Ново Р/О: Ново Р/О, 6552 / 1.6.2021 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

9499
София, 14.07.2020

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСЕН ВАСИЛЕВ
СИБИЛА СИМЕОНОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяНАТАЛИЯ МАРЧЕВА
по адм. дело 3846/2020. Document Link Icon


Производството по делото е по чл. 179 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано по жалба на М. Стефанов от [населено място], с която се оспорва нова т. 9 от заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г. на министъра на здравеопазването за допълнение на заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г., заповед № РД-01-144 от 22.03.2020 г. и заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г.
С определение № 5538 от 12.05.2020 г., постановено по адм. д. № 3868/2020 г. по описа на Върховния административен съд, VІ отделение, това дело е присъединено към настоящето дело. В цитираното определение е посочено, че делото е образувано по жалба на Н. Хаджигенов със съдебен адрес в гр. София срещу нова т. 9 от заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г. на министъра на здравеопазването.
С определение № 5789 от 19.05.2020 г., постановено по адм. д. № 4012/2020 г. по описа на Върховния административен съд, VІ отделение, с предмет жалба на П. Велчева, П. Велчев, С. Атанасов, Й. Стоев, и К. Григоров, всички от [населено място], и на А. Атанасов от [населено място] срещу нова т. 9 от заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, също е присъединено към адм. д. № 3846/2020 г.
С определение № 5969 от 22.05.2020 г. по адм. д. № 4072/2020 г., определение № 5965 от 22.05.2020 г. по адм. д. № 3899/2020 г., определение № 6261 от 28.05.2020 г. по адм. д. № 3900/2020 г., определение № 6554 от 2.06.2020 г. по адм. д. № 4141/2020 г. и определение № 6742 от 4.06.2020 г. по адм. д. № 4048/2020 г., цитираните дела, всички по описа на Върховния административен съд, VІ отделение, са присъединени към настоящето дело, на основание чл. 213 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Посочените дела са образувани по жалби на А. Иванов със съдебен адрес в гр. Перник, на И. Юруков с адрес за призоваване в [населено място], на Е. Милев с адрес за призоваване в [населено място], на Н. Стоянов от [населено място] и на З. Станев от [населено място] срещу нова т. 9 от заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г. на министъра на здравеопазването.
При така подадената жалба на М. Стефанов и присъединените към настоящото дело за съвместно разглеждане жалби на Н. Хаджигенов, на П. Велчева, на П. Велчев, на С. Атанасов, на Й. Стоев, на А. Атанасов, на К. Григоров, на А. Иванов, на И. Юруков, на Е. Милев, на Н. Стоянов и на З. Станев, цитираните лица следва да бъдат конституирани като жалбоподатели по делото, а министърът на здравеопазването, като издател на заповедта, в оспорената й част-като ответник.
На 21.04.2020 г. във Върховния административен съд е постъпила административната преписка, като процесуалния представител на ответника е поискал прекратяване на делото, на основание чл.159, т. 3, респ. по чл. 159, т. 4 АПК, във връзка с отмяната на заповедта в посочената й част с т. 1 от заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г. на министъра на здравеопазването.
Съдебният състав констатира, че от административната преписка се установява, че с т. 1 от заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г. на министъра на здравеопазването е изменена негова заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г., като т. 9 е отменена.
Оспорената нова т. 9 от заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г. на министъра на здравеопазването е със следното съдържание: „Всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице”. Издадена е при действието на заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г., заповед № РД-01-144 от 22.03.2020 г. и заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г., които предписват различни мерки за социална дистанция. Като основание на заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г. на министъра на здравеопазването са посочени текстовете на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето и чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, както и усложняващата се епидемична обстановка, свързана с COVID – 19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение. С т. 1 от цитираното решение, обн. в ДВ., бр. 22 от 13 март 2020 г., на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С т. 2 от същото решение се възлага на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID – 19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. Следователно последния цитиран текст от Основния закон дефинира правата на гражданите при извънредно положение, което не е съобразено от жалбоподателите, които не сочат нарушени права от категорията на защитените с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. Освен това нито един от тях не твърди, че е санкциониран за неносене на предпазна маска.
Заповедта, чийто текст относно задължението за носене на маски се оспорва, представлява общ нормативен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Съгласно цитираната разпоредба общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. Разпоредбата на чл. 73 АПК предвижда, че когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. В случая се касае до общ административен акт, който охранява здравето на гражданите, при условията на пандемия, свързана с COVID – 19 и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение. Съществено в тази връзка е, че още на следващия ден, заповедта в оспорената й част, е отменена.
В т. 1 от заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г. на министъра на здравеопазването е изменена негова заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г., като т. 9 е отменена. В заповедта от 31.03.2020 г. е посочено, че същата е издадена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, като е налице позоваване на препоръките на Националния оперативен щаб, създаден със заповед № Р-37 от 26.02.2020 г. на министър-председателя на Република България.
Към административната преписка се съдържа последната цитирана заповед. В нея е отразено, че е издадена на основание чл. 24, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация с цел координиране на действията на компетентните държавни органи във връзка с обявената от Световната здравна организация спешност за общественото здраве от международно значение по отношение на заболяването COVID – 19 (инфекциозно заболяване, причинено от коронавирус 2019n-CoV). Със заповед № Р-37 от 26.02.2020 г. на министър-председателя на Република България е създаден Национален оперативен щаб, като е определен и неговия състав. В т.3 от заповедта изрично е посочено, че Националният оперативен щаб има правомощия да организира, координира и наблюдава всички действия на компетентните органи във връзка с предотвратяване на разпространението на COVID – 19, както и да събира, обобщава и анализира цялата информация за развитието на ситуацията, свързана с разпространението на COVID – 19, и да информира медиите и обществеността. В т. 4 от заповедта е вменено в задължение на Националния оперативен щаб да предоставя периодично информация на министър-председателя и на съответните министри за развитието на ситуацията, свързана с разпространението на COVID – 19, и за предприетите мерки и действия.
Във връзка с т. 1 от заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г. на министъра на здравеопазването и съдържащото се в нея позоваване на препоръките на Националния оперативен щаб, съдът се запозна служебно с брифинга на Националния оперативен щаб, даден на 31.03.2020 г. от 08:00 часа по Българската национална телевизия. Този брифинг се намира в интернет при изписване на текст „Брифинг на Националния оперативен щаб от 31.03.2020 г.”
От цитирания материал се установява, че въпросът за заповедта на министъра на здравеопазването от 30.03.2020 г., в оспорената й част, досежно задължението за носене на предпазни маски, е подробно разисквана. Налице са пояснения на Председателя на Националния оперативен щаб. Той посочва, че мярката за задължително носене на маски на обществени места е в резултат на продължително обсъждане. Отчетено е, че има противоречиви версии за носенето на маски. Болните лица задължително трябва да носят маски. Уточнява се, че за здравите лица от СЗО не препоръчват маски. Ще бъде детайлизирано от РЗИ къде точно ще са задължителни маски. Основната философия е да се носят маски на обществените места. Конкретизирано е, че става дума за „обществени места” по смисъла на чл. 56 от Закона за здравето. Коментирано е, че маски по аптеките има, но това може да не е масово явление. Отчетено е, че в глобален мащаб има остър недостиг на маски. Изрично е пояснено, че гратисният период за покупка на маски е до 0 часа в събота. Следователно този срок е следвало да изтече в 0 ч. на 4.04.2020 г.
На 31.03.2020 г., министърът на здравеопазването е отменил своята заповед от 30.03.2020 г., в частта й изискваща от всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице. Това е обявено на брифинг на министрите Ананиев и Младенов в Министерския съвет, за който се съдържат данни в интернет при изписване на текста „Брифинг на министрите Ананиев и Младенов в Министерския съвет от 31.03.2020 г.” На този брифинг е направено изрично изявление от министър Ананиев, в което е посочено: „Току-що подписах заповед, с която отменям точка 9 от моята заповед от вчера до постигане на консенсус в обществото”.
Обществено известно е, че след публикуването и допълнителното оповестяването на т. 9 от заповедта от 30.03.2020 г. от медиите, гражданите подадоха множество жалби против цитираната мярка, включително и до Върховния административен съд, в резултат на което оспореният административен акт е отменен.
От цитираното изрично изявление на министъра на здравеопазването се налага изводът, че е налице отзив на оспорения административен акт, осъществен на следващия ден след издаването му, т. е. в 7-дневния срок по чл. 91, ал. 1 АПК, както и че този юридически факт е настъпил преди изтичане на гратисния период за покупка на маски.
Предвид изложената фактическа обстановка се приема, че т. 9 от заповедта от 30.03.2020 г., в частта й изискваща от всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице, е действала в рамките на не-повече от един ден, при условията на въведена с предходни заповеди социална изолация, като този ден е бил включен в гратисния период за покупка на маски, изтичащ в 0 ч. на 4.04.2020 г.
Съгласно чл. 91, ал. 1 в 7-дневен срок, а когато органът е колективен – в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.
Правото на отзив на административния орган по чл. 91, ал. 1 от АПК не е вид контрол по административен ред, а законова възможност на органа, като издател на обжалвания акт, сам да го оттегли, отмени или измени при наличие на предвидените за това предпоставки – жалба/жалби от заинтересована/заинтересовани страна/страни и определен срок, в който преразглеждането на издадения акт е възможно. От това следва, че отзивът не е свързан с извършеното обжалване на акта пред по-горестоящия административен акт или пред съда, а е пряко свързан с наличието на жалба, независимо от адресата й. Задължение на органа, издател на акта, е да получава, комплектова и препраща жалби, до сочения в тях получател – по-горестоящия административен орган или съда и без оглед на това дали обжалваните актове подлежат, или не, на обжалване по административен ред.
Това означава, че с оглед на изложеното, нормата на чл. 91, ал. 1 АПК, независимо от систематическото й място в Глава шеста от АПК, може да се приложи от всеки административен орган, издал оспорения акт, при наличие на посочените в него условия, без връзка от възможността, или не, за оспорването му по административен ред. В тази връзка са решение № 4060 от 22.03.2013 г. по адм. д. № 1975/2013 г., решение № 7201 от 28.05.2013 г. по адм. д. № 4461/2013 г. и други актове на Върховния административен съд.
При това положение е налице хипотезата на чл. 159, ал. 3 АПК. Съгласно цитираната, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспореният административен акт е оттеглен. Оттеглянето на административния акт – на 31.03.2020 г., е станало още преди деловодното обработване на жалбите във Върховния административен съд, отстраняване на нередовностите им и изискване на административната преписка. При това положение, без да се изисква съгласието на страните, производството по делото следва да бъде прекратено.
След като е налице надлежен отзив на оспорената заповед от издалия я орган, то жалбоподателите са получили търсената защита, тъй като в правния мир вече не съществува заповед за носене на предпазни маски. Това означава, че те вече нямат и правен интерес от оспорването, поради което е приложима разпоредбата на чл. 159, т. 4 АПК.
В чл. 56 от Конституцията е прогласено правото на всеки гражданин на защита, но когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Според чл. 120, ал. 2 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат. Специалната разпоредба на чл. 65 АПК изрично сочи, че с общия административен акт трябва да се създават права или задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на лицата. Така очертаната конституционна и законова рамка не може да се тълкува разширително.
Освен това както се приема и в правната доктрина,”правният интерес трябва да присъства не само при сезирането, т.е. при подаването на жалбата и започването на процеса, той трябва да е налице през целия процес и при решаването на делото. Ако по време на процеса отпадне правният интерес, процесът се прекратява”. (Юридически сборник – 2011, „Понятието „интерес” в административното право и процес”, проф. д-р Е. Къндева.
По изложените съображения, наред с тези, отразени по-горе в мотивите относно приложението на 159, т. 3 АПК, съдът намира подадените жалби за процесуално недопустими, поради което следва да се оставят без разглеждане, а делото – да се прекрати.
Ето защо след конституирането на страните по спора, делото не следва да бъде насрочвано в открито съдебно заседание.
Съгласно чл. 143, ал. 2 АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Присъждане на разноски са поискали жалбоподателите И. Юруков, Е. Милев и Н. Стоянов, като се установява, че тези разноски са в размер на 10 лв. за всеки един от тях и представляват внесена държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 182, ал. 1 АПК и чл. 159, т. 3 и 4 във връзка с чл. 184 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА като жалбоподатели по делото:
М. Стефанов от [населено място], [адрес];
Н. Хаджигенов със съдебен адрес в гр. София, ул. „Лавеле” № 11, ет. 2, ап. 4;
П. Велчева, П. Велчев и С. Атанасов, и тримата с адрес в [населено място], [адрес]
Й. Стоев [населено място], [адрес]
К. Григоров от [населено място] , [адрес]
А. Атанасов от [населено място], [адрес]
А. Иванов със съдебен адрес в гр. Перник, ул. „Созопол” № 7, ет. 3, ап. 42;
И. Юруков с адрес за призоваване в гр. София , бул. „Витоша” № 1А, Търговски дом
Е. Милев със съдебен адрес в гр. София, бул. „Витоша” № 1А, Търговски дом, чрез адвокат И. Юруков;
Н. Стоянов от [населено място], [адрес]
З. Станев от [населено място] , [адрес]
ОТВЕТНИК: министър на здравеопазването гр. София, пл. „Света Неделя” № 5;
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на М. Стефанов, на Н. Хаджигенов, на П. Велчева, на П. Велчев, на С. Атанасов, на Й. Стоев, на К. Григоров, на А. Атанасов, на А. Иванов, на И. Юруков, на Е. Милев, на Н. Стоянов и на З. Станев против нова т. 9 от заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г. на министъра на здравеопазването за допълнение на заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г., заповед № РД-01-144 от 22.03.2020 г. и заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 3846/2020 г. по описа на Върховния административен съд, VІ отделение.
ОСЪЖДА Министерството на здравеопазването гр. София, пл. „Света Неделя” № 5 да заплати на И. Юруков гр. София, бул. „Витоша” № 1А, Търговски дом сумата 10 лв. разноски, представляващи държавна такса.
ОСЪЖДА Министерството на здравеопазването гр. София, пл. „Света Неделя” № 5 да заплати на Е. Милев със съдебен адрес в гр. София, бул. „Витоша” № 1А, Търговски дом, чрез адвокат И. Юруков сумата 10 лв. разноски, представляващи държавна такса.
ОСЪЖДА Министерството на здравеопазването гр. София, пл. „Света Неделя” № 5 да заплати на Н. Стоянов от [населено място] , [адрес] сумата 10 лв. разноски, представляващи държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението.