ОПРЕДЕЛЕНИЕ
по хода на делото

София, 16.12.2019



Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
МАДЛЕН ПЕТРОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателя ЕМИЛИЯ МИТКОВА
по адм. дело 14154 / 2019. Document Link Icon

Производството е по реда на чл. 185 - чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ .
Образувано е по жалба с вх. № 18744/26.11.2019г. на С. Зорова , действаща като ЕТ “С. ЗОРОВА“ и жалба с вх. № 19298/05.12.2019г. на ЕТ „ К.-К. ИВАНОВА“, със собственик К. Иванова, с които се обжалват Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. /Правила/.
С жалбата на С. Зорова, действаща като ЕТ“ С. ЗОРОВА“ са релевирани твърдения за незаконосъобразност на атакуваните Правила изцяло, а с жалбата на ЕТ „К.-К. ИВАНОВА“, със собственик К. Иванова се атакуват чл.1, чл.2 ал.1,ал.2,ал.3 и ал.4, чл.3, ал. 1,2,3 и 4, чл.4,ал.1, 2 и 3 и чл.5 от Правилата, с доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемането им, постановени в противоречие с материалноправни разпоредби от нормативни актове от по-висока степен и несъответствие с целта на закона.
С жалбите е предявено искане, на основание чл. 190, ал. 1 във връзка с чл. 166, ал. 2 и 3 от АПК, за спиране изпълнението на оспорените разпоредби .
Ответникът - Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ не взема становище по искането.
На първо място настоящият състав намира ,че жалбите, по която е образувано настоящото съдебно производство, са редовни и процесуално допустими.
Жалбоподателите са страни по договори с Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с които им е отпусната финансова помощ по мярка 311 от ПРСР за периода 2007-2013г., подкрепена от ЕЗФРСР и са адресати на писма издадени от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с които са уведомени, че срещу тях е открито производство по издаване на АУПДВ, в размери представляващи 100% от получената субсидия.
Съгласно нормата на чл. 187, ал.1 АПК оспорването на подзаконов нормативен административен акт може да се осъществи без ограничение във времето. При осъществената справка в деловодството на Върховния административен съд не се установи по оспорването да има влязло в сила съдебно решение, нито да има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание.
По направеното искане за спиране съдът съобрази следното:
С. Зорова, действаща като ЕТ“ С. ЗОРОВА“, мотивира искането си с наличието на значителни имуществени вреди в размер на сумата от 391 160 лв., ведно с лихвите за забава при издаване на АУПДВ и в размер на 46 000 000 лв. според публикуваната на интернет страницата на ДФ „Земеделие“е етапна оценка от ревизираните 288 къщи за гости в мониторинг по ПРСР – 2007-2013г.
Искането на ЕТ „К.-К. ИВАНОВА“, със собственик К. Иванова, чрез адв.Е. Велков е мотивирано с идентични доводи, като позовавайки се на разпоредбата на чл.213 от ДОПК, твърди, че оставащият доход от 250 лева за доверителката му, предвид предвиденото предварително изпълнение на АУПДВ, ще я постави в обективна невъзможност да обслужва кредитите си и да преживява.
На следващо място се твърди, че при евентуална отмяна на обжалваните Правила за ЕТ „К.-К. ИВАНОВА“, ще е невъзможно да защити законните си права и интереси, предвид действието на съдебния акт занапред.
Съгласно чл. 190, ал. 1 от АПК оспорването на подзаконов нормативен акт не спира действието му, освен ако съдът не постанови друго. Следователно възможността за спиране е само като изключение от общия принцип на незабавно действие на подзаконовите нормативни актове. С оглед на това тежестта на доказване на необходимостта от исканото спиране се носи от жалбоподателя, които следва да установи наличието на основание, визирано в нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК - незабавното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че твърденията на жалбоподателя следва да се преценяват при съобразяване на обществения интерес и специфичния характер на правоотношенията, които се регламентират с атакуваните норми.
Съгласно препращащата норма на чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а те са : ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
Жалбоподателите обосновават наличието на възможност за причиняване на значителни вреди представляващи размера посочен в уведомителни писма за отрито производство по издаване на АУПДВ в размери представляващи 100% от получената субсидия.
Съгласно цитираната разпоредба на чл.166 ал.4, вр.ал.2 от АПК следва да е налице установена връзка между твърдяните вреди и оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен акт, т.е. че от предварителното изпълнение на Правилата би могло да се причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Опосредено спиране на предварителното изпълнение не е предвидено от законодателя. В случая от оспорените Правила не възникват директно за страната твърдяните вреди, а биха настъпили евентуално при издаване на ИАА- АУПДВ, с който ще бъде определен размер на задължението. Този акт е самостоятелен и макар и издаден в изпълнение на Правилата е предмет на друго производство, в което може да бъде поискано по предвидения ред спиране на предварителното му изпълнение.
На следващо място в производство по издаване на ИАА съгласно разпоредбата на чл.54 ал.5 от АПК, административния орган може да постанови спиране на производството по издаване на акта, до приключване на настоящото съдебно производство.
Не на последно място при евентуалната отмяна на обжалваните Правила за молителите е налице правна възможност за защита предвид изменението с ДВ, бр. 94 от 2019 г.на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с което се предвиди отговорност на Държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
Твърденията за възможността от приложението на оспорените разпоредби да настъпят вреди за трети лица са неотносими към преценка основателността му. Всяко засегнато от разпоредбите на оспорените постановления лице разполага със самостоятелно право на преценка дали да се присъедини към оспорването (арг. от чл.189,ал.2 АПК), както и дали да поиска спиране на действието на подзаконовия нормативен акт.
Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК ,преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му.
Дори да се приеме, че 100% размер на субсидията е пряка последица от обжалваните правила, то на първо място АУПДВ не е издаден към момента и на следващо място от молителите не са ангажирани доказателства, за да се прецени дали размера на твърдяните вреди са значителни за тях, като основание за спирането на акта.
По изложените съображения съдът намира, че релевираното с жалбата особено искане за спиране действието на посочените нормативни е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Предвид на гореизложеното и на чл. 190 във връзка с чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК и чл. 188 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на С. Зорова, действаща като ЕТ “С. ЗОРОВА“ и жалба на К. Иванова, действаща като ЕТ „К.-К. ИВАНОВА“, срещу Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.
Конституира като страни в производството: С. Зорова, действаща като ЕТ “С. ЗОРОВА“, К. Иванова, действаща като ЕТ „К.-К. ИВАНОВА“ и Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
Делото да се докладва на председателя на първо отделение на Върховния административен съд за насрочването му в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение.
Да се връчи на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ копие на жалба с вх. № 19298/05.12.2019г. на К. Иванова, действаща като ЕТ „К.-К. ИВАНОВА , ведно с доказателствата към нея.
ОСПОРВАНЕТО да се съобщи чрез обявление по реда на чл. 181, ал. 1 и ал. 2 АПК чрез обявление в "Държавен вестник", в което да се посочи оспорения подзаконовия нормативен акт и номера на образуваното административно дело. Копие от обявлението да се постави на определеното за това място в съда и да се публикува на интернет страницата на Върховния административен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Зорова, действаща като ЕТ “С. ЗОРОВА“ и К. Иванова, действаща като ЕТ „К.-К. ИВАНОВА“, за спиране действието на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27 ,ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта на отказаното спиране може да се обжалва с частна жалба в 7 - дневен срок от съобщаването на страните, пред петчленен състав на Върховния административен съд, а в останалата част не подлежи на обжалване