РЕШЕНИЕ

6455
София, 23.05.2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
ВЛАДИМИР НИКОЛОВ
при секретар Никол Стефанова
и с участието
на прокурора Нели Христозова
изслуша докладваното
от съдиятаАЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
по адм. дело 3391/2016. Document Link Icon


Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община-район”Връбница” срещу решение № 6244/20.10.2015г., постановено по адм.д.№ 4859/2015 г. по описа на Административен съд – София град.
Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на [фирма] срещу изричния отказ на кмета на СО- район“Връбница“, обективиран в писмо изх. № КО-92-00-10/1/ от 15.04.2015 г., да бъде издадено удостоверение за наследници по искане на [фирма] вх. № КО-92-00-10/07.04.2015 г.
Кметът на СО-район“Връбница“, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.
Ответникът, [фирма], редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
С обжалваното решение е отменен отказ изх.№ КО-92 00-10-(1) от 15.04.2015г. на кмета на район „Връбница” към Столична община и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съгласно задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона , като е определен 7-дневен срок за издаване на удостоверение за наследници на Т. В. Т. по искане на [фирма] вх. № КО-92 00-10/ 07.04.2015 г.
За да постанови този резултат, съдът е установил, че административното производство е започнало по молба на банката с правно основание за искането си чл.106, ал.1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и чл.5, ал.2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Поискано е издаване на удостоверение за наследници на починал кредитополучател за защита правата на банката в качеството й на кредитор за индивидуализация на задължените лица. Съдът е установил, че кметът на район „Връбница” е отказал издаване на исканото удостоверение с мотива, че според становище на КЗЛД, удостоверението за наследници би могло да се издаде след съдебно удостоверение по чл.186 ГПК, каквото в случая липсва. Съдът е квалифицирал оспореното писмо на кмета на район”Връбница” като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 АПК и е обосновал правния интерес на [фирма] да обжалва процесния изричен отказ на административния орган с разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК във вр. с чл.107 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
АССГ е заключил, че оспореният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.4, ал.3 , чл.35, ал.1 и 3 от ЗГР и чл.2, ал.1 от Наредбата по приложението му административен орган. Приел е, че актът е издаден в предписаната от закона форма, съдържа необходимите реквизити и при постановяването му са спазени всички изисквания на административнопроизводствените правила. Посочил е, че редът за предоставяне на данни от ЕСГРАОН е уреден в чл.106 ,ал.1 ЗГР. Съдът , базирайки се на посочените от молителя основания за издаване на исканото удостоверение за наследници, е приел, че кметът на район “Връбница“ при СО неправилно е стигнал до извода, че, за да удовлетвори искането на [фирма] за издаване на удостоверение за наследници, се нуждае от съдебно удостоверение по смисъла на чл.106, т.3, предл. второ от ЗГР.Съпоставяйки материалноправните разпоредби на чл.106, т.1 и на чл.106, т.3, предл. второ от ЗГР, АССГ е заключил, че по отношение искането, с което е сезиран кметът на район „Връбница“ при СО ,приложима е нормата на чл.106, т.1 от ЗГР - [фирма] се явява трето лице с правен интерес от получаване на исканото удостоверение, като цитираната законова разпоредба следва да се тълкува разширително – т.е. не следва да се ограничава само до посочените в нея физически лица, а касае и юридическите такива, с което се противопоставя на чл.106, т.3 от ЗГР. В този смисъл административният съд не споделя развитите от Комисията за защита на личните данни съображения в приложеното по делото писмо.
Съдът е преценил, че банката е доказала интереса си от исканото удостоверение, а специалните правила, регламентиращи банковата дейност и регистрацията на банката като администратор на лични данни в достатъчна степен обуславят защитата на тези лични данни.
Съдебното решение на АССГ е неправилно.
Видно от молбата, с която е инициирано административното производство , [фирма] е поискала издаване на удостоверение за наследници на Т. В. Т. на осн. чл. 5, ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г., като същевременно се е позовала и на чл. 106, ал.1, т.1 от ЗГР.
Кръгът на лицата, които могат да искат издаване на удостоверения по реда на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. , издадена от министъра на МРРБ, е очертан в чл.5, ал.1 и 2 от същата наредба. Безспорно е, че кредитната институция – [фирма] не е между лицата по ал.1, тя не е и трето лице по смисъла на ал.2, тъй като не е субект, който разполага с правомощия, каквито са държавните и общински органи и институции.
След като молителят [фирма] е извън кръга на лицата, които биха могли да искат издаване на удостоверение за наследници на физическо лице- длъжник по реда на посочената Наредба, то административният орган законосъобразно е отказал издаването на подобно удостоверение.
Посочената от [фирма] в молбата й за издаване на удостоверение за наследници като правно основание разпоредба на чл.106, ал.1, т.1 от Закона за гражданската регистрация се явява неприложима в конкретния случай. Този законов текст предвижда друг ред, обслужаващ други цели и приложим при различни предпоставки от реда по Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 година. Посочената наредба установява реда за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, видовете удостоверения и техните образци. Разпоредбата на чл.106 и сл. от ЗГР установява ред за предоставяне на данни от ЕСГРАОН. В чл.106, ал.1 е очертан изчерпателно кръгът на лицата, които могат да искат предоставяне на данни от ЕСГРАОН и банката не е сред тях.
Въпреки че в молбата, с която е инициирала административното производство, банката е посочила като правно основание на искането си чл.106, ал.1, т.1 ЗГР, тази молба не може да се възприеме като такава, с която се иска предоставяне на данни от ЕСГРАОН. Редът за предоставяне на данни от регистрите е посочен в чл.141 и сл. от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на ЕСГР, който в случая не е спазен.
По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният административен съд неправилно е преценявал наличието на предпоставките по чл.106, ал.1, т.1 ЗГР спрямо молба за издаване на удостоверение за наследници. Издаването на удостоверение за наследници и предоставянето на данни от ЕСГРАОН са две различни административни услуги, за всяка от които е посочен различен,лимитативно определен кръг правни субекти, които могат да искат услугата, отделни процедури и различни предпоставки за получаването им. В конкретния случай банката е поискала издаване на удостоверение за наследници, което не е имала правото да иска, поради което отказът на административния орган е законосъобразен.
Като е стигнал до изводи, различни от направените от настоящия касационен състав, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено решение по същество, с което жалбата на [фирма] срещу писмо изх.№ КО-9200-10(1)/15.04.2015г. на кмета на район "Връбница" да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6244/20.10.2015г., постановено по адм.д.№ 4859/2015 г. по описа на Административен съд – София град и, вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] против отказ , обективиран в писмо изх.№ КО-9200-10(1)/15.04.2015г. на кмета на район "Връбница" по искане с вх.№ КО-92 00-10/07.04.2015г. за издаване на удостоверение за наследници на Т. В. Т..
Решението е окончателно.


особено мнение на съдия Искра Александрова:
Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав.
Преценявам решението на административния съд като правилно. Нормите, регулиращи достъпа до ЕСГРАОН са тези по чл.106 и сл. ЗГР и глава шеста от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на Единна система за гражданска регистрация ( наричана за краткост по-долу Наредбата), както и разпоредби от Закона за защита на личните данни.
Нормите, регулиращи издаването на удостоверения въз основа на регистъра на населението е чл.24 ЗГР и Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 година.
По съществото на спора считам, че молбата на банката, с която е инициирано административното производство следва да се възприеме като такава по чл.106 ЗГР. Действително, с нея е поискано издаване на удостоверение за наследници на починало лице, но видно от съдържанието й е, че банката сочи, че се нуждае от информация за определяне на кръга на наследниците на починалото лице - длъжник, която смята, че може да получи чрез издаване на удостоверение за наследници. Следователно, удостоверението за наследници е посочено като форма, в която може да се получи исканата информация. С оглед същността на искането, приложимите норми за реда за разглеждането и преценката му са тези на чл.106 и сл. от ЗГР, глава шеста от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на Единна система за гражданска регистрация ( наричана за краткост по-долу Наредбата), както и разпоредби от Закона за защита на личните данни.
По тези съображения, аз възприемам оспорения отказ като такъв за предоставяне на данни от ЕСГРАОН, а не като отказ за издаване на удостоверение за наследници.
Данните от ЕСГРАОН са лични данни по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за защита на личните данни. Кметът на общината в качеството му на отговорно лице за гражданската регистрация на територията на общината по силата на чл.4, ал.3 ЗГР е и администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД. При тази връзка на ЗГР със ЗЗЛД, при обработването (елемент от което е и предоставянето) на данни от ЕСГРАОН, кметовете на общините, респективно длъжностните лица по гражданско състояние,на които е делегирана тази компетентност следва да спазват относимите разпоредби и от двата закона - ЗГР и ЗЗЛД. В ЗЗЛД - чл.4 и чл.5 са посочени случаите и предпоставките, при които в полза на трети лица могат да се разкрият лични данни за физическо лице от администратора на тези данни. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД, трето лице е физическо или юридическо лице, орган на държавната власт или на местно самоуправление, различен от физическото лице, за което се отнасят данните.
Следователно, в хипотезата, в която предоставяне на данни от ЕСГРАОН е поискано от българско ЮЛ, какъвто е настоящият случай, администраторът им ( кметът или органът по гражданско състояние) трябва да извърши преценка, доколко установените от него обстоятелства във връзка с твърденията в молбата, осъществяват някоя от хипотезите измежду визиранитев чл.4 и 5 от ЗЗЛД.
Следователно, налице е закон (каквото е изискването на чл.106, ал.1, т.3 ЗГР) и това е Законът за защита на личните данни, по силата на който, на трето лице, каквото е и банката могат да бъдат предоставени лични данни за физическо лице от ЕСГРАОН при определени законоустановени предпоставки, чието наличие, респективно отсъствие администраторът на лични данни следва да провери.
В конкретния случай, тази релевантна преценка не е направена от административния орган, респективно в отказа липсват мотиви по този въпрос. Отказът правилно е преценен от съда като незаконосъобразен, което е предпоставка за отмяната му и връщане на преписката на органа за нова преценка.

Митивирала особеното мнение:.....................................