РЕШЕНИЕ

5671
София, 23.04.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АДЕЛИНА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
БИСЕРКА ЦАНЕВА
при секретар Ирена Асенова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяАДЕЛИНА КОВАЧЕВА
по адм. дело 5269/2013. Document Link Icon


Производството е по реда на чл.145 във връзка с чл.132, ал.2, т.8 от АПК във връзка с чл.29, ал.3 от ИК.
Образувано е по жалба от Инициативен комитет за издигане кандидатурата на О. Х. Енимехмедов за независим кандидат за народен представител в изборите за народни представители на 12.05.2013 година против решение на Централната избирателна комисия № 2427-НС от 16.04.2013 година. С него е оставена без уважение, като неоснователна жалбата на инициативния комитет срещу решение № 75-НС от 12.04.2013 година на Районна избирателна комисия – Б. за заличаване на регистрация на независим кандидат. Правят се доводи за противоречие на решението с материалния закон; липса на изискуемата от закона форма и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила – отменителни основания по смисъла на чл.146, т.2, 3 и 4 от АПК.
Ответната страна не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна – О. Х. Енимехмедов счита жалбата за основателна.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.29, ал.3 от ИК. При проверка на процесуалната й допустимост, с оглед наличието на положителната предпоставка, изведена от нормата на чл.159, т.1 от АПК, съдът взе предвид следното:
Решението на Р. за заличаване на независимия кандидат е взето от Р. в хипотезата на чл.110, ал.2, пр.първо от ИК. Редът за обжалваното му е уреден в ал.3 на същата норма. Тя гласи, че решението на Р. може да се обжалва пред ЦИК в срок до 24 часа от съобщаването му. ЦИК се произнася в срок до 24 часа от постъпване на жалбата с решение, което не подлежи на обжалване. По този начин в самата правна норма е въведена необжалваемост на решението на ЦИК.
Решението на Р. за заличаване на регистрацията, когато подписката в подкрепа на независимия кандидат не отговаря на изискванията на чл.109, ал.1 от ИК, се постановява в изпълнение на правомощие на комисията, изрично уредено в разпоредбата на чл.29, ал.1, т.9 от ИК. В ал.3 на разпоредбата е предвидено обжалване на решението по ал.1, т.9 пред ЦИК в срок от три дни от обявяването му. Постановено е още, че решението на ЦИК подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на чл.26, ал.8. Редът е – подаване на жалба чрез ЦИК в 24 часа от съобщаването. Централната избирателна комисия изпраща жалбата незабавно в съда. Той я разглежда и се произнася с решение в открито заседание с призоваване на жалбоподателя и ЦИК в срок до 24 часа от получаването й. Решението на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.
Паралелното съществуване на две напълно противоречащи си правни норми относно обжалваемостта пред съд на този вид решения, поставя въпроса коя от тях да се приложи? Съдът намира, че следвайки общия принцип на правото, следва да се приложи онази, която е по-нова по време. Предходната редакция на чл.29, ал.3, съвпадаща по време с настоящата редакция на чл.110, ал.3 също е предвиждала необжалваемост на решенията на ЦИК по жалби срещу решения на Р. по чл.29, ал.1, т.9 от кодекса. С изменението на ИК със ЗИДИК, обн.ДВ, бр.17/2013 година за първи път е въведена обжалваемост пред Върховния административен съд на посочения вид решения. Изменената правна норма на чл.29, ал.3 е по-нова и тя следва да се приложи. Поради това съдът намира, че е налице акт на ЦИК, подлежащ на съдебен контрол и подадената срещу него жалба е процесуално допустима.
В същия смисъл е и т. 35-37 от Решение № 2338-НС от 30.03.2013 година на ЦИК относно регистрацията на кандидати за народни представители. В последната от тях е посочено, че решението на ЦИК по заличаване на регистрация от Р. подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Решение № 2338-НС е издадено в изпълнение на правомощията на комисията да следи за прилагането на закона и да осъществява методическо ръководство върху дейността на избирателните комисии. В негово изпълнение, комисията в диспозитива на обжалваното решение е указала на жалбоподателя правната му възможност да подаде жалба пред ВАС в 24 часа от съобщаването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от данните по административната преписка, с решение № 60-НС от 9.04.2013 година, Р. – Б. е регистрирала по предложение от инициативния комитет О. Х. Енимехмедов, като независим кандидат за народен представител. Предала е подписката за издигането му на ТЗ на ГД „ГРАО” за проверка на основание чл.109, ал.4 ИК. Проверката е извършена в законово установения срок – не по-късно от 29 дни преди изборния ден – т.е. на 12.04.2013 година. В протокола са подробно изброени всички елементи от проверката. Отразени са и резултатите – при заявен брой на избиратели, участвали в подписката – 7892, които са и проверени, коректните данни са подадени за 3916 лица. Некоректните са за 3976 лица. Поотделно е посочен броят по всеки един от установените некоректни записи. На проведено заседание на 12.04.2013 година, обективирано в протокол № 8, Р. е разгледала резултатите от проверката с оглед изискванията на чл.109, ал.1 от закона. Приела е, че не е установено кандидатурата на Енимехмедов да е подкрепена от 5000 избиратели с постоянен адрес на територията на района. Приложила е разпоредбата на чл.110, ал.2 от ИК и с решение № 75-НС от същата дата е заличила регистрацията му, като независим кандидат за народен представител. Решението е взето от всички присъствали на заседанието 13 члена на Р. единодушно, при отсъстващи четирима члена.
Решението е обжалвано пред ЦИК с твърдения за неправилност, неспазване на установената от закона форма и нарушения на процедурните правила. В обстоятелствената част са изразени съмнения за манипулиране на данните в представената пред Р. подписка. Посочено е, че актът на Р. не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Акцентирано е на допуснати нарушения на принципите в чл.12 от АПК и на правото на страната да участва в административния процес, предвидено в чл.34 от АПК. Поискано е от ГД ГРАО да представи детайлна справка за лицата – по три имена, ЕГН и постоянен адрес, които не отговарят на законовите изисквания, както и подписката, проверена от тях. Отделно от това е направено искане за допускане на експертиза, която да извърши повторна проверка по поставените десет задачи. Жалбата с преписката е изпратена на ЦИК.
ЦИК я е разгледала на свое заседание на 16.04.2013 година, обективирано в протокол № 301 в присъствие на 18 члена и отсъствие на трима. Разгледала е доказателствените искания и ги е оставила без уважение по съображения за спецификата на производството, като част от изборния процес; кратките срокове за произнасяне и характера на самия орган. Обсъдила е възраженията по жалбата и ги е приела за неоснователни, като е счела обжалваното решение на Р. за законосъобразно. С гласували 14 члена на комисията и дадени 14 гласа „за” е оставила без уважение жалбата на инициативния комитет срещу заличаването на регистрация на Енимехмедов, като независим кандидат за народен представител в изборите за народно събрание.
Така постановеното решение е взето от компетентен орган, при наличие на необходимия кворум по чл.20, ал.2 от ИК, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно-процесуалните правила и материалния закон и е законосъобразно.
Възраженията в жалбата пред съда повтарят възраженията, направени в производството пред ЦИК. На първо място се твърди, че инициативният комитет не разполага с реални данни от извършената проверка, за да прецени, както обективността и достоверността на действията на ТЗ на ГД ГРАО, така и валидността на решенията на Р.. При обсъждането на тази група доводи, съдът съобрази следните обстоятелства:
Правилата относно подписката за независим кандидат са уредени в разпоредбата на чл.109 от ИК. За да бъде регистриран независимият кандидат, следва кандидатурата му да е подкрепена от не по-малко от три на сто, но не повече от 5000 лица. При това ал.1 на разпоредбата въвежда две задължителни кумулативни условия по отношение на тях: първото е да са избиратели, което означава да имат активно избирателно право по чл.3 от ИК; второто е да имат постоянен адрес на територията на района. Въведено е и условие за формата на подкрепа – тя да е удостоверена от подкрепящия избирател с подписа му пред член на инициативния комитет и с изписване на имената, единния граждански номер и постоянния адрес. Изрично е вписано ограничението, че всеки избирател може да участва само в една подписка. С чл.109, ал.4 от кодекса, законодателят е възложил проверката за валидността на тези данни на съответното териториално звено на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и то в срок не по-късно от 29 дни преди изборите. В случая той е до 12.04.2013 година. В изборния кодекс не са уредени никакви други правила относно реда и начина на тази проверка.
Уреждането на такива е правомощие на ЦИК, установено с разпоредбата на чл.26, ал.1, т.30 от ИК. Това тя е направила с решение № 2161-НС от 15.03.2013 година относно проверката на подписките с имена на избиратели, подкрепящи регистрацията на независими кандидати за народни представители в изборите на 12.05.2013 година. В т.2 от решението е очертан обхватът на проверката – записите от трите имена и ЕГН само на онези от тях, при които е налице саморъчен подпис и подпис на члена на инициативния комитет, пред когото е положен подписът на избирателя. В т.3 е уредена процедурата, която се спазва от Р. – б.”а”и от териториалното звено на ГРАО – б.”б”. Фиксирано е неговото задължение, след проверката да състави протокол в два екземпляра, съдържащ четри самостоятелни групи данни: заявен брой на избирателите, участвали в подписката; брой проверени записи; брой установени коректни записи; общ брой на некоректните записи, включващ: брой некоректни ЕГН, брой несъответствия между ЕГН и имената, брой повторени записи в подписката, брой лица, участвали в предходни подписки или списъци, брой неверни или непълни имена, брой несъответствия между постоянен адрес и имена, брой избиратели с постоянен адрес извън територията на изборния район, брой лица под 18 години и брой лица без изборни права. Или видно от съдържанието на решението, задължението на ТЗ на ГРАО е да сочи само брой на записите – коректни и некоректни по отделни видове, но не и имена на конкретните избиратели, участници в подписката, за които са установени несъответствията.
Извършената проверка и резултатите от нея се обективират в специален протокол. В б.”в” от т.3 на решението на ЦИК е регламентиран начинът на изготвянето и удостоверяването на отразените в него данни – чрез подпис от ръководителя на ТЗ на ГД ГРАО.
От особена важност е т.5 от решение № 2161-НС на ЦИК, която постановява, че Р. установява резултата от подписката на базата на извършената от ТЗ на ГД ГРАО проверка.
Процедурата по проверката е уредена толкова детайлно в акта на ЦИК, че включва и специален ред за предаване и приемане на подписката от Р. на ГРАО и обратно и наред с това предаването и приемането на протокола от проверката на участниците в подписката. Спазването му се доказва с нарочно съставени документи – разписки, подписани от точно определените по компетентност длъжностни лица. Решението на ЦИК по чл.26, ал.1, т.30 от ИК има характер на методически указания, не е обжалвано, ползва се със стабилитет и е задължително за спазване от всички участници в изборния процес и от ТЗ на ГД ГРАО. Цялостната регламентация на правоотношенията във връзка с проверката до най-малките подробности, каквито са изготвянето на разписки за приемане и предаване на подписката има за цел обезпечавата принципа на равно избирателно право, въведен в чл.2, ал.1 от ИК.
За да не остане каквато и да било неяснота във връзка с проверката, ЦИК още в две свои решения с методически характер, е регламентирала правата и задълженията на районните избирателни комисии на този етап от изборния процес. Така в решение № 2338-НС от 30.03.2013 година – т.34 е посочено, че Р. в срок не по-късно от 12.04.2013 година установява резултата от проверката на подписката. А в следващата т.35 е уредено задължението й да заличи с решение регистрацията на онзи независим кандидат, който не е подкрепен от необходимия брой избиратели. Тази регламентация повтаря задълженията на Р., така както те са уредени в чл.110, ал.1 и 2 от кодекса, като фиксира и крайните срокове за вземане на решенията от комисиите.
Третото решение, в което се уреждат правоотношенията все във връзка с установяване на резултатите от подписката, регламентирани на законово ниво в нормата на чл.110 от ИК е решение № 2385-НС от 5.04.2013 година на ЦИК относно приемане на Методически указания за районните избирателни комисии – част І за изборите за народни представители. „Регистрация на кандидати за народни представители” – т.4.5.
По конкретната административна преписка са приложени писмените доказателства, установяващи изпълнението на задължителните действия от Р. във връзка с възлагането на проверката и установяване на резултатите от подписката. Такива са: Приемателно-предавателен протокол от 9.04.2013 година от Р. на ТЗ на ГД ГРАО за предаване на четири броя папки, от които е съставена подписката в 16.39 часа; Протокол от 12.04.2013 година, подписан от ръководителя на ТЗ на ГД ГРАО за резултатите от проверката на данните в подписката и Приемателно-предавателен протокол от същата дата за предаване на протокола с резултатите и четирите папки на подписката от ГРАО на Р. на 12.04.2013 година в 15.15 часа. При наличието на тези напълно редовни от формална страна официални документи, Р. на базата на протокола от проверката е установила резултата от подписката по чл.110, ал.1 от ИК. Съобразила е с оглед този резултат, че не са изпълнени изискванията на чл.109, ал.1 от ИК, и е заличила регистрацията на независимия кандидат. Решението е взето при спазване на законовия кворум по чл.20, ал.1 и 2 от ИК. Същото е валидно. Видно от съдържанието му, в него са посочени с конкретни цифри приетите за установени резултати от подписката. С това е изпълнено съдържанието на разпоредбата на чл.110, ал.1 от ИК. Диспозитивът е постановен при изпълнение на нормата на ал.2 от чл.110, на която е извършено изрично позоваване. Ето защо възраженията на жалбоподателя за липса на форма, на изложени фактически и правни основания за издаването на решението на Р. са напълно неоснователни.
Като ги е приела за такива и е оставила без уважение жалбата на инициативния комитет, ЦИК на свой ред е постановила законосъобразно решение, по отношение на което също не се установяват пороци във формата и липса на изложени фактически и правни основания. В оспорения пред съда акт на ЦИК са изложени и обсъдени доводите на жалбоподателя. Приети са за неоснователни и недоказани, поради което жалбата е оставена без уважение, като неоснователна.
На проведеното заседане на ЦИК, на което тя е разгледана, са обсъдени и доказателствените искания. Те са формулирани във връзка с довода, че обжалващата страна не разполага с реални данни за проверката на записите, за да прецени тяхната обективност и достоверност. Същите доводи и същите доказателствени искания са направени и пред съда. Те са неоснователни.
Именно с цел постигане на обществено желаната достоверност и законност на проверката, подробно са разписани анализираните в настоящото решение правила в ИК и в трите решения на ЦИК. Според законодателя спазването им е достатъчна гаранция за достоверността на информацията, инкорпорирана в съставения протокол при проверката, имащ задължителното съдържание по т.3 от решение № 2161-НС на ЦИК и подписан от ръководителя на ТЗ на ГД ГРАО. Това е документът, удостоверяващ извършената проверка и резултатите от нея. На базата на него Р. установява на свой ред резултатите от подписката – чл.110, ал.1 от ИК и т.5 от посоченото решение на ЦИК. Никъде в закона или актовете на ЦИК не е предвидена възможност за заинтересованите лица или дори за самите избирателни комисии, в това число и ЦИК на допълнителна проверка, проверяване на контролни или пълни извадки и други подобни методи за контрол върху звената на ГРАО. Поради това обосновано ЦИК е отказала събиране на поисканите в жалбата доказателства. Такива не подлежат на събиране и в образуваното съдебно производство. След като липсва каквото и да било изискване, в протокола по решение № 2161-НС на ЦИК, т.3, б.”б” да се съдържа друга информация освен броя на установените некоректни записвания, не е допустимо в последващо производство по обжалване да се иска поименна проверка с всички данни на избирателите, за които са установени несъответствия.
Следващата група възражения по жалбата са за допуснати нарушения на основните принципи на административното производство, както и на правилата на АПК, осигуряващи участието на заявителите в административния процес. Страната твърди нарушение на принципа на достъпност, публичност и прозрачност по чл.12, ал.1 от АПК, доколкото Р. и ЦИК не са осигурили откритост, достоверност и пълнота на информацията. Твърди нарушение и на чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК изразяващо се в неосигуряване на възможност на инициативния комитет да преглежда документите по преписката и да изразява становище по събраните доказателства.
Доводите се опровергават от данните по преписката и от нормативната уредба на оспорения етап от изборния процес. Протоколът от проверката и приемателно-предавателните протоколи се намират по преписката пред Р.. Дори в самото решение е посочено, че протоколът на ТЗ на ГД ГРАО от 12.04.2013 година /грешно е изписан месецът на издаването му, но в случая се касае за техническа грешка/ е неразделна част от решението. Актът на Р. е приет на 12.04.2013 година в 17.25 часа и е публикуван на 13.04.2013 година в 11.41 часа. Инициативният комитет е бил уведомен за постановеното решение за заличаване на регистрацията и е имал възможност в срока за обжалване да предяви правото си на запознаване с протокола, като неразделна част от решението. Той не го е упражнил, поради което не може да се позовава на нарушение на процесуалните му права на информираност.
На свой ред заседанията на ЦИК по разглеждане на жалби срещу решения на Р., в отличие от съдебните заседания пред Върховния административен съд по чл.26, ал.7 и 8 от кодекса, не са предвидени на самостоятелно основание, като открити. Поради това по отношение на тях важат общите правила за присъствие на наблюдатели, уредени в новата разпоредба на чл.20а, приета със ЗИДИК, обн.ДВ, бр.17/2013 година. Те са приети именно с цел обезпечаване на принципа на достъпност, публичност и прозрачност. Детайлизирането им е извършено с решение № 2180-НС от 20.03.2013 година на ЦИК в изпълнение на правомощието й по чл.26, ал.1, т.26 от ИК. Инициативният комитет не се е възползвал от нормативно регламентираната възможност на участие, поради което възраженията в тази насока са напълно необосновни. Необосновано е и възражението за липса на прозрачност по отношение извършваната проверка на подписката от ГРАО. В нормативната база и решенията на ЦИК няма предвидена възможност за участие на които и да било субекти на изборния процес при извършването й. А след като не е предвидено такова право и механизми за реализирането му, не може да се приеме за основателно направеното общо и лишено от конкретика твърдение за нарушение.
От така извършения анализ се установява липса на което и да било от отментителните основания по чл.146 от АПК. Решението на ЦИК е законосъобразно и подадената срещу него жалба, като неоснователна, следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Инициативен комитет за издигане кандидатурата на О. Х. Енимехмедов за независим кандидат за народен представител в изборите за народни представители на 12.05.2013 година против решение на Централната избирателна комисия № 2427-НС от 16.04.2013 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Особено мнение: