РЕШЕНИЕ

87
София, 05.01.2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИРА РАЙЧЕВА
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
при секретар Свилена Маринова
и с участието
на прокурора Вичо Станев
изслуша докладваното
от съдиятаЛЮБОМИР ГАЙДОВ
по адм. дело 14661/2015. Document Link Icon


Производство по реда на чл.208-228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], против решение № 6830/09.11.2015 г., постановено по адм. д. № 4865/2015 г. по описа на Административен съд София - град. В нея са изложени твърдения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно жалбоподателят твърди неправилност на решението поради противоречието му с чл. 106, ал. 1, т. 3 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, чл.168 вр. чл.146 от АПК вр. чл.4 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, като се уважи жалбата му, и администрацията на район "В." бъде задължена да издаде исканото от него удостоверение за наследници. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба - кмета на район "В.", Столична община в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на [фирма], [населено място], срещу отказ с изх. № КО - 9200-16/1/ от 15.04.2015 г. на кмета на Район "В.", Столична община по искането и с вх. № КО-9200-1/07.04.2015 г. да и бъде издадено удостоверение за наследници на Д. Т. М. - кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление. Банката е обосновала правния си интерес с оглед необходимостта от защита на правата й по непогасения кредит на лицето по съдебен ред срещу наследниците му.
Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу отказа, като издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел, че в случая липсва което и да е от трите алтернативно предвидени условия по чл.106, ал.1, т.3 от ЗГР за да се предоставят данните на М. на Банка „Д.“.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционния съд законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Според чл.106, ал.1, т.1 ЗГР данните от ЕСГРАОН, съдържащи се в удостоверението за наследници, издадено от общината (чл.24, ал.1, т.1 ЗГР), се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. Законосъобразен е изводът на административния съд, че по отношение искането на Банка [фирма] е приложима нормата на чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР, в която са уредени условията, при наличието на които се предоставят данните от ЕСГРАОН на юридически лица. Съгласно тази разпоредба, поисканите от банката данни могат да се предоставят от ответника само в три изрично посочени хипотези - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на КЗЛД. В процесния случай не е налице никоя от тях, поради което постановеният отказ е съобразен със закона, също така мотивиран, че с оглед нуждите, за които се иска издаване на удостоверение за наследници, такова ще бъде издадено след представяне на съдебно удостоверение. Създавайки отделните разпоредби на чл.106, ал.1, т.1 и т.3 от ЗГР, законодателят е въвел разграничение в условията, при които данни от ЕСГРАОН се предоставят на физически и на юридически лица. Изложеното в касационната жалба твърдение, че Банка [фирма] представлява „трето лице“ по смисъла на чл.106, ал.1, т.1 от ЗГР, не може да бъде споделено, предвид наличието на отделна изрична разпоредба визираща изискванията за предоставяне на лични данни на юридически лица – тази на чл.106, ал.1, т.3 от ЗГР. Неоснователно се явява касационното оплакване за неправилно приложение на материалния закон.
Данните, удостоверяването на които се търси с исканото удостоверение за наследници, не са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на законни права и интереси. Материалното право, произтичащо от твърдяно неизпълнение на договорно задължение, пораждащо и правото на иск не е обусловено от търсеното удостоверение за наследници. Съответно, упражняването на правото на иск пред съд не може да бъде прието като право по чл.106, ал.1, т.1 от ЗГР. Както е посочил първоинстанционният съд за жалбоподателя са налице други начини да реализира възможността си за защита в едно исково производство във връзка с непогасения кредит и осъществяване на дължимото от съда разглеждане на делото. Производството пред съд е надлежно уредено в закона, като: съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка молба за защита и съдействие на лични и имуществени права - чл. 2 от Гражданския процесуален кодекс; съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона и в разумен срок всяко подадено до тях искане - чл. 127, ал. 1 от АПК. Процесуалните способи за осъществяване на дължимото се от съда разглеждане на делото са законово регламентирани, от тях касационния жалбоподател не се е възползвал.
Според настоящия касационен състав не е налице твърдяното в касационната жалба противоречие с разпоредбата на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД. Според тази разпоредба, обработването, каквото е и разкриване чрез предаване съгласно §1, т.1 от ЗЗЛД на лични данни е допустимо, когато е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят. Банка [фирма] е администратор на лични данни, но спрямо общинската администрация и наследниците на починалия кредитополучател се явява трето лице, чиито законен интерес от предявяване на твърдяно право по съдебен ред, няма преимущество пред интересите на наследниците от неправомерно обработване на личните им данни. Исканото предоставяне на лични данни е само за нуждите на едно бъдещо съдебно производство, образуването на което изцяло зависи от волята на касационния жалбоподател. Възможността получените данни да не се използват за изведените нужди, обосновава преимуществото на интересите на лицата, за които се отнасят данните. Правото на съдебна защита може да бъде предявено и реализирано по предвидения в закона ред, като касаторът чрез съдебно удостоверение се снабди с исканите данни за наследниците на длъжника, т.е. с акт на съда по чл.106, ал.1, т.3 от ЗГР.
Неоснователно е касационното оплакване за противоречие с чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД, съгласно която обработването на лични данни е допустимо, когато е необходимо за изпълнение на задължение по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните е страна. Исканите данни не касаят физическото лице, страна по договора, които данни са известни на касационния жалбоподател и за които данни лицето е дало съгласие да бъдат обработвани, а за трети лица, които стоят извън договорните правоотношения. Предпоставките на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД също не са налице, тъй като липсва съгласие на физическите лица, за които се отнасят данните. При сключване на договора за кредит наследодателят е дал съгласие за обработване само на неговите лични данни в определения от него обем.
Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед на горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6830 / 09.11.2015 г. по адм. д. № 4865/2015 г. на Административен съд София град.
Решението не подлежи на обжалване.