РЕШЕНИЕ

14249
София, 22.12.2016

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЮЛИЯН КИРОВ
при секретар Снежанка Василева
и с участието
на прокурора Георги Камбуров
изслуша докладваното
от съдиятаСВЕТЛАНА БОРИСОВА
по адм. дело 13202/2015. Document Link Icon




Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н., съответно главен изпълнителен директор и изпълнителен директор на дружеството, против решение № 5892/07.10.2015 г. на Административен съд – София-град, по адм. д. № 4237/2015 г. по описа на съда. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуални правила - касационни отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно жалбоподателят твърди неправилност на решението поради противоречие с чл. 106, ал. 1, т. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР)- теза, която е изключително подробно мотивирана в касационната жалба. В условията на алтернативност се прави искане за отмяна на решението поради противоречие с чл.4, ал.1, т.7 и чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата, като администрацията на район "В." бъде задължена да издаде исканото удостоверение за наследници. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба - кметът на район "П.", не е изразил становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения.
Административният съд е бил сезиран с жалба срещу отказ за издаване на удостоверение за наследници на И. З. Ѝончев, обективиран в писмо с изх. № 1700-26/1/ 21.04.2015 г. на кмета на район „П.“ - СО. В жалбата е посочено, че И. З. Ѝончев е кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 29.08.2008г.
За да отхвърли жалбата на [фирма] срещу обжалвания отказ, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е съобразил, че удостоверението за наследници е било поискано, за да се потърсят по съдебен ред срещу наследниците на Й. правата на банката, произтичащи от непогасен кредит на лицето. В съдебното решение са приети за основателни мотивите на обжалвания отказ , че предоставянето на исканата информация може да стане само след представяне на удостоверение от съда.
В мотивите на обжалваното решение съдът е разграничил правната регламентация, дадена съответно в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР и тази на чл. 106, ал. 1, т. 3 ЗГР. Според чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси, а съгласно ал. 1, т. 3 на цитираната норма, на български и чуждестранни юридически лица - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни. Съдът е посочил, че в настоящия случай липсва което и да е от трите алтернативно предвидени условия, поради което отказът е постановен при правилно приложение на закона.
Така постановеното решение е правилно.
Правилен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби. В случая не са налице предпоставките по чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД, а именно, реализирането на законния интерес на администратора да събере необслужвания кредит няма преимущество пред интересите на наследниците от неправомерно обработване на личните им данни. Удостоверението за наследници е документ, удостоверяващ наследниците по закон на починало лице. Същото се издава от длъжностното лице по гражданско състояние в общината след справка в регистрите за населението, а административното производство по неговото издаване е уредено в ЗГР. Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) е национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях. Данните за законните наследници на едно физическо лице се съхраняват в ЕСГРАОН. Всяко физическо или юридическо лице може да поиска извършването на административна услуга, съответно - издаването на документ, който е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване, упражняване или погасяване на негови права и задължения. На кого се предоставят данни от ЕСГРАОН е уредено в нормата на чл. 106, ал. 1 от ЗГР, и това са три отделни категории субекти – физически лица (т. 1), държавни органи и институции (т. 2) и юридически лица (т. 3).
В случая законосъобразно административният съд е счел, че е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР, в която са уредени условията, при наличието на които се предоставят данните от ЕСГРАОН, поискани от юридически лица, каквото и [фирма]. В съответствие с приложимата норма на чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР, поисканите от [фирма] данни биха подлежали на предоставяне от страна на ответника само в три изчерпателно посочени хипотези - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни.
С оглед доводите в касационната жалба, че данните за наследниците на починал кредитополучател са необходими за защита на правата му, в качеството му на кредитор по договор за кредит и без тези данни същият не би могъл да индивидуализира задължените лица, в качеството им на наследници на починал длъжник,то предприетият от него ред не е единственият възможен осигуряващ защита на права и законни интереси на дружеството.
Това може да стане в рамките на едно исково производство, насочено срещу наследниците на починал длъжник, при липса на данни за техните имена, жалбоподателят, в качеството му на ищец не би могъл да индивидуализира ответниците по иска по начина, разписан в нормата на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, но за същия съществува процесуална възможност с подаване на исковата молба в съда да заяви искане за издаване на съдебно удостоверение, необходимо му за снабдяване с данни за имената на наследниците на починалия длъжник. Именно въз основа на това съдебно удостоверение и в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК, какъвто съдът е длъжен да предостави на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба, жалбоподателят би могъл да се снабди от съответната община с удостоверение за наследници.
Отделно от това за касатора съществува възможността за отправи искане за разрешение до Комисията за защита на личните данни по реда на основание чл. 10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД, вр. чл. 106, ал.1, т.3 от ЗГР и Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5892/07.10.2015 г. по адм. д. № 4237/2015 г.на Административен съд – София-град.
Решението не подлежи на обжалване.