Ново Р/О: 
РЕШЕНИЕ
№ 219
София, 09.01.2014
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | МИЛКА ПАНЧЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: | РУМЯНА ПАПАЗОВА
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ |
| при секретар | Мариана Салджиева | и с участието |
| на прокурора | Маруся Миндилева | изслуша докладваното |
| от съдията | НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ |  |
| по адм. дело № 13759/2013. |
Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
С решения на Висшия съдебен съвет по т. 9 от протокол от заседание на 19.09.2013 г. относно конкурс за повишаване в длъжност „прокурор” във Върховна касационна прокуратура, по т. 9.1 е прието, че е налице опорочаване на процедурата при провеждане на събеседването в конкурса за повишаване и преместване в длъжност „прокурор” във Върховна касационна прокуратура, обявен с решение на В. по Протокол № 10/14.03.2013 г., и по т. 9.2 конкурсът за повишаване и преместване в длъжност „прокурор” във Върховна касационна прокуратура е прекратен на основание чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗСВ.
Описаните решения на В. са оспорени с жалба от Г. Т. Г., подадена от пълномощника й адв. Д. С.. В жалбата както и с изложеното в писмената защита и в съдебно заседание от повереника на жалбоподателката подробно е аргументирана тезата, че тези решения са незаконосъобразни като постановени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на процесните решения на В. и връщане на преписката на органа за изпълнение на законоустановените в чл. 193, ал. 3 от ЗСВ действия за повишаване в длъжност и преместване по поредноста на класирането до попълване на местата, в изпълнение на резултатите от проведения и приключил конкурс, с което В. да повиши в длъжност „прокурор” във В. и премести Г. и останалите класирани кандидати във Върховна касационна прокуратура, като се дадат в тази връзка на административния орган задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Същите решения на В. са обжалвани и от А. Л. Матосян, действаща чрез пълномощника адв. С.. По съображения за тяхната нищожност като постановени извън рамките на материалната компетентност на Висшия съдебен съвет е възведено искане за отмяната им.
Ответникът – Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния представител юрк. З. моли жалбите на Г. и Матосян да бъдат оставени без уважение като неоснователни.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбите са недопустими, защото не се касае за индивидуален административен акт, а за процедурен акт, който не засяга жалбоподателките, а в случай, че жалбите се приемат за допустими, пледира за отхвърлянето им като неоснователни.
Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Конкурсът за повишаване в длъжност и за преместване за назначаване на 4 (четири) щатни бройки „прокурор” във Върховната касационна прокуратура е обявен от Висшия съдебен съвет с решение, обнародвано в Държавен вестник, бр. 31 от 09.03.2013 г. Жалбоподателките Г. и Матосян (и двете заемащи длъжност „прокурор” в Апелативната специализирана прокуратура) са подали заявления и са допуснати до участие в обявения конкурс. Поименният състав на конкурсната комисия също е определен с решение на В.. Събеседването с кандидатите за повишаване в длъжност и за преместване на длъжност „прокурор” във В. е проведено на 11 и 12 юли 2013 г., за което са съставени пълни стенографски протоколи, приложени към документите от конкурса. За класирането на участвалите в конкурса кандидати конкурсната комисия е изготвила протокол, според който А. Л. Матосян е класирана на трето, а Г. Т. Г. на четвърто място от всички явили се кандидати. Впоследствие шестима от участниците в конкурса са подали във В. възражения по отношение на провеждането на събеседването. Във връзка с възраженията им Комисията по предложенията и атестирането (КПА) на В. е изслушала аргументите на двама от възразилите (останалите са били поканени от КПА, но не са се явили) и на председателя на конкурсната комисия, след което е предложила на В. да прекрати конкурса. С обжалваните пред Върховния административен съд решения по т. 9 от протокол № 36 от заседанието на 19.09.2013 г. Висшият съдебен съвет е приел, че процедурата при провеждане на събеседването е опорочена и е прекратил конкурса.
Настоящият съдебен състав намира и двете жалби за процесуално допустими, защото са насочени против подлежащи на съдебен контрол актове на В. от заинтересовани по смисъла на чл. 36, ал. 1 от ЗСВ лица. Жалбоподателките са участвали в проведения конкурс за повишаване в длъжност „прокурор” във Върховна касационна прокуратура, процедурата по който е приета за опорочена и е прекратена, което обосновава правният им интерес от търсената съдебна защита.
Разгледани по същество, жалбите са частично основателни.
В чл. 192, ал. 1, изречение първо от ЗСВ е предвидено, че конкурсната комисия провежда конкурса чрез събеседване с кандидатите за повишаване в длъжност и преместване по практически въпроси, свързани с прилагането на законите. Редът за провеждане на събеседването е уточнен в приетите от Висшия съдебен съвет Правила за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи. Според изискванията на чл. 39, ал. 1 и ал. 3 от правилата, събеседването се провежда с всеки кандидат по практически въпроси, свързани с прилагането на законите и които се отнасят до дейността на органа, за който се кандидатства, като се обсъждат и изготвени от кандидатите актове през последните три години. Предоставените по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 и т. 3 от същите правила такива актове не са обсъждани по време на събеседването в нарушение на изискването на чл. 39, ал. 3 от правилата (липсва задължителния акцент върху практическата работа до момента на кандидатите в качеството им на магистрати). Вместо това на участниците в първия ден на събеседването са задавани малък на брой въпроси и казуси, които при това се повтаряли и на втория ден (т.е. явилите се на 12 юли кандидати са имали възможността предварително да се запознаят с тях, което ги е облагоприятствало спрямо явилите се предходния ден техни конкуренти).
Изложеното обуславя извод, че събеседването с кандидатите не е проведено по реда и начина, разписани в правилата, които са задължителни за прилагане от В.. Приложимите в дейността на Висшия съдебен съвет принципи за служебното начало по чл. 9 от АПК и за последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК задължават В. да проведе и приключи обявените конкурсни процедури за повишаване в длъжност и за преместване в органите на съдебната власт по реда и при условията на раздел ІІа от глава девета на ЗСВ и при действието на горецитираните правила, приети и огласени от административния орган във връзка с прилагането на ЗСВ и неговите цели. Процесното събеседване не е проведено по установените правила и при еднакви за всички участници в конкурса условия. Предложението по чл. 193, ал. 2 от ЗСВ на КПА до Висшия съдебен съвет за повишаване и преместване на най-предно класираните кандидати следва да е мотивирано – т.е. законодателят имплицитно е включил като предпоставка за упражняване на правомощието по чл. 193, ал. 2 от ЗСВ предхождаща проверка от КПА на спазване на изискванията по редовността и законосъобразността на провеждане на конкурсната процедура.
Констатираното от Комисията по предложенията и атестирането неспазване на принципа за последователност и предвидимост е отрицателна материалноправна предпоставка за приемане на законосъобразно решение от В. по чл. 193, ал. 3 и ал. 5 от ЗСВ. Допуснатите съществени нарушения на уредената процедура от конкурсната комисия при провеждането на събеседването с кандидатите изключват правомощието на съвета да проведе гласуване за назначаването на конкурсните длъжности на класираните в резултат на нея кандидати на първите места.
На свой ред правомощието на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗСВ да организира и провежда конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности включва в обхвата си и задължението на всеки етап (фаза) от конкурсната процедура да извършва преценка за нейното законосъобразно протичане, и при установяване на противното да я прекрати, респ. да я санира чрез повтаряне при спазване на изискванията за законосъобразност на извършеното порочно процедурно действие.
Жалбоподателовите доводи за противното не могат да бъдат споделени. Ако процедурата е непоправимо опорочена (както е в случая), то би противоречало на целта на закона приложимата нормативна уредба да се тълкува в смисъл, че Комисията по предложенията и атестирането независимо от констатираните нарушения няма право да изложи отрицателно становище (което е станало), а е длъжна във всички случаи да предложи предно класиралите се кандидати за гласуване от В., или пък, че Висшият съдебен съвет няма право да я прекрати или осигури поправяне на пропуските в процедурата, а е длъжен непременно да проведе гласуване за класираните от конкурсната комисия в резултат на незаконосъобразно проведеното събеседване кандидати. Цитираните от процесуалните представители на жалбоподателките съдебни актове на Върховния административен съд са неотносими за казуса, защото във всички тях постановилите ги съдебни състави са коментирали случаи, в които няма данни при провеждане на събеседването с кандидатите да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От визираните решения на Конституционния съд също не могат да се извлекат аргументи в подкрепа на тезата, че Висшият съдебен съвет е обвързан да гласува класираните кандидати от конкурсната комисия дори и при опорочаване на събеседването. Евентуалното гласуване в тази хипотеза по реда на класирането би опорочило изцяло волеизявлението на компетентния орган до степен на абсолютна недействителност, поради нарушаване на целите и основанията, предвидени от разпоредбите на раздел ІІа, глава девета от ЗСВ, за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт чрез провеждане на конкурси по установени и еднакви за всички участници правила съобразно принципа за последователност и предвидимост. Констатираното по-горе нарушение на едно от основните материалноправни изисквания за законосъобразност би причинило нищожността на едно такова решение на В., защото допуснатите от конкурсната комисия грешки са особено съществени. Ето защо жалбите срещу решението по точка 9.1 от протокола от проведеното на 19.09.2013 г. заседание на В., с което е прието, че конкурсната процедура е опорочена, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Направеният от жалбоподателките паралел с проведените по същото време конкурси за назначаване на съдии във Върховния административен съд и прокурори във Върховната административна прокуратура е неуместен, защото освен, че те не са предмет на обсъждане по настоящото дело, процедурата по тях е приключила с влезли в сила и необжалвани решения на Висшия съдебен съвет.
Всъщност и двете оспорени по настоящото дело решения на В. са издадени от конституционно и законово оторизирания колективен административен орган в рамките на компетентността му по чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. Както бе отбелязано и по-горе в друг контекст, в правомощията на В. като административен орган, компетентен да вземе решение за провеждане на конкурс, да го организира и проведе, съгласно чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, е и да го прекрати при допуснати нарушения на процедурните правила за провеждането му, водещи до неговото опорочаване, респективно ако конкурсната процедура не е изначално опорочена, да я продължи от етапа на опороченото действие до приключването й с издаване на законосъобразен акт по чл. 193, ал. 3 или ал. 5 от ЗСВ. Решенията са надлежно мотивирани съгласно чл. 34, ал. 3, изречение второ от ЗСВ. При вземането им не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила (не може да се говори и за превратно упражняване на власт от компетентния колективен административен орган, каквото жалбоподателово твърдение е налице), като при постановяване на решението по т. 9.1 липсва и нарушение на материалния закон или несъответствие със законовата цел.
Решението на В. по точка 9.2 обаче е материално незаконосъобразно (основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 от АПК). При липса на констатирани нарушения касателно обявяването и оповестяването на конкурса и допускането на подалите заявления кандидати до участие в него Висшият съдебен съвет е следвало не да прекратява изцяло конкурса, а да завърши законосъобразно процедурата по провеждането му, като я върне във фазата на опороченото действие и да назначи нова конкурсна комисия, която да проведе ново събеседване с допуснатите до участие кандидати при спазване на относимите изисквания на Закона за съдебната власт и приетите от В. правила (по този начин би бил спазен и принципът на процесуална икономия, възведен в чл. 11 от АПК). Предвид изложеното горецитираното решение на В. по точка 9.2 следва да бъде отменено и доколкото естеството на акта на В. не позволява решаването на въпроса по същество от Върховния административен съд, то преписката трябва да се изпрати на Висшия съдебен съвет за валидно и законосъобразно приключване на конкурсната процедура с извършване на действия по чл. 189, ал. 4-8, чл. 192 и чл. 193 от ЗСВ.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни жалбите на Г. Т. Г. и А. Л. Матосян срещу решението на Висшия съдебен съвет по точка 9.1 от протокол № 36 от 19.09.2013 г.
ОТМЕНЯ решението на Висшия съдебен съвет по точка 9.2 от протокол № 36 от 19.09.2013 г.
ИЗПРАЩА преписката на Висшия съдебен съвет за финализиране на конкурса за повишаване в длъжност и преместване на длъжност „прокурор” във Върховна касационна прокуратура съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Особено мнение: