П Р О Т О К О Л

София, 29.04.2009 година

Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА СОЛАКОВА
СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
при участието на секретаря Надя Савова
и с участието на прокурора
сложи на разглеждане дело № 14767 по описа за 2008 година Document Link Icon,
докладвано от председателя ГЕОРГИ АНГЕЛОВ


На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал.1 от ГПК в 09. 17 ч.:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Сдружение "Асоциация на парковете в България", редовно призован, се представлява от адв.О. и от Т. Б. - председател на управителния съвет.
ОТВЕТНИКЪТ: Министъра на регионалното развитие и благоустройството, редовно призован, не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ Общински съвет - Ц. редовно призована, не се представлява. Постъпило е писмено становище от общински съвет Ц..

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Адв. О.: Представям и моля да приемете удостоверение за актуално състояние на сдружението.
По възражението за недопустимост ще заявя, че сдружението има правен интерес да обжалва процесната заповед, поради своите цели и задачи, които са от обществена полза. От представеното удостоверение е видно, че част от целите на сдружението са за налагане правилата на националния закон и на международните актове, свързани със защитените територии и паркове. В тази връзка сдружението следи за законността на административните актове и има провен интерес да ги обжалва. Още повече, че в конкретния случай огромна част от територията на природен парк „С.” е засегната от този общ устройствен план на [община], така както е одобрен от Министъра на Р..

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че възраженията за оспорване на допустимостта на жалбата са неоснователни. С чл. 9, § 2, ал. 1 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, в сила за Р България от 16.03.2004 г., е въведено задължение за държавите по нея да осигурят в рамките на националното си законодателство достъп до съд за оспорването на всички решения, действия или бездействия за дейностите по чл. 6. Съгласно т. 20 от анекс І към конвенцията такива са и всички дейности, предвиждащи участие на обществеността при процедурата за оценка на въздействието на околната среда по националното законодателство.
Чл. 3, т. 4 , чл. 87, ал. 1, т. 2 , чл. 88, ал. 2 и чл. 90, ал. 2, т. 4 ЗООС и Глава ІV и чл. 23, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, всички във връзка с чл. 125, ал. 6, чл. 121, ал. 1, 127, ал. 1 и ЗУТ и чл. 19, ал. 2 ЗУЧК, предвиждат участие на обществеността при вземането на решения да се извърши ли екологична оценка по заданието за общ устройствен план, както и за самата оценка като част от плана.
Следователно държавата е била длъжна да осигури законодателно съдебното оспорване на общия устройствен план, по който при това екологична оценка е извършена. Задължението е както за законодателни действия по това осигуряване, така и за въздържане от такива, дерогиращи съществуващото или въведено национално законодателство за осигуряване на достъпа до съд.
По общата клауза на чл. 120 КРБ и чл. 35, ал. 1 З. (отм.), към момента на влизане в сила на конвенцията за РБ заповедите на министъра на Р. за одобряване на общи устройствени планове са с режим на обжалваемост пред съд. Приетите впоследствие обща норма на чл. 127, ал. 10, изр. 2 ЗУТ и приложимата в случая специална норма на чл. 19, ал. 3, изр. 2 ЗУЧК, въвеждащи необжалваемост на тези заповеди, като дерогират съществуващия и съответстващ на конвенцията режим, противоречат на чл. 9, § 2, ал. 1 от нея, поради което и по силата на чл. 5, ал. 4 КРБ и чл. 5, ал. 2 АПК не следва да се прилагат. Поради това заповедта подлежи на обжалване на общо основание.
Съгласно действащия пряко за страните чл. 9, § 2, ал. 2, изр. 2 вр. Чл. 2, т. 5 от конвенцията, неправителствените организации, създадени по националното право и работещи за опазването на околната среда, се считат винаги заинтересовани и засегнати от оспорването на посочените решения, действия и бездействия. Оспорващият в случая е такава организация, поради което има право да оспори заповедта.
По тези съображения съдът намира отводите за необжалваемост и за липса на процесуална легитимация за неоснователни, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:

Адв.О.: Поддържам жалбата. Няма да представям други доказателства.
Има контактна зона огромна част, т.е половината от територията на природния парк „С.” попада в територията на [община]. То вече е регулирано с общ устройствен план от 1998 г.
В много голяма степен в предвижданията от плана от 1998 г.съвпадат с режима на защита на парка и на редица защитена зони в него.
По т.4 от жалбата няма да представяме доказателства.


ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените с административната преписка писмени доказателства.

ДА СЕ УКАЖЕ на ответниците да представят всички писмени доказателствао за извършените административнопроизводствени действия, извън тези които са представени по административната преписка и копие от текстовата част на заповедта.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза с вещо лице Ю. Я. П. със задача след проверка на графичната част на общия устройствен план на [община] и съпоставка със списъка по чл.44 от Закона за защитените територии и на заповедите по чл.12, ал.6 от Закона за биологчното разнообразие, "както и с охранителни зони по чл.9 от ЗУЧК" да даде заключение има ли контакна зона межу плана и защитена територия или защитена зона и ако да какви са предвижданията на плана за тези контактни зони.

ОПРЕДЕЛЯ депозит заизвършване на експертизата в размер на 600,00 лв. /шестотин лева/, вносим от жалбоподателя в 10- дневен срок от днес.

ОТЛАГА делото за друга дата с ново призоваване на страните.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:





СЕКРЕТАР: