ОПРЕДЕЛЕНИЕ
по хода на делото

София, 03.02.2017



Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
КАЛИНА АРНАУДОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателя ВАНЯ АНЧЕВА
по адм. дело 928 / 2017. Document Link Icon

Производство по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Сдружение [ЮЛ], Булстат [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. [номер], Р. Б. К. и Л. И. Л., и тримата със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. [номер], ап. [номер], чрез адвокат Елмира Исмаил и адв. Мария Петрова от САК срещу Изисквания на НЗОК при лечение на хроничен вирусен С хепатит при болни над 18 годишна възраст в извънболнична помощ, утвърдени от управителя на НЗОК (в сила от 16 януари 2017 г.).
Съдът, при извършената проверка за допустимост на жалбата констатира, че същата е подадена от надлежни лица срещу подлежащ на оспорване подзаконов нормативен акт. При извършената проверка за редовност съдът констатира, че жалбата отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1 АПК и към нея е приложено изискуемото се, съгласно чл. 151 АПК, удостоверение за съществуването и представителството на сдружението - жалбоподател, документи за платена държавна такса, както и документ за платена такса за обнародване на съобщение по чл. 188, във вр. с чл. 181, ал. 1 АПК.
Предмет на оспорване са разпоредбите на подзаконов нормативен акт, което е допустимо според нормата на чл. 185, ал. 2 АПК. С оглед целите и предмета на дейност на оспорващото сдружение и при съобразяване с Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по тълк. дело № 4/2009 г. на ОСК на Върховния административен съд, следва да се приеме, че са налице и предпоставките на чл. 186 АПК, съгласно който право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.
С жалбата е направено искане за спиране действието на Изискванията на НЗОК поради това, че новоустановените правила за лекарствена терапия биха могли да причинят на оспорващите значителни и трудно поправими вреди. Сочи се, че с оспорения подзаконов акт НЗОК възнамерява на базата на възприетите Изисквания да връща документите на пациентите, за да бъдат подменени протоколите, изработени от специализираните комисии в лечебните заведения, като бъдат заменени предписаните от тях лекарства с наложения от НЗОК медикамент. Твърди се, че това ще доведе до чувствително забавяне за произнасяне на НЗОК по заявленията за лечение и ще постави живота и здравето на стотици пациенти в риск. Сред подалите документи за лечение има множество пациенти с напреднала фиброза/цироза, при които получаването на спешно лечение е от животоспасяващ характер. Излагат се доводи, че подобен ред действия биха нарушили едно от основните права на пациентите – своевременен достъп до медицинска помощ.
Ответникът по делото – управителят на НЗОК, не взема становище по искането за спиране действието на оспорените Изисквания.
Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, счита искането за допустимо, а разгледано по същество за основателно.
Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. В съответствие с чл. 166, ал. 4 АПК, приложима съгласно препращащата разпоредба на чл. 196 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда.
Спирането на изпълнението на административния акт като вид обезпечение при обжалване има за цел да предотврати осъществяването на незаконосъобразни действия, разпоредени с оспорения акт. Доколко тези действия са законосъобразни или не, е въпрос на спора по същество. Възможността съдът да упражни правомощието си по чл. 190, ал. 1, пр. 2 АПК е обвързана от преценка за наличието на обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 АПК – опасността да настъпят значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, респ. за останалите адресати на акта. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искане за спиране действието на подзаконов нормативен акт, преценява дали действието му може да причини такива вреди на адресата, които да бъдат противопоставени на презумирания с чл. 190, ал. 1 АПК обществен интерес за действие на приетия подзаконов нормативен акт.
С оспорените Изисквания, утвърдени от управителя на НЗОК, са разписани медицинските критерии и административният ред за провеждане на терапия както с досега включените, така и с нова генерация лекарствени продукти. В раздел II от Общи положения от изискванията т. 4 е записано, че "По отношение на постъпилите в ЦУ на НЗОК протоколи за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК, към датата на приемане на настоящите правила се прилага следното: Комисията в ЦУ на НЗОК изпраща по административен път протоколите в съответните РЗОК за промяна на лекарствения продукт съобразно позиционирането, описано в настоящите критерии. РЗОК в 7-мо дневен срок следва да осъществи контакт със ЗОЛ (здравно осигуреното лице) и специализираните комисии в лечебните заведения, като окомплектоват подадените документи с презаверен протокол съобразно приетите критерии по т. Г и ново информирано съгласие и ги изпращат в ЦУ на НЗОК".
Така регламентираната процедура дава възможност за връщане на окомплектованите документи на пациентите за подмяна на протоколите, изработени от специализираните комисии в лечебните заведения с цел да бъдат заменени предписаните от тях лекарства с наложен от НЗОК медикамент. Разписаните усложнени правила за определяне на лекарствата на ЗОЛ, заплащани от НЗОК/РЗОК, съчетано с формиране на приоритетни групи пациенти, въвеждането на очакваната продължителност на живота като изключващ критерий за безинтерфероново лечение с директно действащи антивирусни средства (ДДАС), както и налагането на терапевтични схеми със задължителна поредност на избора, без да се отчита спецификата на всеки конкретен случай, несъмнено рефлектира върху качеството на предоставяната здравна грижа и осуетявайки своевременния достъп до адекватна медицинска помощ, поставя в риск пациентите, страдащи от хроничен вирусен хепатит С. При това положение, основателно е твърдението на жалбоподателите, че предварителното изпълнение на обжалвания акт ще причини значителни и трудно поправими или непоправими вреди за някои пациенти, страдащи от хроничен вирусен хепатит, тип С. Споделими са доводите, че установеният с Изискванията нов режим ще доведе до чувствително забавяне при произнасяне на НЗОК по заявленията за лечение и ще се постави в риск живота и здравето на стотици пациенти. Сред подалите документи за лечение има пациенти с напреднала фиброза/цироза, при които получаването на спешно лечение е от животоспасяващ характер. Подобен род действия биха нарушили едни от основните права на пациентите – своевременен достъп до медицинска помощ и равнопоставеност при оказването й. За онези пациенти, които са с напреднала фиброза/цироза, при които получаването на спешно лечение е от животоспасяващ характер, последиците и вредите от действието на акта ще са необратими и непоправими – сериозно влошаване на здравословното им състояние, съпроводено със страдание и застрашаване на живота.
Изискването по чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК предвижда като основание за спиране изпълнението на акта не само доказване на конкретни значителни или труднопоправими вреди, а за възможността такива да настъпят с въведения законов израз – "ако то би могло да причини". В съответствие с ТР № 5 от 8.09.2009 г. на ОСК на ВАС целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране са подчинени на принципа за съразмерност, като следва да се съобрази административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В конкретния случай незабавното изпълнение на Изискванията е насочено към преуреждане на медицинските критерии и административният ред за провеждане на терапия, както с досега включените, така и с нова генерация лекарствени продукти, което не обуславя необходимостта от спешно привеждане в изпълнение, с оглед защита на други законни интереси. Ползите от допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение не са съизмерими с възможните вреди, които могат да настъпят за голяма част от пациентите чрез промяна на предписаната от лекуващия лекар терапия, като засегнатите права и интереси в резултат това изпълнение са в голяма степен възможни и могат да компрометират целите на предварителното изпълнение на въведената нова регулация. Описаните по-горе последици, които е възможно да настъпят за жалбоподателите, са значителни и труднопоправими, т.к. влошаване на здравословното състояние не би могло да се компенсира по никакъв начин. Затова е налице обезпечителна нужда от спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт.
Предвид изложеното искането за спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт до окончателно решаване на въпроса за неговата законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт е основателно и следва да бъде уважено.
Водим от изложеното и на основание чл. 190, ал. 1, във връзка с чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА действието на Изискванията на НЗОК при лечение на хроничен вирусен С хепатит при болни над 18 годишна възраст в извънболнична помощ, приети с решение № РД-НС-04-176 от 20.12.2016 г. на Надзорния съвет и утвърдени от управителя на НЗОК, до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
След влизането му в сила, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Особено мнение: