РЕШЕНИЕ

14298
София, 27.12.2016

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИРА РАЙЧЕВА
РУМЯНА ЛИЛОВА
при секретар Свилена Маринова
и с участието
на прокурора Вичо Станев
изслуша докладваното
от председателяПАНАЙОТ ГЕНКОВ
по адм. дело 13985/2015. Document Link Icon



Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], представлявано В. М. С. и Д. Н. Н., действащи в качеството си на главен изпълнителен директор и изпълнителен директор, чрез процесуалния им представител юрк. Коцев, против решение № 737/21.10.2015 г. на Административен съд – София-област по адм. д. № 516/2015 г. по описа на съда. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила - касационни отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно жалбоподателят твърди неправилност на решението поради противоречие с чл. 106, ал. 1, т. 3 във вр. с т. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) - теза, която е изключително подробно мотивирана в касационната жалба. В условията на алтернативност се прави искане за отмяна на решението поради противоречие с чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата, като администрацията на [община] бъде задължена да издаде исканото удостоверение за наследници. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба - кметът на [община], в представени по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител адв. Николова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Административният съд е бил сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на кмета на [община] по искане с вх. № АО-17 00-38/14.05.2015 г. за издаване на удостоверение за наследници на М. З. М. с ЕГН [ЕГН] - кредитополучател по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта в размер на 1000 лева от 22.07.2011 г. Съдът е съобразил, че удостоверението за наследници е било поискано, за да се потърсят по съдебен ред срещу наследниците на М., правата на банката, произтичащи от непогасения кредит на лицето. В съдебното решение съдът е съобразил, че в съответствие с приложимата спрямо касационния жалбоподател като юридическо лице норма на чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР, поисканите от него данни биха подлежали на предоставяне от страна на касационния ответник само в три изчерпателно посочени хипотези – въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни. Съдът е приел, че в конкретния случай липсва което и да е от трите алтернативно предвидени условия, поради което е заключил, че мълчаливият отказ е постановен при правилно приложение на закона и е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Така постановеното решение е правилно.
Удостоверението за наследници е документ, удостоверяващ наследниците по закон на починало лице. Същото се издава от длъжностното лице по гражданско състояние в общината след справка в регистрите за населението, а административното производство по неговото издаване е уредено в ЗГР. Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) е национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях. Данните за законните наследници на едно физическо лице се съхраняват в ЕСГРАОН. Всяко физическо или юридическо лице може да поиска извършването на административна услуга, съответно - издаването на документ, който е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване, упражняване или погасяване на негови права и задължения. На кого се предоставят данни от ЕСГРАОН е уредено в нормата на чл. 106, ал. 1 от ЗГР, и това са три отделни категории субекти – физически лица (т. 1), държавни органи и институции (т. 2) и юридически лица (т. 3).
В случая законосъобразно административният съд е счел, че е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР, в която са уредени условията, при наличието на които се предоставят данните от ЕСГРАОН, поискани от юридически лица, каквото е и [фирма]. В съответствие с приложимата норма на чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР, поисканите от [фирма] данни, биха подлежали на предоставяне от страна на ответника само в три изчерпателно посочени хипотези - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни. В процесния случай липсва което и да е от трите алтернативно предвидени условия, поради което постановеният отказ е издаден при правилно приложение на закона.
С оглед доводите в касационната жалба, че данните за наследниците на починал кредитополучател са необходими за защита на правата му, в качеството му на кредитор по договор за кредит, и без тези данни същият не би могъл да индивидуализира задължените лица, в качеството им на наследници на починал длъжник, то предприетият от него ред не е единственият възможен осигуряващ защита на права и законни интереси на дружеството.
От една страна, това може да стане в рамките на едно исково производство, насочено срещу наследниците на починал длъжник, при липса на данни за техните имена, жалбоподателят, в качеството му на ищец, не би могъл да индивидуализира ответниците по иска по начина, разписан в нормата на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, но за същия съществува процесуална възможност, с подаване на исковата молба в съда, да заяви искане за издаване на съдебно удостоверение, необходимо му за снабдяване с данни за имената на наследниците на починалия длъжник. Именно въз основа на това съдебно удостоверение, и в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК, какъвто съдът е длъжен да предостави на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба, жалбоподателят би могъл да се снабди от съответната община с удостоверение за наследници.
От друга страна, жалбоподателят в качеството си на кредитор, може да инициира производство по реда на чл. 51 от Закона за наследството, в рамките на което съдът служебно събира данни за наследниците на починалото физическо лице, които стават достъпни за кредитора.
Отделно от това за касатора съществува възможността да отправи искане за разрешение до Комисията за защита на личните данни по реда на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД, вр. чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР и Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на касационната инстанция, намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 737/21.10.2015 г. по адм. дело № 516/2015 г. на Административен съд София-област.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.