ОПРЕДЕЛЕНИЕ

8157
София, 02.07.2015

Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ КАЛИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЖУЗЕПЕ РОДЖЕРИ
ЛЮБОМИРА МОТОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаДЖУЗЕПЕ РОДЖЕРИ
по адм. дело 7265/2015. Document Link Icon


Производството e по чл.229 от АПК.
Образувано е по частна жалба на Областен управител на област Д. срещу протоколно определение от 25.05.2015г по адм.д.№245/2015г на Административен съд-Добрич. Твърди,че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че решението на Общински съвет-.Д., предмет на разглеждане по делото, е част от процедурата по изготвяне на проект за изменение на ПУП-ПР и не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. С оглед представения Акт за частна държавна собственост № 1339/15.01.2001г, поправен с Акт № 4435/03.07.2008г., лицата, собственици или носители на вещни права върху имота, имат право да обжалват актовете във връзка с изменение на ПУП. Решението на Общинския съвет засяга имот-държавна собственост, без да е налице писмено съгласие за това от нейна страна. Областният управител твърди,че е обжалвал решението на Общинския съвет и в качеството му на пълномощник на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на когото е възложено управлението на държавната собственост, поради което съдът е следвало да конституира като оспорващ по делото и Държавата, представлявана от Областния управител. Твърди,че оспореното решение не се отнася само до изменение на ПУП-ПР, а представлява произнасяне на орган на местно самоуправление за отреждане на имота за «обществено обслужване», за което липсват фактически и правни основания. Моли да бъде отменено като неправилно обжалваното определение и делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба- Общински съвет-Д., чрез адвокат Ю. О.- Д., излага възражения за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Обжалваното решение на ОбС-Д. няма самостоятелно значение, поради това че даденото съгласие е част о процедурата по допускане на изменение на ПУП. Ако се приеме,че решението подлежи на обжалване, в кръга на заинтересованите лица не попада Областния управител. Твърдението,че се засяга интереса на Държавата от изменението на плана следва да бъде разрешено от общия граждански съд. Моли да бъде оставена без уважение частната жалба.
Заинтересованата страна «Б. клуб «О. [населено място] оспорва изложените доводи в частната жалба. Оспорването на решението на ОбС е само от Областен управител- Д., за който липсва правен интерес, поради това че решението е прието на основание чл.131, ал.1 ЗУТ. ЗУТ е специален закон по отношение на АПК и посочва изчерпателно заинтересованите лица.Оспореното решение не е индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелно оспорване. Моли да бъде потвърдено изцяло определението на съда. Претендира заплащането на разноски по делото.
Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване по чл.229, ал.1,т.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Предмет на оспорване пред Административен съд-Добрич по жалба на Областен управител на област-Д. е решение № 43-24 по Протокол № 43 от заседание на 31.03.3015г на Общински съвет-Д., с което на основание чл.21, ал.1т.11 ЗМСМА и чл.131, ал.1 ЗУТ е дадено съгласие за изменение на ПУП-ПР за УПИ –I за „Къща музей“,кв.537 на[жк]за обособяване на два нови имота : УПИ-ХХ за „Обществено обслужване“ с площ 641 кв.м. за сграда с идентификатор 75624.615.7663.2 и за УПИ-Х. да „Дом-паметник“ с площ 4 417 кв.м., като на кмета на община [населено място] е възложено да извърши последващите действия.
С оспореното определение съдът е приел жалбата на Областния управител като недопустима и я е оставил без разглеждане. Приел е в мотивите,че ЗУТ е специален закон по отношение на ЗА и ЗМСМА и в процедурата по оспорване на актове по ЗУТ не е посочен Областния управител в това му качество. Направеното уточнение,че жалбата е подадена от Областния управител и в качеството му на представляващ собственика на имота, съдът е приел за подадено след преклузивния срок .Посочил е,че решението не е акт по ЗУТ, който има характеристиката на индивидуален административен акт и е годен за обжалване. С него е дадено съгласие от собственика на имота, което е част от процедурата по изменение на ПУП-ПР.
Определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Решението на ОбС-Д., предмет на адм.д.№245/2015г, е прието на основание чл.21, ал.1, т.11 ЗМСМА и това е материалноправното основание, определящо вида и характера на акта. Както ЗУТ, така и ЗМСМА е специален закон по отношение на АПК . Съдът не е съобразил разпоредбата на чл.45, ал.3 ЗМСМА, съгласно която актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд. От общото понятие „актове“ следва,че всички решения на ОбС, приети в кръга на неговата компетентност по чл.21 ЗМСА подлежат на съдебен контрол. В този смисъл е и ТР № 5/ 10.12.2008г по тълк.дело №20/2007г на О. на ВАС, в което изрично е посочено,че областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорване пред съответния административен съд по реда на чл.45, ал.4 ЗМСМА. В мотивите на тълкувателното решение ВАС е приел, че :„ С промяната на чл. 32 от ЗА, публикуван в ДВ, бр. 69/ 2006 г., на областните управители е предоставена възможност да оспорват незаконосъобразните актове по реда на ЗМСМА, като могат алтернативно: да върнат тези актове, които намират за незаконосъобразни, или да ги оспорят пред съответния адм.съд. С оглед редакцията на текста трябва да се направи изводът, че чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ЗА дават правомощия на областния управител да контролира законосъобразността на всички актове на общинския съвет, тъй като в този закон не са визирани някакви ограничения/изключения от това правило. Фактически достатъчно условие е наличието на акт на орган на местното самоуправление, по отношение на който е констатирана материална и/или процесуална незаконосъобразност от страна на областния управител.Друг довод в подкрепа на този извод е обстоятелството, че законодателят е употребил родовото понятие „актове” както в чл.32, ал. 2 ЗА, така и в чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, от което става ясно, че в обсега на тази правна норма са включени всички актове на общинския съвет.“
Предвид тези доводи, незаконосъобразен е изводът на съда,че решението е част от процедура по изменение на ПУП-РЗ и не подлежи на самостоятелен контрол. Като акт на орган на местното самоуправление, който законът е приравнил на индивидуален административен акт, по специалните разпоредби на ЗМСМА и на задължителната практика на ВАС, това решение подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
В мотивите си съдът е извел необоснован извод,че жалбата срещу решението е подадена от Областния управител само в това му качество, но не и като пълномощник на Държавата. Изрично в жалбата се съдържа изявление, че заинтересовани лица в производството по одобряване на ПУП са собствениците и носителите на вещни права в имота. Видно от скицата-проект, предвижданията за изменение на ПУП-ПР засягат имот-държавна собственост и Държавата се явява непосредствено засегната от предвижданията. В този смисъл в жалбата се съдържат изявления както от Областния управител в това му качество, така и на представляващ собственика-Държавата,по пълномощие на министъра на регионалното развитие и благоустройството. И без допълнителното уточнение от страна на оспорващия, изложените факти са били достатъчни, за да даде съдът правна квалификация на направените възражения и искания.
Предвид изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено на основание чл.235 АПК и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. При разглеждане на спора по същество съдът следва да прецени изложените доводи на жалбоподателя относно наличието на компетентност на Общинския съвет за приемане на процесното решение, както и да прецени формата на акта, както и всички основания по чл.146 АПК относно неговата законосъобразност.
Воден от горното , Върховният административен съд, второ отделение




ОПРЕДЕЛИ:




ОТМЕНЯ протоколно определение от 25.05.2015г по адм.д.№245/2015г на Административен съд-Добрич, с което е оставена без разглеждане жалбата на Областен управител на област Д. срещу решение 43-24 по протокол №43 от заседание на ОбС-Д. , проведено на 31.03.2015г.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия .
Определението е окончателно.

Особено мнение: