Ново Р/О: Ново Р/О, 7567 / 15.6.2017 г.Ново Р/О: Ново Р/О, 3066 / 12.3.2018 г.Ново Р/О: Ново Р/О, 8955 / 2.7.2018 г.


РЕШЕНИЕ

13422
София, 08.12.2016

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ТОДОРОВ
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
при секретар Станка Ташкова
и с участието
на прокурора Владимир Йорданов
изслуша докладваното
от съдиятаТОДОР ТОДОРОВ
по адм. дело 4993/2016. Document Link Icon


Производство по чл. 185 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на Българския лекарски съюз – юридическо лице със седалище [населено място], с искане за отмяна на Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал.9 и чл. 59а, ал.6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), издадено от Надзорния съвет(НС) на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), обн. ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г. (Решението). С молба от 25.05.2016 г. към оспорването са се присъединили СНЦ „Център за защита правата в здравеопазването” [населено място] и СНЦ ”Национално сдружение на частните болници”, [населено място], които са заявили основания за нищожност и унищожаемост на оспореното Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1 от 29 март 2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
Жалбоподателите посочват, че структурата на решението на НС на НЗОК дословно възпроизвежда съставните части на Националния рамков договор за медицински дейности (НРД) 2015 г. и по един несъмнен и противоправен начин цели да замени НРД, изземвайки правомощията на единия от договорните субекти, а именно Българския лекарски съюз и грубо погазва основополагащото договорно начало. В своята конкретика се позовават на разпоредбите в глави – шеста, седма и осма от Решението, които приповтарят аналогичните в НРД.
Твърди се, че атакуваното решение на НС на НЗОК е в противоречие с разпоредбата на чл. 4, ал.1 от Конституцията на Република България, обвързваща регулацията да съответства безусловно на нормативните предписания. Нарушен е принципа за законност, възпроизведен с разпоредбите на чл. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 2, ал.1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), тъй като административният орган е излязъл от делегираната му компетентност по чл. 55, ал.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Решението на НС на НЗОК е прието в противоречие и с чл. 54, ал.9 ЗЗО.
Твърди се, че разпоредбата на чл. 5, ал.1 от глава трета на Решението „Видове медицинска помощ, закупувана от НЗОК в полза на ЗОЛ” е незаконосъобразна и в противоречие с чл. 54, ал.9 ЗЗО.
Във връзка с приетите раздел пети и раздел седми на глава единадесета е нарушен §44, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗЗО (ДВ, бр.48 /2015 г.), според който Националните рамкови договори, обемите и цените на медицинските и денталните дейности, методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ и решенията по чл. 54, ал.8 и/или 9, които действат към момента на влизането в сила на този закон, се прилагат до приемането на нови национални рамкови договори.
Твърди се, че от атакуваното решение на НС на НЗОК нищожни са и раздели четвърти, пети и шести от глава дванадесета, касаеща комплексното диспансерно наблюдение и в частност цените, обемите и методиката за тяхното заплащане от НЗОК. Аналогично нищожни са и раздели шести, седми и осми на глава тринадесета, касаещи болничната помощ в частта за цените, обемите и методиката за тяхното заплащане от НЗОК. Посочени са два вида цени на медицински дейности и изделия – тези по Наредба № 40 / 2004 г. и по Наредба № 2 / 2016 г., което е незаконосъобразно. Едновременното действие на два нормативни акта, уреждащи едни и същи обществени отношения е нищожно и противоречи на чл. 10, ал.1 ЗНА.
Нарушен е и §45 от ПЗР на ЗИДЗЗО, според който до приемането на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал.1 проверките от финансовите инспектори, лекарите-контрольори и лекарите по дентална медицина – контрольори, налагането на санкции и тяхното обжалване се извършват по досегашния ред. В тази хипотеза НС на НЗОК няма никакво право самостоятелно да регламентира процеса на контрол, включително да въвежда несъществуващи в правния порядък понятия като „последващо” нарушение (чл. 263 и сл. от Решението).
Въведеното с чл. 8, ал.3 от глава пета на Решението ограничение за сключване на договор/допълнително споразумение с изпълнител на медицинска помощ е изцяло незаконосъобразно, тъй като към датата на приемането на Решението няма действащ нормативен акт, който да въвежда такова ограничение.
Въвеждане на „електронната автентификация” е в противоречие с чл. 3, ал.1 и ал.2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Паралелите с чл. 63, ал.1, т.1 ЗЗО са несъответстващи, тъй като те предвиждат създаване на индивидуален системен номер на осигуреното лице, а не снемане на биометричните му данни.
Атакува се разпоредбата на чл. 187 от Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1 от 29 март 2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса с аргумент, че определянето на само един показател в критериите за качество противоречи на медицинската наука, по силата на която самостоятелна оценка и придаването на тежест в оценката на един показател, още повече ЛДЛ – холестерол, който не може да бъде самостоятелен показател, не може да бъде обективно. Посочените разпоредби противоречат и на Националния консенсус от 2012 г., приет в [населено място] на Национална конференция по Клинична лаборатория, свързан с липидните показатели. Същият консенсус присъства като стойности и в Наредба № 1 от 14.02.2014 г. относно тези показатели. Незаконосъобразно се закриват работещи онкологични комитети.
Жалбоподателите твърдят, че незаконосъобразността на атакувания нормативен административен акт се детерминира и от приложените бланкетни мотиви при приемането му, липсата на доклад, отсъствието на яснота за целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива (чл. 28, ал.3 ЗНА).
Твърди се, че приложенията към атакуваното Решение не са обнародвани в притурка към Държавен вестник, поради което не биха могли да станат част от действащото позитивно право. Посочва се, че никъде в ЗЗО, ЗНА или в друг нормативен акт не е предвидено решението на НС на НЗОК да бъде съгласувано с министъра на здравеопазването и да бъде обнародвано от министерство на здравеопазването.
Развиват се доводи, че процесното решение е прието при нарушение на изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол над стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Жалбоподателите поддържат тезата, че е налице регулиране по смисъла на чл. 1, ал.3 ЗОАРАКСД и тъй като лечебните заведения са търговци по смисъла на закона при всяко подобно касаещо стопанска дейност е необходимо да се извърши преценка за разходите, които лицата извършващи дейността трябва да направят. Нарушен е изцяло чл. 3 ЗОАРАКСД.
При условията на евентуалност се претендира отмяна на следните групи разпоредби от Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1 от 29 март 2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса: чл.2-чл.9; чл. 58-чл.111; чл.112 – чл.136;, чл.137-чл.257; чл.187.
Ответникът по жалбата – Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса чрез адв. Борис Михайлов изразява становище за неоснователност на оспорването. Посочва, че са налице предвидените в чл. 54, ал.9 ЗЗО предпоставки, според които в случаите по ал.8 от същата разпоредба при неприет по реда на закона НРД и при настъпили промени в действащото законодателство, налагащи изменение или допълнение на съдържащите се в НРД изисквания по чл. 55, ал.2 ЗЗО се приема решение от НС на НЗОК. Не споделя тезата на жалбоподателите, че с атакуваното Решение се създава нов служебен рамков договор, както и твърденията, че са налице бланкетни мотиви на оспорения акт.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Посочва, че оспореният подзаконов нормативен акт е издаден от компетентен орган, на основание чл.54, ал.9 във вр.чл.55, ал.2 от ЗЗО. Причина за приемането му се явява факта, че за 2016 год. не е подписван нов рамков договор за медицински дейности от една страна и от друга страна са настъпили промени в законодателството, налагащи изменение в прилаганите медицински и дентални дейности, техният обем и цени. Това на първо място са основните закони, регулиращи тази дейност от обществените отношения-ЗЗО, Закон за бюджета на НЗОК за 2016, Закона за лечебните заведения, както и Наредба № 39 / 2004 год. за профилактичнитепрегледи и диспансеризацията, (изм., в сила от 01.04.2016 г.), Наредба за критериите и реда за избор на лечебните заведения за болнична помощ-ПМС № 45 / 2016 год., Наредба № 7 / 2015 год., за критериите за определяне на заболяванията, Наредба № 10 / 2015 год. за проучване на удовлетвореността на пациентите от медицински дейности, закупувани от НЗОК. Съгласно чл. 54, ал. 8 и ал. 9 от Закона за здравното осигуряване, когато Националният рамков договор за медицинските и съответно за денталните дейности не бъде приет при условията и в сроковете, определени в този закон и когато промени в действащото законодателство налагат изменение или допълнение на съдържащите се в НРД изисквания по чл. 55, ал. 2, те се определят с решение на Надзорния съвет на НЗОК по предложение на управителя на НЗОК. Настъпилата промяна в законодателството е довела до невъзможността да се приложи разпоредбата на чл. 54, ал. 8 от ЗЗО и да се зачете действащия до момента НРД. На това основание е издадено горепосоченото решение, уреждащо в съответствие с действащото законодателство обемите, цените и методиките за остойностяване на видовете медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО. Не е основателно възражението на един от жалбоподателите, че липсват мотиви в процеса на приемане на решението. Към преписката е приложена докладна записка от управителя на НЗОК, в която се посочват причините, които са в основата на решението.
Оспореното решение на НС на НЗОК е постановено в рамките на правомощието на посочения орган да определя реда за сключване на договори с изпълнителите на медицинска помощ и обема, цените и методиката за заплащане на помощта. Въведените с него изисквания са във връзка със сключването на договорите с изпълнителите на медицинска помощ и не касаят утвърждаването, нито изменят медицинския стандарт.
Върховният административен съд, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, заключението на прокурора, прие за установено следното:
Съгласно чл. 186, ал.1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателите са юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват дейност в обществена полза и имат качеството на организации по смисъла на §1, т.2 АПК като за тях са налице предпоставките за право на оспорване предвид наличното засягане или възможно такова на техни права или законни интереси, отчитайки тези обстоятелства с оглед заложените цели и предмет.
Съгласно чл. 75 АПК нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен.
Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал.9 и чл. 59а, ал.6 от Закона за здравното осигуряване, издадено от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, обн. ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г. носи белезите на нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 АПК, чието оспорване по силата на чл. 187, ал.1 АПК не е ограничено със срок и е подсъдно на Върховния административен съд на основание чл. 191, ал.1 и чл. 132, ал.2, т.1 АПК.
Видно от доказателствата по делото е, че нормативният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на разписаните му по закон правомощия, в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл.54, ал.9 ЗЗО когато Националният рамков договор за медицинските и съответно за денталните дейности не бъдат приети при условията и в сроковете, определени в този закон, се прилагат действащите до момента НРД, като в този случай, когато промени в действащото законодателство налагат изменение или допълнение на съдържащите се в НРД изисквания по чл. 55, ал.2 ЗЗО, те се определят с решение на надзорния съвет на НЗОК по предложение на управителя на НЗОК. Промените в действащото относимо законодателство са подробно описани в чл. 1 на Решението: 1. обемите, цените и методиките за остой­ностяване и закупуване на видовете медицин­ска помощ по чл. 45 ЗЗО; условията и редът за контрол по изпълнението на договорите и санкции при неизпълнение на договорите, за които в ЗЗО се предвижда, че са част от съдържанието на НРД и които не се съдържат в НРД за медицинските дейности за 2015 г., във връзка с промяна в действащото относимо законодателство – ЗИДЗЗО (обн., ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 1.01.2015 г.; изм. и доп., бр. 48 от 27.06.2015 г.; изм. и доп., бр. 72 от 18.09.2015 г.; изм. и доп., бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.); Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. (ЗБНЗОК за 2016 г.) (обн., ДВ, бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.); Закона за изменение и допълнение на Закона за ле­чебните заведения (ЗИДЗЛЗ) (ДВ, бр. 72 от 18.09.2015 г.); 2. медицинските дейности във връзка с промяна в действащото относимо законо­дателство – Наредба № 2 от 25 март 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (Наредба № 2 от 2016 г.) (ДВ, бр. 24 от 29.03.2016 г. и отменяща Наредба № 11 от 2015 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гаран­тиран от бюджета на НЗОК); 3. други условия по чл. 55, ал. 2, т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7 ЗЗО във връзка с промяна в действащото относимо законодателство – Наредба № 2 от 2016 г.; Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (Наредба № 39 от 2004 г.) (ДВ, бр. 2 от 8.01.2016 г., в сила от 1.04.2016 г.); Наредба за критериите и реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса сключва договори (приета с Постановле­ние № 45 от 9 март 2016 г. на МС – ДВ, бр. 19 от 2016 г.); Наредба № 10 от 2.12.2015 г. за проучване на удовлетвореността на пациенти­те от медицинските дейности, закупувани от Националната здравноосигурителна каса (ДВ, бр. 97 от 2015 г.); Наредба № 7 от 6.11.2015 г. за критериите за определяне на заболявания­та, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицин­ски изделия и диетични храни за специални медицински цели (ДВ, бр. 89 от 2015 г.); ПМС № 58 от 2016 г. за изменение и допълнение на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (ДВ, бр. 22 от 2016 г.), Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основни­те изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 22 от 2016 г.), както и условията и редът за съставяне на уникален идентификационен номер на ЗОЛ (УИН на ЗОЛ) и процедурата по електронна автентификация на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗЗО и чл. 2, ал. 5 от Наред­бата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
За медицинските дейности от 1 април 2016 г. се прилагат настоящото Решение и НРД за медицинските дейности за 2015, доколкото не е изменен с Решението.
Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че са изпълнени предпоставките за приемане на атакувания нормативен административен акт - Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал.9 и чл. 59а, ал.6 от Закона за здравното осигуряване, издадено от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Същият урежда обществени отношения в областта на задължителното здравно осигуряване, по отношение на които са настъпили промени в действащото законодателство, свързани с условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях, отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО, условията и реда за оказване на помощта, обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ и други изрично изброени в чл. 1 от Решението.
Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал.9 и чл. 59а, ал.6 от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса е издадено след предварително изготвен доклад и мотиви към неговити проектоварианти. Описани са причините, които налагат приемането му, целите които се поставят, направен е разчет на финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането, извършен е и анализ на съответствие с правото на Европейския съюз.
Недоказани и неоснователни са твърденията на жалбоподателите, че приложенията към атакуваното Решение не са обнародвани в притурка към Държавен вестник, поради което не биха могли да станат част от действащото позитивно право. Оспорващите посочват, че никъде в ЗЗО, ЗНА или в друг нормативен акт не е предвидено решението на НС на НЗОК да бъде съгласувано с министъра на здравеопазването и да бъде обнародвано от министерство на здравеопазването.
Съгласно чл. 54, ал.11 ЗЗО (Нова - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм., бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) министърът на здравеопазването съгласува решението на НС на НЗОК в 7-дневен срок от представянето му и го обнародва в "Държавен вестник". Видно от §23 от Преходните и заключителни разпоредби на Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал.9 и чл. 59а, ал.6 от Закона за здравното осигуряване, издадено от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса неразделна част от това Решение са следните приложения, които са обнародвани в притурка към „Държавен вестник“ и се публикувани на официалната интернет стра­ница на НЗОК: приложение № 1 „Първични медицински документи към Решението“; приложение № 2 „Финансови документи към Решението“; приложение № 3 „Списък на заболяванията, за които се издава „Рецептурна книжка на хронично болния, по Решението“; приложение № 4 „Кодове на заболяванията по списък, определен по реда на чл. 45, ал. 4 ЗЗО, и кодове на специалности на лекари, назначаващи терапия, по Решението“; приложение № 5 „Изисквания на НЗОК за сключване на договор с лечебни заведения за оказване на първична извънболнична меди­цинска помощ по Решението“; приложение № 6 „Изисквания на НЗОК за сключване на договор с лечебни заведения за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ по Решението“; приложение № 7 „Пакет дейности и изслед­вания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ по Решението“; приложение № 8 „Дейности на ОПЛ по имунопрофилактика, програма „Детско здра­веопазване“, профилактични прегледи на ЗОЛ над 18 години, формиране на рискови групи при ЗОЛ над 18 години и програма „Майчино здравеопазване“ по Решението“; приложение № 9 „Пакет дейности и изслед­вания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от лекар специалист по Решението“; приложение № 10 „Дейности на лекаря специалист по „Педиатрия“ по програма „Детско здравеопазване“, на лекаря специалист по „Акушерство и гинекология“ по програма „Майчино здравеопазване“ и на лекаря спе­циалист по профилактика на ЗОЛ от рискови групи по Решението“; приложение № 11 „Клинични пътеки по Решението“; приложение № 12 „Амбулаторни процедури по Решението“; приложение № 13 „Клинични процедури по Решението“; приложение № 14 „Документи за сключване на договор за оказване на болнична помощ по Решението“.
Едновременно с приложенията към Решението се прилагат следните приложения към НРД за медицинските дейности за 2015 г.: приложение № 4 „Документи, свързани с оказване на медицинска и дентална помощ на лица, осигурени в други държави“; приложение № 8 „Образец на „Изисквания на НЗОК при издаване на протоколи за про­веждане на лечение по конкретни заболявания и групи лекарства“; приложение № 12 „Списък със заболява­нията, при които здравноосигурените лица са освободени от заплащане на такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО“; приложение № 21 „Изисквания на НЗОК за сключване на договор с лечебни заведения за болнична помощ с клиники/отделения по кожно-венерически заболявания и центрове за кожно-венерически заболявания“; приложение № 22 „Изисквания на НЗОК за сключване на договор с лечебни заведения за болнична помощ с клиники/отделения по психични заболявания и центрове за психич­но здраве; приложение № 24 „Различни диагностични процедури по МКБ 9 – КМ“.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателите, че във връзка с приетите раздел пети и раздел седми на глава единадесета е нарушен §44, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗЗО (ДВ, бр.48 /2015 г.), според който Националните рамкови договори, обемите и цените на медицинските и денталните дейности, методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ и решенията по чл. 54, ал.8 и/или 9, които действат към момента на влизането в сила на този закон, се прилагат до приемането на нови национални рамкови договори. Неоснователни са и доводите за нищожност на раздели четвърти, пети и шести от глава дванадесета от Решението, касаеща комплексното диспансерно наблюдение и в частност цените, обемите и методиката за тяхното заплащане от НЗОК, както и раздели шести, седми и осми на глава тринадесета, касаещи болничната помощ в частта за цените, обемите и методиката за тяхното заплащане от НЗОК.
С новоприетата Наредба № 2 от 25.03.2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса са приети нови дейности в пакета медицински услуги, заплащани от НЗОК в болничната помощ и са налице преструктурирани дейности по клинични пътеки, в клинични процедури. Аналогични промени са налице и в пакета доболнична помощ. Остойностяването на тези нови медицински дейности, както и преструктурираните досега съществуващи медицински дейности е детерминирало тяхното стойностно изражение чрез включването им в оспорените глави, относно обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО.
Не е налице твърдяното нарушение на §45 от ПЗР на ЗИДЗЗО, според който до приемането на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал.1 проверките от финансовите инспектори, лекарите-контрольори и лекарите по дентална медицина – контрольори, налагането на санкции и тяхното обжалване се извършват по досегашния ред. Съгласно чл. 72 ЗЗО управителят на НЗОК упражнява цялостен контрол върху дейността по задължителното здравно осигуряване. Контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК. С отмяната на разпоредбите на чл. 105а, чл. 105б, чл.105в, чл. 105г и чл. 105ж са редуцирани значително фактическите състави от съставомерните основания, по които контролните органи на РЗОК реализират своите правомощия. Предвиденото с §45 ЗИДЗЗО касае уредбата на процесуалните правомощия и не влиза в колизия с възприетите с Решението материалноправни основания по уреждане на отговорността във връзка с допуснати нарушения.
Съгласно чл. 8, ал.3 от Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал.9 и чл. 59а, ал.6 от Закона за здравното осигуряване, издадено от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса договор/допълнително споразумение за дейности и/или изследвания от пакетите по специалности, включени в приложение № 2 към чл.1, ал.1 от Наредба № 2 / 2016 г. с лечебни заведения за болнична помощ може да се сключи само ако на територията на този здравен район няма лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ, сключили договори с НЗОК, за изпълнение на: 1. специализирани медико-диагностични изследвания; 2. високоспециализирани медико-диагностични изследвания; 3. високоспециализирани медицински дейности; 4. пакет "Физикална и рехабилитационна медицина".
Въведеното с чл. 8, ал.3 от глава пета на Решението ограничение за сключване на договор/допълнително споразумение с изпълнител на медицинска помощ не е незаконосъобразно, тъй като е в съответствие с принципите на задължителното здравно осигуряване за равнопоставеност при ползването на медицинска помощ; договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ.
Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира за неоснователни твърденията на жалбоподателите, че „за носителите на „биометрични идентификатори” идентифицирането съставлява задължение и ограничаване на достъпа, преодоляването на което в много случаи би било невъзможно дори и с цената на допълнителни разходи”. Основанията за въвеждане на „електронната автентификация” цели да осигури на ЗОЛ възможност да упражняват постоянен мониторинг и контрол за вида и обема на медицинската помощ, която обективно им е оказана от изпълнителите на медицинска помощ. Вписването в Регистрационната система на здравноосигуреното лице при всяко ползване на медицинска помощ чрез системата на задължителното здравно осигуряване, респ. при получаване на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно и частично от НЗОК, ще даде възможност да се удостовери както реалното физическо присъствие в лечебното заведение, така и оказаната медицинска помощ, респ. получаването на отпуснатите лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни. Процедурата описана в глава десета на Решението е един от възможните технически способи за изграждане на предвидения с чл. 63, ал.1, т.1 ЗЗО регистър.
Съгласно чл. 187 от Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1 от 29 март 2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса НЗОК сключва договор за изпълнение на Амбулаторна процедура (АПр) № 5 по чл. 185, ал.2, т.1, б.”а” и „б” само с лечебни заведения, които са създали клинична онкологична комисия (обща или по локализации), в съответствие с медицински стандарт "Медицинска онкология" и притежават собствени структури по медицинска онкология от минимум 2-ро ниво на компетентност и структура по лъчелечение или нуклеарна медицина от минимум 2-ро ниво на компетентност. Всички лечебни заведения, които изпълняват по договор с НЗОК дейности, включващи диагностика и лечение на онкологични заболявания, провеждат лечение на болни с установени онкологични заболявания само след заключение от клинична онкологична комисия по АПр № 5, с изключение на случаите, когато лечението се провежда в условията на спешност. В случаите, когато лечебното заведение няма сключен договор с НЗОК за изпълнение на АПр № 5, дейностите на клинична онкологична комисия се осигуряват по договор с лечебно заведение, което има такав. Договор за отделни дейности по чл. 185, ал.2, т.1, б.”а” и „б” могат да сключат лечебни заведения, които представят договор/договори с лечебни заведения или техни обединения, чрез които се реализират в пълен обем дейностите по чл. 185, ал.2, т.1, б.”а” и „б”. Лечебните заведения по ал. 1 и ал. 2 на цитираната разпоредба чл. 187 от Решението осигуряват на пациентите с онкологични заболявания пълния обем диагностични и лечебни процедури по определения план на лечение по време и място на провеждане, като координират и контролират неговото изпълнение.
Въвеждането на новите изисквания за сключване на договор с изпълнител за лечение по Амбулаторна процедура № 5 е в съответствие със заложените изисквания в стандарт „Онкология” съгласно Наредба № 30 / 2010 г. за утвърждаване на стандарт „Медицинска онкология”, включително и изискването, съгласно което болницата следва да разполага с хирургия трето ниво на компетентност за сформиране на Онко комитет, който определя начина на лечение на лицата с онкологични заболявания.
Определените критерии за качеството на лечението при лица с Артериална хипертония и Захарен диабет чрез проследяване на показанията на ЛДЛ – холестерол са в съответствие с националния и европейски консенсус „Европейски препоръки за поведение при болни с артериална хипертония”, 2007 (част II).
Досежно развитите доводи, че процесното решение е прието при нарушение на изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол над стопанската дейност (ЗОАРАКСД) жалбоподателите поддържат тезата, че е налице регулиране по смисъла на чл. 1, ал.3 ЗОАРАКСД и тъй като лечебните заведения са търговци по смисъла на закона е следвало при издаване на Решението в качеството му на подзаконов нормативен акт, касаещ стопанска дейност да се извърши преценка за разходите, които лицата извършващи дейността трябва да направят.
Целта на ЗОАРАКСД е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление. Съгласно §1, т.3 от ДР на ЗОАРАКСД „стопанска дейност” по смисъла на закона е дейността, извършвана като търговец, дейността на лицата по чл. 2 от Търговския закон, както и всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба.
При издаването на Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1 от 29 март 2016 г. Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса е съобразил годишният размер на средствата за здравноосигурителни плащания за медицинските дейности, за лекарствени продукти и медицински изделия с финансовата рамка на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. и е отчел съответствие между заложените с нормативния административен акт обеми и изискуемите такива.
Заявените от жалбоподателите при условията на евентуалност искания за отмяна на следните групи разпоредби от Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1 от 29 март 2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса: чл.2 - чл.9; чл. 58 - чл.111; чл.112 – чл.136;, чл.137 - чл.257; чл.187 са лишени от правна обоснованост, но тяхната преценка за законосъобразност съдът реализира в рамките на служебното си правомощие и задължение по чл. 168 вр. с чл. 196 АПК и не констатира основания за отмяната им или обявяването им за нищожни.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че не са налице заявените от жалбоподателите основания за нищожност и унищожаемост на оспорения нормативен административен акт, поради което оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателите следва да бъдат поставени заявените от ответника по жалбата деловодни разноски, които с оглед доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие РД – 14 – 161 / 14.10.2016 г.) възлизат на сумата от 1900,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 193 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение


РЕШИ:


ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалби на Българския лекарски съюз – юридическо лице със седалище [населено място], СНЦ „Център за защита правата в здравеопазването” [населено място] и СНЦ ”Национално сдружение на частните болници”, [населено място] за отмяна на Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал.9 и чл. 59а, ал.6 от Закона за здравното осигуряване, издадено от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, обн. ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г..
ОСЪЖДА Българския лекарски съюз – юридическо лице със седалище [населено място], СНЦ „Център за защита правата в здравеопазването” [населено място] и СНЦ ”Национално сдружение на частните болници”, [населено място] да заплатят солидарно на Националната здравноосигурителна каса сумата от 1900,00 (хиляда и деветстотин) лева, разноски по делото за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.