РЕШЕНИЕ

4433
София, 10.04.2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ КУЦАРОВА
ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
при секретар Десислава Александрова
и с участието
на прокурора Антоанета Генчева
изслуша докладваното
от съдиятаТАНЯ КУЦАРОВА
по адм. дело 438/2016. Document Link Icon



Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], представлявана от юрк. И. Коцев, против решение № 6869/09.11.2015 г. по адм. д. № 6092/2015 г по описа на Административен съд – София-град. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР и чл. 4 от ЗЗЛД. Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата, като административният орган бъде задължен да издаде исканото удостоверение за наследници. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба - кмет на СО , район "Средец", в писмен отговор е изразил становище , с което оспорва подадената касационна жалба и подкрепя обжалваното решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Административният съд е бил сезиран с жалба срещу мълчаив отказ на кмета на район "Средец" на Столична община за издаването на удостоверение за наследници на А. И. Б. по искане на [фирма]. Съдът е съобразил, че удостоверението за наследници е било поискано, за да се потърсят по съдебен ред срещу наследниците на починалото лице правата на банката, произтичащи от непогасен кредит на лицето. В съдебното решение е съобразено още, че според мотивите на обжалвания отказ по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, може да бъде предоставяна исканата информация само след предоставяне на удостоверение от съда. Съдът е релевирал и обстоятелството, че актът е съобразен със становището на КЗЛД по аналогичен случай , съгласно което информацията, съставляваща лични данни и касаеща физически лица - наследници на починалите длъжници, с цел упражняване на законен интерес по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, може да бъде предоставена само след доказване на неговото наличие по законоустановения за това ред и представяне на съдебно удостоверение по чл. 186 ГПК.
За да отхвърли жалбата на [фирма], срещу обжалвания отказ, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон.
В мотивите на обжалваното решение, съдът е разграничил правната регламентация, дадена съответно в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР и тази на чл. 106, ал. 1, т. 3 ЗГР. Според чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР, данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси, а съгласно ал. 1, т. 3 на цитираната норма, български и чуждестранни юридически лица - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни. Въз основа на така очертаната правна уредба, административният съд е приел, че ако законодателят е имал предвид данни от гражданската администрация да се предоставят на юридическите лица при същите условия, както и на физическите, това би било записано в закона, като не би било правено разграничение между физически и юридически лица.
Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, въз основа на която е издаден обжалваният акт, която предвижда, че обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните. Установил е, че [фирма], е администратор на лични данни и спрямо общината и наследниците на починалия кредитополучател се явява трето лице, чийто законен интерес в разглеждания случай няма преимущество пред интересите на наследниците от неправомерно обработване на личните им данни. Според съда, предоставянето на личните данни в конкретния казус следва да стане при условията на чл. 106, ал. 1, т. 3 ЗГР, а приемането на обратното означава да се обезсмисли защитата на личните данни. Съдът е посочил още, че изразеното съгласие на кредитополучателя за обработване на неговите лични данни не влече след себе си наличието на съгласие за наследниците за предоставяне на личните им данни, т.е. не е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, в каквато насока са били поддържаните доводи от жалбоподателя. В мотивите на обжалваното решение е прието още, че визираната хипотеза касае обработването на лични данни, когато то е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане, но страна по договора с банката е кредитополучателят, но не и неговите наследници.
Така постановеното решение е правилно.
Правилен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби. Правилно в обжалваното решение е прието, че в случая не се налице предпоставките по чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД, а именно, реализирането на законния интерес на администратора да събере необслужвания кредит няма преимущество пред интересите на наследниците от неправомерно обработване на личните им данни. Удостоверението за наследници е документ, удостоверяващ наследниците по закон на починало лице. Същото се издава от длъжностното лице по гражданско състояние в общината след справка в регистрите за населението, а административното производство по неговото издаване е уредено в ЗГР. Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) е национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях. Данните за законните наследници на едно физическо лице се съхраняват в ЕСГРАОН. Всяко физическо или юридическо лице може да поиска извършването на административна услуга, съответно - издаването на документ, който е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване, упражняване или погасяване на негови права и задължения. На кого се предоставят данни от ЕСГРАОН е уредено в нормата на чл. 106, ал. 1 от ЗГР, и това са три отделни категории субекти – физически лица (т. 1), държавни органи и институции (т. 2) и юридически лица (т. 3).
В случая законосъобразно административният съд е счел, че е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР, в която са уредени условията, при наличието на които се предоставят данните от ЕСГРАОН, поискани от юридически лица, каквото е и [фирма]. В съответствие с приложимата норма на чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР, поисканите от [фирма] данни, биха подлежали на предоставяне от страна на ответника само в три изчерпателно посочени хипотези - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни. В процесния случай, липсва което и да е от трите алтернативно предвидени условия, поради което постановеният отказ е постановен при правилно приложение на закона.
С оглед доводите в касационната жалба, че данните за наследниците на починал кредитополучател са необходими за защита на правата му, в качеството му на кредитор по договор за кредит и без тези данни същият не би могъл да индивидуализира задължените лица, в качеството им на наследници на починал длъжник, то предприетият от него ред не е единственият възможен осигуряващ защита на права и законни интереси на дружеството.
От една страна, това може да стане в рамките на едно исково производство, насочено срещу наследниците на починал длъжник, при липса на данни за техните имена, жалбоподателят, в качеството му на ищец не би могъл да индивидуализира ответниците по иска по начина, разписан в нормата на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, но за същия съществува процесуална възможност с подаване на исковата молба в съда да заяви искане за издаване на съдебно удостоверение, необходимо му за снабдяване с данни за имената на наследниците на починалия длъжник. Именно въз основа на това съдебно удостоверение и в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК, какъвто съдът е длъжен да предостави на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба, жалбоподателят би могъл да се снабди от съответната община с удостоверение за наследници.
От друга страна, жалбоподателят в качеството си на кредитор, може да инициира производство по реда на чл. 51 от Закона за наследството, в рамките на което, съдът служебно събира данни за наследниците на починалото физическо лице, които стават достъпни за кредитора.
Отделно от това за касатора съществува възможността да отправи искане за разрешение до Комисията за защита на личните данни по реда на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД, вр. чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР и Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,





РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6869/09.11.2015 г. по адм. д. № 6092/2015 г по описа на Административен съд – София-град.
Решението не подлежи на обжалване.