РЕШЕНИЕ

10244
София, 11.10.2021

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
СТЕФКА КЕМАЛОВА
при секретар Снежана Иванова
и с участието
на прокурора Георги Камбуров
изслуша докладваното
от съдиятаСТЕФКА КЕМАЛОВА
по адм. дело 4226/2021. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.
Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община против Решение № 78/06.01.2021 г., постановено по административно дело № 3485/2020 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена негова Заповед № РА50-222/19.03.2020 г.
В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед. Оспорват се възприетите от съда правни изводи, мотивирали го да отмени заповедта, като постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила и немотивираност.
Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Иванова, която моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Претендира се присъждане на разноски, в това число и за юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна „Артемида БСИ“ АД се представлява от адвокат Павлова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, съдържащи се в писмен отговор.
Д. Димитров се явява лично, като поддържа подадената касационна жалба.
„Кестрел Инвестмънт България“ АД, А. Щърбанов, Д. Бурилков, Д. Бурилков и А. Бурилков, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора.
Собствениците и носителите на ограничени вещни права в сграда с режим на Етажна собственост, находяща се в [населено място] [улица] вх. [номер] и вх. [номер], се представлява от управителя на етажната собственост Д. Димитров, който поддържа касационната жалба.
Собствениците и носителите на ограничени вещни права в сграда с режим на Етажна собственост, находяща се в [населено място] [улица], се представляват от управител Д. Димитров, който изразява становище за отмяна на съдебното решение.
Собствениците и носителите на ограничени вещни права в сграда с режим на Етажна собственост, находяща се в [населено място] [улица], се представляват от управителя М. Маринов, който поддържа касационната жалба.
Собствениците и носителите на ограничени вещни права в сграда с режим на Етажна собственост, находяща се в [населено място] [улица], се представляват се от адвокат Петров, който моли касационната жалба на Главния архитект на Столична община да бъде уважена, като съображения за това е изложил в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски, но не представя доказателства за извършването на такива.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да се отмени, ведно с последиците от това.
Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
С процесната заповед на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ и чл. 134, ал. 1 т. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ, е наредено да се изработи служебно проект за изменение на план за регулация и застрояване в териториален обхват УПИ II-4 „за хотел“, кв. 428, м. Главен градски център – Зони Г-8 и Г-10“, поземлен имот с идентификатор 68134.104.93, район „Средец“.
Съдът е отменил заповедта, приемайки, че е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и недостатъчна мотивираност. Тези му изводи не се споделят от касационния съд, тъй като не са съответни на приложимия закон.
Правилни са съжденията, развити в съдебното решение за отсъствие на пороци, обуславящи нищожност на обжалвания акт.
Неоснователни са обаче доводите за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В производството по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, каквото е процесното, не е задължително участието на заинтересувани лица, тъй като същите могат да защитят правата си след съобщаване на акта, с който се допуска изработването на проект, в хода на съдебното му оспорване. Неправилен е изводът и за допуснато нарушение на изискването на чл. 125, ал. 1 ЗУТ за изработване на задание, преди допускането на проекта. Това изискване е приложимо в процедурата по първоначално изработване на проект за подробен устройствен план, освен това етапът на който е задължително това задание е същинският етап по одобряване на проекта, а не предхождащия го по допускане на неговото изработване.
Оспорената заповед е мотивирана в достатъчна степен, противно на установеното от първостепенния съд. Същата съдържа подробни фактически и съответните им правни основания, които обуславят необходимостта от издаването й. Както правилно е отбелязано в съдебното решение, действително по отношение на процесния имот е налице основанието по чл. 134, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ, за изменение на влезлия в сила подробен устройствен план поради настъпили съществени промени в устройствените условия. Установено е, че влезлият в сила ПРЗ не съответства на Общия устройствен план на Столична община, приет с Решение № 960/16.12.2009 г. на Министерски съвет, съгласно който са променени градоустройствените показатели. Според ОУП имотът попада в зона за „Обществено-обслужващи дейности“ със следните параметри : максимална плътност на застрояване 60 %, максимален коефициент на интензивност – 3, минимална озеленена площ – 30 %, докато съгласно действащия ПУП максималната плътност на застрояване е 100 %, коефициентът на интензивност е 5, а минималната озеленена площ е 20 %. Тези промени безспорно налагат промяна на действащия подробен устройствен план, доколкото не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Освен тези мотиви, от съдържанието на оспорената заповед става ясна волята на административния орган, а именно да се запази съществуващата в имота сграда – недвижима културна ценност, в първоначалния й вид, без вграждането й във фасадата на седеметажен хотел, каквото се предвижда според действащия план, както и да се запази съществуващата в имота растителност. Изрично е посочено, че необходимостта от запазване на къщата като единична архитектурно-строителна художествена културна ценност и съществуващите озеленени площи обосновават нуждата от служебно възлагане изработването на проект по реда на чл. 135, ал. 5 ЗУТ. Актът по чл. 135, ал. 5 ЗУТ е част от административното производство по изменение на плана, с което се слага началото му и който акт има значение само до одобряване на окончателния административен акт. Поради това, този акт определя само най-общите условия за предстоящото изменение, а именно територията - предмет на изменението, нейното предназначение, залага устройствените показатели, посочва правното основание за това, което е спазено в случая.
Предвид изложените мотиви, следва изводът за процесуална и материална законосъобразност на оспорената заповед, поради което съдебното решение, с което същата е отменена се явява неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на „Артемида – БСИ“ АД срещу Заповед № РА50-222/19.03.2020 г. на Главния архитект на Столична община.
При този изход на спора, в полза на Столична община следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 270 лева, от които 70 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева за двете съдебни инстанции.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 78/06.01.2021 г., постановено по административно дело № 3485/2020 г. по описа на Административен съд – София град, вместо което постановява :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Артемида – БСИ“ АД срещу Заповед № РА50-222/19.03.2020 г. на Главния архитект на Столична община.

ОСЪЖДА „Артемида – БСИ“ АД, ЕИК :[ЕИК], да заплати в полза на Столична община съдебно-деловодни разноски в размер на 270 лева.

Решението не подлежи на обжалване.