РЕШЕНИЕ

8570
София, 23.06.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ЕМИЛИЯ ГЕОРГИЕВА
при секретар Лиляна Железарова
и с участието
на прокурора Мария Бегъмова
изслуша докладваното
от председателяЙОРДАНКА КОСТОВА
по адм. дело 490/2014. Document Link Icon


Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Куаси Ив, гражданин на М., ЛНЧ[ЕИК], чрез процесуален представител адв. Б., против решение № 7263 от 22.11.2013 г. по адм. д. № 8799/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 978/26.06.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /Д./ при Министерски съвет /МС/ на Р.България, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата - председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р.България не се явява и не изразява становище по депозираната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение на Административен съд - София-град /АССГ/ е отхвърлена жалбата на Куаси Ив, гражданин на М., против решение № 978/26.06.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р.България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закон за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. 3а да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че заявените от чужденеца мотиви не попадат в предпоставките, посочени в чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът е изложил подробни мотиви, че в конкретния случай видно от бежанската история изложена от жалбоподателя при проведените интервюта, не се установява по отношение на него да е налице някоя от предпоставките на чл. 8 от ЗУБ. Прието е че в изложената бежанска история има много противоречия по фактите. Предвид на приетото, административния съд е счел, че по отношение на оспорващия няма заплаха от преследване заради расовата му принадлежност, неговата религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради негово политическо мнение или убеждение. Изводът на административния орган, за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8 , ал. 1 от ЗУБ е преценен за правилен и законосъобразен.
По отношение на предоставянето на хуманитарен статут, първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, че не са налице и предпоставките на чл. 9 от ЗУБ. Административния съд е счел, че съгласно справка за ситуацията в М. с вх. №01-3177 от 25.04.2013 г. на дирекция „Международна дейност и европейски бежански фонд” на Д. при МС, обстановката продължава да е несигурна, има сражения, самоубийствени атентати и наказателни акции срещу някои групи лица, но конфликтите имат регионален характер и засягат северните райони на страната. В тази връзка е прието, че състоянието в страната се стабилизира и основателно административния орган е счел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Съд е приел, че жалбата на Куаси Ив е неоснователна като не са налице твърдените отменителни основание на чл. 146 от АПК и е отхвърлил същата.
Настоящата съдебна инстанция след проверка на фактите по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд – София-град е неправилно.
Неправилно АССГ е преценил фактическата обстановка и е достигнал до необосновани изводи. Видно от проведените интервюта, справка за ситуацията в М., издадена от Д. при МС както и от събраните други данни за обстановката в М., бежанската история на Куаси Ив сочат на обосновано предположение за наличието на предпоставките на чл. 8 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ: статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Неправилни са изводите на съда, че по отношение на жалбоподателя няма данни за „преследване” по смисъла на чл. 8 ал. 4 ЗУБ. Видно от проведените интервюта, Куаси Ив е споделил, че той е преследван поради своите религиозни убеждения тъй като същият е християнин - католик. Той и семейството му са преследвани от бунтовнически ислямистка групировка, чиято цел е налагане на Шериата в цялата държава. Твърденията му са подкрепени и от събраните други данни от Д., както и публикации по въпроса във вестниците. Жалбоподателят е споделил, че баща му се е самоубил в следствие на натиск и физическа саморазправа с бунтовниците и родната му къща е изгорена. Той бил неколкратно принуждаван да се присъедини на страната на ислямистите и да води война с цел превземане на територията на страната и налагане на Шериата. При наличието на всички тези данни, изводите на съда са необосновани. Има събрани данни, че по отношение на оспорващия е осъществена заплаха от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, поради което решението ще следва да се отмени, както и решението на админисративния орган за отказ от предоставяне на статут на бежанец и делото се върне за ново разглеждане и произнасяне на адмиинстративния орган.
Неправилно административния съд е приел, че в хода на административното производство са спазени административнопроизводствените правила. Съгласно общоприетата съдебна практика, когато молбата за закрила се приеме за неоснователна, поради липса на конкретните основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, даващи право на бежански или хуманитарен статут, административният орган е длъжен да се мотивира и относно принципа "non refoulement" (забрана за връщане), залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, който е длъжен да спазва. Това негово задължение следва не само от чл. 4 ал. 3 от ЗУБ, но и от чл. 19, ал. 2 от Х. на основните права на Европейския съюз по отношение на всички административни и съдебни органи и гражданите на Европейския съюз. В конкретното административно производство председателят на Д. е следвало да извърши преценка дали в случай на връщане на чужденеца в страната му по произход, той е изложен на опасност от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изследване за нарушение на този принцип се извършва въз основа на представените в хода на производството доказателства относно обстановката в страната, което органът не е направил, а съдат не еконстатирал нарушението.
В частта, с която е отхвърлена жалбата против отказа да се предостави хуманитарен статут съдебното решение също е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не е обсъдил в цялост представената по делото справка относно хуманитарната обстановка в страната по произход с оглед приложимостта на чл. 9 от ЗУБ, поради което е достигнал до необоснован извод за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут за кандидата. Видно от съдържанието на справката за ситуацията в М. с вх. № 01-3177 от 25.04.2013 г. на дирекция „Международна дейност и европейски бежански фонд” на Д. при МС, ситуацията в страната остава несигурна, продължават сражения, самоубийствени атентати, наказателни атаки срещу някои групи хора и също така наличие на мини, и неексплодирали артилерийски снаряди….”. Видно от същата за гражданите на М. в момента не съществуват гаранции, че техният живот и здраве няма да бъдат застрашени, дори ако не са въвлечени пряко в конфликта. Данните за обстановката в М. кореспондират изцяло с постановеното от Съда на Европейския Съюз (голям състав) решение от17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Анализирайки сходна на разглежданата по настоящето дело обстановка, касаеща търсещи закрила граждани на И.., Съдът е постановил, че посочените по-горе норми от вторичното право на ЕС трябва да бъдат тълкувани по следния начин:
1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От доказателствата по делото се налага извод, че евентуалното връщане на кандидата в М. би представлявало нечовешко и унизително третиране, независимо от причините за напускането на страната и той не може да разчита на закрила от държавната власт.
По изложените съображения съдът намира, че разказаната бежанска истария на Куаси Ив, гражданин на М., дава основание да се предполага обосновано за наличие на предпоставкитепо чл. 8 и/или чл. 9 от ЗУБ. Решението на Административен съд София град следва да се отмени и вместо него да се постанови решение по съществото на спора, с което решение № 978/26.06.2013 г. на председател на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата да се отмени, преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, след преценка на данните за обстановката в страната на проидзход на кандидата и опасността от връзането му в нея конкретно за кандидата да статут.
Водим от изложеното, Върховният административен съд,
                    РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7263 от 22.11.2013 г. по адм. д. № 8799/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Куаси Ив срещу решение № 978/26.06.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Р.България, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалбата на Куаси Ив, гражданин на М. решение 978/26.06.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, с което последният му е отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.
ВРЪЩА преписката на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на материалния закон.
Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: