РЕШЕНИЕ

9418
София, 12.09.2015

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА МАТЕЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ПЕТКОВ
СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
при секретар Татяна Щерева
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяГАЛИНА МАТЕЙСКА
по адм. дело 10336/2015. Document Link Icon


Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е с правно основание чл. 58 от Изборния кодекс (ИК) във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по постъпила ЖАЛБА от „Асоциация за реинтеграция на осъдените лица” – сдружение с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [жилищен адрес]А, представлявано от Д. И. С. – председател на Управителния съвет, срещу Решение № 1963 - МИ/НР от 07.09.2015 г. на ЦИК (Ц. избирателна комисия) относно условията и реда за участие на наблюдатели в изборите за общински съветници и кметове и в националния референдум на 25 октомври 2015 година.
Жалбоподателят заявява, че обжалва точка 2.1, точка 15 и точка 23 от решението, като развива подробни съображения поотделно за трите точки. Счита, че тези части от решението са неправилни и незаконосъобразни, приети в противоречие на материалния закон и следва да бъдат отменени. В открито съдебно заседание пред ВАС жалбоподателят представляван от Д. И. С. – Председател на Управителния съвет и Председател на сдружението видно от представеното Удостоверение за актуално състояние от Софийски градски съд, поддържа така подадената жалба и моли да бъде уважена.
Ответникът - Ц. избирателна комисия (ЦИК), [населено място],чрез надлежно упълномощен с решение № 9 от 23 март 2014 г. процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Настоящият тричленен състав на ВАС – Четвърто отделение намира, че жалбата е подадена в тридневния срок по чл. 58, ал. 1 от ИК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява частично основателна.
Решение № 1963 - МИ/НР от 7 септември 2015 г. на Централната избирателна комисия е относно: условията и реда за участие на наблюдатели в изборите за общински съветници и за кметове и в националния референдум на 25 октомври 2015 година.
Същото е постановено на основание чл. 57, ал. 1, т. 14, чл. 34, ал. 6 и чл. 111 – 116 вкл. от Изборния кодекс и чл. 7, ал. 1 във връзка с § 2 от ПЗР на ЗПУГДВМС.
Настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно в частта му по точка 2.1, а законосъобразно в частите по точка 15 и точка 23.
На първо място служебно следва да се констатира факта, че преди да вземе оспореното решение № 1963 - МИ/НР, ЦИК е обсъждала текстовете и направените предложения, изказвания и разисквания са обективирани в представените по делото Протокол № 236 от 6 септември 2015 г. и Протокол № 237 от 7 септември 2015 година. При тези данни може да се приеме, че същото е мотивирано – изложени са фактически и правни основания за неговото издаване. Освен това е напълно допустимо мотивите да бъдат изложени отделно от акта и да се съдържат в други документи, които подготвят неговото издаване и са част от административната преписка, и това е в синхрон с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд.
При 12 присъстващи, тоест при законоустановения кворум за повече от половината от членовете й, решението на ЦИК е взето с 10 гласа “за” и 2 - „против”. При това гласуване е очевидно, че решението е взето с необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове съгласно чл. 53, ал. 4 от ИК.
Решението на ЦИК е постановено на основание чл. 57, ал. 1, т. 14, чл. 34, ал. 6 и чл. 111 – 116 вкл. от Изборния кодекс и чл. 7, ал. 1 във връзка с § 2 от ПЗР на ЗПУГДВМС.
Според чл. 57, ал. 1, т. 14 от Изборния кодекс (ИК), Централната избирателна комисия определя условията и реда за участие на наблюдатели не по-късно от 50 дни преди изборния ден …, тоест в срок до 4 септември 2015 г. включително. Няма спор, че решението е издадено на 7 септември, но това забавяне с два дни (и то неприсъствени, един от които е и официален празник – 6 септември – Ден на Съединението съгласно чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда), не се отразява на неговата законосъобразност като цяло. Вижда се от протоколите, че проекта за решение стои на внимание на членовете на ЦИК още от 2 септември, тоест разискването е започнало навреме.
По отношение на оспорената точка 2.1 от решение № 1963 - МИ/НР, следва да се отбележи следното:
Тази точка е част от точка 2, според която „Централната избирателна комисия приема решение за регистрация до 24 октомври 2015 г., 18.00 ч., на наблюдателите в изборите за общински съветници и за кметове и в националния референдум” и следва т. 2.1. със следното съдържание: „български граждани, изрично упълномощени представители на регистрираните български неправителствени организации;”.
Според чл. 112, ал. 1 от ИК, „Централната избирателна комисия регистрира до изборния ден наблюдателите: 1. изрично упълномощени представители на регистрираните български неправителствени организации; т. 2 …”.
Както се вижда, в закона няма ограничение тези упълномощени представители да бъдат само български граждани, както е приела ЦИК. Стесняването на кръга на лицата не е предвидено от законодателя. При това положение ЦИК дописва нормативния акт, което не е в нейните правомощия и е недопустимо.
Само за пълнота следва да се отбележи, че в отменения Изборен кодекс, както и в предходния Закон за местните избори (ЗМА) съществуваше легално определение на понятието „наблюдатели”. В настоящия Изборен кодекс няма такава легална дефиниция в Допълнителните разпоредби, очевидно защото в разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ИК е посочено кои могат да бъдат наблюдатели. И в отменените нормативни актове нямаше въведено ограничение за „български граждани”, каквото сега е въвела ЦИК. Фактът, че евентуално наблюдателите – представители на български неправителствени организация няма да владеят български език е проблем на самите организации.
По изложените съображения в тази си част решението се явява несъобразено с ИК и ще трябва да бъде отменено относно израза „български граждани”.
По отношение на оспорената точка 15 от решение № 1963 - МИ/НР от 7 септември 2015 г.:
ЦИК е постановила, че „По аргумент на чл. 34, ал. 6 от ИК и § 2 от ПЗР на ЗПУГДВМС във връзка с чл. 34, ал. 6 от ИК на регистрираните наблюдатели в местните избори и в този национален референдум не се издават удостоверения за гласуване на друго място”.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ИК, „При избори за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България удостоверения за гласуване на друго място се издават само на: 1. кандидатите за съответния вид избор; 2. членовете на Централната избирателна комисия; 3. членовете на районните и общинските избирателни комисии; 4. наблюдателите”.
Съгласно чл. 34, ал. 6 от ИК „При избори за общински съветници и кметове удостоверения за гласуване на друго място не се издават”.
Няма спор, че за датата 25 октомври 2015 година са насрочени избори за общински съветници и за кметове (Указ № 162 от 10 август 2015 г. на Президента на републиката, обн. в Държавен вестник бр. 61 от 11 август 2015 г.). Същата дата е определена за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите ?”, съгласно Указ № 163 от 10 август 2015 г. на Президента на републиката, обн. в Държавен вестник бр. 61 от 11 август 2015 г.).
В Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) няма разпоредба, която да урежда въпроса с издаване на удостоверения за гласуване на друго място. Съгласно § 2 от ПЗР на ЗПУГДВМС, „За всички неуредени в закона въпроси относно произвеждането на национален и местен референдум се прилагат съответните разпоредби на Изборния кодекс”.
Съответните разпоредби се съдържат в цитирания вече по-горе член 34 от ИК. Освен това, според разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ИК, „наблюдателите имат право да гласуват с удостоверение за гласуване на друго място, издадено по реда на чл. 34”.
Безспорно в случая се касае за съвместно произвеждане на избори за общински съветници и за кметове и национален референдум, затова е приложима ал. 6 на чл. 34, а не ал. 1, т. 4 и удостоверения за гласуване на друго място на наблюдатели не следва да се издават.
При това едновременно произвеждане на местни избори и на национален референдум е нелогично да не се издават удостоверения за изборите за общински съветници и кметове (какъвто е закона), а да се издават удостоверения за гласуване на друго място само за референдума. Напротив, логично е този избирател - наблюдател, да реализира правото си на вот на едно и също място, а не на две различни места и да бъде вписан в два избирателни списъка, което пък от своя страна е незаконно по аргумент от чл. 34, ал. 7 ИК.
Затова няма нарушение на законова норма при приемането на т. 15 от решение № 1963 - МИ/НР от 7 септември 2015 г. и жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.
По отношение на оспорената точка 23 от решение № 1963 - МИ/НР от 7 септември 2015 г.:
Съгласно тази точка „Централната избирателна комисия започва да приема заявления за регистрация на наблюдатели в изборите за общински съветници и за кметове и в националния референдум, считано от 14 септември 2015 г.”.
Законодателят не е посочил конкретна дата за започване на приема на заявления за регистрация на наблюдателите. Така определения първоначален срок е изцяло по преценка на ЦИК. Касае се за въпрос на организация на работата на този независим държавен колективен административен орган, на когото е възложена отговорността за подготовката и произвеждането на прозрачни, демократични и честни избори. Законодателят е предоставил на ЦИК правомощието да осъществява всички дейности по прилагането на кодекса, което тя е реализирала съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 от ИК.
В хронограмите на ЦИК е определен краен срок за приемане на заявления – 1 ден преди националния референдум – 23 октомври 2015 г. вкл., и до 18.00 часа на 23.10.2015 г. за изборите за общински съветници и за кметове. Определеният в точка 2 от Решение № 1963 - МИ/НР от 7 септември 2015 г. (необжалвана) срок за регистрация до 18.00 ч. на 24 октомври 2015 г. е в полза на лицата, които желаят да участват и имат право да подават заявления за наблюдатели. Дългият период от 14 септември до 24 октомври е достатъчна гаранция за осъществяване на правомощията на наблюдателите, посочени в чл. 114 от ИК.
По изложените съображения жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение № 1963 - МИ/НР от 7 септември 2015 г. на Централната избирателна комисия относно: условията и реда за участие на наблюдатели в изборите за общински съветници и за кметове и в националния референдум на 25 октомври 2015 година, В ЧАСТТА му по точка 2.1. в частта за израза „български граждани”.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Асоциация за реинтеграция на осъдените лица” – сдружение с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, [населено място], представлявано от Д. И. С. – председател на Управителния съвет, срещу Решение № 1963 - МИ/НР от 7 септември 2015 г. на Ц. избирателна комисия, относно условията и реда за участие на наблюдатели в изборите за общински съветници и кметове и в националния референдум на 25 октомври 2015 година, В ЧАСТТА му по точка 15 и точка 23.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение: