П Р О Т О К О Л

София, 11.11.2013 година

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ТОДОРОВ
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
при участието на секретаря Пенка Котанидис
и с участието на прокурора Виктор Малинов
сложи на разглеждане дело № 10656 по описа за 2013 година Document Link Icon,
докладвано от съдията ТОДОР ТОДОРОВ


На поименното повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Н. А. К., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. М., надлежно упълномощена от преди.
ОТВЕТНИКЪТ: Висш съдебен съвет, редовно призован, представлява се от юрк. Карагонова, надлежно упълномощена от преди.
ЗА ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА СЕ ЯВЯВА прокурор В. М..

АДВ. М.: Нямаме искане да се гледа делото при закрити врати. Да се даде ход на делото.
ЮРК. КАРАГОНОВА: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА постъпилите от В. две папки с писмени доказателства, относно дисциплинарно дело №6/2013 г. по описа на В..
ЮРК. КАРАГОНОВА: И двете папки касаят дисциплинарно дело № 6/2013 г. и моля да се приемат. Моля да ми дадете възможност да заверя представените доказателства. Корегирам се, възразявам срещу приобщаването на доказателствата по дисциплинарно дело № 6/2013 г. по описа на В., тъй като то не касае предмета на настоящото дело.

СЪДЪТ намира искането на процесуалния представител на В. за неприемане на материалите по дисциплинарно дело №6/2013 г. по описа на В. за неоснователно, тъй като резултата по това дело е от значение за преценката на съразмерността на последващото процесно дисциплинарно наказание. Следва да бъдат приети тези доказателства, които са заверени за верността им с оригинала.

ЕТО ЗАЩО ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА предложение от Главния прокурор от 12.08.2013 г., опис на приложените документи към предложение на главния прокурор, решение № 10-00-016/24.06.2013 г. по дисциплинарно дело № 6/2013 г. по описа на В., протокол от 05.06.2013 г., молба от Н. А. К. от 11.03.2003 г. и пълен стенографски протокол № 25 от заседанието на В., проведено на 27.06.2013 година.
НЕ ПРИЕМА представената от В. папка от 191 стр. по дисциплинарно дело № 6/2013 г., тъй като доказателствата не са заверени за верността им с оригинала.
АДВ. М.: Нямам доказателствени искания и няма да соча други доказателства.
ЮРК. КАРАГОНОВА: Представям извадки от пресата, досежно отзвука .
АДВ. М.: Считам,че представените доказателства са неотносими към настоящия спор. Предоставям на преценката на съда дали да бъдат приети.

Във връзка с направеното доказателствено искане от страна на процесуалния представител на ответника
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА статия от в. "Сега" от 03.06.2013 г. и статия от 26.04.2013 г. от в. "Афера".
НЕ ПРИЕМА другите писмените доказателства, които се съдържат по преписката.

ЮРК. КАРАГОНОВА: Нямам други доказателствени искания и няма да представям други доказателства.

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. М.: Моля да уважите жалбата срещу решение от 11.07.2013 г. на В., с което решение е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1 от ЗСВ, а именно дисциплинарно освобождаване от длъжност. В жалбата сме изложили подробни аргументи относно незаконосъобразността на самото решение. Н. К. безспорно е имал личен разговор на 15.04.2013 г. с бившия министър председател Б. Б., на който разговор е присъствал и М. Н.. На 26.04.2013 г. в медиите са разпространени аудиозаписи, възпроизвеждащи разговор между Н. К., Б. Б. и М. Н., който разговор е направен без надлежно разрешение за използване на специални разузнавателни средства. Считаме и твърдим, че решението на дисциплинарния състав на В. изцяло е мотивирано от текста на този аудиозапис, като в същото дори се цитират откъси от самия запис. Следва да се има предвид, че по повод на тези записи е извършена проверка от В., която е завършила със становище, че участниците в разговора не са извършили, каквото и да било престъпление, но по-важният факт е, че всички тези участници, ведно и с други трети лица, са били разпитани лично в хода на тази предварителна проверка и тези показания са приобщени към документите по дисциплинарното производство. Въпреки това тези показания по никакъв начин не са взети предвид и не са кредитирани от дисциплинарния състав. Решението на ответната страна е изцяло обосновано и мотивирано не с доказателствата, които са събрани, а с тези, които безусловно не могат и не следва да се кредитират. Считам, че горното налага извода, че единственото безспорно доказателство в проведеното производство е факта, участието на моя доверител в разговор с г-н Б. и г-н Н.. Доколко този факт е основание за налагане на най-тежкото наказание, ще бъде преценено от настоящия съдебен състав. При извършване на Вашата преценка моля да бъдат взети предвид няколко други основни момента: спазване на една законоуставна процедура - уволнение на български гражданин, обществения отзвук и влияние върху престижа на съдебната власт от един разпространен аудиозапис, който е направен по неправомерен начин, пораждащ съмнения от неговата автентичност и съдържание и на трето място съразмерността на наложеното наказание. Това върху, което сме акцентирали в изложението си е, че решението за уволнението на Н. К. е необосновано, най-малко поради факта, че същото е взето още на дата 26.04.2013 г., преди да бъдат събрани каквито и да било други доказателства, преди да бъде изследвано дали самият запис е автентичен, годен, защото на тази дата излиза и становището на В. за уронване на престижа на съдебната власт. Не можем да пренебрегнем факта, че самото участие на г-н К. в разговор с видни политици, дори личен такъв разговор е приет негативно от българското общество. Тази оценка е направена и от моя доверител и е повлияло на неговото решение незабавно да подаде двете си оставки още на следващия ден. Моля да вземете предвид факта, че ЗСВ в ал. 1 предвижда повече от пет вида дисциплинарни наказания и ако счетете, че действията на г-н К. представляват дисциплинарни нарушения, то считам, че наложеното най-тежко наказание е несъразмерно на извършените от него действия. Считам също така, че настоящото производство касае търсенето, прилагането, анализирането на морални граници и норми, но нека това да не бъде извършвано без прилагането на законови такива. Във връзка с всичко изложено моля да уважите жалбата и да постановите решение, с което да отменено атакуваното решение от 11.04.2013 година на В..

ЮРК. КАРАГОНОВА: Моля да оставите жалбата без уважение, като неоснователна. Наложеното с оспореното решение на В. дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност " на Н. К. - софийски градски прокурор е за осъществено от него недопустимо събразно правилата на КЕПБМ поведение, обективирано в направени волеизявления при участието му в разговор между него, бившият премиер Б. Б. и бившия министър на земеделието М. Н..
Жалбоподателят оспорва най-вече законосъобразността на записване на разпространения в медиите разговор, в който е участвал, и поради който е освободен от длъжност, като такъв, събран без надлежно разрешение, а по-малко и неконкретно обективните факти от записания разговор и неговото съдържание.
Безспорно или не като доказателствено средство, чрез което е записан разговора, е установено, че той (разговора) не е манипулиран, а дадените по законоустановения ред показания на участниците в него по прокурорската проверка на В., които са приети като доказателства и по дисциплинарното дело, са процесуално допустими и годни доказателствени средства, събрани по надлежния ред (НПК), от оправомощен от закона орган - В. (чл. 39 от АПК) и служат за възпроизвеждане на други доказателствени средства, които в случая обективират съдържанието на проведения и записан разговор.
Твърдението на г-н К., че разговора има личен характер се опровергава от съдържанието на разговора, тъй като времето, поканата и участниците в срещата, както и зададените към него въпроси и дадените от него отговори в деня на пресконференцията на прокуратурата не показват такива от личен характер, а касаят материята, в която упражнява професията си прокурор К. и неговите функции на магистрат с ръководни правомощия. Укоримостта на волеизявленията се преценява съобразно съществуващо изискване за функция или статут, регламентирани в норма или правило, в случая по отношение на магистрат, за когото важат правилата за етично поведение събразно КЕПБМ, и който е професионално и служебно отговорен за тяхното спазване. Освен правилата за професионална етика, жалбоподателят е нарушил и чл. 10, ал. 1 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, като в частен интерес е споделил информация, получени при изпълнението на правомощията му по служба.
Направените изводи от дисциплинарнонаказващия орган са съответни на установената фактическа обстановка. Д. състав е събрал, обсъдил и приобщил всички доказателства, приложени към прокурорската преписка на В. и по законоустановен ред. Повечето обстоятелства, конструиращи срещата и проведения разговор като време, място, повод, участници в разговора и съдържание на разговора са доказани, а участието на жалбоподателя в записания разговор е осъществено по негова воля, с неговото съзнание, с негови действия. Фактите по делото поотделно и в тяхната съвкупност установяват наличието на дисциплинарни нарушения, проявяващи се в съществено отклонение между правнодължимото и очаквано поведение на магистрат и фактически осъщественото от него поведение, което е довело до противоправност на осъществените от него действия и виновно осъществявяване на елементите на фактическия състав на нарушенията по чл. 307, ал. 4, т.3 и т. 4 от ЗСВ. При определяне на дисциплинарното наказание и неговия размер /вид, съгласно чл. 309 от ЗСВ са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, неговата тежест и обществен отзвук; формата на вината и самокритичността на извършителя (или липсата на такава), поради което законосъобразно е ангажирана дисциплинарната му отговорност, а предложеното от В. наказание е правилно и законосъобразно, взето в пределите, предвидени от закона и предвид широкия отзвук в обществото е счетено за обществено оправдано и справедливо.
Подробни съображения по хронологията на възраженията представям в писмени бележки, които моля да приемете.

ПРОКУРОРЪТ: Производството по адм. дело № 10656/2013 г. на ВАС е образувано по оспорване на Н. А. К. срещу решение на В. по протокол № 27, т.60 от заседание на 11.07.2013 г., с което е освободен дисциплинарно от длъжност.
Оспорването отговаря на изискванията за допустимост – подадено е в 7 дн. преклузивен срок от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание и пред компетентния съд, според чл.323, ал.1 ЗСВ, респ. чл.132, ал.2, т.3 АПК.
Решение на В. е в предвидената форма, взето е от компетентния орган в пределите на предоставените правомощия /чл.311, т.2 ЗСВ/ и при наличие на необходимия кворум /чл.34, ал.1 ЗСВ/, прието е с изискуемото мнозинство /чл.320, ал.4 ЗСВ/, поради което не са налице основания за отмяна по чл.146, т.1 и т.2 АПК /изпълнението на изискването за мотивираност се обсъжда по-нататък в заключението/.
В проведената процедура са спазени административнопроизводствените правила.
Дисциплинарното производство е образувано на 23.05.2013 г. на основание чл.316, ал.2 ЗСВ по предложение, направено по реда на чл.312, ал.1, т.4 ЗСВ от петима членове на В. в сроковете по чл.310, ал.1 ЗСВ.
Съгласно чл.316, ал.3 ЗСВ е избран чрез жребий дисциплинарен състав.
На 10.06.2013 г., преди заседанието на 18.06.2013 г., Н. А. К. е уведомен за провеждането му и по този начин е изпълнена разпоредбата на чл.316, ал.5 ЗСВ за осигуряване на поне 7 дни за писмени възражения и посочване на доказателства. Освен това в редовно връченото уведомление се съдържа текст, указващ на привлечения към дисциплинарна отговорност възможността да се яви на заседанието, съобразно правата по чл.313, ал.1 ЗСВ. Последната норма е диспозитивна за магистрата, но императивна за В. и по посочения начин задължението е изпълнено.
На проведеното заседание по дисциплинарно дело № 13/2013 г., Н. А. К. се ползва от възможността по чл.318, ал.2 ЗСВ, като с участието на защитника му са приети доказателствата, в т. ч. материалите по преписка № 6410/2013 г. на В. и извлечения от протоколи №11, т.45 и № 17, т.1 от заседания на В. от 21.03.2013 г. /за образуване на производство по дисциплинарно дело №6/2013 г./ и 29.04.2013 г. /за освобождаване на лицето от длъжност „административен ръководител – градски прокурор” на СГП/. С второто решение е отложено освобождаването на оспорващия от длъжност „прокурор в СГП”, т. е. качеството на магистрат не е загубено, поради което е допустимо провеждането на административно производство по дисциплинарно дело № 13/2013 г.
Решение на дисциплинарния състав е прието на 2.07.2013 г. в срока по чл.319, ал.1, съдържа реквизитите, изискуеми от законовата норма, а след това е представено на председателстващия В. и е разгледано съгласно на чл.320, ал.1 и ал.2 ЗСВ.
В закона не е предвидено изслушване на дисциплинарно привлечения в заседанието на В., но той е уведомен на 5.07.2013 г. преди датата на заседанието на 11.07.2013 г., като му е предоставено копие от решението на дисциплинарния състав, а на самото заседание са спазени изискванията за кворум и мнозинство.
Съгласно чл.320, ал.3 от закона В. не е обвързан от предложението на дисциплинарния състав, но с оглед основните начала на правото на защита не може да излиза извън фактическите установявания по дисциплинарното дело. Заседанието е проведено без присъствието на Н. А. К., но дисциплинарното наказание е наложено по фактите, изяснени от дисциплинарния състав, респ. правото му на защита не е нарушено.
Актът на В. съответства на материалноправните разпоредби.
Оспорващият е наказан заради нарушаване на КЕПБМ и за накърняване на престижа на съдебната власт при среща и разговор на 15.04.2013 г. с бивши председател и член на МС на РБ.
В настоящето заключение е достатъчно само да се маркират основните моменти от диалога, несъответстващи на КЕПБМ, описани детайлно от дисциплинарния състав – самопоставяне в подчинено положение; предоставяне на информация и коментар по незавършено наказателно производство срещу събеседника М. Н.; обсъждане на лица в интимен аспект; търсене на съдействие за кариерно развитие.
Вярно е, че аудиофайловете, приложени на хартиен носител към делото, не са резултат от експлоатиране на СРС съобразно НПК и ЗСРС.
Тази констатация обаче не опровергава съдържащата се в тях информация, а сведенията се потвърждават и от материалите, приобщени към преписката и притежаващи силата по чл.170, ал.1 АПК, както следва:
– писмени обяснения на М. Н., според който – „разговор с подобно съдържание наистина се състоя” и конкретно за наказателното производство, по което е привлечен в качеството на обвиняем, вкл. за достатъчността на събраните доказателства и насочеността на показания на свидетел; търсене на подкрепа от дисциплинарно привлечения за заемане на пост в апелативна прокуратура; излагане на шеговити нецензурни коментари от другите двама участника в диалога /епитетите са на лицето; телефонен контакт от другото присъстващо лице по повод казаното от оспорващия, в т. ч. за проблем във връзка с нерегламентирани подслушвания, установени при прокурорска проверка
- писмени обяснения на дисциплинарно наказаното лице /напр., относно нечия сексуалност/;
- сведения от прок. В. С. /наблюдаващ досъдебното производство срещу М. Н./ - за конкретния начин на участие в процесуално-следствени действия на свидетеля по наказателното производство.
След казаното е необходимо да се посочи, че правилата на морала макар неписани, ненормативни, произтичат от общоприетите изисквания за нравствено поведение във всички области на обществения живот. Моралните норми са абстрактни, защото не формулират конкретно поведение, а предписват определен резултат. С правилата на КЕПБМ не се оспорва правото на извънслужебни контакти, но се налагат лични ограничения и държане по начин, който съответства на достойнството, присъщо на заеманата длъжност. Ето защо процесната комуникация поставя проблеми с морала в съдебната система.
От друга страна, и след широкия отзвук на срещата, са създадени съмнения относно моралния интегритет на съдебната власт като цяло, с което се накърняват престижа, авторитета и доброто й име като основен стожер на държавността. Така е, защото, с оглед функцията на магистратите, обществото има очаквания, че ще държат съответно на това, че правораздават.
По описания начин се обосновава противоправност на деянието.
Доказано е и виновното извършване. Вината, като психично отношение на дееца към деянието и последиците не се извлича от субективни твърдения, а от обективни факти. Не е необходимо деецът пряко да е съзнава и цели нарушението. След като моралната норма предписва точно и ясно дължимото поведение, магистратът може и е длъжен да предвиди общественоопасните последици на деянието.
Налице е причинна връзка, доколкото без реализираното поведение не биха нарушени правила на морала е вследствие и не би се предизвикало отрицателното отношение към съдебната власт.
Следователно, изпълнени са хипотезите на чл.307, ал.3, т.3 и т.4 ЗСВ.
С оспорения акт е спазена целта на закона, недопускаща заемане на магистратска длъжност от лица, които не съблюдават горните изисквания.
С оглед посоченото, наказанието е наложено съобразно критериите на чл.309 ЗСВ, а именно: тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя.
Поради липса на основания за отмяна по чл.146 т.1 – т.5 АПК, предявеното оспорване следва да се отхвърли.

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:





СЕКРЕТАР: