РЕШЕНИЕ

4939
София, 20.04.2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
ВЛАДИМИР НИКОЛОВ
при секретар Никол Стефанова
и с участието
на прокурора Нели Христозова
изслуша докладваното
от съдиятаАЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
по адм. дело 2685/2016. Document Link Icon


Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], представлявана от юрк. И. К., против решение № 7581/04.12.2015 г. по адм. д. № 5511/2015 г по описа на Административен съд София град. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР и чл.4 от ЗЗЛД. Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата като административният орган бъде задължен да издаде исканото удостоверение за наследници. Претендират се разноски.
Касационният жалбоподател, [фирма]- [населено място], редовно призован, се представлява от юриск. К., който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решения по съображения, подробно изложени в касационната жалба.
Ответникът по жалбата, Кметът на район "Л.” при СО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество , същата е неоснователна по следните съображения.
Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на [фирма]- [населено място] срещу мълчалив отказ на кмета на район „Л.”, Столична община да се произнесе по искане с вх. № АО-1700-9 от 08.05.2015 г. за издаване на удостоверение за наследници на А. С. С., ЕГН [ЕГН] - кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2009г. Искането е основано на интереса на банката да потърси по съдебен ред срещу наследниците на С. правата на банката, произтичащи от непогасени задължения по кредитния договор.
В мотивите на обжалваното решение съдът е разграничил правната регламентация, дадена в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и тази по чл. 106, ал. 1, т. 3 от същия закон. Според чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР данните от Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси, а съгласно ал. 1, т. 3 на цитираната норма- на български и чуждестранни юридически лица - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни. Базирайки се на цитираната по-горе правна уредба, административният съд е приел, че съществуването на т. 3 на чл. 106, ал. 1 ЗГР предполага стеснително тълкуване на понятието „трети лица“, използвано в т. 1 от същия законов текст и налага извод, че обхваща само трети физически лица. Според съда, юридическите лица са адресати на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР и единствено при наличие на юридическите факти, установени в нейната хипотеза, административният орган дължи прилагане на диспозицията й за предоставяне на данните от ЕСГРАОН. Установявайки, че спрямо жалбоподателя като юридическо лице не са налице изрично предвидените хипотези, уредени в чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР, съдът е приел, че оспорването на мълчаливия отказ е неоснователно.
При тези съображения и приемайки, че обжалваният мълчалив отказ е законосъобразен, съдът е отхвърли жалбата на [фирма].
Решение е валидно, допустимо и правилно.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че постановеният мълчалив отказ за издаване на удостоверение за наследници е законосъобразен.
Удостоверението за наследници е документ, удостоверяващ наследниците по закон на починало лице и се издава от общинската администрация въз основа на регистъра на населението - чл. 24, ал. 1 от ЗГР. Р. на населението е функция на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението - национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях. Според чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗГР данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси, а съгласно ал. 1, т. 3 на цитираната норма, на български и чуждестранни юридически лица - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни.
Законосъобразно административният съд е приел за приложима в случая разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР, в която са уредени условията, при наличието на които се предоставят данните от ЕСГРАОН, поискани от юридически лица, каквото и [фирма]. В съответствие с приложимата норма, поисканите от банката данни биха подлежали на предоставяне от страна на ответника само в три, изчерпателно посочени хипотези - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни. В процесния случай липсва което и да е от трите алтернативно предвидени условия, поради което постановеният от общинската администрация отказ е постановен при правилно приложение на закона, като в него изрично е посочено, че с оглед нуждите, за които се иска издаване на удостоверение за наследници, такова ще бъде издадено след представяне на съдебно удостоверение.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на закона, основано на приложимостта на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 1 във вр. с т. 3 от ЗГР. Ако законодателят е имал предвид данни от ЕСГРАОН да се предоставят на юридическите лица при същите условия, относими за физическите лица, не би направил съществуващото в закона разграничение. Независимо от това следва да се отбележи, че удостоверението, което се иска от общинската администрация, в случая не покрива изискването търсените данни да са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на законни права и интереси. Материалното право, произтичащо от твърдяно неизпълнение на договорно задължение, пораждащо и право на иск, не е обусловено от търсеното удостоверение за наследници.
Съответно, упражняване на правото на иск пред съд не може да бъде прието като право по чл. 106 ал. 1, т. 1 от ЗГР. Невъзможността за предявяване на иск от жалбоподателя се основава на негови предположения. Следва да се отбележи, че производството пред съд е надлежно уредено в закона, като: съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка молба за защита и съдействие на лични и имуществени права – чл. 2 от Гражданския процесуален кодекс; съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона и в разумен срок всяко подадено до тях искане – чл. 127, ал. 1 от АПК. Процесуалните способи за осъществяване на дължимото се от съда разглеждане на делото са законово регламентирани, от тях касационния жалбоподател не се е възползвал, отричайки ги.
Не е налице неправилност на решението, основана в касационната жалба на противоречието му с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, съгласно която обработването, каквото е и разкриване чрез предаване съгласно §1, т. 1 от ЗГР на лични данни е допустимо, когато е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят. Банка [фирма] е администратор на лични данни, но спрямо общинската администрация и наследниците на починалия кредитополучател се явява трето лице, чиито законен интерес, предявяване на твърдяно право по съдебен ред, няма преимущество пред интересите на наследниците от неправомерно обработване на личните им данни. Това е така защото искането за предоставяне на лични данни се основава единствено и само за нуждите на едно бъдещо съдебно производство, при положение, че образуването му изцяло зависи от волята на касационния жалбоподател. Съществува възможност получените данни да не се използват за твърдените нужди, което основава преимуществото на интересите на лицата, за които се отнасят данните. Както бе посочено, жалбоподателят не е и лишен от право на съдебна защита. Това право може да бъде предявено и реализирано по предвидения в закона ред, като не са налице пречки търсените данни да се разкрият с акт на съда, включен в хипотезата на чл.106, ал. 1, т. 3 от ЗГР.
Не е налице неправилност на решението, основана в касационната жалба на противоречието му с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, съгласно която обработването на лични данни е допустимо, когато е необходимо за изпълнение на задължение по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна. Данните, които се искат в случая, не касаят физическото лице, страна по договора, които данни са известни на касационния жалбоподател и за които данни лицето е дало съгласие да бъдат обработвани, а за трети лица, които стоят извън договорните правоотношения. Не са налице и предпоставките на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, при липса на съгласие на физическите лица, за които се отнасят данните. Даденото такова от наследодателя касае само обработването на неговите лични данни в определения обем.
С оглед изложеното решението на административния съд, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение


РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7581 от 04.12.2015 г., постановено по адм.д. № 5511 / 2015 г. по описа на Административен съд - София град.
Решението е окончателно.


особено мнение на съдия И. А.:
Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав.
Преценявам решението на административния съд като неправилно. Съдът е приел, че е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на кмета на район "Л.", Столична община за издаване на удостоверение за наследници, като е преценявал законосъобразността му съобразявайки разпоредби, които са приложими за достъп до данни от ЕСГРАОН, а не до издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, едно от което е и удостоверението за наследници. Нормите, регулиращи достъпа до ЕСГРАОН са тези по чл.106 и сл. ЗГР, глава шеста от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на Единна система за гражданска регистрация ( наричана за краткост по-долу Наредбата), както и разпоредби от Закона за защита на личните данни.
Нормите, регулиращи издаването на удостоверения въз осно на регистъра на населението е чл.24 ЗГР и Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 година.
Първоинстанционният съд неправилно е преценявал приложимостта на чл.106, ал.1 ЗГР към мълчаливия отказ за издаване на удостоверение за наследници, с какъвто предмет на жалбата е прил, че е сезиран.
Решението на първоинстанционния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон, което е основание за отмяната му и решаване на спора по същество от настоящата съдебна инстанция.
По съществото на спора преценявам следното: Считам, че молбата на банката, с която е инициирано административното производство следва да се възприеме като такава по чл.106 ЗГР. Действително, с нея е поискано издаване на удостоверение за наследници на починало лице, но видно от съдържанието й е, че банката сочи, че се нуждае от информация за определяне на кръга на наследниците на починалото лице - длъжник, която смята, че може да получи чрез издаване на удостоверение за наследници. Следователно, удостоверението за наследници е посочено като форма, в която може да се получи исканата информация. С оглед същността на искането, приложимите норми за реда за разглеждането и преценката му са тези на чл.106 и сл. от ЗГР, глава шеста от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на Единна система за гражданска регистрация ( наричана за краткост по-долу Наредбата), както и разпоредби от Закона за защита на личните данни.
По тези съображения, аз възприемам оспорения мълчалив отказ като такъв за предоставяне на данни от ЕСГРАОН, а не като отказ за издаване на удостоверение за наследници. Първият въпрос, който се поставя е допустим ли е мълчалив отказ по заявление за предоставяне на данни от ЕСГРАОН. Отговорът му се съдръжа в чл.146 от посочената Наредба, който регламентира, че " След разглеждане на заявлението органът, съхраняващ съответния регистър, изготвя писмен отговор." Следователно, по заявлението се дължи изричен отговор, поради което мълчаливият отказ е недопустим. Само по тези съображения, мълчаливият отказ на кмета на район "Л." е следвало да се отмени, а преписката се върне на органа за изрично произнасяне.
По тези съображения, считам, че правилното касационно решение би било отмяна на обжалваното решение, отмяна на оспорения мълчалив отказ и връщане на преписката на органа за ново произнасяне по нея.


Митивирала особеното мнение:.....................................