РЕШЕНИЕ

№ 8744
София, 06/20/2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Първо А отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ПЕТКОВ
БИСЕРКА ЦАНЕВА
при секретар Галина Узунова
и с участието
на прокурора Николай Николов
изслуша докладваното
от съдиятаБИСЕРКА ЦАНЕВА
по адм. дело № 13678/2010. Document Link Icon


Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Универс транс” ЕООД – гр. София срещу решение № 2900/10.09.2010 г., постановено по адм. дело № 1644/2010 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АПВ № 911729/28.10.2009 г., издаден от Наталия Георгиева Георгиева старши инспектор по приходите , потвърден с решение № 1853/23.12.2009 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. София при ЦУ на НАП в частта, в която е отказано изплащане на лихви за забава за възстановяване на ДДС за периода от 15.09.2008 г. до 06.04.2009 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е приложил материалния данъчен закон, като е приел, че срокът за възстановяване при извършена ревизия е срокът за издаване на ревизионния акт, съгласно чл.92, ал.8 от ЗДДС, поради и което лихви се дължат след датата на издаване на ревизионния акт. Твърди се, че приложимата в случая правна норма е тази на чл. 92, ал. 10 ЗДДС. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на АПВ в обжалваната част, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Павлова моли същата да бъде отхвърлена, тъй като не е налице соченото отменително основание. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като приложима е разпоредбата н чл. 92, ал.10 ЗДДС.
Върховният административен съд, І А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения:
За да отхвърли жалбата Административен съд, София-град е приел, че приложима е разпоредбата на чл. 92, ал. 8, а не на ал. 10 ЗДДС, тъй като съгласно ал. 8 при започнала ревизия срокът за възстановяване на ДДС е срокът за издаване на ревизионен акт освен при предоставено обезпечение. Съдът е обсъдил, че понятието „започнала ревизия” не е легално дефинирана в ДОПК, но пък се извежда от чл. 112, ал. 1 ДОПК, тъй като тя се образува с издаването на заповед за възлагане, а съгласно чл. 113, ал. 2 ДОПК тя се връчва на ревизираното лице и срокът за провеждането на ревизията тече от този момент. Обсъдено е от съда, че за конкретния случай ЗВР № 4119 е издадена на 12.09.2007 г., а е връчена на 19.09.2007 г. за данъчен период месец юли 2007 г. и е издадена на 25.09.2008 г., преди изтичане на 45-дневния период за възстановяване на ДДС/съгласно чл.92,ал.1,т.4 от ЗДДС/ по справка декларация за м. 08.2008година, поради което предвидения в закона срок за възстановяване на данъка се удължава до издаване на ревизионния акт.
Обжалваното решение е неправилно.
Страните спорят относно приложението на чл. 92, ал. 8 или ал. 10 ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 8 ЗДДС, редакция в ДВ, бр. 63/2006 г. в сила от 01.01.2007 г. данък, подлежащ на възстановяване в предвидените в закона срокове, се възстановява заедно със законната лихва за забава, считано от датата, на която е следвало този данък да бъде възстановен, независимо от спирането и възобновяването на сроковете по данъчното производство. Впоследствие с изменение на тази правна норма, редакция в ДВ., бр. 108/2007 г. в сила от 19.12.2007 г. е предвидено, че когато е започнала ревизия, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите на представено обезпечение. В процесния случай не се спори по фактите и от тях е установено, че СД за данъчен период месец август 2008 г. по ЗДДС е подадена на 14.09.2008г. и с нея е поискано възстановяване на ДДС за периода месец август 2008г. в размер на 481 763,09лева . В тази връзка и преди изтичане на 45 дневния срок по чл.92,ал.1,т.4 от ЗДДС със ЗВР № 805346 от 25.09.2008 г. е започнала ревизия на дружеството. РА № 2000807243-1 е издаден на 06.04.2009г., който е отменен в оспорената част с решение №1080/06.08.2009г на директора на Дирекция "ОУИ", след което с АПВ№909982/26.08.2009г. е определена сума за възстановяване в размер на 486 073,84лева и е определена законна лихва за забава в размер на 12 145,54лева,без да е определено за кой период се начислява тази лихва. С вх.№ 10-53-06-7045 от 28.09.2009година "Универс Транс" ЕООД е подало искане за прихващане или възстановяване на на лихви в размер на 56 650,09левапо реда на чл. 129, ал. 1 ДОПК . С АПВ№ 911729/28.10.2009г. е констатирано,че се дължи възстановяване на лихва за периода от 09.06.2009г. до 28.06.2009година в допълнителен размер на 802,51 лева, като с решение №1853/23.12.2009г. директора на Дирекция "ОУИ" е приел че не е налице забава за възстановяване на ДДС на осн. чл.92, ал.10 от ЗДДС за периода до издаване на РА №2000807243-1/06.04.2009г. Тъй като в процесния случай ДДС е възстановено с ревизионни актове, то следва да се приеме, че правилно съдът е приел, че срокът за възстановяване на ДДС е срокът за издаване на ревизионните актове. Въстановяването на ДДС обаче не преклудира правото да се иска възстановяване на лихва. Нещо повече, в решението си директорът на дирекция „ОУИ”, отменяйки частично обжалвания АПВ е приел, че след като с ревизионните актове е прието, че се дължи възстановяване на ДДС, то лихвата е дължима в 45-дневния срок от подаване на справката - декларация, а той започва да тече от 14.09.2008г. С извършването на ревизия, което е допустимо по смисъла на чл. 129, ал. 1, т. 2 ДОПК само се удължава срока за въстановяването на данъка, но това не означава, че не се дължи лихва, след като с ревизионния акт е установено, че декларирания със справката декларация ДДС подлежи на възстановяване. При установените факти и обстоятелства по спора настоящият съдебен състав приема, че процесният ДДС е невъзстановен поради отпаднало основание, поради отмяна на акт /РА от 06.04.2009 г./, при което е налице условието по  чл. 92, ал. 10 ЗДДС /ред. до 01.10.2010 г./. Безспорно данъкът е останал невъзстановен и то именно поради поведението на данъчния орган и отмяната на незаконосъобразен РА, издаден от орган по приходите. Ето защо данъкът следва да бъде възстановен, заедно със законната лихва за забава, считано от датата, на която е следвало да стане това по реда на ЗДДС. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изр. 2-ро ДОПК. По отношение на лихвата за забава е налице специална разпоредба - обсъдената по-горе норма на  чл. 92, ал. 10 от ЗДДС. Да се приеме обратното би означавало да се нарушат основни правни принципи - принципа на пропорционалност. Недопустимо е да се стигне до там, че данъчният субект, заявил за възстановяване данък, който му се следва, както впоследствие, но значително по-късно във времето е прието и установено от данъчната администрация, да понесе загуби във вид на пропуснати ползи от по-късно възстановения му данък. Лихвата се дължи поради поведението на данъчната администрация, в резултат на което данък е следвало да се възстанови, но не е възстановен в законовия срок - 45-дневен от подаване на СД. Касае се за поведение на данъчната администрация /отменен надлежно РА/ или удължаване на срокове за възстановяване на данък поради провеждане на ревизионно производство, при което обаче не са установени данъчни нарушения/, при което е налице забава. Принцип в правото е, че забавата, стига за нея да няма вина и кредитора, се санкционира с изтичане и заплащане на лихви. Това е принцип и на общностното право, спазван трайно в практиката на СЕО. За яснота следва да се отбележи, че след 01.01.2010 г. е въведена уредба -  чл. 92, ал. 10 ЗДДС, според която вече не остава съмнение за дължимостта на лихва в случай на забава при възстановяване на данък. Ясно е посочено, че данъкът се възстановява заедно с лихва за забава, независимо дали срокът за възстановяване на данъка е бил удължен до издаване на РА. Тази уредба е в унисон с общностното право и следва да бъде съобразявана, доколкото не му противоречи. РБ е член на ЕС от 01.01.2007 г., откогато всички нормативни актове следва да са приведени в съответствие с право на ЕС. Ето защо приложимата в процесния случай разпоредба на  чл. 92, ал. 10 в ред. от 19.12.2007 г. до 01.01.2010 г. следва да бъде тълкувана по начин, по-който да не се достига до противоречие с общностни принципи.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено при неправилно прилагане на материалния закон и затова подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което АПВ № 911729/28.10.20089г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП – София, офис Център бъде отменен, а преписката да се изпрати на компетентия орган - ТД на НАП - София за издаване на друг АПВ при спазването указанията на настоящето решение по прилагане на закона - възстановяване на лихва върху възстановения ДДС за а периода от 15.09.2008г. до 06.04.2009 г. за данъчен период м. август 2008г.
Предвид изхода на делото и направеното искане на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 2500лева , представляващи възнаграждение за адвокат, съгласно приложено пълномощно по делото.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, ІА отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2900/10.09.2010 г., на АССГ постановено по адм. дело № 1644/2010 г. по описа на Административен съд, София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на "Универс транс" ЕООД град София АПВ № 911729/28.10.2009г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП – София, офис Център, потвърден с решение № 1853/23.12.2009 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. София при ЦУ на НАП в частта, в която на "Универс транс ” ЕООД – гр. София е отказано възстановяване на лихви за забава за възстановен ДДС за периода от 15.09.2008г. до 06.04.2009 г. за данъчен период м. 08.2008година.
ВРЪЩА преписката на ТД на НАП - гр. София, офис "Център" за издаване на друг АПВ в посочената част при спазване указанията на настоящето решение по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. София при ЦУ на НАП да заплати на "Универс транс ” ЕООД – гр. София, представлявано от Венцислав Цеков Маринов, със седалище и адрес на управление град София, ул."Кораб планина"№50, ет.4,ап.10 2500 лв. направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Теодора Николова
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Тодор Петков
/п/ Бисерка Цанева
Б.Ц.