Предишно Р/О: Предишно Р/О, 7323 / 18.6.2015 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

9215
София, 07.08.2015

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СОЛАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ТОДОРОВ
МАДЛЕН ПЕТРОВА
РОСЕН ВАСИЛЕВ
МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяГАЛИНА СОЛАКОВА
по адм. дело 8776/2015. Document Link Icon


Производството е по гл. ХIII във вр. с чл. 60, ал. 7 от АПК, образувано по частна жалба на ректора на Стопанска академия „Д. А. Ц.“ проф. д-р Т. Д. срещу определение №7323 от 18.06.2015 г. по адм. д. № 6925/2015 г. на Върховен административен съд,седмо отделение. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се претендира отмяна на определението със законните последици.
По реда и в срока по чл. 232 АПК е постъпило възражение от ответникът по частната жалба -министър на образованието и науката , в което с доводи за законосъобразност на определението се иска оставянето му в сила.
Върховният административен съд, петчленен състав намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, но неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение е оставено без уважение искането на настоящия частен жалбоподател за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповед №РД-09-727 от 03.06.2015 г. на министъра на образованието и науката и е отхвърлена жалбата му срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на същата заповед, с която е назначен проф. И. В. за временно изпълняващ длъжността ректор на Стопанска академия „Д. А. Ц.“,гр.С., за срок до избиране на нов ректор, но не повече от шест месеца. Определението е мотивирано с неоснователност на наведените от жалбоподателката фактически основания и доводи за липса на основание по чл. 60, ал. 1 АПК за допускане предварително изпълнение от административния орган, като е прието,че предварителното изпълнение е основано на важен държавен и обществен интерес, предвид вида на висшето учебно заведение и висящност на оспорванията на актовете за избор на ректор и ОС на академията.По отношение евентуалното настъпване на значителни вреди за учебното заведение е прието,че обратно на твърденията на жалбоподателката,такива биха настъпили при неизпълнение на процесната заповед,а не като последица от допуснатото предварително изпълнение.
Определението е правилно,обосновано и законосъобразно.
Предварителното изпълнение на процесната заповед не е по силата на специалния закон,а е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 АПК,изложена в три пункта :1.необходимост от защита на особено важни обществени интереси, свързани с правата на студентите и академичния състав и обезпечаване на възможността висшето училище да продължи дейността си; 2.наличие на обосновано предположение, че изпълнението на тази заповед може да бъде осуетено поради създадената конфликтна ситуация, свързана с организирането и провеждането на избор на ректор на 28.05.2015 г. при несъобразяване със суспензивния ефект на жалбата; 3. от закъснението на изпълнението може да последва значителна вреда, изразяваща се в извършване на правни и фактически действия от нелегитимно избрания ректор. Както правилно е приел тричлинният състав,приложими в случая са общите критерии по чл.60 АПК,предвид липсата на изрична норма в специалния закон –Закон за висшето образование /ЗВО/. Разпоредбата на ал. 1, чл. 60 АПК визира основанията за предварително изпълнение - когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или труднопоправима вреда. Дали е налице някоя от визираните хипотези е предмет на преценка в случая, с оглед основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение, т. е. функционирането на Стопанска академия „Д. А. Ц.“ до приключване на съдебното производство по обжалване на заповедта за министъра , дали е застрашено с оглед важен държавен, респ. обществен интерес.Изводите в тази връзка по обжалваното определение изцяло кореспондират на нормата на чл.10,ал.1 ЗВО,съгласно която министъра на образованието и науката е държавния орган,натоварен да осъществява политиката във висшето образование,като част от изрично предоставените му правомощия са този по ал.2,т.6 на чл.10 ЗВО.Безспорно е по делото обстоятелството,че изборът на нов ректор с решение на ОС от 28.05.2015г. не е приключил със стабилен административен акт,поради което осъществаването на горните правомощия от министъра безспорно са в държавен и обществен интерес и целят нормалното функциониране на висшето учебно заведение,както и превенция за евентуални негативни последици ,както от материален,така и от нематериален характер.В този смисъл допуснатото предварително изпълнение покрива изискванията на чл.60,ал.1 АПК.Правилен е извода на първоинстанционният съд за наличие и на другите основания по ал.1,чл.60 АПК - опасността да бъде осуетено изпълнението на заповедта и възможността от закъснението на изпълнението да последва значителна вреда,още повече,че процесната заповед е издадена за срок не повече от шест месеца.
Предвид изложеното се налага извода за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като то не би застрашило важни държавни и обществени интереси ,а изпълнението може да бъде осуетено.
Останалите доводи по частната жалба касаят съществото на спора,т.е законосъобразността на заповедта на министъра,поради което се явяват ирелевантни в настоящето производство,както и тези за издадена заповед №1/05.06.2015г. от вр.ид. ректора на Стопанска академия „Д. А. Ц.“. Доводите за разминаване във правното основание на издаване на оспорената заповед и това,визирано в обжалваното определение /чл.10,ал.2,т.6,б."а" и чл.10,ал.2,т.6,б."б" ЗВО/ също не касаят допуснатото предварително изпълнение по чл.60,ал.1 АПК,което е предмет на настоящето производство.
С оглед изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено,а частната жалба – оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното, Върховният административен съд,

ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ В СИЛА определение №7323 от 18.06.2015 г. по адм. д. № 6925/2015 г. на Върховен административен съд,седмо отделение.
Определението е окончателно.

Особено мнение: