, че програмните излъчвания на телевизия „А.”, описани в жалбата, и тяхното съдържание са неотносими към търговската реклама на същата телевизия.
Неоснователно е и четвъртото оплакване в жалбата, че приетите доказателства по адм. д. № 6256/2014 г. са били негодно доказателствено средство. Съдът ги е приел и въз основа на тях е постановил съдебния си акт. Те са съобразени и от административния орган при постановяване на обжалваното му решение. В настоящото производство не са представени други доказателства, които да ги опровергават, поради което и това оплакване е неоснователно.
Петото оплакване в жалбата, което е в противоречие с тезата за доказателствата, изложена в т. 4 от същата жалба е неотносимо към предмета на спора, защото в решението на ЦИК няма наложена санкция.
По изложените съображения решението на ЦИК е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Жалбата срещу него като неоснователна и недоказана ще следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 58, ал. 3 ИК във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение



РЕШИ:



ОТХВЪРЛЯ жалбата на Политическа партия „Атака” срещу решение № 385-ЕП от 15.05.2014 г. на Централната избирателна комисия.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


Особено мнение: