Предишно Р/О: Предишно Р/О, 10584 / 18.7.2012 г.


РЕШЕНИЕ

10813
София, 16.07.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ КОСТОВА
СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
ЛЮБОМИРА МОТОВА
ЕМИЛИЯ КАБУРОВА
при секретар Мария Попинска
и с участието
на прокурора Искренна Величкова
изслуша докладваното
от съдиятаЕМИЛИЯ КАБУРОВА
по адм. дело 1749/2013. Document Link Icon


Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр.с чл.323, ал.4 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/.
Образувано е по касационна жалба от М. С. Т., чрез пълномощника й - адв.Л., против Решение №78/04.01.2013 г. по адм.дело №9061/2012 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с искане за отмяната му като нищожно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за отмяна по чл.209, т.1 и т.3 от АПК. Към жалбата прилага писмени доказателства.
Основните оплаквания на касатора, наведени в подробно мотивираната касационна жалба и устно, са за: постановяване на решението от некомпетентен по материя съд; разглеждане на делото от незаконен състав, в нарушение на принципа на случайния подбор, по чл.9 от ЗСВ; за несправедлив процес по разглеждане на дисциплинарното дело от дисциплинарния състав на В. и от самия В., като дисциплинарно-наказващ орган /ДНО/, с което е нарушен чл.6, т.1 от КЗПЧОС, поради пристрастие на членовете им; допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от ДНО; нарушение на съдопроизводствените правила; неправилно приложение на материалния закон относно нарушенията по чл.307, ал.4, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗСВ, приложение на понятието "разумен срок" и липса на вина; неправилно определено дисциплинарно наказание по чл.308,ал.1, т.6 от ЗСВ, в нарушение на чл.309 от ЗСВ и целта на закона.
Ответникът - Висш съдебен съвет /В./, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт И., оспорва касационната жалба, като неоснователна.
Ответникът - Инспекторат към В., чрез пълномощника му - юрисконсулт П., също оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, 5-петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.323, ал.4 от ЗСВ. При разглеждането й по същество установи:
С обжалваното решение 3-тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, е отхвърлил жалбата на М. С. Т., против Решение по т.54 от Протокол №29/12.07.2012 г. на В., с което на основание чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за извършени от нея дисципинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1-4 от ЗСВ. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореното решение е валиден и законосъобразен административен акт, който не страда от отменителните основания на чл.146, т.1 - 5 от АПК. Въз основа на приетата административна преписка и допълнителните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие по искане на страните, съдът е отговорил на доводите на оспорващата и е извел правни изводи за отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл.312 и сл. от ЗСВ, както и за доказаност на инкриминираните срещу Т. дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1-4 от ЗСВ, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - "дисциплинарно освобождаване от длъжност", въпреки, че спрямо едно от трите посочени дела, а именно неизписване на мотивите към присъдата по нох.дело №490/2004 г. на СГС, е приел, че липсват основания за образуване на дисциплинарно производство, поради изтичането на погасителната давност по чл.310, ал.1 от ЗСВ. Съдът е отхвърлил оплакванията за наличие на несправедлив процес при разглеждане на д.дело №3/2012 г. на В. /обединено в едно с производствата по д.д.№4/2012 г. и д.д. №6/2012 г. на В./, а с това и за нарушение на чл.6 от КЗПЧОС, поради отсъствие на пристрастие от страна на членовете на дисциплинарния състав /ДС/ и на членовете на В., като дисциплинарнонаказващ орган /ДНО/. Приел е, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради негласуване на предложението от А. М., като член на ДНО, за налагане на по-леко дисциплинарно наказание, поради отсъствие на такава процедура в ЗСВ, както и поради гласуваното преди него предложение на ДС, с което е формирано мнозинство на членовете на ДНО, правещи взетото решение валидно.
Намерил е за неоснователни оплакванията на оспорващата за нарушено право на защита, поради неуведомяването и неучастието й в заседанието на В. по разглеждане на д.д. №3/2012 г., състояло се на 12.07.2012 г., поради отсъствие на разпоредба от ЗСВ, вменяваща такова задължение на ДНО за изслушване. Поради това е отхвърлил и доводите за нарушение на чл.56 от Конституцията на РБ, респ. за неизпълнение на решение №3/1994 г. по к.дело №1/94 г. на Конституционния съд, намиращи приложение при липса на законова регламентация за такова изслушване, каквато хипотеза в случая не е налице. Съдът е отхвърлил и другите доводи на оспорващата за нарушено право на защита, свързани с нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните в административния процес, предвид участието на главния инспектор в заседанието на В. на 12.07.2012 г. Посочил е, че гл.инспектор на ИВСС, участва в заседанията на В., на основание чл.60, ал.2 от ЗСВ, но не участва в гласуването, като за конкретния случай е установил, че няма участие /видно от протокола на това заседание, представляващия гл.инспектор член на ИВСС-П. Р. е напуснал заседанието, преди разглеждането на т.54 от дневния ред, касаещ д.дело на Т./.
По доводите на оспорващата за нарушение на материалния закон, съдът ги е отхвърлил като неоснователни, с изключение на изтеклата погасителна давност за образуване на дисциплинарно производство за неизписване на мотивите към присъдата по нох.дело №490/2004 г. на СГС и неизписване на мотивите към присъдата по нох.дело №3109/2003 г. на СГС, за времето от 16.07.2006 г. до 01.04.2009 г. За първото е приел, че давността по чл.310, ал.1 от ЗСВ е изтекла към 01.10.2009 г./ в 6-месечен срок, считано от датата на откриване на бездействието от председателя на СГС, което е станало на 01.04.2009 г., с писмо от него до М. Т., на стр.197-198 от делото/, тъй като нарушението е преустановено на 20.05.2009 г., а за второто дело е приел, че давността за дисциплинарно преследване е изтекла за неизписване на мотивите по нох.дело №3109/2003 г. преди 01.04.2009 г., след което е налице продължавано нарушение, което е открито едва на 20.02.2012 г., дисциплинарното производство по което е образувано в 6 месечния срок по чл.310, ал.1 от ЗСВ, т.е на 1.03.2012 г. За периода след 01.04.2009 г. по отношение на нох.дело №3109/2003 г. на СГС и за периода след 17.08.2009 г. по нох.дело №С-328/2008 г. на СГС, с докладчик и по двете-съдия М. Т., до откриването им - 20.02.2012 г. и 26.04.2012 г., съдът е приел, че е налице продължавано нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения по чл.308, ал.2 от НПК за изписване на мотивите към присъдите в месечен срок, чрез бездействие, което по първото дело е в рамките на 1 г.11 месеца, а по второто - 2 г.11 мес. Извел е извод, че с това си бездействие по двете дела, оспорващата е осъществила от обективна и субективна страна състава на дисциплинарните нарушения по чл.307, ал.4, т.1 - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; т.2 - действие или бездействие, което неоправдано забавя производството; и т.4 - действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт;
Въпреки, че е извършил редукция на деянието, спрямо приетото от ДНО, до две дела, съдът е отхвърлил възражението на Т. за липса на системно неспазване на сроковете по чл.307, ал.4, т.1 от ЗСВ, с доводи, че е налице "повтаряемост и непрекъснатост на неизпълнението на служебните задължения" по чл.308, ал.2 от НПК,вр.с чл.210, т.1 от ЗСВ. Оставил е без уважение доводите й, че липсва бездействие, което неоправдано забавя производството и накърнява престижа на съдебната власт, с мотиви, че е налице такова неоправдано забавяне на производството. Посочил е, че с бездействието си по двете дела, в рамките на посочения по-горе срок от 1г.11 мес. и 2 г. 11 мес, оспорващата е осигурила "неприемливо продължителни срокове на висящност" на производствата по тези две дела, като забавянето значително надвишава срока по чл.308, ал.2 НПК.
Съдът е отхвърлил възраженията за наличие на невиновно бездействие, поради написване на мотивите в "разумен срок", което прави дянията несъставомерни от обективна и субективна страна.За конкретните случаи на бездействие е приел, че е приложим законово определения процесуален срок по чл.308, ал.2 от НПК, а не общото понятие по чл.22 НПК за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.Отчел е, че натовареността на съдия Т. в СГС, за периода 2009-2011 г. макар и голяма, не е извинителна причина за бездействието и не я освобождава от съответна дисциплинарна отговорност за тези дела, както и не я освобождава наличието на други установени задължения.
Извън нарушенията по двете дела, съдът е приел за доказано и нарушението по чл.307, ал.4, т.3 от ЗСВ - нарушаване на т.4.2,4.4, 5.5, 5.6 и 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, във връзка с допуснатото от съдия Т. обяваване на резултатите в елктронната система на СГС по 5 бр. въззивни наказателни общ и адм.характер дела, преди решенията по тях да станат окончателни.
При тези правни изводи за наличие на дисциплинарни нарушения, извършени от М. Т., съдът е приел, че определеното й най-тежко дисциплинарно наказание е определено правилно и съответства на целта на закона, като е отхвърлил жалбата.
Съгласно чл.218, ал.1 и ал.2 от АПК, в касационното производство съдът извършва проверка на обжалваното съдебно решение, съобразно посочените в жалбата негови пороци, като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон е длъжен да следи и служебно. Съдът преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Съобразно това, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение, касационният съд намира, че същото е валидно, допустимо и частично правилно.
1.Неоснователно е касационното оплакване за нищожност на съдебното решение, поради некомпетентен по материя 3-тричленен състав на VІ - то отделение. От приложената към делото, на стр.22, заповед №352/06.03.2012 г. на председателя на ВАС /четири месеца преди образуване на първоинстанционното дело пред ВАС/ е видно, че е налице разпореждане, считано от 06.03.2012 г., материята по отделения, да бъде преразпределена, като делата по ЗСВ да се разглеждат от VІ -то отделение. Заповедта е издадена на основание чл.122, ал.1, т.1 от ЗСВ и чл.73, ал.2 от П., даващи правомощия на председателя на ВАС за преструктуриране на материята по отделения. Налице е и влязло в сила Определение от 18.07.2012 г. на първоинстанционния съд, с което искането за отвод на съдебния състав от VІ о., определен за разглеждане на делото по жалбата на Т., на същите основания и за нарушаване принципа на случаен подбор, е отхвърлено, като неоснователно.
Не се споделят и оплакванията за разглеждане на делото от незаконен тричленен състав на ВАС, VІ отделение, поради нарушение на принципа на случайния подбор, по чл.9 от ЗСВ.Неприлагането към делото на протокол за избор на докладчик не означава, че такъв не съществува и че докладчика е определен в нарушение на принципа на случайния подбор, установен и в чл.157, ал.2 от АПК, препращащ към вътрешния Правилник за администрацията на Върховния административен съд /П./. Съгласно чл.74, ал.2 от този правилник, образуваното при редовна жалба, дело се докладва на председателя на съда или на заместника му, ръководещ колегията, които лично или чрез оправомощените от тях председатели на отделения, определят на принципа на случайния подбор съдията-докладчик. Разпределението се извършва по електронен път, чрез въведената във ВАС електронна система "Law C.", чийто софтуер е разработен от В., за нужди на съдилищата. Резултатите от него се отразяват в системата автоматично и на хартиен носител при председателите на отделенията. Няма съмнение, че в случая този ред е спазен, поради въведената от ВАС електронна система за случайно разпределение на делата и ежедневното й ползване по всички дела. В тази връзка необосновано се поддържа, че делото е забавено и не е образувано на следващия ден, след регистрация на жалбата, за разлика от други дела. В чл.73, ал.4 от същия правилник, е посочено, че това правило е валидно само ако са налице процесуалните предпоставки за това. При наличие на нередовна жалба, както е в случая, същата се оставя без движение до отстраняване на нередовностите, което възпрепятства образуване на делото на следващия ден, след регистриране на жалбата. Неотносим към направеното оплакване е представения Доклад на Българския институт за правни инициативи от проверката за прилагане принципа на случайно разпределение на делата по инициатива на В., в частта му, касаеща Върховния административен съд. Констатациите за отделни пропуски в работата на ВАС по въведената система, при липса на такива за процесното дело, не обуславят изводи за наличие на това нарушение.
От изложеното следва, че обжалваното решение не е нищожно, на посочените основания, като при извършената служебна проверка касационният съд не констатира наличие на други основания,обуславящи изводи за нищожност.
2. Неоснователно е оплакването на касатора, за нарушение на чл.6, т.1 от КЗПЧОС, поради наличие на несправедлив процес при разглеждане на дисциплинарното дело на Т. от членовете на дисциплинарния състав и от членовете на ДНО, считани за зависими и пристрастни.Изложени са идентични на направените пред първата инстанция оплаквания за пристрастие на членовете на ДС: С. Д. и Б. С. и на членовете на ДНО: в лицето на 5-та вносители на предложенията по д.д.№3/2012 г. и по д.д.№4/2012 г. на В..
Настоящият състав не приема доводите на касатора за наличие на несправедлив процес по приключилото дисциплинарно дело №3/2012 г. /обединено с д.д. №4 и №6 от 2012 г. на В./, на посочените основания. По тях първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло, без да е необходимо да се повтарят."Зависим" и "пристрастен" орган е този, който участва в разглеждането на дисциплинарното производство, в нарушение на принципа на самостоятелност и безпристрастност, установен в чл.10 от АПК. С разпоредбата на чл.10, ал.2 АПК, е въведена забрана за участие в производството на длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. Ако е налице такава хипотеза, това лице по свой почин, или по искане на някой от заинтересованите, може да бъде отведено. В случая не са установени данни за наличие на заинтересованост на някой от членовете на ДС и на ДНО от изхода на производството, а още по-малко наличие на отношения на тези членове с някое от останалите заинтересовани лица - вносители на предложенията и главния инспектор на ИВСС, пораждащи съмнения в безпристрастието им.Касаторът Т., в качеството си на заинтересовано лице, не е направила отвод на това основание срещу членовете на ДС: С. Д. и Б.С., нито пък срещу членовете на ДНО. Това, че вносителите на предложенията, са членове на В. и участват в гласуването за наличие на дисциплинарно нарушение и наказание, не обуславя пристрастие, тъй като тази им двойствена функция /на обвинители и решаващи/ и структурирането на В., и комисиите към него, е по силата на закона-ЗСВ. Изказванията на член от ДС и на членове от ДНО, по повод нарушенията, допуснати от касатора, след постановяване на решението от 12.07.2012 г., са непозволени и укорими, но не обосновават заинтересованост и пристрастие по смисъла на чл.10, ал.2 АПК, тъй като не са повлияли на взетото преди това решение.Лицето Пенгезов, като председател на САС, не е заинтересовано лице и участник в образуваното дисциплинарно дело, както и необсъждането на фактите по предходното дисциплинарно производство срещу касатора, също не обосновава наличие на несправедлив процес, тъй като тези факти са неотносими към нарушенията по процесното дисц.дело.
Поради това, крайния извод на съда за липса на несправедлив процес, а оттук и за отсъствие на твърдяното нарушение на чл.6 от КЗПЧОС, е правилен.
3. Липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати от ДНО, които съдът неправилно е отхвърлил.
За такова нарушение, на първо място, касаторът сочи негласуването на предложението на члена на В.-А. М. за налагане на друго по вид, по-леко дисциплинарно наказание, преди гласуването на предложението на ДС. По този довод първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви, които се споделят изцяло. В ЗСВ няма процедура за такова преимуществено гласуване на направени предложения за по-леки наказания.В дискреционната власт на органа е да проведе гласуване, съобразно направените предложения, вкл. и поредността им.
На второ място, се поддържа съществено нарушение на правото на защита, поради неуведомяване и неучастие на касатора в заседанието от 12.07.2012 г. на ДНО, на което е разгледано и решено по същество д.д. №3/2012 г. Изтъква се, че участието й е било задължително, на основание прякото действие на чл.56 от Конституцията на РБ и задължителния характер на Решение №3/17.05.1994 г. по к.дело №1/94 г. на КС на РБ.
Касационният съд не споделя това разбиране.В случая не е нарушен принципа за пряко действие на конституционните норми, тъй като към датата на издаване на оспореното решение на В., като ДНО, съществува правна регламентация на процедурата по която се образува, движи и приключва дисциплинарното производство срещу магистрат, разписана в ЗСВ, Глава ХVІ "Дисциплинарна отговорност" и съобразно нея, такова уведомяване и изслушване е предвидено да бъде извършено от самия ДС, на когото ДНО е възложил пряко действията по разследване и събиране на доказателства за наличието или не на инкриминираните в предложенията дисциплинарни нарушения, а не от ДНО. Съгласно чл.313, ал.2, вр.с ал.1 от ЗСВ, когато ДС не е провел такова изслушване или не е приел писмените обяснения на магистрата, наложеното дисциплинарно наказание се отменя от съда, като незаконосъобразно, без да се разглежда спора по същество. Тази законова процедура е гаранция за правото на защита на магистрата, срещу когото е образувано дисциплинарно производство.При наличието й, разпоредбата на чл.56 от Конституцията, се счита за спазена. Тя би била нарушена, при отсъствие на законово предвидени механизми за участие на магистрата в образуваното срещу него д.дело, каквато хипотеза в случая не е налице, но е съществувала при действието на отменения ЗВСС, по отношение на който е и цитираното по-горе решение на КС на РБ. При липсата на законово предвидена възможност за лично или чрез пълномощкник участие в заседанието на самия ДНО, неучастието на касатора в заседанието на В. от 12.07.2012 г., не нарушавана правото му на защита, съответно не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Още повече, че ЗСВ дава и други гаранции за участие и защита на магистрата в д.производство, като: връчването му на копия от предложенията за наказание, от акта на инспектора при ИВСС и доказателствата към тях, с право на възражения и посочване на доказателства /чл.316, ал.5 ЗСВ/, право на адвокатска защита пред ДС /чл.318, ал.2 ЗСВ/, право на жалба срещу решението на В. /чл.323, ал.1 ЗСВ/. Въведеното изискване за такова изслушване от ДНО, направено с чл.6, ал.1, т.29 от новия Правилник за организация на дейността на В. и неговата администрация /Д.в. бр.85/06.11.2012 г., в сила от 11.10.2012 г./, също не обосновава това нарушение, тъй като изискването е прието след издаване на оспорения акт и има сила занапред. Друг е въпроса, доколко тази разпоредба от правилника съответства на ЗСВ.
Настоящата инстанция не споделя наличие на това нарушение и поради неспазване на принципа за равенство по чл.8 от АПК, с оглед участието на гл.инспектор на ИВСС, в заседанието на В. от 12.07.2012 г. Видно от пълния стенографски протокол на това заседание при разглеждане на д.дело срещу съдия М.Т., по т.54 от него, представителя на ИВСС - инспектор П.Р. е напуснал заседанието, т.е не е имало присъствие на тази страна и следователно при това положение няма неравнопоставеност и нарушение на този принцип.
4. Неоснователни са и доводите за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обуславящи неправилност на обжалваното решение.
Съдът, съобразно приетите от него за установени правно релевантни факти, е изложил мотиви, съвпадащи с тези на ДНО, за допуснати от касатора дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗСВ. Това ,че тези мотиви не са достатъчно обосновани, или пък непълни или вътрешно противоречиви, не означана че такива липсват. Налице е анализ на цялостната дейност на наказания магистрат, въз основа на събрани по надлежния процесуален ред доказателства, като кредитирането на едни или отхвърляне на други, е резултат на преценката им от съда, което е негово право.
5. Наведеното оплакване за несъответствие на решението с целта на закона, не е касационно основание, по което настоящата инстанция дължи произнасяне.
6.Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост на решението, касационният съд намира за частично основателни.
На първо място се споделят доводите на касатора за отсъствие на съставомерност на деянието по чл.307, ал.4, т.1 от ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони.Първоинстанционният съд от една страна правилно приема, че за да е налице релевантно за дисциплинарната отговорност неспазване на процесуалните срокове, трябва да е налице системност, а от друга неправилно, че този задължителен елемент от състава на това дисциплинарно нарушение е налице.
Както е имал поводи за това в практиката си по повод на такива нарушения, ВАС приема, че в ЗСВ няма легално определение на понятието "системност".Нормативната уредба, касаеща правонарушенията изобщо, използва термините "еднократност", "повторност" и "системност", които именно поради тази употреба, предполага различност между тях. Системността, изключва еднократността и повторността на правонарушенето, от което се прави извод, че системност е налице при минимум три случая на нарушения, в т.ч. и от дисциплинарен характер. В други случаи се приема, че за да е налице системност на деянието по смисъла на посочената разпоредба от ЗСВ, е необходимо същото да е извършвано редовно, постоянно, за значителна /три или повече/ част от актовете, които магистрата постановява. Няма основание настоящият състав да приеме обратното тълкуване, като допусне, че в случая, при наличие на неспазени срокове по чл.308, ал.2 от НПК, за изписване на мотивите към присъдите по две дела, деянието на касатора е съставомерно по чл.307, ал.4, т.1 от ЗСВ, поради наличие на "системност". За неспазени процесуални срокове по две дела, тъй като по третото е изтекла давността за образуване на дисциплинарно производство, липсва системността като елемент от състава на това нарушение, поради което, като е приел обратното, че е налице такова нарушение, съдът е приложил неправилно материалния закон, което прави обжалваното решение неправилно в тази част. Съответно на това порочно в тази част се явява и оспореното решение на ДНО, с което незаконосъобразно се приема, че това дисциплинарно нарушение е извършено.
Обжалваното решение е неправилно и необосновано и в частта на приетите за извършени дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.3 и т.4 от ЗСВ, касаещи нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/ и по-конкретно на т.4.2, 4.4, 5.5, 5.6 и 5.8 от него и накърняване престижа на съдебната власт.
Съдът е възприел становището на ДНО, че с едно деяние, касаторът е осъществил съставите на трите нарушения по чл.307, ал.4, т.1, т.2 и т.4 от ЗСВ. Деянието се изразява в неизпълнение на служебните задължения по чл.210, т.1 от ЗСВ, вр.с чл.308, ал.2 от НПК, за изготвяне на мотивите към присъдите по две нох.дела, в 30 дневен срок след обявяване на присъдата. Това са нох.дело №3109/2003 г. и нох.дело №С-328/2008 г. и двете на СГС, с докладчик-съдия М.Т.. По делото е установено, че действията по забавено изписване на мотивите по първото дело са в размер на 1 г. 11 месеца /поради погасяването по давност за периода преди 01.04.2009 г./, а по второто - в размер на 2 г. 11 месеца.
Съдът е изложил оскъдни мотиви за наличие на нарушението по чл.307, ал.4, т.4 от ЗСВ - действия или бездействия, накърняващи престижа на съдебната власт. От същите не става ясно, поради наличието на какви безспорно установени факти, е направен извод за съставомерност на деянието на това основание. Релевантни за дисциплинарното нарушение по чл.307, ал.4, т.4 от ЗСВ са такива факти и обстоятелства, пряка последица от виновното неизпълнение на тези служебни задължения от касатора, които реално сочат на накърнен престиж на съдебната власт. Такива реално настъпили факти няма, не са установени и не се сочат. Вероятността от тези деяния престижът на съдебната власт да бъде накърнен не е съставомерна. Включването и на това дисциплинарно нарушение сред доказаните според съда нарушения, само поради възможността да бъде накърнен престижа на съдебната власт, без конкретни мотиви в какво реално се изразява накърняването и как, прави обжалваното решение необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, в тази му част. Съответно на това и оспореното решение на ДНО, по отношение на това нарушение се явява незаконосъобразно.
Неправилно е обжалваното решението и в частта на възприетото от съда дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.4, т.3 ЗСВ. Съдът е приел, че оспореното решение на В. спрямо това нарушение е законосъобразно, поради установеност на фактите, съгласно които по устно разпореждане на съдия Т., съдебния деловодител при СГС е допуснал нарушение по обявяване на резултатите по 5 бр.въззивни нох. и адм.характер дела /подробно описани в решението/ в електронната система на съда, макар и да не са били за обявяване поради неподписването им от останалите членове на съдебния състав. За конкретно допуснатото нарушение на чл.49, ал.1, т.11, чл.22, т.8 и чл.10 от ПАРОАВАС, съдебния служител С. Ц. е получила дисциплинарно наказание. Съдът е приел, че тези действия на касатора, на самостоятелно основание представляват дисциплинарно нарушение на т.4.2,4.4, 5.5 5.8 от КЕПБМ, каквато квалификация е възприета и от ДНО, без да го обоснове. В тези правила от КЕПБМ са залегнали принципите за вежливост, толерантност, почтеност и благоприличие, които всеки магистрат е длъжен да спазва в това си качество. По делото не са установени данни, уличаващи съдия Т. в неспазване на посочените правила и принципи.Извън разпореждането за обявяване на резултатите по 5-те цитирани дела, съдът не е посочил други действия или бездействия на касатора, нарушаващи тези етични правила. Не са обосновани изводи по какъв начин с това разпореждане на касатора се нарушават пряко визираните етични правила и принципи. Съдът е бил длъжен да обоснове такива конкретни изводи, почиващи на данни, относими към тази категория етични правила, които по совето съдържание са твърде общи и пожелателни. Нарушаването им, представляващо дисциплинарно нарушение, както е в случая, следва да се основава на конкретни данни за извършено деяние във връзка именно с тези етични правила, а не във връзка с неправомерно даденото разпореждане, което няма връзка с тези етични правила.
От изложеното следва, че касационната жалба с доводи за отсъствие на дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1, т.3 и т.4 от ЗСВ е основателна, а обжалваното решение, в тази част като неправилно, следва да бъде отменено, а като последица следва да бъде отменено и оспореното решение на ДНО, като незаконосъобразно, в тази му част.
В останалата част, касаеща дисциплинарното нарушение по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ и наличието на безвиновно деяние, под формата на бездействие, касационната жалба е неоснователна.
Касационният съд не споделя оплакванията на касатора за несъставомерност на деянието по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ - действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. Първоинстанционният съд е приел, че със забавеното изписване на мотивите по двете нох.дела, касаторът е осъществил от обективна и субективна страна това дисциплинарно нарушение. Настоящият състав споделя тези изводи. По делото не е било спорно, че е налице забавено с 1 г.11 мес. и с 2г.11мес. / а реално забавянето по нохд.№3109/2003 г. е 4 г.9 м. 9 д./, изготвяне на мотивите към присъдите по двете нох.дела. Това забавяне несъмнено е неоправдано, тъй като не почива на конкретни извинителни причини, оневиняващи касатора, а се дължи изцяло на поведението му, свързано с лоша лична организация по изпълнение на преките му задължения на съдия, а след това и на всички други съпътстващи съдийската работа ангажименти, като преподаване в Н., обучение на мл.съдии, изготвяне на атестации, участие с доклади и др. За магистрата-съдия основно и най-главно служебно задължение е правораздаването, чрез постановяване на крайни съдебни актове - присъди или решения, с мотиви към тях, в съответствие със законовите срокове. Всички останали задължения, извън тази основна дейност, са второстепенни, като изпълнението им не трябва да е за сметка на посочената основна дейност. В случая бездействието на съдия Т. по написване на мотивите към двете присъди е неоправдано и води до съществено забавяне производството, тъй като възпрепятства приключването на делата в тази инстанция-СГС , в постановените от закона срокове, които са отражение и на обществените очаквания. При това за да е осъществен състава на това дисциплинарно нарушение е достатъчно само едно бездействие, което неоправдано забавя производството, а в случая изпълнителното деяние е за две такива бездействия. Съдът правилно е отчел, че забавата по двете дела не може да бъде определена като несъществена, тъй като надхвърля максимално допустимите срокове по чл.308 от НПК в пъти, достигайки до 2 г. 11 мес. по нох.д.№С-328/2008 г.
Поради това не се приемат доводите на касатора за липса на вина, поради написване на мотивите в "разумен срок", който е приложимия за случая срок, а не конкретно законово определения срок по чл.308, ал.2 от НПК. Съгласно чл.22, ал.1 от НПК съдът разглежда и решава делата в разумен срок, т.е "разумния срок", по смисъла на разпоредбата включва разглеждането на наказателното дело от съда, считано от образуването му до приключването му в една инстанция, със съответния съдебен акт-присъда или решение, към които съдът дължи и мотиви. Законово определеният срок, който в случая е нарушен и за който е образувано д.д.№3/2012 г. на В. срещу касатора е именно неспазване на срока по чл.308, ал.2 от НПК, касаещ изготвяне на мотивите по две нох.дела, който е част от разумния срок по чл.22, ал.1 от НПК, а не заради неспазване на "разумния срок". Поради това изместването на изпълнителното деяние по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ, към неспазване на срока по чл.22, ал.1 от НПК, е незаконосъобразно, тъй като този срок не е предмет на "обвинението", съответно предмет на дисциплинарното производство пред В..
Неоснователни са и доводите свързани с наличието на обективни условия за забавата, които правят деянието по чл.307, ал.4, т.2 ЗСВ безвиновно. Като такива са посочени: фактическата и правна сложност на разгледаните за периода дела, голямата натовареност като съдия в СГС, наличие на други служебни ангажименти, липса на кабинет и пр. Тези доводи са правени, както пред ДНО, така и пред съда, като са отхвърлени, при подробно изложени мотиви. Касационният съд ги споделя изцяло, без да намира за нужно да ги повтаря.
Изложеното налага изводи, че съдът правилно е установил съставомерност на бездействието по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ, поради неизготвяне на мотивите по две нох.дела, с което касатора неоправдано е забавил производството им. Деянието е извършено виновно, тъй като магистрата е съзнавал противоправния характер на извършеното дисциплинарно нарушение и въпреки това го е допуснал. Ето защо, като правилно в тази част, обжалваното решение следва да се остави в сила.
7. Касационната жалба е основателна и в частта й, касаеща индивидуализация на наказанието и спазването на чл.309 от ЗСВ.
При отсъствие на посочените по-горе дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1, т.3 и т.4 от ЗСВ, както съда, така и ДНО, са допуснали нарушение на материалния закон, съответно на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, при определяне вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание. При неналичие на тези дисциплинарни нарушения, наложеното от органа най-тежко дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност" се оказва несъразмерно спрямо извършеното нарушение по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ. Това наказание несъответства и на целта на закона, въз основа на който акта е издаден.
Освен това основателни са оплакванията, че при определяна на наказанието, както ДНО, така и съда не са се съобразили с част от критериите по чл.309 от ЗСВ, а именно: формата на вината, тежестта на извършеното единствено нарушение, обстоятелствата при които е извършено - лична и най-голяма натовареност на СГС, спрямо останалите от същия ранг съдилища, фактическата и правна сложност на разгледаните за периода нох. и нчх.дела-първоинстанционни и въззивни, данните за качествено изписани съдебни актове от магистрата, условия на труд и пр.
Всичко това обосновава изводи за неправилно приложение на материалния закон и в частта на наложеното наказание, което налага отмяна на обжалваното решение и на решението на В. в тази част, с връщане на делото обратно на органа, за ново произнасяне по вида на дисциплинарното наказание. При това произнасяне органа следва да съобрази посочените критерий, както и данните за наличие на влезли в сила, но незаличени дисциплинарни наказания, ако има такива, спрямо магистрата.
По изложените съображения обжалваното решение на 3-членния състав на ВАС, шесто отделение, следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. Т. срещу Решението на В., по т.54 от заседанието му на 12.07.2012 г.,в частта, с която на същата за извършени дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1, т.3 и т.4 от ЗСВ, й е наложено дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ-дисциплинарно освобождаване от длъжност, като вместо него постанови друго, с което отмени решението на В., в тази част изцяло, като незаконосъобразно.
В частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу посоченото вече решение на В., в частта му, с която е признато, че същата е извършила дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ, обжалваното решение се явява правилно и следва да се остави в сила, а да се отмени само в частта му, с която е отхвърлена жалбата й срещу наложеното за това нарушение наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ, като вместо нея постанови отмяна на решението на В. в същата част, на наложеното за това нарушение наказание и делото се върне обратно на органа, за ново произнсяне относно вида на дисциплинарното наказание, съобразно дадените указания.
Водим от горното настоящият 5-петчленен състав на Върховен административен съд, втора колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №78/04.01.2013 г. постановено по адм.дело №9061/2012 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. С. Т., от [населено място], против Решение по т.54.2 от протокол №29/12.07.2012 г. на В., в частта му, с която за извършени дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1, т.3 и т.4 от ЗСВ на същата е наложено дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност", като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение по т.54.2 от протокол №29/12.07.2012 г. на В., в частта му, с която за извършени дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1, т.3 и т.4 от ЗСВ, на М. С. Т., съдия в Софийски градски съд, е наложено дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност".
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №78/04.01.2013 г. постановено по адм.дело №9061/2012 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, VІ о., в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. С. Т., от [населено място], против Решение по т.54.2 от протокол №29/12.07.2012 г. на В., в частта му, с която е признато, че същата е извършила дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ.
ОТМЕНЯ Решение №78/04.01.2013 г. постановено по адм.дело №9061/2012 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, VІ о., в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. С. Т., против Решение по т.54.2 от протокол №29/12.07.2012 г. на В., в частта му, досежно определеното на същата дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност", за извършеното дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ, като в тази част, вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение по т.54.2 от протокол №29/12.07.2012 г. на В., в частта му досежно определеното на М. С. Т., съдия в Софийскси градски съд, дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност", за извършено дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ, като в тази част ВРЪЩА делото на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне само по отношение вида на дисциплинарното наказание, съобразно дадените указания.
Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр.с чл.323, ал.4 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/.
Образувано е по касационна жалба от М. С. Т., чрез пълномощника й - адв.Л., против Решение №78/04.01.2013 г. по адм.дело №9061/2012 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с искане за отмяната му като нищожно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за отмяна по чл.209, т.1 и т.3 от АПК. Към жалбата прилага писмени доказателства.
Основните оплаквания на касатора, наведени в подробно мотивираната касационна жалба и устно, са за: постановяване на решението от некомпетентен по материя съд; разглеждане на делото от незаконен състав, в нарушение на принципа на случайния подбор, по чл.9 от ЗСВ; за несправедлив процес по разглеждане на дисциплинарното дело от дисциплинарния състав на В. и от самия В., като дисциплинарно-наказващ орган /ДНО/, с което е нарушен чл.6, т.1 от КЗПЧОС, поради пристрастие на членовете им; допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от ДНО; нарушение на съдопроизводствените правила; неправилно приложение на материалния закон относно нарушенията по чл.307, ал.4, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗСВ, приложение на понятието "разумен срок" и липса на вина; неправилно определено дисциплинарно наказание по чл.308,ал.1, т.6 от ЗСВ, в нарушение на чл.309 от ЗСВ и целта на закона.
Ответникът - Висш съдебен съвет /В./, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт И., оспорва касационната жалба, като неоснователна.
Ответникът - Инспекторат към В., чрез пълномощника му - юрисконсулт П., също оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, 5-петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.323, ал.4 от ЗСВ. При разглеждането й по същество установи:
С обжалваното решение 3-тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, е отхвърлил жалбата на М. С. Т., против Решение по т.54 от Протокол №29/12.07.2012 г. на В., с което на основание чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за извършени от нея дисципинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1-4 от ЗСВ. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореното решение е валиден и законосъобразен административен акт, който не страда от отменителните основания на чл.146, т.1 - 5 от АПК. Въз основа на приетата административна преписка и допълнителните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие по искане на страните, съдът е отговорил на доводите на оспорващата и е извел правни изводи за отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл.312 и сл. от ЗСВ, както и за доказаност на инкриминираните срещу Т. дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1-4 от ЗСВ, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - "дисциплинарно освобождаване от длъжност", въпреки, че спрямо едно от трите посочени дела, а именно неизписване на мотивите към присъдата по нох.дело №490/2004 г. на СГС, е приел, че липсват основания за образуване на дисциплинарно производство, поради изтичането на погасителната давност по чл.310, ал.1 от ЗСВ. Съдът е отхвърлил оплакванията за наличие на несправедлив процес при разглеждане на д.дело №3/2012 г. на В. /обединено в едно с производствата по д.д.№4/2012 г. и д.д. №6/2012 г. на В./, а с това и за нарушение на чл.6 от КЗПЧОС, поради отсъствие на пристрастие от страна на членовете на дисциплинарния състав /ДС/ и на членовете на В., като дисциплинарнонаказващ орган /ДНО/. Приел е, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради негласуване на предложението от А. М., като член на ДНО, за налагане на по-леко дисциплинарно наказание, поради отсъствие на такава процедура в ЗСВ, както и поради гласуваното преди него предложение на ДС, с което е формирано мнозинство на членовете на ДНО, правещи взетото решение валидно.
Намерил е за неоснователни оплакванията на оспорващата за нарушено право на защита, поради неуведомяването и неучастието й в заседанието на В. по разглеждане на д.д. №3/2012 г., състояло се на 12.07.2012 г., поради отсъствие на разпоредба от ЗСВ, вменяваща такова задължение на ДНО за изслушване. Поради това е отхвърлил и доводите за нарушение на чл.56 от Конституцията на РБ, респ. за неизпълнение на решение №3/1994 г. по к.дело №1/94 г. на Конституционния съд, намиращи приложение при липса на законова регламентация за такова изслушване, каквато хипотеза в случая не е налице. Съдът е отхвърлил и другите доводи на оспорващата за нарушено право на защита, свързани с нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните в административния процес, предвид участието на главния инспектор в заседанието на В. на 12.07.2012 г. Посочил е, че гл.инспектор на ИВСС, участва в заседанията на В., на основание чл.60, ал.2 от ЗСВ, но не участва в гласуването, като за конкретния случай е установил, че няма участие /видно от протокола на това заседание, представляващия гл.инспектор член на ИВСС-П. Р. е напуснал заседанието, преди разглеждането на т.54 от дневния ред, касаещ д.дело на Т./.
По доводите на оспорващата за нарушение на материалния закон, съдът ги е отхвърлил като неоснователни, с изключение на изтеклата погасителна давност за образуване на дисциплинарно производство за неизписване на мотивите към присъдата по нох.дело №490/2004 г. на СГС и неизписване на мотивите към присъдата по нох.дело №3109/2003 г. на СГС, за времето от 16.07.2006 г. до 01.04.2009 г. За първото е приел, че давността по чл.310, ал.1 от ЗСВ е изтекла към 01.10.2009 г./ в 6-месечен срок, считано от датата на откриване на бездействието от председателя на СГС, което е станало на 01.04.2009 г., с писмо от него до М. Т., на стр.197-198 от делото/, тъй като нарушението е преустановено на 20.05.2009 г., а за второто дело е приел, че давността за дисциплинарно преследване е изтекла за неизписване на мотивите по нох.дело №3109/2003 г. преди 01.04.2009 г., след което е налице продължавано нарушение, което е открито едва на 20.02.2012 г., дисциплинарното производство по което е образувано в 6 месечния срок по чл.310, ал.1 от ЗСВ, т.е на 1.03.2012 г. За периода след 01.04.2009 г. по отношение на нох.дело №3109/2003 г. на СГС и за периода след 17.08.2009 г. по нох.дело №С-328/2008 г. на СГС, с докладчик и по двете-съдия М. Т., до откриването им - 20.02.2012 г. и 26.04.2012 г., съдът е приел, че е налице продължавано нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения по чл.308, ал.2 от НПК за изписване на мотивите към присъдите в месечен срок, чрез бездействие, което по първото дело е в рамките на 1 г.11 месеца, а по второто - 2 г.11 мес. Извел е извод, че с това си бездействие по двете дела, оспорващата е осъществила от обективна и субективна страна състава на дисциплинарните нарушения по чл.307, ал.4, т.1 - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; т.2 - действие или бездействие, което неоправдано забавя производството; и т.4 - действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт;
Въпреки, че е извършил редукция на деянието, спрямо приетото от ДНО, до две дела, съдът е отхвърлил възражението на Т. за липса на системно неспазване на сроковете по чл.307, ал.4, т.1 от ЗСВ, с доводи, че е налице "повтаряемост и непрекъснатост на неизпълнението на служебните задължения" по чл.308, ал.2 от НПК,вр.с чл.210, т.1 от ЗСВ. Оставил е без уважение доводите й, че липсва бездействие, което неоправдано забавя производството и накърнява престижа на съдебната власт, с мотиви, че е налице такова неоправдано забавяне на производството. Посочил е, че с бездействието си по двете дела, в рамките на посочения по-горе срок от 1г.11 мес. и 2 г. 11 мес, оспорващата е осигурила "неприемливо продължителни срокове на висящност" на производствата по тези две дела, като забавянето значително надвишава срока по чл.308, ал.2 НПК.
Съдът е отхвърлил възраженията за наличие на невиновно бездействие, поради написване на мотивите в "разумен срок", което прави дянията несъставомерни от обективна и субективна страна.За конкретните случаи на бездействие е приел, че е приложим законово определения процесуален срок по чл.308, ал.2 от НПК, а не общото понятие по чл.22 НПК за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.Отчел е, че натовареността на съдия Т. в СГС, за периода 2009-2011 г. макар и голяма, не е извинителна причина за бездействието и не я освобождава от съответна дисциплинарна отговорност за тези дела, както и не я освобождава наличието на други установени задължения.
Извън нарушенията по двете дела, съдът е приел за доказано и нарушението по чл.307, ал.4, т.3 от ЗСВ - нарушаване на т.4.2,4.4, 5.5, 5.6 и 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, във връзка с допуснатото от съдия Т. обяваване на резултатите в елктронната система на СГС по 5 бр. въззивни наказателни общ и адм.характер дела, преди решенията по тях да станат окончателни.
При тези правни изводи за наличие на дисциплинарни нарушения, извършени от М. Т., съдът е приел, че определеното й най-тежко дисциплинарно наказание е определено правилно и съответства на целта на закона, като е отхвърлил жалбата.
Съгласно чл.218, ал.1 и ал.2 от АПК, в касационното производство съдът извършва проверка на обжалваното съдебно решение, съобразно посочените в жалбата негови пороци, като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон е длъжен да следи и служебно. Съдът преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Съобразно това, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение, касационният съд намира, че същото е валидно, допустимо и частично правилно.
1.Неоснователно е касационното оплакване за нищожност на съдебното решение, поради некомпетентен по материя 3-тричленен състав на VІ - то отделение. От приложената към делото, на стр.22, заповед №352/06.03.2012 г. на председателя на ВАС /четири месеца преди образуване на първоинстанционното дело пред ВАС/ е видно, че е налице разпореждане, считано от 06.03.2012 г., материята по отделения, да бъде преразпределена, като делата по ЗСВ да се разглеждат от VІ -то отделение. Заповедта е издадена на основание чл.122, ал.1, т.1 от ЗСВ и чл.73, ал.2 от П., даващи правомощия на председателя на ВАС за преструктуриране на материята по отделения. Налице е и влязло в сила Определение от 18.07.2012 г. на първоинстанционния съд, с което искането за отвод на съдебния състав от VІ о., определен за разглеждане на делото по жалбата на Т., на същите основания и за нарушаване принципа на случаен подбор, е отхвърлено, като неоснователно.
Не се споделят и оплакванията за разглеждане на делото от незаконен тричленен състав на ВАС, VІ отделение, поради нарушение на принципа на случайния подбор, по чл.9 от ЗСВ.Неприлагането към делото на протокол за избор на докладчик не означава, че такъв не съществува и че докладчика е определен в нарушение на принципа на случайния подбор, установен и в чл.157, ал.2 от АПК, препращащ към вътрешния Правилник за администрацията на Върховния административен съд /П./. Съгласно чл.74, ал.2 от този правилник, образуваното при редовна жалба, дело се докладва на председателя на съда или на заместника му, ръководещ колегията, които лично или чрез оправомощените от тях председатели на отделения, определят на принципа на случайния подбор съдията-докладчик. Разпределението се извършва по електронен път, чрез въведената във ВАС електронна система "Law C.", чийто софтуер е разработен от В., за нужди на съдилищата. Резултатите от него се отразяват в системата автоматично и на хартиен носител при председателите на отделенията. Няма съмнение, че в случая този ред е спазен, поради въведената от ВАС електронна система за случайно разпределение на делата и ежедневното й ползване по всички дела. В тази връзка необосновано се поддържа, че делото е забавено и не е образувано на следващия ден, след регистрация на жалбата, за разлика от други дела. В чл.73, ал.4 от същия правилник, е посочено, че това правило е валидно само ако са налице процесуалните предпоставки за това. При наличие на нередовна жалба, както е в случая, същата се оставя без движение до отстраняване на нередовностите, което възпрепятства образуване на делото на следващия ден, след регистриране на жалбата. Неотносим към направеното оплакване е представения Доклад на Българския институт за правни инициативи от проверката за прилагане принципа на случайно разпределение на делата по инициатива на В., в частта му, касаеща Върховния административен съд. Констатациите за отделни пропуски в работата на ВАС по въведената система, при липса на такива за процесното дело, не обуславят изводи за наличие на това нарушение.
От изложеното следва, че обжалваното решение не е нищожно, на посочените основания, като при извършената служебна проверка касационният съд не констатира наличие на други основания,обуславящи изводи за нищожност.
2. Неоснователно е оплакването на касатора, за нарушение на чл.6, т.1 от КЗПЧОС, поради наличие на несправедлив процес при разглеждане на дисциплинарното дело на Т. от членовете на дисциплинарния състав и от членовете на ДНО, считани за зависими и пристрастни.Изложени са идентични на направените пред първата инстанция оплаквания за пристрастие на членовете на ДС: С. Д. и Б. С. и на членовете на ДНО: в лицето на 5-та вносители на предложенията по д.д.№3/2012 г. и по д.д.№4/2012 г. на В..
Настоящият състав не приема доводите на касатора за наличие на несправедлив процес по приключилото дисциплинарно дело №3/2012 г. /обединено с д.д. №4 и №6 от 2012 г. на В./, на посочените основания. По тях първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло, без да е необходимо да се повтарят."Зависим" и "пристрастен" орган е този, който участва в разглеждането на дисциплинарното производство, в нарушение на принципа на самостоятелност и безпристрастност, установен в чл.10 от АПК. С разпоредбата на чл.10, ал.2 АПК, е въведена забрана за участие в производството на длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. Ако е налице такава хипотеза, това лице по свой почин, или по искане на някой от заинтересованите, може да бъде отведено. В случая не са установени данни за наличие на заинтересованост на някой от членовете на ДС и на ДНО от изхода на производството, а още по-малко наличие на отношения на тези членове с някое от останалите заинтересовани лица - вносители на предложенията и главния инспектор на ИВСС, пораждащи съмнения в безпристрастието им.Касаторът Т., в качеството си на заинтересовано лице, не е направила отвод на това основание срещу членовете на ДС: С. Д. и Б.С., нито пък срещу членовете на ДНО. Това, че вносителите на предложенията, са членове на В. и участват в гласуването за наличие на дисциплинарно нарушение и наказание, не обуславя пристрастие, тъй като тази им двойствена функция /на обвинители и решаващи/ и структурирането на В., и комисиите към него, е по силата на закона-ЗСВ. Изказванията на член от ДС и на членове от ДНО, по повод нарушенията, допуснати от касатора, след постановяване на решението от 12.07.2012 г., са непозволени и укорими, но не обосновават заинтересованост и пристрастие по смисъла на чл.10, ал.2 АПК, тъй като не са повлияли на взетото преди това решение.Лицето Пенгезов, като председател на САС, не е заинтересовано лице и участник в образуваното дисциплинарно дело, както и необсъждането на фактите по предходното дисциплинарно производство срещу касатора, също не обосновава наличие на несправедлив процес, тъй като тези факти са неотносими към нарушенията по процесното дисц.дело.
Поради това, крайния извод на съда за липса на несправедлив процес, а оттук и за отсъствие на твърдяното нарушение на чл.6 от КЗПЧОС, е правилен.
3. Липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати от ДНО, които съдът неправилно е отхвърлил.
За такова нарушение, на първо място, касаторът сочи негласуването на предложението на члена на В.-А. М. за налагане на друго по вид, по-леко дисциплинарно наказание, преди гласуването на предложението на ДС. По този довод първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви, които се споделят изцяло. В ЗСВ няма процедура за такова преимуществено гласуване на направени предложения за по-леки наказания.В дискреционната власт на органа е да проведе гласуване, съобразно направените предложения, вкл. и поредността им.
На второ място, се поддържа съществено нарушение на правото на защита, поради неуведомяване и неучастие на касатора в заседанието от 12.07.2012 г. на ДНО, на което е разгледано и решено по същество д.д. №3/2012 г. Изтъква се, че участието й е било задължително, на основание прякото действие на чл.56 от Конституцията на РБ и задължителния характер на Решение №3/17.05.1994 г. по к.дело №1/94 г. на КС на РБ.
Касационният съд не споделя това разбиране.В случая не е нарушен принципа за пряко действие на конституционните норми, тъй като към датата на издаване на оспореното решение на В., като ДНО, съществува правна регламентация на процедурата по която се образува, движи и приключва дисциплинарното производство срещу магистрат, разписана в ЗСВ, Глава ХVІ "Дисциплинарна отговорност" и съобразно нея, такова уведомяване и изслушване е предвидено да бъде извършено от самия ДС, на когото ДНО е възложил пряко действията по разследване и събиране на доказателства за наличието или не на инкриминираните в предложенията дисциплинарни нарушения, а не от ДНО. Съгласно чл.313, ал.2, вр.с ал.1 от ЗСВ, когато ДС не е провел такова изслушване или не е приел писмените обяснения на магистрата, наложеното дисциплинарно наказание се отменя от съда, като незаконосъобразно, без да се разглежда спора по същество. Тази законова процедура е гаранция за правото на защита на магистрата, срещу когото е образувано дисциплинарно производство.При наличието й, разпоредбата на чл.56 от Конституцията, се счита за спазена. Тя би била нарушена, при отсъствие на законово предвидени механизми за участие на магистрата в образуваното срещу него д.дело, каквато хипотеза в случая не е налице, но е съществувала при действието на отменения ЗВСС, по отношение на който е и цитираното по-горе решение на КС на РБ. При липсата на законово предвидена възможност за лично или чрез пълномощкник участие в заседанието на самия ДНО, неучастието на касатора в заседанието на В. от 12.07.2012 г., не нарушавана правото му на защита, съответно не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Още повече, че ЗСВ дава и други гаранции за участие и защита на магистрата в д.производство, като: връчването му на копия от предложенията за наказание, от акта на инспектора при ИВСС и доказателствата към тях, с право на възражения и посочване на доказателства /чл.316, ал.5 ЗСВ/, право на адвокатска защита пред ДС /чл.318, ал.2 ЗСВ/, право на жалба срещу решението на В. /чл.323, ал.1 ЗСВ/. Въведеното изискване за такова изслушване от ДНО, направено с чл.6, ал.1, т.29 от новия Правилник за организация на дейността на В. и неговата администрация /Д.в. бр.85/06.11.2012 г., в сила от 11.10.2012 г./, също не обосновава това нарушение, тъй като изискването е прието след издаване на оспорения акт и има сила занапред. Друг е въпроса, доколко тази разпоредба от правилника съответства на ЗСВ.
Настоящата инстанция не споделя наличие на това нарушение и поради неспазване на принципа за равенство по чл.8 от АПК, с оглед участието на гл.инспектор на ИВСС, в заседанието на В. от 12.07.2012 г. Видно от пълния стенографски протокол на това заседание при разглеждане на д.дело срещу съдия М.Т., по т.54 от него, представителя на ИВСС - инспектор П.Р. е напуснал заседанието, т.е не е имало присъствие на тази страна и следователно при това положение няма неравнопоставеност и нарушение на този принцип.
4. Неоснователни са и доводите за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обуславящи неправилност на обжалваното решение.
Съдът, съобразно приетите от него за установени правно релевантни факти, е изложил мотиви, съвпадащи с тези на ДНО, за допуснати от касатора дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗСВ. Това ,че тези мотиви не са достатъчно обосновани, или пък непълни или вътрешно противоречиви, не означана че такива липсват. Налице е анализ на цялостната дейност на наказания магистрат, въз основа на събрани по надлежния процесуален ред доказателства, като кредитирането на едни или отхвърляне на други, е резултат на преценката им от съда, което е негово право.
5. Наведеното оплакване за несъответствие на решението с целта на закона, не е касационно основание, по което настоящата инстанция дължи произнасяне.
6.Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост на решението, касационният съд намира за частично основателни.
На първо място се споделят доводите на касатора за отсъствие на съставомерност на деянието по чл.307, ал.4, т.1 от ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони.Първоинстанционният съд от една страна правилно приема, че за да е налице релевантно за дисциплинарната отговорност неспазване на процесуалните срокове, трябва да е налице системност, а от друга неправилно, че този задължителен елемент от състава на това дисциплинарно нарушение е налице.
Както е имал поводи за това в практиката си по повод на такива нарушения, ВАС приема, че в ЗСВ няма легално определение на понятието "системност".Нормативната уредба, касаеща правонарушенията изобщо, използва термините "еднократност", "повторност" и "системност", които именно поради тази употреба, предполага различност между тях. Системността, изключва еднократността и повторността на правонарушенето, от което се прави извод, че системност е налице при минимум три случая на нарушения, в т.ч. и от дисциплинарен характер. В други случаи се приема, че за да е налице системност на деянието по смисъла на посочената разпоредба от ЗСВ, е необходимо същото да е извършвано редовно, постоянно, за значителна /три или повече/ част от актовете, които магистрата постановява. Няма основание настоящият състав да приеме обратното тълкуване, като допусне, че в случая, при наличие на неспазени срокове по чл.308, ал.2 от НПК, за изписване на мотивите към присъдите по две дела, деянието на касатора е съставомерно по чл.307, ал.4, т.1 от ЗСВ, поради наличие на "системност". За неспазени процесуални срокове по две дела, тъй като по третото е изтекла давността за образуване на дисциплинарно производство, липсва системността като елемент от състава на това нарушение, поради което, като е приел обратното, че е налице такова нарушение, съдът е приложил неправилно материалния закон, което прави обжалваното решение неправилно в тази част. Съответно на това порочно в тази част се явява и оспореното решение на ДНО, с което незаконосъобразно се приема, че това дисциплинарно нарушение е извършено.
Обжалваното решение е неправилно и необосновано и в частта на приетите за извършени дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.3 и т.4 от ЗСВ, касаещи нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/ и по-конкретно на т.4.2, 4.4, 5.5, 5.6 и 5.8 от него и накърняване престижа на съдебната власт.
Съдът е възприел становището на ДНО, че с едно деяние, касаторът е осъществил съставите на трите нарушения по чл.307, ал.4, т.1, т.2 и т.4 от ЗСВ. Деянието се изразява в неизпълнение на служебните задължения по чл.210, т.1 от ЗСВ, вр.с чл.308, ал.2 от НПК, за изготвяне на мотивите към присъдите по две нох.дела, в 30 дневен срок след обявяване на присъдата. Това са нох.дело №3109/2003 г. и нох.дело №С-328/2008 г. и двете на СГС, с докладчик-съдия М.Т.. По делото е установено, че действията по забавено изписване на мотивите по първото дело са в размер на 1 г. 11 месеца /поради погасяването по давност за периода преди 01.04.2009 г./, а по второто - в размер на 2 г. 11 месеца.
Съдът е изложил оскъдни мотиви за наличие на нарушението по чл.307, ал.4, т.4 от ЗСВ - действия или бездействия, накърняващи престижа на съдебната власт. От същите не става ясно, поради наличието на какви безспорно установени факти, е направен извод за съставомерност на деянието на това основание. Релевантни за дисциплинарното нарушение по чл.307, ал.4, т.4 от ЗСВ са такива факти и обстоятелства, пряка последица от виновното неизпълнение на тези служебни задължения от касатора, които реално сочат на накърнен престиж на съдебната власт. Такива реално настъпили факти няма, не са установени и не се сочат. Вероятността от тези деяния престижът на съдебната власт да бъде накърнен не е съставомерна. Включването и на това дисциплинарно нарушение сред доказаните според съда нарушения, само поради възможността да бъде накърнен престижа на съдебната власт, без конкретни мотиви в какво реално се изразява накърняването и как, прави обжалваното решение необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, в тази му част. Съответно на това и оспореното решение на ДНО, по отношение на това нарушение се явява незаконосъобразно.
Неправилно е обжалваното решението и в частта на възприетото от съда дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.4, т.3 ЗСВ. Съдът е приел, че оспореното решение на В. спрямо това нарушение е законосъобразно, поради установеност на фактите, съгласно които по устно разпореждане на съдия Т., съдебния деловодител при СГС е допуснал нарушение по обявяване на резултатите по 5 бр.въззивни нох. и адм.характер дела /подробно описани в решението/ в електронната система на съда, макар и да не са били за обявяване поради неподписването им от останалите членове на съдебния състав. За конкретно допуснатото нарушение на чл.49, ал.1, т.11, чл.22, т.8 и чл.10 от ПАРОАВАС, съдебния служител С. Ц. е получила дисциплинарно наказание. Съдът е приел, че тези действия на касатора, на самостоятелно основание представляват дисциплинарно нарушение на т.4.2,4.4, 5.5 5.8 от КЕПБМ, каквато квалификация е възприета и от ДНО, без да го обоснове. В тези правила от КЕПБМ са залегнали принципите за вежливост, толерантност, почтеност и благоприличие, които всеки магистрат е длъжен да спазва в това си качество. По делото не са установени данни, уличаващи съдия Т. в неспазване на посочените правила и принципи.Извън разпореждането за обявяване на резултатите по 5-те цитирани дела, съдът не е посочил други действия или бездействия на касатора, нарушаващи тези етични правила. Не са обосновани изводи по какъв начин с това разпореждане на касатора се нарушават пряко визираните етични правила и принципи. Съдът е бил длъжен да обоснове такива конкретни изводи, почиващи на данни, относими към тази категория етични правила, които по совето съдържание са твърде общи и пожелателни. Нарушаването им, представляващо дисциплинарно нарушение, както е в случая, следва да се основава на конкретни данни за извършено деяние във връзка именно с тези етични правила, а не във връзка с неправомерно даденото разпореждане, което няма връзка с тези етични правила.
От изложеното следва, че касационната жалба с доводи за отсъствие на дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1, т.3 и т.4 от ЗСВ е основателна, а обжалваното решение, в тази част като неправилно, следва да бъде отменено, а като последица следва да бъде отменено и оспореното решение на ДНО, като незаконосъобразно, в тази му част.
В останалата част, касаеща дисциплинарното нарушение по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ и наличието на безвиновно деяние, под формата на бездействие, касационната жалба е неоснователна.
Касационният съд не споделя оплакванията на касатора за несъставомерност на деянието по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ - действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. Първоинстанционният съд е приел, че със забавеното изписване на мотивите по двете нох.дела, касаторът е осъществил от обективна и субективна страна това дисциплинарно нарушение. Настоящият състав споделя тези изводи. По делото не е било спорно, че е налице забавено с 1 г.11 мес. и с 2г.11мес. / а реално забавянето по нохд.№3109/2003 г. е 4 г.9 м. 9 д./, изготвяне на мотивите към присъдите по двете нох.дела. Това забавяне несъмнено е неоправдано, тъй като не почива на конкретни извинителни причини, оневиняващи касатора, а се дължи изцяло на поведението му, свързано с лоша лична организация по изпълнение на преките му задължения на съдия, а след това и на всички други съпътстващи съдийската работа ангажименти, като преподаване в Н., обучение на мл.съдии, изготвяне на атестации, участие с доклади и др. За магистрата-съдия основно и най-главно служебно задължение е правораздаването, чрез постановяване на крайни съдебни актове - присъди или решения, с мотиви към тях, в съответствие със законовите срокове. Всички останали задължения, извън тази основна дейност, са второстепенни, като изпълнението им не трябва да е за сметка на посочената основна дейност. В случая бездействието на съдия Т. по написване на мотивите към двете присъди е неоправдано и води до съществено забавяне производството, тъй като възпрепятства приключването на делата в тази инстанция-СГС , в постановените от закона срокове, които са отражение и на обществените очаквания. При това за да е осъществен състава на това дисциплинарно нарушение е достатъчно само едно бездействие, което неоправдано забавя производството, а в случая изпълнителното деяние е за две такива бездействия. Съдът правилно е отчел, че забавата по двете дела не може да бъде определена като несъществена, тъй като надхвърля максимално допустимите срокове по чл.308 от НПК в пъти, достигайки до 2 г. 11 мес. по нох.д.№С-328/2008 г.
Поради това не се приемат доводите на касатора за липса на вина, поради написване на мотивите в "разумен срок", който е приложимия за случая срок, а не конкретно законово определения срок по чл.308, ал.2 от НПК. Съгласно чл.22, ал.1 от НПК съдът разглежда и решава делата в разумен срок, т.е "разумния срок", по смисъла на разпоредбата включва разглеждането на наказателното дело от съда, считано от образуването му до приключването му в една инстанция, със съответния съдебен акт-присъда или решение, към които съдът дължи и мотиви. Законово определеният срок, който в случая е нарушен и за който е образувано д.д.№3/2012 г. на В. срещу касатора е именно неспазване на срока по чл.308, ал.2 от НПК, касаещ изготвяне на мотивите по две нох.дела, който е част от разумния срок по чл.22, ал.1 от НПК, а не заради неспазване на "разумния срок". Поради това изместването на изпълнителното деяние по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ, към неспазване на срока по чл.22, ал.1 от НПК, е незаконосъобразно, тъй като този срок не е предмет на "обвинението", съответно предмет на дисциплинарното производство пред В..
Неоснователни са и доводите свързани с наличието на обективни условия за забавата, които правят деянието по чл.307, ал.4, т.2 ЗСВ безвиновно. Като такива са посочени: фактическата и правна сложност на разгледаните за периода дела, голямата натовареност като съдия в СГС, наличие на други служебни ангажименти, липса на кабинет и пр. Тези доводи са правени, както пред ДНО, така и пред съда, като са отхвърлени, при подробно изложени мотиви. Касационният съд ги споделя изцяло, без да намира за нужно да ги повтаря.
Изложеното налага изводи, че съдът правилно е установил съставомерност на бездействието по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ, поради неизготвяне на мотивите по две нох.дела, с което касатора неоправдано е забавил производството им. Деянието е извършено виновно, тъй като магистрата е съзнавал противоправния характер на извършеното дисциплинарно нарушение и въпреки това го е допуснал. Ето защо, като правилно в тази част, обжалваното решение следва да се остави в сила.
7. Касационната жалба е основателна и в частта й, касаеща индивидуализация на наказанието и спазването на чл.309 от ЗСВ.
При отсъствие на посочените по-горе дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1, т.3 и т.4 от ЗСВ, както съда, така и ДНО, са допуснали нарушение на материалния закон, съответно на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, при определяне вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание. При неналичие на тези дисциплинарни нарушения, наложеното от органа най-тежко дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност" се оказва несъразмерно спрямо извършеното нарушение по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ. Това наказание несъответства и на целта на закона, въз основа на който акта е издаден.
Освен това основателни са оплакванията, че при определяна на наказанието, както ДНО, така и съда не са се съобразили с част от критериите по чл.309 от ЗСВ, а именно: формата на вината, тежестта на извършеното единствено нарушение, обстоятелствата при които е извършено - лична и най-голяма натовареност на СГС, спрямо останалите от същия ранг съдилища, фактическата и правна сложност на разгледаните за периода нох. и нчх.дела-първоинстанционни и въззивни, данните за качествено изписани съдебни актове от магистрата, условия на труд и пр.
Всичко това обосновава изводи за неправилно приложение на материалния закон и в частта на наложеното наказание, което налага отмяна на обжалваното решение и на решението на В. в тази част, с връщане на делото обратно на органа, за ново произнасяне по вида на дисциплинарното наказание. При това произнасяне органа следва да съобрази посочените критерий, както и данните за наличие на влезли в сила, но незаличени дисциплинарни наказания, ако има такива, спрямо магистрата.
По изложените съображения обжалваното решение на 3-членния състав на ВАС, шесто отделение, следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. Т. срещу Решението на В., по т.54 от заседанието му на 12.07.2012 г.,в частта, с която на същата за извършени дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1, т.3 и т.4 от ЗСВ, й е наложено дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ-дисциплинарно освобождаване от длъжност, като вместо него постанови друго, с което отмени решението на В., в тази част изцяло, като незаконосъобразно.
В частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу посоченото вече решение на В., в частта му, с която е признато, че същата е извършила дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ, обжалваното решение се явява правилно и следва да се остави в сила, а да се отмени само в частта му, с която е отхвърлена жалбата й срещу наложеното за това нарушение наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ, като вместо нея постанови отмяна на решението на В. в същата част, на наложеното за това нарушение наказание и делото се върне обратно на органа, за ново произнсяне относно вида на дисциплинарното наказание, съобразно дадените указания.
Водим от горното настоящият 5-петчленен състав на Върховен административен съд, втора колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №78/04.01.2013 г. постановено по адм.дело №9061/2012 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. С. Т., от [населено място], против Решение по т.54.2 от протокол №29/12.07.2012 г. на В., в частта му, с която за извършени дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1, т.3 и т.4 от ЗСВ на същата е наложено дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност", като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение по т.54.2 от протокол №29/12.07.2012 г. на В., в частта му, с която за извършени дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1, т.3 и т.4 от ЗСВ, на М. С. Т., съдия в Софийски градски съд, е наложено дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност".
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №78/04.01.2013 г. постановено по адм.дело №9061/2012 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, VІ о., в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. С. Т., от [населено място], против Решение по т.54.2 от протокол №29/12.07.2012 г. на В., в частта му, с която е признато, че същата е извършила дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ.
ОТМЕНЯ Решение №78/04.01.2013 г. постановено по адм.дело №9061/2012 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, VІ о., в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. С. Т., против Решение по т.54.2 от протокол №29/12.07.2012 г. на В., в частта му, досежно определеното на същата дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност", за извършеното дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ, като в тази част, вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение по т.54.2 от протокол №29/12.07.2012 г. на В., в частта му досежно определеното на М. С. Т., съдия в Софийскси градски съд, дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност", за извършено дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ, като в тази част ВРЪЩА делото на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне само по отношение вида на дисциплинарното наказание, съобразно дадените указания.
Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: