РЕШЕНИЕ

10132
София, 23.07.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
при секретар Мариана Салджиева
и с участието
на прокурора Симона Попова
изслуша докладваното
от председателяРУМЯНА ПАПАЗОВА
по адм. дело 146/2020. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионалната дирекция по околна среда и водите, гр. София, срещу решение № 446 от 30.10.2019 г., постановено по адм. д. № 566 по описа за 2019 г. на Административен съд - Перник, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка №ПАМ-3 от 04.09.2019 г., издадена от директора на РИОСВ – Перник.
Изложените съображения за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на чл. 158, т. 3 и 4 от ЗООС са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът "Топлофикация - Перник" АД със седалище и адрес на управление в гр. Перник е оспорил касационната жалба в писмен отговор.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Перник е заповед № ПАМ-3 от 04.09.2019 г. на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Перник (правоприемник РИОСВ – София), издадена на основание чл. 160 във вр. с чл. 158, т. 3, т. 4, чл. 159, ал. 2 и чл. 123в, т. 1 - 3 от ЗООС, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – спиране, считано от 05.09.2019 г., експлоатацията на Парогенератор /ПГ 4/ с номинална мощност 48 МW и Парогенератор с номинална мощност 148 МW /ПГ-5/, представляващи част от горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия – ТЕЦ "Република", находяща се в гр. Перник, кв. Мошино, собственост на "Топлофикация - Перник" АД. Спирането да бъде извършено, като се преустанови подаването на горива към котела с цел принудителното извеждане от експлоатация. За недопускане на работата на ПГ-4 и ПГ-5 да бъде прекратено подаването на вода към тръбопроводите за захранване на мощностите чрез поставяне на пломби на отсичащ шибър на тръбопровод за захранване на котела. Срокът на действие на ПАМ е до преустановяване неизпълнението на условията от комплексното разрешително и до преустановяване на административните нарушения по чл. 123в, т. 1 до т. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
За да отмени оспорената заповед, Административен съд – Перник е приел, че фактическите основания за издаване на заповедта са неясни и бланкетно посочени, а отделно не се подкрепят от доказателствата и материалите в административната преписка. Не е налице единство между правните и фактическите основания за налагането на ПАМ. Дружеството използва неразрешен вид гориво, не спазва условията на РЕПГ и КР, извършва организирано изпускане на емисии в атмосферния въздух, формирани от употребата на смес от въглища и непозволен вид гориво, но това не обосновава предпоставките по чл. 158, т. 3 и т. 4 от ЗООС. Липсват доказателства за изпускани вредни емисии и за въздействието на използваното биогориво /слама/ върху чистотата на атмосферния въздух, а също и оценка на риска за здравето и имуществото на хората. По никакъв начин не може да се направи обоснован извод, че използването на гориво, което не е включено в КР, води до непосредствена опасност от замърсяване на околната среда, а още по малко до увреждане на здравето или имуществото на хората.
Решението е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон.
Категориите промишлени дейности по приложение № 4 към към чл. 117, ал. 1 от ЗООС се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно ЗООС. За експлоатацията на ТЕЦ „Република“ – горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия, включваща три парогенератора, на оператора е издадено комплексно разрешително № 53-Н1/2014 г. В комплексното разрешително са включени условия за управление на околната среда, емисиите в атмосферата, редът и начинът на отчитането им, мониторингът и др. В таблица 8.3.1.2. са определени видът и количеството на горивата, които операторът може да употребява при работата на инсталациите – природен газ, въглища, брикети.
Горивните инсталации попадат сред категориите промишлени дейности по приложение № 1 към Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК), поради което на оператора е издадено и разрешително за емисии на парникови газове (РЕПГ) № 28-Н3/2015 г. от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Разрешеното гориво е кафяви въглища, природен газ, смес от въглища (със съдържание от 25 % до 35 % ниско сернисти въглища) и брикети. Операторът е задължен да провежда мониторинг в съответствие с Регламент (ЕС) № 601/2012.
През периода м. януари – м. юли 2019 г. „Топлофикация Перник“ АД е докладвала използването на гориво от биомаса – дървесен чипс 1530 т., с което е допуснала нарушения на условията на издадените комплексно разрешително и разрешително за емисии на парникови газове. Въведените разрешителни режими за извършване на промишлени дейности по ЗООС и по ЗОИК имат за цел осигуряването на контрол и управление на факторите, които увреждат околната среда, контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване, предотвратяването и ограничаването на замърсяването. Допуснатите административни нарушения на условията на разрешителните, свързани с опазването на околната среда, обосновават основанието за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 158, т. 4 от ЗООС, които имат за цел да преустановят нарушенията.
Не съответства на приложимата материалноправна уредба и изводът на първоинстанционния административен съд за отсъствие на основанието за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 158, т. 3 от ЗООС предвид липсата на доказателства, че използването на гориво, което не е включено в КР, води до непосредствена опасност от замърсяване на околната среда или до увреждане на здравето или имуществото на хората.
"Биомаса" съгласно § 1, т. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) e биологично разграждаща се част от продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското стопанство (включително растителни и животински вещества), горското стопанство и свързаните с тях промишлености. Използването на гориво от дървесна биомаса с неясно качество във всеки случай води до допълнителни емисии от парникови газове и съответно – до пряко постъпване в атмосферния въздух, водите и почвите на вредни за човешкото здраве вещества (отпадъчни газове от серни диоксиди, прахови частици и други газообразни компоненти). Поради това операторът на основание чл. 32 от Наредбата за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации и авиационните оператори, участващи в Европейската схема за търговия с емисии, приета с ПМС № 265 от 29.08.2014 г., е длъжен да определя данните за дейността във връзка с потоците от биомаса по реда на чл. 38 и 39 от Регламент (ЕС) №601/2012 на Комисията от 21 юни 2012 година относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Съществуващата непосредствена опасност за промишлено замърсяване, увреждане на компонентите на околната среда и здравето на хората, обосновава прилагането на принудителната превантивна административна мярка по чл. 158, т. 3 от ЗООС. Един от принципите за опазване на околната среда се състои в осигуряване на предимство на предотвратяването на замърсяването пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него. Принудителните административни мерки по ЗООС се съобразяват с приоритетния обществен интерес от опазването на околната среда и защитата на здравето на хората чрез регламентиране на режимите за опазване и ползване на компонентите на околната среда, осъществяването на контрол върху източниците на замърсяване и създаване на икономическа организация на дейностите по опазване на околната среда.
При издаването на оспорената заповед не са допуснати процесуалноправни или материалноправни нарушения, обосноваващи отмяната й поради незаконосъобразност. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски не са претендирани.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 446 от 30.10.2019 г., постановено по адм. дело № 566 по описа за 2019 г. на Административен съд - Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Топлофикация - Перник" АД със седалище и адрес на управление в гр. Перник срещу заповед за прилагане на принудителни административни мерки № ПАМ-3 от 04.09.2019 г., издадена от Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.