П Р О Т О К О Л
София, 06.10.2016 година
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | МАРИНИКА ЧЕРНЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: | НИНА ДОКТОРОВА
ГАЛИНА МАТЕЙСКА
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
КРАСИМИР КЪНЧЕВ |
при участието на секретаря Милка Ангелова
и с участието на прокурора Лидия Ангелова
сложи на разглеждане дело № 6657 по описа за 2016 година  ,
докладвано от съдията КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА |
На поименно повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК, на второ четене в часа:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Министърът на здравеопазването - редовно призован, не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ: Фондация [ЮЛ] - редовно призован, се представляващата фондацията Б. П. и адвокат СТАВРУ, с пълномощно от днес
ОТВЕТНИЦАТА: Т. И. Б. - редовно призована, явява се лично и с адвокат СТАВРУ, с пълномощно от днес.
ЗА ВАП се явява прокурор Л. АНГЕЛОВА.
Адвокат СТАВРУ: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, петчленен състав, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА касационна жалба от процесуалния представител на министъра на здравеопазването срещу решение № 3008/17.03.2016 г. по адм.д. № 6275/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, с приложено пълномощно.
Докладва отговор на касационната жалба от Фондация [ЮЛ] от 02.06.2016 г.
Докладва писмени бележки, депозирани на 05.10.2016 г. от процесуалния представител на министъра на здравеопазването.
Адвокат СТАВРУ: Оспорвам касационната жалба. Няма да соча други доказателства.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Петчленен състав, счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
Адвокат СТАВРУ: Предвид липсата на министерство на здравеопазването смятаме, че поведението им има изключително вредни последици за жените, които се с блъсват с приложението на Наредбата и по-специално в тази част, която ние атакуване, тъй като тя увеличи, завиши границите от 600 гр. на 800 гр. и от 22 гестационна седмица(г.с.), на 26 г.с. Както първоинстанционният съд посочи, това са количествени норми, които дефинират понятията „потенциална жизнеспособност“ и всъщност чертаят границата между аборт и раждане, като тази граница държа да посоча всъщност каква е цената и залога, заради което водим това дело. Тази граница определя отношението на българското законодателство към, нека да го нарича, по човешкия начин раждането в България на бебета. Вие ще чуете и хората, които са потърпевши от тази промяна. След тази промяна в Наредбата всички, които са под вече 800 гр., преди 26 с.г. се третират като абортиртиран плод, които се разглеждат като биологичен отпадък за българското законодателство. Те не се ползват с права на пациент. Също те не се ползват от едно и правото, което им беше осигурено с промяна в Закона за гражданската регистрация, именно правото на погребение на мъртво родено дете. Тази промяна беше извършена следователно с две наредби, приети много бързо една след друга и нямаха никакви мотиви, и двете изменения, и двете законодателни инициативи. Ние подробно сме изложили своите съображения защо представените становища и публикации в сайтове и т.н. не представляват мотиви по смисъла на чл. 28 от ЗНА. Те не съдържат нито едно от изброените там конкретните неща, които трябва да бъдат посочени. Напротив, това се случва тази промяна в България в момента, в който законодателствата и лекарите във всички останали европейски страни занижават тези критерии, т.е. те са готови да третират децата като човешки същества, новородените, при много по-малки критерии количествени, макар може би Вие ще чуете, че в някои държави вече има и подход, в който въобще няма количествени норми, след като детето е родено живо, т.е. с признаци на кръвна циркулация, то се третира като пациент и то трябва да получи това отношение, което нашето законодателство дава към всички човешки същества, към всички субекти с права, т.е. няма такива количествени граници, от които да се смята, че е налице абортиран плод и съответно биологичния отпадък, който се отнема от родителите и се третира заедно в всички останали биологични отпадъци в съответното лечебно заведение.
На първото място, решението на първоинстанционния съд е напълно обосновано. То е мотивирано според нас, изключително компетентно, съобразява предоставените доказателства при първата инстанция. Основанието, поради което е за отменена разпоредбата на §1, т. 17, е свързано с това, че не са представени мотиви, които да отговарят на изискванията на ЗНА. Смятам, че това е точно така. Нещо повече. Има и други съображения, които са свързани с материалната законосъобразност на тази Наредба, доколкото тя противоречи на нормативни актове от по-висока степен, които също подробно сме обсъдили, тъй като тази Наредба с едноличен акт на министъра на здравеопазването определя в България кой е роден жив и кой не.
ОТВЕТНИЦАТА Б. П.: В европейски контекст нашата наредба създава от една страна правен, а от друга страна медицински абсурд, защото оставя едни живи човешки същества в едно състояние на вакуум, в което те трябва да оцелеят минимум три денонощия, за да получат правата на пациенти и права на хора. През това време всъщност не е ясно те какво представляват, защото не са нито са мъртви, за да бъдат абортен плод, не са и живи, т.е. те не се водят родени. Първо, не е ясно през тези три денонощия какво всъщност следва да се случва с тези бебета. Освен това, действително в европейски план границата, ние ще представим това заедно с бележките, границата на жизнеспособност е драстично по-ниска от определението в тази Наредба граници. В А. миналата седмица падна и минималната граница на жизнеспособност от 500 г., т.е. всяко бебе, родено с признаци за живот, се третира като живо. Отделно независимо от това колко дълго ще продължи неговия живот, дали пет минути или не, то има през това време, докато е живо, то има тези права. Съответно в повечето държави не е правно регламентирано какво се случва с тези бебета екстремно недоносени след раждане им, а това оставено на медицински стандарти, изготвени от професионалните дружества, в които се регламентира и съответно се регламентира средноевропейски, така че бебетата родени преди 24 седмици получават палиативни грижи, но те са пациенти и са обект на палиативни грижи каквито в България изобщо не съществуват за толкова малки деца, а от 24 седмица и нататък тези бебета получават пълен обем реанимация, което в нашия контекст е поставено така и компроментирано, защото реално тези деца без ЕГН-та за тяхна сметка дори чисто финансово, за тях не може да бъдат направени разходи и съответно в големите неонатологии те получават добра грижа, но навсякъде извън четирите условно големи неонатологии в страната грижата за тях е абсолютна компрометирана, защото няма условия тя да бъде провеждана. В цялата държава няма нито една линейка, нито един транспортен кувьоз за толкова екстремно недоносени деца и не са направени условия за грижи за тях, поради което тази Наредба всъщност позволява те да бъдат третирани от лекарите като нежизнеспособни, тъй като са с параметри по-ниски от границата на жизнеспособност и потенциално да не бъдат полагани грижи.
ОТВЕТНИЦАТА Т.Б.: Аз бих искала да кажа как лично засяга Наредбата моето семейство. Смятам, когато започна преждевременното раждане, защото аз не мога да нарека това нещо аборт, в 24 седмица, когато отидох в лечебно заведение отношението, което получавам по закон е отношение като към спонтанен аборт, т.е. екипът, който ме посреща няма очакване, че ще се роди живо бебе и начина, по който те водят това раждане или както биха го нарекли аборт, е именно аборт. Резултатът от такова водене трудно може да се стигне до живородено бебе, защото в моя случай в тази седмица прерязването на пътната връв в момента на раждането и констатациите, които бяха направени от присъстващия екип за мене не бяха професионални и компрометираха възможността това бебе да поживее няколко минути или дълго време, всъщност за дълго време в болницата на [населено място] едва ли, освен ако не бяхме транспортирани до [населено място], единствения начин да оцелее и след като беше родено, имаше объркване и в самата болница това раждане или аборт ли е. Това всичко обърква майка, която току що е загубила детето си, начина, по който те гледат на това дете, оказват огромно влияние върху мен, но и всъщност върху семейството ми, върху по-голямото ми дете, върху съпруга ми. Това беше страхотна драма как се отнасяха с нас и след което, поради тази Наредба ние нямахме възможност, нямахме право да го погребем детето и ни беше отказано да го погребем детето, тъй като то не е дете по смисъла на нашето законодателство в момента.
ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба от министъра на здравеопазването е допустима и неоснователна. Не са налице нарушения на материалния закон и процесуално правните норми, и решението на ВАС, трето отделение, тричленен състав, е в съответствие с приложимата правна уредба.
Оспорената разпоредба на §1, т. 17 от Наредба №19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, издадена от министъра на здравеопазването, е в нарушение на процесуално правните норми. Същата е включена в Наредбата, което не отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, тъй като не се съдържат мотивирани причини за повторно дефиниране на термина „потенциална жизнеспособност“ чрез завишаване на минималните параметри на теглото на плода и гестационната седмица от бременността. Поставеният по-висок праг за тегло на новородено дете или гестационна възраст е в противоречие с разпоредбата на чл. 1 от ЗЛС, с която е призната правосубектност на всеки, който е роден жив, дори и да не е жизнеспособен повече от три денонощия, като от момента на раждането си придобива права и задължения, независимо, че не покрива количествените показатели за тегло и гестационна седмица. В чл. 2, ал. 2 от ЗН е въведена оборима презумпция за този, който е роден жив и до доказване на противното се смята за жизнеспособен, като съгласно чл. 2 може да наследява. С поставеното условие, че роденият жив трябва да покрива определени количествени критерии се нарушава основното право на живот, прокламирано в чл. 28 от Конституцията на Република България. Това основно право е поставено в зависимост от завишени количествени параметри или изискване плодът да преживее поне три денонощия и при липсата им, не може да се състави акт за раждане и да се извърши погребение на починалото дете, тъй като се размива границата между родено човешко същество и човешки плод в следствие на аборт.
С оглед на липсата на мотиви за въвеждане на подобно условие, в противоречие с чл. 15, ал. 1 от ЗНА за съответствие на нормативния акт с Конституцията на Република България, правилно и законосъобразно оспорения §1, т. 17 от Наредба №19/22.12.2014 г. е бил отменен, като приет при допускане на съществени нарушения на материалноправните норми и целта на закона.
РЕПЛИКА на адвокат СТАВРУ: Искам да уточни защо с госпожа Б. казуса е така специфичен, защото тя е родила в 24 г.с., което е отговаряло на предишната разпоредба на Наредбата. Тогава е било над 22 г.с., т.е. ако беше по старата Наредба тя щеше да роди живо дете, което е жизнеспособно. Тя е родила в 24 г.с., а новата граница е 26 г.с., т.е. нова граница прави детето й абортиран плод. С новата Наредбата, която не е мотивирана, е превърнала нейното дете в абортиран плод. Същата разлика е и с грамажа, 750 г. е точно между 600 г. старата граница и 800 г. новата, т.е. 750 г. е било детето на госпожа Б., и то е отговаряло на старата граница, но не е отговаряло на новата. За това нейният казус е такава демонстрация, за това как с тази количествена промяна в едни параметри еднолично от министъра на здравеопазването без ясни мотиви едно човешко същество, едно дете, е превърнато в абортиран плод. Бихме искали да представим този сравнителен анализ, за който споменахме, ако може да ни се даде срок за представяне на сравнителния доклад
Съдът дава 7-дневен срок за представяне на писмени бележки.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Петчленен състав, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.
Протоколът се изготви в открито съдебно заседание, което приключи в 10.07 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: